Проф. Роберто Бруцоне: Една ваксина няма да спре епидемиите

- Докъде стигат нашите знания за имунитета?

- Последните десетилетия позволиха да разберем какво точно се отнася до вродения имунитет и какво до придобия имунитет. Вроденият имунитет е система за автоматично откриване на чужди организми. Придобитият имунитет, главно антителата, наричан “хуморален имунитет”, е адаптиран към микробите (или патогените), които сме срещали: това са специализирани клетки, В-лимфоцитите, които произвеждат антитела; и Т-лимфоцитите, един вид полицаи с “право да убиват”, които имат способността да премахват заразените клетки. Тези постижения бяха възнаградени с Нобелови награди за медицина, през 2011 г., присъдена на французина Жул Хофман и американеца Брус Бойтлер, за работата им върху вродения имунитет, и на канадеца Ралф Стайнман за неговото откритие на клетки, които въздействат върху придобития имунитет.

- Бяха разработени ваксини, доста преди да разберем функционирането на имунната система…

- Именно това дълго време се наричаше “мръсната малка тайна” на ваксините. Създателите им добавяли в тях адюванти, без да знаят защо това подобрява ефективността им. Вече знаем, че това е така, защото тези адюванти са въздействали върху вродения имунитет, което е усилвало придобития имунен отговор.

- Кои области остава да бъдат проучени?

- Опитваме се да разберем по-добре как се балансира имунната система, с други думи как успява да не изхвърли бебето заедно с мръсната вода. И обратното, защо в някои случаи се обърква и с желанието си да отстрани патогена, предизвиква възпалителна хиперреакция, която влошава състоянието на гостоприемника. Все още не знаем как да модулираме този баланс при инфекция. Нямаме чудодейно лекарство, което би ни позволило да коригираме свръхреакциите. Освен това имунната система на всеки човек е различна. Един на всеки десет души е изложен на риск от заразяване с туберкулоза. Половината от заразените с Covid-19 са асимптоматични или с малко симптоми. Липсва ни функционален тест за имунната система, като електрокардиограмата, с която може да се провери здравето на сърцето на един пациент. Що се отнася до коронавируса, ние в Изследователския център на Института “Пастьор” в Университета в Хонконг, се опитваме да разберем хуморалния, придобития отговор, и вродения отговор, и по-специално кръстосания имунитет с други коронавируси. Последният би могъл да се използва, за да се подобри имунния отговор на една ваксина.

- Ако ваксините са чудодейно решение, няма ли да е достатъчно да ги разработваме предварително?

- Разбира се, ваксините ни позволиха да премахнем полиомиелита, едрата шарка или чумата по говедата. Но те също имат своите граници. Грипът продължава да убива около 500 хил. души годишно, въпреки че имаме ваксина, тъй като тя е ефективна само в 30 до 70 процента от случаите, в зависимост от годината. Освен това не можем да ваксинираме всички и не всички са съгласни да се ваксинират. Вероятно с Covid-19 няма да е по-различно. Така че една ваксина няма да предотврати сезонните епидемии. Също така не можем да приготвяме ваксини, когато не чувстваме необходимост от това.  Първоначално коронавирусите причиняваха само хрема. Тогава не изглеждаше необходима ваксина. Sars беше много по-тежък, но болестта внезапно изчезна. Научните изследвания създадоха опитни ваксини, но вече нямаше пациенти, на които да се тестват.

- Тогава правилната стратегия да се инвестира във фундаменталната наука ли е?

- Да, именно благодарение на фундаменталните научни изследвания върху предишните коронавируси днес е възможно да бъде създадена толкова бързо ваксина. Можем да се надяваме, че през 2021 г. ще има ваксина срещу Covid-19, но тя няма да бъде достъпна за всички. Това би било доказателството, че нашите познания са ни дали напълно приемлива възможност да реагираме на нововъзникваща болест. Трябва да внимаваме обаче научните изследвания да не бъдат направлявани от последователните извънредни ситуации. Между януари и август 2020 г. бяха публикувани 40 хил. статии за Covid-19. За сравнение, публикациите през първите десет години за ХИВ, който беше най-изучаваният вирус в света, бяха само 50 хиляди. В случая с Covid-19 повечето от тях без съмнение са ненужни. За да се оптимизират научните изследвания по време криза, би трябвало някои изследователски групи да станат референтни точки в случай на здравна неотложност, така че финансирането да се разпределя първо за лабораториите с високи постижения, които могат да ускорят намирането на решение. Освен това, би трябвало да се засили координацията, а не само конкуренцията. Можем да се надяваме, че подобна криза ще ускори развитието на биомедицинската наука в тази посока.

- Какво ни кара да приемем да живеем с един нов вирус? Груповия имунитет?

- Преди всичко това е въпрос на колективна воля. Не можем да реагираме на една здравна криза само с очи вперени ден след ден в броя на заразените или починалите хора. Това води до прекратяване на всякаква социална дейност, до неопределено затваряне на театри, кина, концертни зали, музеи, училища… Разбирам, че се критикуват някои много големи ненужни събирания. Но дори и по време на война, ако някои неща вече не се правят, на хората все пак се разрешава да излизат от дома си. Така че обществото трябва да приеме идеята, че има нова болест, че тя представлява сериозна заплаха, но след известно време ще бъде овладяна. И че ние сме смъртни… В края на краищата, както толкова хубаво казваше Луи Пастьор, микробите винаги ще имат последната дума. Това не е песимистичен възглед, а реалността на живота!

Свързани статии: Проф. Роберто Бруцоне: Ще трябва да сключим договор с този коронавирус

Превод от френски: Галя Дачкова