Очакванията на всички запознати с процедурата логично са, че след всеки изминал кръг класираните в дъното на таблицата ще отпадат, тъй като самите кандидати ще се отказват или страните им ще ги оттеглят.
След първия кръг така постъпи само кандидатът на Хърватия Весна Пусич. На практика списъкът се „чисти“ от долу на горе, въпреки че много от журналистите в България са съсредоточени погрешно около подреждането на първите места. То ще има значение на доста по-късен етап.
На втория тур от закритото гласуване се оказа, че водачът Антонио Гутереш загуби два гласа от подкрепата за себе си. Вторият, Данило Турк е загубил четири гласа от подкрепата си. Българската кандидатура също загуби два гласа. А нагоре в класирането се придвижиха аржентинката Сузана Малкора и сърбинът Вук Йеремич. Тази подредба индикира три големи разочарования.
Първото е за тези, които вярваха, че нещата ще се изяснят повече. Стана обратно, те се заплетоха повече. Второто голямо разочарование е за поддръжниците на скритата британска кандидатура Хелън Кларк, която трайно се закотви в средата на таблицата, и за която усърдно работиха и група българи начело с Кристалина Георгиева. Третото разочарование е за всички отдалечени от световната дипломация „домашни любимци“, които политиканстват в тясното и емоционално българско политическо пространство.
Стотината приятели на един полуизвестен български режисьор трябва да са забелязали, че подкрепата на Русия се съсредоточи именно около кандидата на Белград, а не към подозираната от тях г-жа Ирина Бокова, която съхрани високите си шансове като жена от Източна Европа в челната петица. След второто гласуване трябва с ирония да отбележим, че тревата не клати гората. Индикираните неофициално предпочитания на Вашингтон към Сузана Малкора е продължение на фактора, за който настояват от Съединените щати, а именно генералният секретар да е жена.
Подкрепата на Москва за Вук Йеремич пък е видна демонстрация за това, че Русия държи на неписаното правило за географската ротация. Вероятно дипломатическите совалки ще продължат интензивно, за да се намери златното сечение между интересите на двата основни политически полюса. Сега гласът на Франция и Китай става особено важен. В този смисъл шансовете на малка България и Сблъсъкът на големите – шанс за България изглеждат достатъчно добри, за да може българското правителство и дипломатическият ни корпус да продължат енергично да работят.
Източник: http://informiran.net/сблъсъкът-на-големите-шанс-за-бълга/