Найден Тодоров: Защо се прехласвам по Виена

Найден Тодоров: Защо се прехласвам по Виена
Дори и на най-близките ми хора им писва понякога и ме питат, защо се прехласвам толкова по Виена. Принципно това е въпрос с лесен отговор и в същото време е много трудно да бъдат убедени онези, които не са се сблъсквали с магията на този град, защо той е заседнал толкова дълбоко в мен. Също така ми е трудно да убедя хората, че моите чувства към Виена не са повод да не обичам България и да не желая да давам всичко от себе си, за да се променят нещата у нас към добро. Нещо повече, от Виена черпя идеи, когато съм изчерпал своите, пак от Виена получавам и енергията, когато съм съсипан, за да имам сили да се преборя с родните абсурди – като дадености, ситуации, но и като начин на мислене.

Найден Тодоров е директор и главен диригент на Софийската филхармония. Публикуваме текста и снимките му с негово съгласие. На 9 декември, под диригенската палка на маестрото, националният ни оркестър ще свири за втори път в легендарната "Музикферайн" във Виена.

 

Виена е моят оазис и в същото време – пример, който следвам в живота си на музикант и човек, защото вярвам, че въпреки че австрийската столица е Олимп в класическата музика, това не е причина да не вярваме, че и ние можем да постигнем чудеса. Показали са го мнозина по света. Дори фактът, че има фар във високото, който да ни осветява пътя, е достатъчен, за да сме длъжни да опитаме да постигнем поне част от музикалните (и не само) чудеса на този град.

 

В момента сме все още в период на световна пандемия. Градът беше за дълго затворен, но най-големите му състави продължаваха своята дейност онлайн. От края на месец май нещата са в процес на постепенно нормализиране, но кой знае… Много от големите състави и изпълнители няма да се появят тази година, заради пандемията, която все още продължава да трови физическото и социалното ни здраве. Много от местните концерти, предназначени за туристите от цял свят няма да се случат тази година. Много от по-малките местни състави в момента дори не свирят и не пеят. И въпреки това, погледът към следващия сезон е стресиращ, ако посмеем да го сравним с който и да било друг голям град по света. Помня шока, който изпитах в началото на 90-те, когато отворих месечната програма на град Виена и установих, че дневно има средно около 25-30 оркестрови концерта, отделно спектаклите в трите големи оперни театъра и няколкото по-малки, отделно мюзикълите, на които класическите музиканти дори не обръщат внимание… а за камерната и хоровата, а също и за старата музика да не говорим…

 

Софийската филхармония в Музикферайн, 5.12.2019 г. Снимка: Руди Бежев

 

Въпреки наличието на огромно количество зали във Виена - дворци, всеки със своята собствена зала, църкви, в които се изнасят редовно концерти, както и различни концертни, оперни и театрални зали, двата големи центъра за класическа музика са Музикферайн и Концертхаус. У нас, заради Новогодишните концерти на Виенската филхармония е по-познат елитният Музикферайн, с неговата „златна зала“, но всъщност, по-големият Концертхаус с нищо не отстъпва и за обикновения меломан, битката за надмощие между тези два титана е истинско пиршество за слуха. В миналото двата концертни комплекса бяха и официалните домове на двата най-големи Виенски оркестъра – Виенската филхармония (в Музикферайн) и Виенския симфоничен оркестър (в Концертхаус). Днес това е донякъде запазено, но оркестрите свирят съвсем редовно и в двете зали, въпреки че традиционните цикли на двата състава са запазени за техните „домове“. Това също допринася за незаменимото усещане на събитията в Музикферайн и Концертхаус, Поради тази причина, ще започна с представяне на част от гостите на тези две зали през следващия сезон (доста от които ще гостуват многократно през месеците), като разбира се, няма как да изредя всички, но поне ще може да се добие някаква представа за мащаба на мисленето в този град, който надали има аналог някъде по света.

 

Музикферайн – Сезон 2021/2022

ОРКЕСТРИ:

Виенска филхармония

Младежки Оркестър Густав Малер

Камерен оркестър Малер

Мюнхенска филхармония

Симфоничен оркестър на Бирмингам

Бостънски симфоничен оркестър

Щатскапеле Дрезден

Щатскапеле Берлин

Берлинска филхармония

Чешка филхармония

Виенски симфоничен оркестър

Симфоничен оркестър на Виенското радио

Консентус Музикус Виена

Академия за стара музика Берлин

Академия Санта Чечилия

Камерен оркестър Виена-Берлин

Симфоничен оркестър на Баварското радио

Гевандхаус оркестър

Виенско концертно общество

Симфоничен оркестър Веберн

Камерен оркестър Базел

Ил Джардино Армонико

Виенски Бах Консорт

Хор на Виенското общество на приятелите на музиката

Арнолд Шьонберг Хор

Хор на Виенските момчета

Хор „Без име“

и други

 

ДИРИГЕНТИ:

Ален Алтиноглу

Валери Гергиев

Мирга Тила

Кристиян Тилеман

Андрис Нелсонс

Андре Ороско Естрада

Даниел Баренбойм

Марин Алсоп

Манфред Хонек

Кристиян Макелару

Мюн Вун Чунг

Лахав Шани

Лоренцо Виоти

Кирил Петренко

Семьон Бичков

Рикардо Мути

Саймън Ратъл

Херберт Бломщед

Антонио Папано

Туган Сокиев

Йоана Малвиц

Роланд Батик

Патрик Хан

Емануел Чекнаворян

Мартин Хазелбьок

Маркус Пошнер

Джовани Антонини

и други

ИНСТРУМЕНТАЛИСТИ:

Готие Капусон, чело

Даниел Баренбойм, пиано

Данис Мацуев, пиано

Райнер Хонек, цигулка

Рудолф Бухбиндер, пиано

Леонидас Кавакос, цигулка

Вилде Франг, цигулка

Анна Винитская, пиано

Жан Ив Тибо, пиано

Андраш Шиф, пиано

Южа Уанг, пиано

Патриция Копачинская, цигулка

Катя и Мариеле Лабек, клавирно дуо

Даниил Трифонов, пиано

Мартин Грубингер, ударни

Зигфрид Юнг, туба

Албан Герхард, чело

Кристиян Тецлав, цигулка

Андреас Отензамер, кларинет

Евгений Кисин, пиано

Жанин Йенсен, цигулка

Игор Левит, пиано

Мицуко Ушида, пиано

Тамаш Варга, чело

Юлия Фишер, цигулка

Юлиян Рахлин, цигулка

Сара МакЕлрави, виола

Карл Хайнц Шютц, флейта

Софи Дерво, фагот

Вероника Хаген, виола

Карин Бонели, флейта

Готлиб Валиш, пиано

Щефан Хаймел, тромпет

Бенджамин Шмид, цигулка

и други

 

ПЕВЦИ:

Йонас Кауфман, тенор

Диана Дамрау, сопран

Магдалена Кожена, мецо

Чечилия Бартоли, мецо

Флориан Бьош, баритон

Кристиян Герхаер, баритон

Лука Пизарони, бас

и други

 

Концертхаус – Сезон 2021/2022

ОРКЕСТРИ:

Виенска филхармония

Виенски симфоничен оркестър

Музика Етерна

Маджо Музикале Флоренция

Марийнски оркестър

Петербургска филхармония

Щатскапеле Дрезден

Симфоничен оркестър на Виенското радио

Симфоничен оркестър на Шведското радио

Симфоничен оркестър на Берлинското радио

Симфоничен оркестър на Баварското радио

Симфоничен оркестър на Немското радио, Щутгарт

Немска камерна филхармония, Бремен

Виенски Камерен Оркестър

Камерата Залцбург

Филхармония Осло

Оркестър де Пари

Бамбергски симфоничен оркестър

Китайски младежки симфоничен оркестър

и други

 

ДИРИГЕНТИ:

Клаус Мякеля

Ален Алтиноглу

Теодор Куренцис

Зубин Мета

Валери Гергиев

Даниел Хардинг

Пааво Йерви

Юрий Темирканов

Якоб Хружа

Ервин Ортнер

Филип Йордан

Франц Велзер Мьост

Владимир Юровски

Марин Алсоп

Манфред Хонек

Яник Незет Сегуин

Томас Аде

Андрис Нелсонс

Андре Ороско Естрада

Константинос Каридис

Инго Мецмахер

Лахав Шани

Адам Фишер

Лоренцо Виоти

Маркус Пошнер

Франсоа Лельо

Щефан Владар

Юлиян Рахлин

и други

 

ИНСТРУМЕНТАЛИСТИ:

Марта Аргерич, пиано

Готие Капусон, чело

Гидон Кремер, цигулка

Иво Погорелич, пиано

Ланг Ланг, пиано

Даниил Трифонов, пиано

Катя Бунятишвили, пиано

Катя и Мариеле Лабек, клавирно дуо

Емануел Чекнаворян, цигулка

Юлиян Рахлин, цигулка

Юлия Фишер, цигулка

Нинг Фенг, цигулка

Максим Венгеров, цигулка

Уинтън Марсалез, тромпет

Миша Майски, чело

Григори Соколов, пиано

Стефано Болани, пиано

Южа Уанг, пиано

Денис Мацуев, пиано

Беатриче Рана, пиано

Сол Габета, чело

Андрас Шиф, пиано

Рудолф Бухбиндер, пиано

Леонидас Кавакос, цигулка

Мартин Грубингер, ударни

Виви Василева, ударни

Ксения Сидорова, акордеон

Юлияна Авдеева, пиано

Патриция Копачинская, цигулка

Борис Бровцин, цигулка

Хилари Хан, цигулка

Лиза Батиашвили, цигулка

Жан Ив Тибо, пиано

Алина Ибрагимова, цигулка

Кирил Герщайн, пиано

Рене Капусон, цигулка

Александър Канторов, пиано

Щефан Владар, пиано

Йожи Хатори, цигулка

и други

 

ПЕВЦИ:

Хуан Диего Флорез, тенор

Бенджамин Бернхайм, тенор

Патрик Граал, тенор

Соня Йончева, сопран

Анна Нетребко, сопран

Анна Прохаска, сопран

Симоне Шнайдер, сопран

Йохана Валрот, сопран

Томас Хемпсън, баритон

Марк Стоун, баритон

Матиас Гьорне, баритон

Сара Конъли, мецо

и други...

 

Разбира се, изпуснал съм много имена. И при всички изброени състави и артисти, става дума само за двата титана – Музикферайн и Концертхаус. Пост-ковиден сезон, за който мнозина отказаха да пътуват, заради страх от завръщане на вируса. И това е намалената им програма?!?

 

 

E, кой от двата културни института се е справил по-добре тази година? Музикферайн? Концертхаус? Ясно е, обаче, кой печели в тази битка - публиката!

 

Може би всичко е описано още на летището на Виена - при пристигане, едно от първите неща, които човек вижда след кацането, е слогана на града "Wien ist anders" – Виена е различна.

 

Е, да. Различна е.

 

И аз, разбира се, не мога да пиша безпристрастно за този град, защото от десетилетия съм влюбен в него, заради всичко, което съм изживял в него, заради начина, по който ме зарежда всеки път, заради това, че в него мога да видя и чуя всички любими изпълнители...

 

Това е всичко. Дано да сте ме разбрали.

 

 

А ако ви интересува повече какво представлява този град, ето ви информация за него, която споделих преди време в списание Offline:

 

От историческа гледна точка Виена е един от градовете - мечти за изучаване. Възникнал като непретенциозно селище преди около 2500 години, градът във времето е променял многократно своя път на развитие, като през 1497 година дори е обявен за столица на Свещената римска империя. Големият разцвет през вековете е свързван основно с управлението на Хабсбургите – една от най-могъщите монархически фамилии в Европа.

 

Когато пристигнете във Виена, обаче, няма да ви интересува нейната история. Ще ви интересува това, което можете да видите и преживеете там днес. А какво най-много ще ви хареса, зависи от възрастта ви, предпочитанията ви и в крайна сметка от настроението ви в момента. Защото Виена може да предложи на всеки по нещо и то по начин, който да ви влюби в нея. Съвсем не е случаен фактът, че през годините австрийската столица редовно е избирана за най-добър град за живеене в света. Преди време се чудех, кое е онова, което прави този град толкова специален. Отне ми време да достигна до извода – Виена съчетава европейската класическа красота с американското удобство. Градът е разделен на 23 дистрикта, които са разположени като спирала. Всеки един от тях има свой собствен облик и атмосфера, но има и неща, които обединяват цялото разнообразие в единно цяло. Има два специални булеварда, които обикалят Виена в малък и голям кръг – Пръстена и Колана (Ring & Gürtel).

 

 

Какво можете да установите за този град, докато се разхождате из него:

 

Красивата архитектура. Това е един от онези градове, които могат да замаят човек с архитектурата си и колкото и да се връщате към едно и също място там, винаги можете да откривате нови и нови детайли. Едни от най-впечатляващите сгради в центъра са Кметството и Парламента. Намират се на Ринга, на който са и Burgtheater и Staatsoper. Пак там е импозантната сграда на Виенския университет. И Борсата. И Хофбург... В сърцето на града и е и един от неговите символи – Stephansdom, една от най-красивите катедрали на Европа и в същото време нетрадиционна, поради причини свързани с историята на изграждането ѝ. Виена е наистина градът на красивите исторически сгради! Но те съвсем не са всичко. Освен тях съществуват и дистрикти, които са изключително модерни, сякаш дошли от бъдещето (такъв пример е районът, който австрийците наричат Vienna DC (Danube City). Градът е изпълнен с паметници на известни личности, свързани с него (тоест, повечето от онези, които познаваме), които са равномерно разположени, така че да можете във всеки дистрикт да бъдете приятно изненадани от различна красота. Впрочем, в центъра на града има и монументален паметник на Съветската армия. Запознатите с историята на Виена знаят защо е там и защо австрийците нямат дилеми, свързани с присъствието му в градския пейзаж.

 

Църквите. Стотиците църкви са изключително красиви, като няма две, които да си приличат. Над всички се извисява Катедралата Свети Стефан. Но можете да разгледате и Karlskirche, Малтийската църква, Votivkirche, St. Rupert, Minoritenkirche, Wotruba-Kirche, Sissi-Kapelle, Св. Франциск Асизски, Schottenkirche, St. Peter, Jesuitenkirche… Всяка една църква има свой облик и отвън, и отвътре. В много от тях се провеждат и прекрасни концерти, които с нищо не отстъпват на концертите в много от големите концертни зали по света. Всъщност, моят първи концерт във Виена беше през 1992 година в Kalvarienbergkirche.

 

Достигащата до перфектност организация на обществения транспорт граничи с фантастиката. Интересното е, че самите виенчани дотолкова са свикнали с това, че въобще не им прави впечатление. Реално, с метрото (което непрекъснато се разраства) можете да достигнете почти до всяка точка на града, но ако това не ви е достатъчно, разполагате и с бързи влакове с множество междинни гари, силно развити трамвайни и автобусни линии, нощен транспорт. Има и една интересна особеност с Виенското метро, която може би през следващите години ще се коригира. Линиите на метрото са – 1, 2, 3, 4, 6. Понякога съм се шегувал с австрийците, че не са добре с математиката и са изпуснали едната цифра. Трудно някой от тях може да обясни защо номер 5 липсва и това се е превърнало като местна шега. Но, „за съжаление“ наскоро бе обявено, че след 120 години от началото на метрото, най-накрая ще бъде изградена и линия 5. Линията вече се строи и виенчани са вече прелюбопитни да видят тази вековна липса в номерата попълнена.

 

Питейната вода! Днес в повечето големи градове по света чишмяната вода не е препоръчителна за пиене. Виена е едно от големите изключения. През последните няколко века, на няколко етапа кайзерите на Виена са осъществили мащабен проект за захранване на града с планинска изворна вода.

 

Кухнята. Естествено, типичната храна за Виена е Виенският шницел. Но всъщност, като във всеки космополитен град, и тук можете да намерите ресторанти от всяка една кухня. Италианските ресторанти се обслужват от италианци, китайските – от китайци, турските – от турци... общо взето, можете да сте сигурни, че храната която харесвате, ще ви бъде приготвена и поднесена по начина, по който това би се случило там, откъдето произхожда. Преди две години се завърнах от провинция Сечуан, където бях изумен от местната кухня, различна от „китайската“, която познаваме. Отне ми около 10 минути да намеря сечуански ресторант във Виена. Когато в друг момент бях възхитен от калабрийския специалитет Ндуя, смятах, че това вече няма как да се намери в австрийската столица. И наистина не намерих... Докато не попитах приятел от Тропея, който ми даде адресите на два виенски ресторанта, където имат от този деликатес. И да, има и няколко български ресторанта!

 

Баловете! От късна есен до ранна пролет във Виена е сезонът на баловете! Когато чуете „Виенски бал“, вероятно си представяте че той е един? Само че те са повече от 400! Всяка гилдия има свой бал. Балове се случват в различните дворци, в театрите, в концертните зали. Онзи бал, който ние наричаме „Виенски бал“, всъщност, е балът на Виенската опера. Но да влезете точно на този бал няма да ви е лесно. А и няма да ви е евтино. Най-скъпите билети са достигали до 15 000 евро. И въпреки това е почти невъзможно да намерите билет. Но който и бал да посетите – усещането е като в приказките! Започват надвечер и продължават до сутринта. Красотата е нереална. Усещането – също. Те са част от магията на град Виена.

 

Да се върнем към реалния живот. В него не винаги всичко е ок. Но ако се разболеете или се почувствате зле във Виена, проверете дали имате застраховка/осигуровка. Защото ако имате – нямате за какво да се притеснявате, австрийското здравеопазване е пословично, а във Виена се намират едни от най-добрите болници в света.

 

Пратерът и Виенското колело! Ако сте с деца и искате да им създадете преживявания за цял живот, заведете ги в увеселителния парк Пратер. Но си отделете достатъчно време, защото то там наистина лети. А самият факт, че наричаме въртящите се колела „Виенско колело“, може да ви подскаже откъде е започнало всичко. Впрочем, оригиналното Виенско колело, което също още съществува и е в началото на Пратера, не е служело за забавление, а за разглеждане на града. Отделните забави са с вход, но за да влезете в Пратера, за разлика например от Дисниленд, няма да е нужно да плащате. Впрочем, често срещам родители, които се настаняват в някои от типичните австрийски ресторанти в Пратера и оставят децата си да обикалят и вилнеят из различните атракции.

 

 

Търговските улици. Двете най-известни пешеходни зони са улиците Kärntner Straße (както и свързаната с нея Graben) и Mariahilfer Strasse. Разбира се, те съвсем не са единствените, но са моите любими! Подозирам, че след като се разходите по тях, ще станат и ваши любими улици за разходка и пазаруване.

 

Островът! Добре, ще започна с Дунава. Той във Виена не е един. През 70-те години на 19 век и после отново през 70-те години на 20 век, австрийците „регулират“ река Дунав. Ще рече – отклоняват реката от първоначалното ѝ корито, което днес се нарича „Стария Дунав“ и е един вид езеро. Там има впрочем и прекрасен плаж. Новият Дунав пък също има своите особености – разделен е по средата от изкуствен остров, широк между 100 и 30 метра и дълъг 21 километра. Ще повторя – „построеният остров“ е дълъг 21 километра. Аз винаги съм бил благодарен за това, че е създадено такова прелестно място за разходки, спорт и веселба, но истината е, че една от основните причини за създаването му е регулирането на водите на река Дунав. Това спаси Виена при големите наводнения в Европа в началото на 21 век. Над Дунава и над острова има множество мостове, има дори и пешеходен „мост“ по водата от едната страна. Там спокойно можете да седнете в някои от ресторантите по бреговете на реката и да наблюдавате игрите на лебедите във водата, докато вашето дете скача на батут върху реката. Или, ако ви е скучно, можете да си наемете лодка и да се разхождате с часове във водата (аз дори веднъж пробвах да изляза от Виена, но недооцених разстоянията и размерите на града).

 

Парковете. Един от най-зелените градове в Европа, с красиви и безукорно поддържани паркове. В центъра на града се намира Stadtpark, в който редовно можете да видите японски туристи да се снимат пред златния паметник на Йохан Щраус. В парка на двореца Хофбург пък, наблизо до паметника на Моцарт, се намира „къщата на пеперудите“. Своя изключително красив парк с дървета и растения от цял свят има и двореца Белведере. Знам, че това, което ще напиша сега, звучи за нас странно, но един от любимите и за местните и за туристите паркове за разходка е гробищният парк St.Marx. Това гробище не е оперативно от дълги години, но е изключително красиво, там се намира и гробът на Моцарт. Пратерът – името, което децата свързват основно с увеселителния парк, е името на друго от любимите места за разходка сред природата. Всъщност, истината е, че освен големите паркове, всеки дистрикт във Виена има своите локални такива. Но вероятно най-впечатляващият от всички е големият парк на двореца Шьонбрун.

 

Зоологическата градина. Създадена през 1752 година, намиращата се в парка Schönbrunn зоологическа градина е най-старата в света. В нея можете да видите животни от всички краища на планетата, поставени в среда, близка до естествената им. Поради размерите на градината и различните ѝ атракции, ако решите да я посетите, може би ще трябва да си отделите цял ден. Това е мястото, където аз самият водех дълги години семейството си, като най-лесен начин за намиране на занимание на дъщеря ми. Впрочем, наблизо е и ботаническата градина. Значително по-далече – в 6-ти дистрикт пък се намира „Домът на морето“. За мен лично първото ходене там бе голяма изненада, понеже за първи път в живота си видях вертикална зоологическа (всъщност – морска) градина.

 

 

Дворците. Защо казвам „дворци“? Защото са много!

 

Изключително впечатляващ – и отвън, и отвътре е Хофбург (Hofburg Palace), откъдето австрийските императори са управлявали половин Европа. Хофбург си има и свои музей, концертна зала, дори училище за езда.

 

Белведере (Belvedere Palace) е друг диамант на австрийската столица. В него има постоянна изложба на картини на Густав Климт. Преди години, когато търсих начин да впечатля приятелката си (която винаги трудно се е впечатлявала) и разбрах, че любим художник ѝ е Климт, я заведох в Белведере и я накарах да влезе в една от залите със затворени очи. Когато ги отвори и се оказа, че е на около метър разстояние от „Целувката“ на Климт... е, ще кажа само, че успях да се оженя за нея.

 

Шьонбрун (Schönbrunn Palace). За неговите паркове и зоологическата му градина стана дума преди малко. Един от символите на картичките на Виена – Gloriette – е също там. Този дворец е бил резиденцията на императриците на Австро-унгарската империя. Вътре можете да видите как са живели Мария-Терезия, Сиси (Елизабет), можете да посетите с децата си и детския музей. Дворецът има и своя оперна/театрална зала, в която съм гледал интересни постановки на опери на Моцарт. Има разбира се и оркестър, който свири, облечен с дрехи от времето на Моцарт. Впрочем, такива оркестри във Виена има доста.

 

Няма да продължавам с дворците, защото няма да остане място за друго. Ще ви изредя само най-известните от тях – Paias Schwarzenberg, Schloss Lobkowitz, Palais Esterhazy (музикантите са чували това име – без този меценат нямаше да има днес класическа музика), Palais Kinsky, Palais Auersperg, Palais Palffy, Palais Mollard, Palais Coburg (знам какво си мислите), Palais Strozzi и много, много други! Ако обичате да мечтаете и да разглеждате дворци, отделете си един месец във Виена.

 

 

Музеите и галериите! Виена е пълна с музеи. Музеи са и някои от дворците.

 

Задължително трябва да посетите Албертина (Albertina)! Особено, ако сте почитатели на Дюрер, можете да изкарате прекрасни часове вътре! Но освен изложбите на Дюрер и Климт, в Албертина често можете да видите изложби на едни от най-големите художници въобще – Моне, Сезан, Кокошка, Пикасо...

 

Близнаците! Kunsthistorisches Museum & Naturhistorisches Museum. Тези два прекрасни музея се намират на Ринга и са не само задължителни за разглеждане, но са и изключително интересна комбинация отвън – две еднакви на пръв поглед сгради, които се „гледат“ една друга.

 

Kunsthaus. Това е за хората, които обичат да предизвикват себе си. Вероятно сте чували за Хундертвасер (Friedensreich Hundertwasser)? Toва е човекът, променил архитектурата. Аз си падам по по-класическия подход при сградите, но дори и за мен там бе изключително интересно!

 

 

Освен множеството музеи, има и едно място, в което са събрани около 60 музеи и културни заведения – MuseumsQuartier. По-известните сгради, част от големия комплекс са Архитектурният Център, Q21, „Джунглата“, Kunstahalle, MUMOK (това е музеят за модерно изкуство, върху неговата сграда преди време бяха инсталирали в реални размери къща, стояща на покрива си!), Leopold Museum, Tanzquartier, Детски музей ZOOM и т.н.

 

Няма как да се опишат всичките музеи на град с история като Виенската. Разбира се има Музей на приложните изкуства, Музей на технологиите и т.н., но има и някои по-особени музеи, които ги няма в повечето пътеводители на Виена. Такива са Музеят на изтезанията и мъченията (аз лично разбрах за неговото съществуване, само защото живея наблизо), Музеят на кондома, Погребалният музей, Музей на часовниците... има също музеи на кафето, на ракията (да, точно така!) и какви ли още не...

 

Извън типичните и нетипичните музеи, съществуват и къщи-музеи на големи личности, живели във Виена. А те никак не са малко. Разбира се, задължително е да се посети къщата-музей на Моцарт. Е, ако трябва да сме честни, дори и те са повече от една (Моцарт е живял на доста места), но една е известната от тях.

 

 

И последно, понеже съм музикант – трябва да посетите Дома на Музиката! Този своеобразен музей в центъра на Виена ще ви разкаже и покаже най-интересните неща за и от класическата музика. Ще видите дори дигитално създадени портрети на композитори, по времето на които фотографията не е съществувала. А на последния етаж дори можете да дирижирате Виенската филхармония! Е, само на видео стена, но усещането е доста истинско – защото оркестърът следва движението на вашите ръце! И ако решите да махате безразборно, както понякога изглежда че правят диригентите, те ще спрат и ще ви се накарат! Изживяването си струва, повярвайте ми!

 

Виното! Виенчаните обичат да пият бира, но онова с което се гордеят са винарните им! Австрийците ги наричат Хойригер (Heuriger). Тези типични заведения, обаче, не работят целогодишно, а само няколко седмици през есента. Имат различни видове вина, всички собствено производство, които за съжаление аз не мога да оценя, понеже съм по-скоро любител на кока-кола. Но всеки, който е бил в Heuriger е бил запленен и от вината, и от атмосферата там. Това, което за мен е интересно като музикант е, че тези заведения имат и собствена музика, и собствен стил в музиката (!) с типичните за тях виенски песни и оригиналната Schrammelmusik.

 

Най-важното за мен – музиката. Не случайно започнах с нея. Наричат Виена – Музикалната столица на света. Не само защото оттам се случват Новогодишните концерти, които гледаме по телевизията на 1 януари. Не само защото Виенската филхармония е емблема за класическата музика и национално богатство за Австрия. Не само защото Виенската опера е една от най-красивите и най-успешните на планетата. Просто музиката е достигнала до ниво да бъде икономиката на Виена. Хиляди хора от цял свят пристигат всеки ден във Виена, за да слушат концерти и спектакли там. Бях изумен преди 20 години, когато се загледах в месечния концертен афиш на града и установих, че в този град на ден се случват около 30 концерта с различни оркестри. Помня, че направих специална проверка и бях в шок от факта, че за един ден в един единствен град се случват повече концерти, отколкото за един месец в цяла България. Трябва да подчертая, че визирам само концертите с класическа музика.

 

Иначе в града се случват ежедневно и множество концерти от всички стилове и жанрове, като най-големите от тях са обикновено в някоя от множеството зали на Stadthalle. Но да се върна на класическата музика - във Виена има наистина много оркестри, като четирите най-големи от тях са Виенската филхармония, Виенският симфоничен оркестър, Симфоничният оркестър на Австрийското радио и Оркестърът на Долна Австрия. Подобна е ситуацията и с операта. Когато кажем „Виенска опера“, всички си представяме Виенската държавна опера, но тя, всъщност, не е единствената опера в музикалната столица на света. Във Виена има три големи оперни театъра – Staatsoper, Volksoper, Theater an der Wien. Може би ще се изненадате, но последният е най-старият оперен театър от тях и е този, в който са се играли оперите на Моцарт. Освен тях има сцена за камерни опери – Wiener Kammeroper, Музикалният университет (това е едно от висшите учебни заведения за музика във Виена), който е една от най-престижните академични институции в света, също има своя оперна сцена, съществува и Neue Wiener Oper, опера има, както писах по-рано и в Шьонбрун...

 

Общо взето, всяка вечер във Виена се играят няколко оперни спектакъла. Ако пък предпочитате мюзикъл, също имате добър избор, като най-известният от театрите за мюзикъл е Ронахер. Като казах „театри“. В този град има театри едва ли не на всяка втора улица. Може би двата най-известни са Burgtheater и Volkstheater. А за Theater in der Josefstadt е писал не веднъж музика и големият български композитор Панчо Владигеров. Двете най-известни концертни зали на Виена са Musikverein и Konzerthaus. Всъщност, „концертна зала“ звучи подвеждащо, защото и в двете сгради има по няколко зали. Залата, от която се излъчват Новогодишните концерти на Виенската филхармония е Златната зала на Musikverein. Не я пропускайте! И не се притеснявайте, в нея има концерти поне по веднъж на ден. Е, за билети за Виенската филхармония ще трябва да почакате няколко години, но във Виена гостуват ежегодно всички големи оркестри от целия свят! Софийската филхармония също е свирила в тази зала – през 2000 и през 2019, подготвя се и ново гостуване – на 9 декември 2021 година.

 

Спирам дотук. Мога да продължа още дълго, но Виена е град, за който не може да се разказва. Той трябва да се преживее. Единствено не го препоръчвам на музиканти. Защото ако сте музикант и посетите някои от събитията там, Виена ще се превърне във ваша обсесия и единствената ви цел в живота оттук насетне ще бъде, да пътувате отново и отново натам.

 

 

Източник: Фейсбук

 

 

 

 

Коментари

  • на 09.07.2021 в 11:17 Това е любов! Явор е влюбен!

    10 Юли 2021 9:30ч.

    А, може би и това е любов?? Девиациите са на мода днес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи