"Митеран убива левицата, социализма, комунизма, премахва националния суверенитет чрез европеизма, от политически цинизъм издига фамилията Льо Пен, окарикатурява европейския идеал, внушавайки, че има само либерална Европа". Четиридесет години след идването на Франсоа Митеран в Елисейския дворец, философът прави убийствена равносметка на президента с най-дълъг мандат в Петата република. Мишел Онфре, заедно с Робер Лафон, е автор на книгата Vies parallèles. De Gaulle/Mitterrand (Паралелни животи. Дьо Гол/Митеран).
Мишел Онфре: Митеран уби левицата с двуцевна пушка

 

- Четиридесет години по-късно, какви поуки извличате от двата мандата на Митеран в Елисейския дворец?

 

- Нямах нужда от четиридесет години, за да разбера това, което бях схванал още през март 1983 г.: Франсоа Митеран идва от крайната десница, което му позволи да направи кариера в младите си години преди войната и по време на войната включително, до неговото опортюнистично приемане на социализма, щом разбира, че за да дойде на власт, при конфигурацията на Конституцията от 1958 г. и избирането на президент на републиката с всеобщо пряко гласуване, трябва да постигне две неща: да одесни, ако ли не да фашизира генерал Дьо Гол, което той прави с памфлета си “Постоянният държавен преврат” (Le Coup d’État permanent, 1964 г.), после да се изправи срещу него като единственият ляв опонент, да съблазни левите хора, обсебвайки това, което ще се превърне в Социалистическа партия, и да направи съюз с левицата, което ще го доведе на власт.

 

Веднъж дошъл на власт, той управлява двадесет и два месеца вляво и, изправен пред катастрофалното си икономическо управление, изоставя социализма, приема либерализма, обръща Социалистическата партия като палачинка с тази идеология. Тогава сменя манията си и става европейски активист. За да управлява, той използва крайната десница, като издига Жан-Мари Льо Пен: дава нареждане на министъра на комуникацията по онова време, Жорж Фийу, а той изпълнява, шефът на Националния фронт да бъде канен в държавните медии, Льо Пен прави реторични чудеса, а след това и изборни. Така Митеран компенсира силата, която е загубил, създавайки слабостта на републиканската десница чрез възхода на Националния фронт, който я лишава от единство, под предлог за Републикански фронт, който ще накара да гласуват “вляво” хора, които наричат себе си и вярват, че са “вдясно”.

 

Митеран убива левицата, социализма, комунизма, премахва националния суверенитет чрез европеизма, от политически цинизъм издига фамилията Льо Пен, окарикатурява европейския идеал, внушавайки, че има само либерална Европа, довежда до максимална степен аферите - Береговоа, Гросувр, престъпленията, извършени с използването на вътрешна информация, финансирането на партии, двойното семейство, издържано с данъците на французите, любовниците… Това е равносметката.

 

- Седемгодишните мандати на Митеран имаха няколко епохи и метаморфози. Най-важният беше завоят към строги икономии през 1983 г. Не загубиха ли в този ден социалистите народа (“металурзите, стругари и фрезисти”, толкова скъпи на Пиер Мороа)?

 

- Да, разбира се. Единственият, който продължи да им говори, не без успех впрочем, е Жан-Мари Льо Пен. Френската комунистическа партия за известно време беше загрижена за нацията, определена имиграционна политика, морална строгост по въпроса за наркотиците, дори за семейството. Тя също така беше защитник на народното образование и култура. Това беше Френската комунистическа партия от старата школа, просъветска, разбира се, но защитник на цивилизационна политика във Франция. От електорален опортюнизъм тя последва стъпките на Социалистическата партия, която, след като загуби народните класи, си създаде заместващ народ сред маргиналните групи - етнически, религиозни, сексуални, когато те вървяха ръка за ръка, днес ги наричат интерсекционални. Жорж Марше ни би познал своите хора в нея… Френската комунистическа партия продаде душата си на дявола за шепа стотинки. А Меланшон, като добър ученик на Митеран, само чака мига, в който да погълне тази стогодишна партия, която постепенно се отърси от всичко, което съставляваше нейната идентичност - сърп и чук, диктатура на пролетарията и демократически централизъм.

 

- Днес всички признават, че Франция се е съгласила да прехвърли на Европейския съюз цели части от своя суверенитет. При президентството на Митеран ли започна това?

 

- Това е самоубийство с двуцевна пушка: първо, изоставяне на социалистическия идеал на 23 март 1983 г. с т. нар. завой към строги икономии. След това подчинението на Маастрихтския договор от 7 февруари 1992 г. след безсрамна кампания, която чрез почти всички медии криминализира избирателите, поддръжници на “не”, докато в същото време Митеран използваше болестта си, за да привлече състрадание към своята личност и проект. Нека си спомним какво разказаха впоследствие Филип Сеген и Гийом Дюран, дори Жан д’Ормесон, за този телевизионен дебат, в който се решаваше съдбата на Франция с един президент, който не пропусна да експлоатира рака си. Това също трябва да се пише в пасива на този човек…

 

- По време на мандатите на Митеран се разви цяла митология на антирасизма, въплътена от асоциацията Touche pas à mon pote (Не пипай моя приятел), уж целяща да спре Националния фронт. Трябва ли да видим в тази - заблудена - идеология на първоначалния антирасизъм крайностите на деколониализма и ислямизма?

 

- Touche pas à mon pote наистина беше едно от въоръжените крила на това унищожение на левицата, социализма, загрижеността за нацията, страната и Франция, в името на мултикултурализма, който под предлог за антирасизъм се бореше за европеизъм, космополитизъм, смесване и разтваряне на Франция в един голям планетарен пазар. Целта е именно проектът за универсална държава, тотална държава, за световно правителство. Четете и пропречетете Юнгер и Жак Атали, който го е чел.

 

Сред другите въоръжени крила, списание Globe, субсидирано от Пиер Берже, и мрежите на т. нар. морална левица, чрез “Либерасион”, “Монд”, “Нувел Обсерватьор”, Жак Ланг, Бернар-Анри Леви, Жюлиен Дрей, либералната преса, авторите на уводни статии и т. нар. политолози от типа на Оливие Дюамел, но също Филип Вал, тогавашният директор на “Шарли Ебдо”, бързо възнаграден с получаването на управлението на “Франс Ентер”, дадено му от Никола Саркози, парадоксално работеха за поставянето на фамилията Льо Пен там, където се намира днес, твърдейки в същото време, че са шокирани от нейното съществуване!

 

Като помощници на магьосник, тези хора разпалиха динамика, която днес излиза извън техните предели: деколониалистите, интерсекционистите, неофеминистите, антиционистите, ислямо-левичарите и всичко това, което наричам лявата фашосфера, които са техни творения, не зависят от тях. За добро или лошо: те презират тези левица, която Меланшон би искал да обедини. Те експлоатират, не без цинизъм, напомнящ за този на Митеран, този стар политически персонал, напудрен като проститутка, която чака клиент до урната.

 

- Значи това, което днес наричаме интерсекционалност, води началото си от Митеран?

 

- Да. Точно след като Митеран унищожи левицата от старата школа, Социалистическата партия, левите радикали и Комунистическата партия, която Жорес, Мендес Франс и Жорж Марше не биха познали, левицата трябваше да си създаде нов корпус, нова линия - лява. На първо място, започвайки с правото на инвентаризация на митерандизма. За това, че  изказа тази идея, Лионел Жоспен плати скъпо…

 

Митеран, който казваше на конгреса в Епине през 1971 г., че който не иска да скъса с капитализма, не може да се нарече социалист, и Митеран, който превърна Бернар Тапи във флагман на новата левица с лозунга “Да живее кризата!” («Vive la crise!») и прикани безработните да си създадат собствен бизнес (предложението бе на Реймон Бар, между другото), не бяха един и същ Митеран, това е най-малкото, което може да се каже. Вярно е, че междувременно Митеран беше станал президент на републиката. Левицата беше мързелива: първо, тя не скъса с Митеран, който скъса с нея през март 1983 г., и то от кариеризъм, опортюнизъм, цинизъм - имаше толкова сочни места и позиции, които трябваше да се заемат! На следващо място, тя не можа да си създаде платформа, изхождайки от своята история, включително историята на френския немарксистки социализъм през ХIХ век - позволете ми още веднъж да припомня за Прудон. Тя взе наготово идеологията на политическата коректност на американските кампуси. Парадоксално се оказа обаче, че тези американски кампуси функционират с Френската теория (French Theory), иначе казано, със супата, приготвена от Фуко, Дельоз, Дерида, Бурдийо - доста американска супа, от типа на Анди Уорхол… Френската левица стана американска.

 

Следователно със своя расиализъм, антиционизъм, възхвала на фалокрацията и женомразството, стига само да се коренят в шариата, отказа си от дебат, криминализирането на всяка мисъл, различна от неговата, употребата на физическо насилие срещу алтернативната мисъл, този интерсекционализъм си прилича като две капки вода с новия фашизъм.

 

Но сдружението между фашизма и левицата не е нещо ново. От присъствието на думата “социализъм” в националсоциализма, семантична и идеологическа очевидност, за която никога не се задават въпроси, до тази лява фашосфера, която монополизира дебата в училищата, университетите, научните изследвания, тя е субсидирана и с парите на данъкоплатците, т.нар. обществени медии, но също така и повечето от останалите, които макар и частни, също се подпомагат от данъците, минавайки през германско-съветския пакт, също голяма недомислица на левицата, дори политическият произход на Мусолини вляво, съпротивата на фашизма през ХХ век почти никога не е идвала от левицата…

 

Помислете за първите, които прекосяват Ламанша, за да реагират положително на призива на генерал Дьо Гол: колко депутати от Народния фронт откликнаха по онова време? Повечето гласуваха за пълните правомощия на маршал Петен. На левицата ѝ липсва Нюрнбергски процес, който би ѝ позволил да започне отново на здрави основи.

 

- Какво ще запомните за самия човек от гледна точка на историята?

 

- Нищо.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

18 коментар/a

Пфууу... на 05.05.2021 в 15:04
Френската левица е пълна повръщня и то със системните усилия на навирения нос на Митеран,постстуктуралисти,постмодернисти и културни марксисти. Даже започвам да е чудя кои са по лигави - американските или френските леваци. Пфууу...гнусници.
Наблюдател на 05.05.2021 в 15:21
След войната Франция има само двама достойни президенти: Шарл дьо Гол и Митеран. Всички останали са нагаждачи. Митеран не е по-лош от всеки един от останалите нагаждачи.
От Франция на 05.05.2021 в 16:35
Перфектен анализ, перфектен обзор. Митеран е една от най-злокобните фигури в новата френска история. Щях да кажа най-злокобната, но мандата на Маню все още не е завършил. Именно Митеран отвори кутията на Пандора през 80-те и отприщи неконтролираната миграция от юг. До 80-те Франция , както останалите запдноевропейски страни , бе една Бяла Държава. Не случайно днес мнозинството тъмнокожи и магребци , първото поколение благоговеят пред името Митеран ! Както и някои по-възрастни левичари (леваци) погрешно обвързващи онзи все още "Бел епок" с управленията на Митеран... Поставянето на Митеран редом до Де Гол е не само дълбоко непознаване на Франция и френската история, то е направо светотатство ! За Де Гол е казано всичко, велик човек , патриот , смел герой, но и дълбоко морален ! Освен знаменитата му фраза, че той има една любов и тя се казва Франция, Де гол е дълбоко коректен в личния си живот. Верен на семейството си, той пожелава да бъде погребан (Коломбе де Дьо з еглис) заедно с рано починалата му дъщеричка , инвалид. Трогателен жест... От другата страна имаме противното лицемерие на псевдосоциалиста Митеран, с неговите безкрайни любовници , с двойнствения живот който е водел - семейство плюс щатна любовница... И цирковете , които те предизвикаха след смъртта му , още от погребението. Лицемерен тип който не само експлоатира болестта си , но експлоатира таланта на множество френски актьори и певци , до един дълбоко разочаровани. И до днес сред французите циркулира упоритата версия, че например смъртта на легендата от 70-те Даниел Балавоан, певец който в нчалото подкрепя Митеран, в последствие се разочарова от Соц. Партията и е на път сам да влезе в политиката (имал е невероятен рейтинг за това) не е случайност. Балавоан загива само на 33 при катастрофа с хеликоптер в Африка при крайно неясни обстоятелства, малко след като се е разочаровал от Митеран и е отказал да го подкрепя !!! Изобщо самият външен вид на Митеран винаги е издавал една притворност, лицемерие, фалшива усмивка... От него започва съвременният упадък на Петата Република.
абв на 05.05.2021 в 17:36
Политическите системи по света минават в дясно. Вместо социалисти, или социалдемократи, които са леви, но признават капитализма, като вземат повече данъци, които преразпределят, сега се отива към либерализъм, който е също за повече данъци, но по малко данъци от социалистите. И либерализма е лявото. Либерализмът иска политика на регионите, почти ликвидиране на националните държави, както и отричане от християнството. Иска и Истанбулската конвенция, мулти културализма, политическата коректност и голяма глобализация, но с един полюс - САЩ. Дясното обаче е консерватизма. Консерватизмът иска глобализация с два полюса - СЕВЕР и ЮГ, иска ново християнство, иска да има национални държави, като има и федерални обединения и национали държави, които последните дават част от суверинитета си, като ръководството на федералната над държава е един вид центробежен регулатор. Естествено консерватизмът иска по малко данъци, като с тези невзети пари, като данъци , се създават работни места, има пълна заетост, внедряване на НТПрогрес и големи заплати. Искат се и свободни пазари с конкуренция и глобализация. Това е дясната политика - консерватизма. При президента Тръмп в САЩ се водеше политика на национална държава и национализъм, като се отричаше федералното обединение на държави и глобализацията, които бяха най големите му грешки, както и не се водеше политика на борба с Ковид 19. И именно тези политики го свалиха от власт, макар сега да говорят, че е паднал заради неглижирането на борбата с корона вируса. Но аз си мисля, че най важните му грешки бяха отказът от глобализацията и политиката му на националната държава и дори изолационизма на САЩ от света, което беше част от политиката му. Но при либерализма и консерватизма, като ляво и дясно, има махало, както махалото на Дарендорф и сега се отива наляво към либерализъм, като махалото не е достигнало в най горната си точка. То беше достигнало най горната точка на консерватизма при Тръмп и дори във Великобритания при Брекзит. Но сега отива към най - горната точка на либерализма. И понеже светът ще се обединява във СЕВЕР и ЮГ, и ще има глобализация, сега във Великобритания отчитат, че са направили голяма грешка с Брекзит. А говорят и пишат, че на Великобритания не се гледа като на велика сила, макар, че тя е велика сила. Тук в статията се показват нещата във Франция, които не съм ги следил и интересът към положението във Франция ми е много любопитно.
легисти на 05.05.2021 в 18:37
"Парадоксално се оказа обаче, че тези американски кампуси функционират с Френската теория (French Theory), иначе казано, със супата, приготвена от Фуко, Дельоз, Дерида, Бурдийо - доста американска супа, от типа на Анди Уорхол… " - Функционират може би, но идеологически, от голямата критическа теория нищо не разбират, а и няма как... все пак са американци, замесени от съвсем друго тесто, липсвайки им културната подплатка на европейската философия. И супата е американска, друг е въпросът, че онова, което предлагат изброените автори, то не е полуфабрикат, както си го представят ограничените американци. А че авторът отново клевети постмодернистите (постструктуралисти), без да ги схваща ни на йота, това при него си е традиция.
легисти на 05.05.2021 в 18:45
Що се отнася до политическата част от анализа, социалист и социалдемократ ли е, той няма как да не предаде и да не се колаборира. Има си прочута максима на Сталин по тоя въпрос и тя си работи безотказно. Чистотата на марксизма-ленинизма като партийно строителство бе отстоявана, докато постъпваха пари от СССР. Либерализацията на съюзния мастодонт под ново име (ЕС) вследствие на Маастрихтския проект, която бе прокарана на юруш веднага след закриването на съветския проект в западните предели на Стария континент, нямаше как да остави социалистически движения да претендират дълго за власт и богатство. Олигархичната буржоазия в условията на тотален либерализъм никога не прощава такива работи, а що се отнася до лидерите от левия спектър, те, като типични дежурни политици от западна мая (при това разбиращи дълбочината на марксизма никак, т.е. само през популярния прочит на вестниците и агитпроп брошурки) за пари не само социализма, ами и майките си, и жените си биха продали.
Това е на 05.05.2021 в 21:33
епизода, в който Даниел разказва играта на Митеран, може би фатален ден за певеца.... https://www.youtube.com/watch?v=5Jdn3EPYdPY
Пергел на 06.05.2021 в 00:14
Митеран и жена му бяха криптоционисти, а те имат различни методи и цели от тези на франсетата, на европейците.
интересно на 06.05.2021 в 10:12
французый тоже рубли любят , как и нас из Голосовье
Надут пуяк на 06.05.2021 в 22:54
А как само му се прехласваха нашите социалисти и седесари когата се домъкна в България! Още тогава е даден тонът БСП да сепревърне в повръщня - Луканов,Лилов,Гоцко и Гейсерчо приложиха дискредитирането на социалната идея в ляво-дясна лайняня гмеж. Само Виденов се опъна,но го унищожиха. Желю Жабата пък съсипа с Костов,цара и Боко дясното. Сега имаме тюрлюгювеч от партии и политици които се превъртат като бабуини според конюнктурата. Всъщност дясно и ляво вече са категории изпразнени от съдържание. Има либерализъм със всичките му исторически пръкнали се икстеншъни,разиграващи ни като добро и лошо ченге борба между дясно и ляво. Реалният опонент на либерализма е консерватизмът. Тръмп засега загуби,но консерватизмът в Британия, Германия,Франция,Унгария,Полша все още има позиции. Много зависи в Русия и Китай кое ще вземе връх. Китай е по-вероятно да лобира за глобализъм и отворени пазари ,така както на времето Британия и САЩ налагаха доброзорно глобализма и свободния пазар. Сега като са вече губещи конкуренти и започнаха да измислят и налагат санкции,но това е губеща стратегия на вече икономически по-слабия. Но да се върна на Митеран - надут пуяк с навирен нос. Франция вече сърба попарата му,както Русия изсърба попарат на Горбачов.
Надут пуяк на 06.05.2021 в 22:54 на 07.05.2021 в 07:50
Точен поглед. С едно условие. На къде ще тръгне Китай за сега не е ясно. Там има мощни глобалистки фракции - т.н."комсомолци" , чиято географска опора е югоизтока - Квантун. Те впрочем се смятат за истинските китайци, а на север ги смятат за диваци - манджурци. За момента обаче властта е в северняците - Си Дзи Пин. Си е националист и по-общо погледнато евразиец и континенталист. Затова се кльопат с Путин и Русия. Дали ще продължи по националистическата линия, или ще се върне изцяло в глобализма, за Китай зависи от това доколко е достигнал състояние сам да прави технологични новости , да открива , да налага върхови технологии ... или все още Китай е копи-паст фабрика. Въпросът е сложен и опира до културни традиции и манталитет. За сега ясен отговор няма.
Повторенията в историята на 07.05.2021 в 08:57
Дали е комунистически интернационализъм или либерален глобализъм при всички случаи има голяма корелация,да не кажа припокриване. СССР изнасяше в политиката социализъм,а САЩ изнасяха и все още изнасят либерална демокрация. Проблемът им е в икономиката - износът на СССР закъса когато закъса икономиката му. Същото макари и бавно,с клизма се случва на САЩ и въобще западния свят. Продължи ли икономическият възход на Китай,тая държава ще не ще ще защитава свободната търговия,свободните пазари,липса на мита и регулации. Това означава,че Китай ще се пръзга към глобализъм или някаква смесена форма на интернационализъм и глобализъм. Ако Китай успее да предлага по справедливи икономически оферти на света в сравнение със Запада,тооо... той ще се утвърди като доминиращата Световна работилница и трудно някой ще му противостои.... освен чрез война. Оправдания за война англосаксите ще намерят - те са майстори на това. За война обече с Китай ще им трябват проксита,така както за Хитлер употребиха за прокси СССР. Разбира се поксито Сталин им излезе през носа после. Лошото е,че повторенията в историята в повечето случаи са пародия,комедия или трагедия.
Повторенията в историята на 07.05.2021 в 08:57 на 07.05.2021 в 10:25
Това, че Китай ще се върне на пистата на Глобализма , такъв какъвто бе до преди няколко години , е една крайно съмнителна хипотеза. И то не само заради това кой държи властта в Пекин, а защото парадигмата на световната икономика бе коренно променена. И тука вече нещата не зависят от китайците, или в доста слаба степен. Нещата се дирижират от глобалистката шайка, Давосците. И ако новата парадигма предвижда "парцелиране" на света, създаване на региони на влияние, на зони доста разделени една от друга ( а в момента точно ТОВА СЕ СЛУЧВА с голяма скорост ), значи досегашният тип Глобализация е отписан ! Шайката от Давос са осъзнали че не могат да контролират напълно световната икономика. Има зони където икономиката се развива бурно , а културните особености, манталитетът , и производните на тях политически елити, не са подвластни на 100 %. "Инклузивният капитализъм", прокламиран от Швааб е "регионализиран глобализъм" , където "стейкхолдер" мениджмънта е гарантиран само за западния свят. По какъв път ще поемат Китай , Русия, Индия,Иран, Бразилия, Индонезия , Пакистан... предстои да видим. При всеки случай изброените страни са икономически тигри , или бъдещи такива, а повечето от тях са ядрени сили. Което ще рече, че на тях може да се влияе , но не може да се диктува.
Жан Буридан на 07.05.2021 в 11:40
Исус е говорил против дясното - земната порочност. Ето какво говор Исус, това е притчата за дългът. Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу. (Притчи 19:17) Иисус разказва една притча за човек с огромен дълг. Той го дължал на царя си и не можел да плати. Когато го водят пред царя, той моли за милост. Странно, но царят толкова се развълнувал от човека, че му простил целия дълг. Същият този човек, казва Иисус, се обърнал и накарал да пратят в тъмница другаря му за по-малък дълг. Когато царят научил за тази несправедливост, поправил нещата: мъжът бил пратен в тъмница, докато си плати собствения дълг. https://youtu.be/V2krS4T7n58?list=PLL61bguFW_hQR7ie5tVOlaNZodoxTREnY&t=663
абв на 08.05.2021 в 14:48
Исус мисля, че не е говорил за икономика и капитализъм. За държавата също не е говорил освен че казва: "божието - божие, кесаревото - кесарю. Той е говорил за бита и семейството най вече. Но е засягал всяка тема, за държавата, за икономиката, за църквата, макар и малко. Този, който е създал най вече християнството е Апостол Павел, който е написал половината Нов Завет, като в него е бил Святия Дух. Апостол Павел е бил много образован човек, и когато от гонител на християните, е станал християнин, той развива най много християнското учение. Но никога не се е изтъквал, че е най вече баща на християнството. Защото казват, че дяволът е в детайлите, а той се занимава най много с детайлите на християнството. Но Икономическото общество на капитализма се създава преди 400 години и е нямало учение на Бог за него. Маркс се е опитал да създаде учение за капитализма, но го създава погрешно и обръща нещата на 180 градуса, като вместо към развитие - социализма по неговото учение връща светът обратно към дивия звяр и стадото. Защото говори за производство и реализация в монополно средство за обръщение, което е подобно и по същата формула, както производството. А пазарът с конкуренция е противоположен на монополното "средство за обръщение". Но Ленин, който говори за пазар с конкуренция не може да обясни пазара и конкуренцията, и казва, че и "средство за обръщение", и пазар с конкуренция е все лошо. Затова той е бил един много слаб полит. икономист и слаб философ, макар да му се приписваха много правилни постановки и заслуги в тези науки. Той е бил само блестящ революционер и е успял да развие теорията за революцията и е успял да вземе властта в Руската империя след Февруарската революция. И мисля, че именно сега трябва да се развие теория за икономическото общество в новата епоха, като аз мога да кажа, че това прави Святия Дух, и то с развитие на Марксизма, като се вземе правилното от Маркс за производството, но да се създаде съвсем нова теория за пазара с конкуренция. И ако зад държавата стои Бог Отец, зад църквата - Бог Слово, то зад Икономическото общество, стои Святия Дух, а зад бита и семейството - стои Исус Христос. Защото Бог и църквата трябва да са водещи в развитието на общества и цивилизации, и само ако се реформира християнството може да се създават общества и цивилизации
Ленин в доста области не е блестящ, но в налюденията си върху процесите над тогавашната световна икономика е доста добър на 09.05.2021 в 18:49
Ленин е с неимоверни, директно академични заслуги по демаскирането на империализма като последен стадий от развитието на капитализма, както и по ситуацията около срастването на банковия и промишления капитал във финансов такъв, който обсебва властта тоталитарно чрез парите и подпалва войните. Ленин не е блестящ философ поради вулгарното разбиране на материализма, но все пак той демонстрира доста широк поглед върху историята на философията и това не го прави слаб философ. Що се отнася до икономическите му наблюдения, както виждаш, подобни приноси като Лениновите не е изкарал нито един даже професионален западен икономист.
абв на 10.05.2021 в 07:34
Ще изтъкна едно от слабите неща в теориите на Ленин във философията. Това е теорията му за противоположностите или за противоречията. Всяко противоречие е с борба и единство, които са абсолютни и относителни. Борбата е абсолютна и относителна и единството е относително и абсолютно. Абсолютната борба и абсолютното единство са крайностите и са съответно за обществата - революция и контрареволюция. Тези две крайности могат да бъдат игнорирани и да остане положението на относителна борба и относително единство. Или двете класи да се признават една друга - относителното единство, но и да се борят за своите интереси - относителната борба. Това второ положение за относителностите е в основата на философската диалектична система, при която всяко явление в Природата съществува като два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на по нова философска диалектична система - ФДС. Това е и четвърти закон на диалектиката. Крайностите на борбата и единството - революция и контра революция - са моментите в които се променят явленията, но като физични промени, а не като химични реакции. Или физична реакция е примерно промяната на агрегатното състояние на веществата - вода - пара, или вода - лед съответно при 100 или 0 градуса. Иначе водата може да бъде с температура от 0 до 100 градуса и съответно да приема или отдава топлина, което е количествени натрупвания на топлина, а качествените изменения са когато температурата достигне 0 или 100 градуса. Като се променя агрегатното състояние. Тази промяна на градусите от 0 до 100 градуса е относителното единство и относителната борба. А не да се получи от вода кислород, което е химична реакция. А Ленин и Маркс в своите философски теории визират по скоро химичните реакции, а не физичните реакции. Но как обяснява Ленин противоположностите? Той също казва, че има абсолютна борба и относителна борба, както и относително единство, но казва, че няма абсолютно единство. Той казва, че относителното единство отмирало и оставала само абсолютната борба, която вече ставала антагонистична борба. Като относителната борба, която е за повишаване на заплати в икономическото общество, не е толкова важна и се гледали само абсолютната антагонистична борба, революцията. Така се създава теорията за революцията като абсолют, както и теорията, че всичко е революции, перманентни революции и се получавали революционни ситуации. За Ленин революцията става естественото състояние на обществото. Това е най важното Лениново наследство във философията, който бил с много знания и открития във философията. И това негово "откритие" идва от материализма, като монизъм, един полюс във философските му възгледи. Така, че той обърква теорията и изпада в абсолютна крайност, която не съществува в обществото, или се появява много рядко.
Анадъмо на 06.06.2021 в 22:04
"абв" Чел си брошури от след 1989г. написани от функционални неграмотници. Да беше прочел нещо от Хегел, Маркс ,учебник по диалектика или поне нищо в Уикипедия. "Единството на противоположностите е относително, временно, борбата на противоположностите е АБСОЛЮТНА. Анадъмо? Борбата на противоположностите е АБСОЛЮТНА.

Напиши коментар