Папа Франциск: Трябва да строим мостове, а не стени

Папа Франциск: Трябва да строим мостове, а не стени
"Аз не правя проект, не се занимавам със стратегия, нито с международна политика: осъзнавам, че при много обстоятелства, гласът на Църквата е vox clamantis in deserto, гласът на викащия в пустинята. Въпреки това смятам, че именно вярата в Евангелието изисква от нас да бъдем строители на мостове, а не на стени".

 

 

Две години и половина след избирането му за папа, церемониалността не е обзела Франциск. Приема екипа на сп. "Пари мач" в резиденцията “Санта Мария”, построена по времето на Йоан-Павел II, за да приютява гостуващите кардинали и свещеници. Той е превърнал в свое убежище тази сграда, разположена в сърцето на Ватикана. Там работи, там живее, там отслужва литургия. 265-ият наследник на Петър управлява днес повече от един милиард католици. Навсякъде, където отива, харизмата и думите му отприщват ентусиазъм. Той продължава да гледа на себе си като на обикновен пастир. Поставил си е за задача да обединява Божия народ, изправен пред предизвикателството на едно променящо се общество.

  

- Как сте, пресвети отче?

 

- Добре, но, знаете ли, пътуванията все пак са много изморителни и в този момент, със Синода на епископите, ми остава малко време.

 

- Тъкмо се върнахте от дълго пътуване. Защо никога не бяхте ходили в САЩ?

 

- Пътуванията ми са били по повод събранията, свързани с предишните ми задължения на наставник на послушници, ректор на факултети по философия и богословие, епископ. Нито едно от тези събрания (конгреси, синоди…) не е било в САЩ, това е причината, поради която никога не съм имал повод да посетя тази страна. 

 

- На 18 октомври, по време на Синода за семейството, вие канонизирахте заедно бащата и майката на света Тереза от Лизийо. Защо точно тях?

 

- Луи и Зели Мартен, родителите на света Тереза на Детето Исус, са двойка евангелизатори, които през целия си живот са засвидетелствали красотата на вярата в Исус. Вътре в дома си и извън него. Добре известно е, че семейство Мартен са били гостоприемни и са отваряли вратата и сърцето си. Докато по онова време известна буржоазна етика, извиняваща се с благоприличието, презирала бедните, те двамата, заедно с петте си дъщери, посвещавали енергията, времето и парите си, за да помогнат на хората в нужда. Те със сигурност са модел за святост и за съпружески живот.

 

- Защо вие, аржентинеца, изпитвате такова благоговение към една от нашите най-популярни светици?

 

- Тя е една от светиците, които ни казват най-много за милостта на Бог. Как Бог се грижи за нас, държи ни за ръка и ни помага да изкачим лесно планината на живота. При условие, че се оставим напълно на Него, че се оставим да бъдем “носени” от Него. Малката Тереза е разбрала по време на своето съществуване, че  любовта, помирителната любов на Исус, е това, което увлича членовете на неговата Църква. Ето на това ме научи Тереза от Лизийо. Харесвам също нейните думи срещу “духа на любопитство” и клюките. Често я моля, нея, която просто се е оставила да бъде подкрепяна и носена от ръката на Господ, да вземе в ръцете си проблем, с който се сблъсквам, въпрос, чийто изход не виждам, пътуване, пред което съм изправен. Тогава я умолявам да приеме да се погрижи, да се нагърби и като знак да ми изпрати една роза. Много често ми се е случвало да я получа…

 

- Любовта на свети Франциск от Асизи към природата ли ви накара да изберете неговото име?

 

- Никога не съм се замислял за това преди. Това, което ме подтикна в онзи момент, не бе толкова посланието на свети Франциск за сътворението, колкото неговият начин на живот в евангелска бедност. По време на конклава, когато бе достигнат прагът за избор на папа, моят приятел кардинал Клаудио Хумес, който бе седнал до мен, ме прегърна и ми каза да не забравям за бедните. След това си помислих за света, опустошен от толкова войни и насилия, тъй като, по неговото свидетелство, свети Франциск е бил човек на мира. 

В енциклика Laudato si, която започва с думите от “Песен на създанията”, се опитах да покажа какви дълбоки връзки съществуват между ангажимента за премахване на бедността и грижата за създанията. Трябва да оставим на децата и внуците си обитаема Земя и да се ангажираме да изградим истински и справедлив мир в света.

 

- Вие сте папа в епоха, изправена пред значителни климатични смущения. Какво ще бъде вашето послание на международната конференция за климата в Париж?

 

- Християнинът е сконен към реализъм, не към черногледство. Но именно заради това не можем да скрием очевидното: сегашната световна система е непоносима. Аз наистина се надявам, че тази среща на върха може да допринесе за конкретен, споделен и дългосрочен избор за общото благо. За това ще допринесат нови начини на развитие, така че толкова жени, мъже и деца, страдащи от глад, експлоатация, войни, безработица, да могат да живеят и растат достойно. За това ще допринесат нови начини да бъде сложен край на експлоатацията на нашата планета. Нашият общ дом е замърсен, той не спира да се разваля. Нужен е ангажиментът на всички. Трябва да защитим човека от собственото му разрушение. 

 

- Как да стане това?

 

- Човечеството трябва да спре да обожава парите и да постави отново в центъра човешката личност, нейното достойнство, общото благо, бъдещето на поколенията, които ще населяват Земята след нас. В противен случай нашите потомци ще бъдат принудени да живеят в натрупалите се развалини и мръсотии. Трябва да отглеждаме и защитаваме дара, който ни е бил даден, а не да го експлоатираме по безотговорен начин. Трябва да се погрижим за онези, които нямат дори необходимия минимум и да започнем структурни реформи, които благоприятстват един по-справедлив свят. Да се откажем от егоизма и алчността, за да живеят всички малко по-добре.

 

- НАСА съобщи през юли, че е открила планетата Кеплер-452б, която прилича на Земята. Дали другаде има други мислещи същества?

 

- Честно казано, не знам как да ви отговоря: досега научните познания винаги са изключвали във Вселената да има други мислещи същества. Но и до откриването на Америка не са си представяли, че тя съществува и въпреки това тя е съществувала! Във всеки случай смятам, че трябва да се придържаме към думите на учените, като все пак осъзнаваме, че Създателят е безкрайно по-голям от нашите познания. 

Това, в което съм сигурен, е, че Вселената и света, в който живеем, не са плод на случайността, на хаоса, а на божествения разум, на любовта на Бог, който ни обича, създал ни е, искал ни е и никога не ни оставя сами. Това, в което съм сигурен, е, че Исус Христос, Божият син, се е въплътил, умрял е на Кръста, за да ни спаси от греха, нас, хората, и е възкръснал, побеждавайки смъртта. 

 

- Мислите ли, че страни като Франция, която приема много християни, могат един ден да помогнат на тези общности в Ориента, които са заплашени от ислямизма, да се приберат у дома?

 

- Пред очите на всички нас се случва една хуманитарна трагедия, която ни предизвиква. За нас, християните, думите на Исус, който ни е приканил да го видим в бедните и чужденците, призоваващи за помощ, остават заповед. Той ни научи, че всеки жест на солидарност спрямо тях е жест спрямо него.

Но във въпроса си вие засягате и един друг важен аспект: ние не можем да се примирим, че тези общности, които днес са малцинство в Близкия Изток, са принудени да изоставят своите домове, земите си, всекидневните си задължения. Тези християни са пълноправни граждани на своите страни, те присъстват там като последователи на Исус от 2000 години, напълно включени в културата и историята на своя народ. 

Изправени пред спешната ситуация, ние имаме човешки и християнски дълг да действаме. Но не можем да забравим причините, които са предизвикали това, да се правим, че те не съществуват. Да са запитаме защо толкова хора бягат, защо има толкова войни и толкова насилие. Да не забравяме кой разпалва омразата и насилието, а също кой спекулира върху войните, като трафикантите на оръжие. Да не забравяме също лицемерието на силните на Земята, които говорят за мир, но тайно продават оръжия.

 

- Освен непосредствената помощ, какво да направим за бежанците?

 

- Не можем да се опитаме да разрешим тази драма, гледайки отдалеч. А действайки в полза на мира. Работейки конкретно върху структурните причини за бедността. И ангажирайки се за изграждането на модели на икономическо развитие, които поставят в центъра човешкото същество, а не парите. Действайки така, че достойнството на всеки мъж, всяка жена, всяко дете, всеки възрастен човек да бъде зачитано винаги.

 

- Капитализъм и печалба две дяволски думи ли са?

 

- Капитализмът и печалбата не са дяволски, ако не се превръщат в идоли. Те не са такива, ако си останат инструменти. Ако обаче доминира бурната амбиция към парите, ако общото благо и достойнството на човешките същества минат на втори, дори на трети план, ако парите и печалбата на всяка цена се превърнат във фетиши, които обожават, ако алчността е в основата на нашата социална и икономическа система, тогава нашите общества вървят към гибел. Хората и цялото творение не трябва да бъдат в служба на парите: последствията на това, което е на път да се случи пред очите на всички!

 

- Юбилеят на Милосърдието започва на 8 декември. Как ви дойде идеята?

 

- От Пол VI Църквата поставя все по-голям акцент върху позоваването на милосърдието. По време на понтификата на Йоан-Павел II този акцент се изрази с още по-голяма сила: енциклика Dives in Misericordia, институция на празника на Божественото милосърдие (първата неделя след Великден), канонизацията на света Фаустина Ковалска (полска монахиня, 1905 - 1938 г.). Продължавайки тази линия, размишлявайки и молейки се, си помислих, че би било много добре да се провъзгласи една необикновена праведна година, юбилеят на Милосърдието.

 

- Може ли да помогне ентусиазмът, който пораждате, за решаване на световната криза?

 

- По тези деликатни въпроси действията на папата и на Светия престол са независими от степента на симпатия или ентусиазъм, които пораждат в един или друг момент отделните личности. Ние се стремим да окуражаваме чрез диалог решаването на конфликтите и изграждането на мира. Ние търсим неуморно мирни и договорени пътища за решаване на кризите и конфликтите. Светият престол няма собствени интереси, които да защитава на международната сцена, а става дума чрeз всички възможни канали да насърчава срещите, диалога, мирния процес, зачитането на човешките права. 

Чрез присъствието ми в страни като Албания или Босна и Херцеговина, се опитах да подкрепя примерите на съвместно съществуване и сътрудничество на мъже и жени, принадлежащи към различни религии, за да преодолеят все още отворените рани, предизвикани от неотдавнашните трагедии. Аз не правя проект, не се занимавам със стратегия, нито с международна политика: осъзнавам, че при много обстоятелства, гласът на Църквата е vox clamantis in deserto, гласът на викащия в пустинята. Въпреки това смятам, че именно вярата в Евангелието изисква от нас да бъдем строители на мостове, а не на стени.  

Не бива да се преувеличава ролята на папата и на Светия престол. Пример за това е случилото се между САЩ и Куба: ние само се опитахме да подпомогнем желанието за диалог на ръководителите на двете страни и, най-вече, се молихме.

 

- Как запазвате йезуитската простота, след като отслужихте литургия в Манила пред 7 млн. вярващи и стотици милиони телевизионни зрители?

 

- Когато един свещеник отслужва литургия, той, разбира се, стои пред вярващите, но най-напред пред лицето на Господ. Впрочем, колкото повече стоим пред тълпите, толкова повече трябва да си даваме сметка за нашата ограниченост и за факта, че ние сме “безполезни слуги”, както поиска от нас Исус. 

Всеки ден измолвам милостта да мога да бъда онзи, който препраща към присъствието на Исус, да бъда свидетел на неговото милосърдие, когато той ни притиска в обятията си. Затова всеки път, когато чуя “Да живее папата!”, приканвам вярващите да викат: “Да живее Исус!”.

Когато бил кардинал, Албино Лучани (бъдещия папа Йоан-Павел I) отбелязвал фино на фона на аплодисментите: “Мислите ли, че малкото магаре, на което Исус е влязъл в Ерусалим, е могло да си помисли, че осанните на тълпата са адресирани към него?”. Папата, епископите, свещениците удържат обещанието да изпълняват своята мисия, ако съумеят да бъдат като това малко магаре и да помогнат да бъде проявен истинския Протагонист, пазейки винаги наум, че тези днешни “осанни” могат да бъдат последвани утре от “Разпни го”.

 

- Какво е най-ценното наследство, което сте получил от новициата Компанията на Исус?

 

- Разсъждението, скъпо на свети Игнатий, всекидневното търсене, за да бъде познат по-добре Господ и следването Му отблизо. Да се опитвам да правя всяко нещо от всекидневния живот, дори най-дребното, със сърце, отворено към Бог и към другите. Да се опитвам да отправям към реалността същия поглед, както Исус, и да следвам неговите напътствия ден след ден и във връзка с другите.

 

- Сигурно знаете песента на Беранже, френски автор от ХIХ век, за йезуитите: “Черни мъже, откъде идвате вие?/ Ние идваме изпод земята./ Полулисици, полувълци,/ Нашето правило е тайнство./ Ние сме синовете на Лойла”.

 

- Наистина е дръзко да напише това! И може би дори лукаво… (папа Франциск се смее).

 

- Преди повече от два века йезуитите са били прогонени от Китай. Изчезнал ли е днес Китай от ума ви?

 

- Никога! Не! Китай е в сърцето ми. Той е тук (папата удря гърдите си). Винаги.

 

- Представяте ли си, че можете да отидете в една римска пицария или да хванете автобуса, облечен като обикновен свещеник?

 

- Не съм изоставил напълно навика си да нося черното си пасторско облекло под бялото расо! Разбира се, все още бих искал да мога да се разхождам по улиците на Рим, един много красив град. Винаги съм бил свещеник на улицата. Най-важните срещи на Исус и неговата проповед са станали на улицата. Разбира се, толкова много бих искал да отида да изям една хубава пица с приятели, но знам, че това не е лесно, почти е невъзможно.

Това, което не ми липсва никога, е контактът с хората. Срещам изключително много хора, много повече, отколкото в Буенос Айрес, и това ми носи толкова радост! Когато държа вярващите в обятията си, знам, че Исус ме държи в своите обятия.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • уууууууу

    22 Окт 2015 6:57ч.

    Много приятен човек. Защо наистина не развърже кесията и земе нАпрАй два-три маста над Дунава между България и Румъния? Ватикана върху злато живее, с контрацептиви търгува, в масонските ложи кардиналите са си като у дома. ..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    23 Окт 2015 16:53ч.

    Парите не са цел, а средство. Хората не са бедни, защото са експлоатирани, а когато не са експлоатирани, когато никой за нищо не ги търси. Християнството е морал, начин на мислене и ръководство за поведение. Исус Христос е разпънат на кръста, неразбран, предаден, от никого незащитен, за изкупление на цялата световна греховност. Възкръсвайки, той ни показва че страхът от смъртта, която ни кара да вършим непрекъснато безумия, през земния си живот, не е оправдан. Човек трябва да живее спокойно, да се труди всеотдайно и да не се страхува от смъртта. Страхувайки се от смъртта, човекът става алчен. Иска му се да трупа, да граби за да си осигури бъдещето, но в един момент разбира, че всичко е напразно. Добре е да живеем в мир, но ако искаме да го имаме, трябва постоянно да имаме готовност за война. Ние не владеем нито силата, нито имаме властта да променяме съдбата, но имаме нашия Бог Исус Христос, който ни напътства.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 123

    27 Окт 2015 18:39ч.

    Да, "строенето на мостове" е нещо хуманно, стига да са далеч от стените на Ватикана .......

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи