Българската литература тръгна да се катери по възвишение. Не става дума обаче за малък хълм или просто заоблености в релефа на родното писателство, а за нещо много по-голямо, забележимо отдалеч и не по-малко от величествено. Името му е „Възвишение”, но е планина в културата. В това сравнение няма преувеличение, като прочетете тази книга, ще си кажете „Не може да бъде!”. Защото след дълги години, пълни с празни думи и похабена хартия, в литературата ни най-сетне се е появил писател! Намерил се е човек, от когото да чуете: „Помогни ми да те возвися”. Като приключил „Възвишение”, Русков казва, че се почувствал щастлив. Това ще изпитате и вие, когато прочетете романа. Подобно вълнение ще усетите и на представлението на Иван Добчев по „Възвишение”, когато на финала стане на крака и Милен Русков се появи на сцената. Романът му няма нужда от пиар стратегии, защото със сигурност ще ви бъде препоръчан от приятели и ще си припомните, че дори в голямата литература няма по-добра рецензия от хорската мълва. За все повече българи тази книга е тяхното лично събитие. Затова не е беда, че мнозина титуловани капацитети пренебрегнаха „Възвишение” и други обраха наградите. Задкулисните сметки и совалки успяват да предизвикат и някои словесни сражения, размяна на остри реплики в интернет, засега обаче жертви в тази битка на литературното поле няма, само някои падения, които за радост стават далеч от очите на читателите. В книгата на Русков лудите глави от Освобождението – понякога герои, друг път волни скитници и просто разбойници, живеят с патоса на Вазов, с гнева и възторга на Захари Стоянов. Гичо и Асенчо кръстосват между дружината на Димитър Общи и „комитетски дейци”, донасят тайни съобщения на Левски, когото не успяват да проумеят докрай, съчиняват философски писма на Каравелов, обожават Раковски и рецитират неговия „Горски пътник”, гуляят със Стефчо Стамболов, накрая загиват за делото на „револуцията” с поглед, вперен в бездната на космоса. Преди тази книга Милен Русков ни „возвиси” с „Джобна енциклопедия на мистериите” и „Захвърлен сред природата”. „Гордея се с тях, защото ми костваха огромни усилия и лишения за дълги години, - казва Русков. – Съжалявам донякъде, че ми се наложи да платя за тяхното написване твърде висока цена в личен план. Трябваше да се откажа от страшно много неща, които правят хората щастливи. Замених едното за другото, но в крайна сметка мисля, че постъпих правилно”.
Милен Русков: Нов вид ченгета окупират литературата

- Написването на трите ви книги казвате, че ви е коствало големи лишения. Какви, г-н Русков?

- Дълги години аз живеех доста бедно, издържах се от преводи, което е несигурна работа. За щастие аз превеждам бързо и добре и за 4 месеца преводи изкарвах пари за цяла година. В останалото време си пишех книгите. Но това беше възможно само ако нямам семейство и издържам единствено себе си. Ако имах семейство, жена, деца, щеше да е невъзможно да напиша никакви книги, тъй като връзкарите са създали мрежи, при които се обслужват едни други през фондации и други сладки неща и гледат да не пропускат никакъв ресурс навън. Те са окупирали всички ресурси и ако не сте един от тях, те просто няма да ви пуснат в литературата. Така ще се получи – не пряко, а индиректно. Понеже ще трябва да се издържате по някакви други начини, които, ако сте семеен, ще погълнат цялото ви време и сили, тези хора практически ще ви попречат дори да напишете книга. А ако я напишете и тя е хубава, те ще направят всичко, за да попречат на тази книга да добие известност, като я препъват на всяка крачка, където това им е възможно.

- Шегувате ли се?

- Не, напълно сериозно говоря.

- Кого визирате, ваши колеги ли?

- Да, и тях. С допълнението, че те са част от по-широки кръгове. Аз наричам тези хора „демократските свински черва”. Те са от новия вид „ченгета”. Ако някой мисли, че с ченгетата се свършва през 1990 г. - не, не е така. След 1990 г. има ново поколение, нов вид „ченгета”. Те участват в разни полумасонски „приятелски кръгове” и организации и са окупирали много области. Мен в частност ме интересува литературата. Те са завзели ресурсите в тази област, разделят си ги един на друг и се стремят да не допуснат никой външен човек в това поле. Най-страшното за тях е да се появи добър писател, защото тогава рискуват да бъдат изместени. Това са хора, които според мен се интересуват единствено от днешния ден, за тях литературата не е нищо друго, освен средство да ласкаят суетата си и да печелят добри социални позиции, пари и известност. Литературата е вид ресурс. Не като петрола, да речем, а далеч по-скромен. Но ресурс все пак. И те искат да владеят този ресурс заради облагите, които това им носи.

- За какви пари става дума, от писане на книги не може да се каже, че се печели добре?

- Зависи какво разбирате под „добре”. Пък и пари могат да се изкарват не само чрез писателството като такова, а и по един заобиколен, индиректен начин. Като те поканят например на семинар в Германия, Франция или Съединените щати да представиш книгата си или на специализация в някоя от тези страни. Това са доходи, които имат вид на случайни – днес те канят, утре не. Но въобще не е така, защото те се възпроизвеждат – канят те този месец тук, следващия там, дават ти пътни, дневни, хонорари и стипендии, и така някак между другото можеш да изкараш толкова, колкото и от тиражите на книгите си. Участват в бордове на фондации...

- Кои фондации?

- Вижте кои са в Управителния съвет на „Отворено общество” (бел. ред. – Георги Господинов, Иван Бедров, Лъчезар Богданов, Милена Стефанова, Нери Терзиева и Пепка Бояджиева), „13 века България” и ще разберете. Мрежите, в които гравитират тези писатели, включват и медии, чрез тях придобиват известност. И когато журналистите започнат да повтарят за някоя посредствена сантиментална преструвка „Ах, колко е хубава тази книга”, читателите може отначало да се учудят защо толкова се харесва това нещо. Но когато многократно им кажат, че тази посредственост е висока литература, те самите ще започнат да го говорят, защото смятат, че така заемат авторитетна позиция. Това е един от начините да се манипулира общественото мнение – като започнете от политиката и свършите с литературата. Хората са като ехо, както манипулаторите много добре знаят – отправете им едно послание сто пъти и накрая те ще започнат сами да го повтарят и дори да смятат, че това си е тяхно собствено мнение. Независимият ум със свои собствени критерии е голяма рядкост. На това знание се основават рекламата и политическата пропаганда. То се използва за манипулирането на хората от големите до дребните неща, в най-различни сфери.

- Вие как успявате да се преборите за правото си да издавате в тази среда?

- Самото издаване не е толкова трудно днес в България. В края на краищата в страната има частни издателства, поне няколко от които са добри – ако не успеете в едното, ще успеете в друго, стига книгата ви да е качествена. Проблемът е по-скоро в нейната разгласа, във възможността й да стигне до публиката. Тук вече ще имате проблеми, част от които ще са естествени, но друга част ще са резултат на злонамереност. Аз просто пиша силни книги и успявам, макар и в различна степен, да ги прокарам до публиката въпреки всички спънки, които те срещат. Книгите ми си намират публика главно от уста на уста, от човек на човек. Към художествения успех има път не само отгоре. Не е непременно необходимо да сте парашутист. Има път и отдолу. Всъщност това е истинският, естествен път. Почти всички големи писатели в миналото са минавали точно по този път. Ако покажете качество, ако сте готов да понесете известни лишения, ще успеете да пробиете тази стена на мълчалива съпротива.

Първата книга на Милен Русков е "Джобна енциклопедия на мистериите"


- Налага ли ви се да общувате с авторите, за които говорите?

- Гледам да не общувам с тях, не са ми никак приятни.

- Като се срещнете, казвате ли си едно „Добър ден”?

- Не, аз поне не казвам.

- Мрежите, за които говорите, като че ли имат много общи черти с мафията в соцкултурата преди 10 ноември, когато само приближените до властта са имали възможност да показват изкуството си в публичното пространство?

- В момента се възпроизвежда почти същият тип структура на отношенията в културата. Те са властово обагрени и масонски по същността си. Разбира се, структурата в момента не е толкова силна и непоклатима като в тоталитарно време, не е свързана с политическа диктатура – те, ако можеха да наложат и политическа диктатура, предполагам щяха да го направят. Но политическата система днес е друга, в обществото все пак има частна собственост, независимост на издателите, на търговските вериги, на медиите. Или най-малкото има зависимост към различни, противоборстващи си центрове. Така че не може да се наложи абсолютен контрол. В момента голяма част от играчите в полето на културата са същите болшевики като от едно време, но с обратен знак. Те са антиболшевики като декларирани убеждения, но болшевики по същността си. Искат да контролират и да властват.

- Когато пишете, вие предпочитате да се потопите в миналото, а не във „физиката на тъгата” на настоящето. Как бихте се справили с битието на писател преди 1989 г.?

- Преди 10 ноември въобще нямаше да имам такова битие, тогава никога не биха издали първите ми две книги. Съмнявам се, че биха издали и третата – „Възвишение”, но за нея, да кажем, бихме могли по някакъв начин да се договорим, както навремето се е договарял Димитър Димов за „Тютюн”. Но „Джобна енциклопедия на мистериите” е абсурд да излезе преди промените, също и „Захвърлен в природата”. Аз успях да стана писател благодарение на това, че падна тоталитарният режим.

- Цените ли някои от книгите, написани от най-приближените до семейството на Живков автори като Любомир Левчев, Антон Дончев...?

- Да, смятам, че „Време разделно” на Антон Дончев е добра книга. Но има автори от онова време, които харесвам повече – Йордан Радичков например.

- Той впрочем е ходил на лов с Тодор Живков, както мнозина от най-близките до властта интелектуалци. Има ги заедно на снимка.

- Това, че Радичков е ходил на лов с Живков, не отменя качествата му на писател. В онези години е било много трудно да се опълчиш срещу партията и да публикуваш книги. Ако говориш срещу властта, никакви книги няма да видиш. Така че разбирам защо Радичков и Хайтов са правили компромиси със съвестта си – за да могат да издават книги. Ако ходиш с Тодор Живков на лов, никой няма да те закача. Има обаче и други писатели, които са правили компромиси със съвсем други цели – просто да се издигнат, да направят кариера.

- Случвало ли ви се е да отидете на лов с някого от олигарсите, от хората с инструменти за влияние над обществото, споделяте ли някое тяхно хоби?

- Никакви отношения нямам с такива хора, не познавам нито политици, нито богаташи. Най-малкото бих ходил на лов с някого, на лов не бих ходил изобщо, тъй като не ми допада това занимание.

- Би ли помогнало на литературата и въобще на културата, ако някой от управляващите сподели публично, че харесва да речем вашите книги?

- Не съм сигурен, че това би помогнало. Кой според вас, ако препоръча „Възвишение”, би имало добър ефект, кажете ми?

- Има политици, които нямат лоша слава – например Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова. Но може би не би било добра идея някой от олигарсите да признае, че чете „Възвишение”. Най-малкото ще усъмни читателите в достойнствата на книгата.

- Изказване, както на някой от олигарсите, така и на някой от политическия елит, би било двусмислена услуга, защото всички негови политически противници ще се обърнат срещу тази книга.

- Да разбирам ли, че ако Сергей Станишев каже някъде „Милен Русков е изключителен писател, прочетете книгите му”, това ще ви навреди?

- Във всеки случай не мисля, че ще ми е от полза, тъй като обществото е разделено политически и всичко, което кажат хората от властта, се политизира. Ако препоръчат вашата книга, те ще я вкарат в полето на политическия спор и това ще ви спечели колкото приятели, толкова и врагове. Пък и не е работа на политиците да се изказват за литературата. Допускам, че не са кой знае какви капацитети в тази област. То впрочем не е и тяхна работа. Тяхната работа е друга.

- Досега като че ли не сте разкривал публично какви са политическите ви убеждения?

- Не смятам и да го обявявам, аз не съм партиен писател, а български. Нямам никакво намерение да се поставям в услуга на една или друга партия. Моите книги са обърнати с еднаква любезност към всички читатели, независимо от техните възгледи. И мен като читател въобще не ме интересуват политическите пристрастия на писателите, които харесвам. Двете неща не трябва да се бъркат. Винаги съм държал да бъда свободен и независим и смятам да остана такъв.

- Гласувате ли?

- Гласувам, да. Но не мисля, че това касае някой друг освен мен. Няма да седна да разтръбявам предпочитанията си, още по-малко да ги формулирам като съвети, сякаш съм някакъв социален мъдрец и умник. Аз впрочем не харесвам особено мъдреците и умниците, да не кажа и че ги презирам, главно защото не ги намирам нито за особено мъдри, нито за особено умни, а и самата тази наставническа поза ми е противна. Между другото, като голям почитател на английската култура ще ви кажа, че в Англия се приема за страшна безвкусица да си политиканстващ писател. В България обаче това не само минава за нормално, а и за добър стил.

- В момента пишете нова книга и водите живот на отшелник. Как протича един ваш ден?

- Животът ми не е толкова отшелнически, колкото може би изглежда. Малко хора знаят какво правя, защото така се живее по-лесно. Обикновено ставам, пия кафе, ако съм измислил предния ден какво ще пиша, сядам и го написвам, а това понякога продължава до късно вечерта. Ако не съм наясно какво ще пиша, чета някакви неща, за да ми помогнат да ми се изясни сцената, която смътно си представям. Понякога излизам вечер да се развея, да се видя с тоя-оня. С писатели не се срещам, приятелите ми са в друга сфера, от университетските среди. Когато пиша книга, целият ми живот се върти около нея.

- В момента живеете в 20-те години, доколкото разбирам, когато се развива новата ви книга?

- За 20-те години пиша, да. Известните личности са второстепенни герои в книгата ми. Разказвам как тези драматични години въвличат един съвсем обикновен човек в тях, а той въобще не е имал намерение да участва. Събитията от онова време са военният преврат на 9 юни 1923 г., след това въоръжената борба на Единния фронт, който се състои от комунисти, анархисти и свалените от власт земеделци срещу правителството на Александър Цанков, после през 1925 г. атентатът в църквата „Света Неделя” и прочие. Аз няма да описвам всички тези събития, изброявам ги, просто за да ви дам представа за фона на 20-те години, който впрочем е много по-богат от чисто политическите събития, но хайде засега да спрем само до тях. Много е трудно да се каже кои са добрите и кои са лошите по онова време, те си менят местата в зависимост от това откъде започнете да разказвате историята. Тя е завързана като възел, представлява неразрешим морален казус и затова е толкова интересна.

Сцена от спектакъла "Възвишение", постановка на Иван Добчев
 

- Ще ви върна още по-назад, към годините на „Възвишение”. От Котел ли, където се развива историята в книгата, са вашите корени?

- Бащиният ми род е от Котел, аз ходя от време на време при баща си да го виждам, там съм изкарал част от детството си. Но съм роден в Бургас, където са живеели тогава родителите ми.

- Доколко са се променили хората днес в Котел, би ли могло наследниците на онези бунтовно-разбойнически глави да участват в революция като описаната във „Възвишение”?

- Абсурд. Градът е западнал – първо материално, после откъм характери, личности. Днешният Котел по всяка вероятност е в пъти по-беден, отколкото е бил по турско време. Сега там живеят съвсем други хора. Времето променя всичко, променили са се обстоятелствата, средата, в която градът съществува. Това се отнася за цяла България, но в Котел е особено видимо, защото през Възраждането той е бил много важен град, силен, пълен с енергия, интелектуална и духовна мощ. От нея е останал единствено големият инат, защото балканджиите са инатливи хора. Този залез впрочем е естествен процес, това е нормално, така става. Така е станало и с далеч по-велики градове. Идете например днес във Флоренция и се опитайте да намерите там Микеланджело и Леонардо да Винчи или някакво тяхно подобие. На добър час, дето се вика!

Специално за Котел най-голяма вреда нанася разделянето на България след Освобождението на Княжество България и Източна Румелия. Котел остава в Източна Румелия, неговите овчари са имали паши в Добруджа и не са имали възможност да водят овцете си там, защото вече е било друга държава. Границата е минавала точно по билото на Балкана над Котел. Започва упадък на животновъдството, след това западат и занаятите, свързани с него, сменя се психологията на хората, защото Котел става граничен град и от там започва да се развива голяма контрабанда. Няколко години по-късно идва Съединението, сега пък и контрабандата свършва... Изобщо всичко се обърква, оплесква. А след това през 1894 г. избухва голям пожар, при който изгаря почти целият град. Общо взето, това е краят.

- Имате ли роднинска връзка с някой от героите от Освобождението, описани в книгата, г-н Русков?

- Нямам, проверявал съм. Но се чувствам свързан с тях. Като отида в Котел, виждам същата гледка, същите върхове и планини, които и те са гледали... Усещам някаква приемственост, някаква връзка с Духа на мястото, тъй да се каже. Имам чувството, че съм част от някаква по-голяма история, от нещо, което се простира отвъд границите на моя собствен живот. Това е много хубаво чувство, има особен кураж в него.

 Интервюто е публикувано в сп. "Биограф"

Препубликуваме го от блога на Диляна Димитрова: http://ploshtadslaveikov.blogspot.com

Още от категорията

23 коментар/a

Васик на 29.04.2014 в 06:29
Една от най-нелепите телевизионни сцени, които съм виждал някога, беше изявлението на Калин Терзийски на откриването на ремонтирания пазар \"Димитър Петков\". Сигурно се чудите като какъв Терзийски е откривал пазара, но аз също се чудя. След като се изказаха официалните лица от общината, думата беше дадена на Терзийски. Писателят се изтъпани пред микрофона и камерите с лаптоп, който държеше несръчно отдолу с една ръка, а с другата се опитваше да отвори файл, който беше забравил къде е сложил. Търсенето на файла продължи половин час, но Терзийски положи усилия да задържи вниманието, като междувременно говореше нелепици и безсмислици на микрофона. Когато накрая се отвори файлът, се оказа, че Терзийски е искал да прочете свое стихотворение вместо приветствие за откриването на пазара, но самото стихотворение нямаше нищо общо с пазара, а както винаги описваше депресивното състояние на героя (самия Терзийски). Вероятно Терзийски искаше да подчертае, че е от новото поколение писатели, които вместо да прочетат стихотворението си от листче, го четат от лаптопа. След това дадоха думата на Иван Гранитски, но аз превключих канала. Не мога да ви кажа също и какво правеше там Иван Гранитски, който живее всъщност до Южния парк.
То на 29.04.2014 в 07:00
КОй назначи Георги Господинов?
ZakkWylde на 29.04.2014 в 14:59
Полека-лека Остап Бендер Господинов ще бъде дамгосан, а накрая и низвергнат. Което и заслужава.
Стефан Георгиев на 29.04.2014 в 15:34
А по повод книгата на Милен Русков имам определено мнение - трудът и талантът не винаги вървят в комплект. Имам и двете книги (\"Физика на тъгата\" и \"Възвишение\"), прочел съм ги и докато едната е прочетох с наслада и радост, то другата се чете доста трудно. Още повече снощи имаше великолепно предаване за \"Записките .. \" на Захари Стоянов и според мен \"Възвишение\" е доста измъчен опит да се пише на подобна тема.
Стефан Георгиев на 29.04.2014 в 15:52
А по повод книгата на Милен Русков имам определено мнение - трудът и талантът не винаги вървят в комплект. Имам и двете книги (\"Физика на тъгата\" и \"Възвишение\"), прочел съм ги и докато едната е прочетох с наслада и радост, то другата се чете доста трудно. Още повече снощи имаше великолепно предаване за \"Записките .. \" на Захари Стоянов и според мен \"Възвишение\" е доста измъчен опит да се пише на подобна тема.
Стефан Георгиев на 29.04.2014 в 15:56
Извинете за дублирания коментар. Но ето и уводът към едно друго интервю на Милен Русков: ... Макар и вероятно за ограничена публика. Но, както казва героят на Милен Русков във „Възвишение”: „Какво толкоз? Прости хора много! С лопата да ги ринеш, дето ся вика. А че и ти си бил прост - голяма работа! Един си от миллионите, от целокупното человечество. Туй е грамадна сила! Недей ся стряска!” Е, гледам да не се стряскам.
леля Сийка на 29.04.2014 в 17:45
Значи, Георги Господинов ПРОДАВА книги по ЦЯЛ СВЯТ. А целият свят не мож го накара да си купи книга на някакъв си българин сред океана от литература всевъзможна. Значи сигурно има защо да му се купуват книгите. Както и на Момчил Николов и Захари. А такива смешни ревове - \\\"ама те всичко са окупирали\\\" и подобни мрънканици, едно, че са смешни и нелепи, и второ - мен лично ме карат да бягам далеч от подобни хора, камо ли писатели. Не мога да си представя за какво може да пише един мрънкащ писател.... А пък онзи ден един също така безпаричен писател е намерил свежа идея за финансиране на книгите си - продажба на зелено! И хората купуват, купуват от цял свят. На зелено. И той успява да си ги издаде и им праща копия. Ами, хайде, напънете се и Вие, г-н Русков. Мрън-мрън прати Терзийски в 6-ти глух коридор вече почти. За Вас не знам.
Не съм от тез, како Сийке, ама да ти кажа! на 29.04.2014 в 21:25
Всичко това, което го казва човекът в интервюто, е вярно до последната точка. Не сме забравили како Сийке, комунистическият председател на комунистическия Съюз на писателите заслужилият и народен и придворен поет Рубльомир Рублев, който казваше кой да е поет, кой да е писател, кой да е член на СБП, кого да публикуват, кой да е в черния списък, коя поетеса да получи жителство, коя писателка да получи апартамент и прочие социалистически благинки и товарищ Рублев имаше тая власт, защото смело заяви в очите на бай Тошо: \"Даже и Вие, другарю Живков, не можете да ми забраните да Ви обичам толкова много!\" А сега виждаме, че вместо Рублев, който беше станал вече Доларов при началото на Демокрацията, на първа линия по всички медии се лансира и изявява синът на Рублев-Доларов, господин Долар Евров. Само имената са им в българска валута, како Сийке, иначе мачкат и унищожават всичко българско, до което могат да стигнат. Браво на това момче за куража да се опълчи на тая литературна мафия! И му желая успех в Българската Литература!
Милена на 30.04.2014 в 06:44
Аз съм обикновен български читател, нямам претенции да правя анализи или да противореча на участващите във форума. Но от \"Възвишение\"бях така омагьосана, развълнувана и разтърсена, както от никоя друга книга в последните години. Милен Русков е явление в нашия литературен свят и както усещам от мненията, ще бъде много трудно признат от сивите и безлични автори . Но неговата искреност, талант и красота на словото ще докосват сърцата на истинските почитатели на литературата. Желая му да има вдъхновение и да пише,да пише, да пише...Благодаря за необикновеното удоволствие, което изпитах от срещата с автора!
Н.Александрова на 30.04.2014 в 07:54
\"Възвишение\" е изключителна книга и авторът й има всички основания да е доволен от себе си и да има самочувствие да говори това, което мисли, да бъде безкомпромисен в споделянето на истините, с които се сблъсква и трябва да преодолява талантливия човек у нас. Да си пределно откровен не е най-удобното поведение, но е най-честното. Не е задължително на всички да се харесваш, а и не е възможно. Пожелавам успех на Милен Русков и очаквам следващия му роман с нетърпение.
Нина на 30.04.2014 в 19:42
Аз също съм един най-обикновен безпристрастен читател. И тъй като в горните коментари се размахват и противопоставят имена на български писатели, само искам да споделя, че и Милен Русков, и Георги Господинов, и Петър Делчев, и Калин Терзийски, и Деян Енев, и Захари Карабашлиев, и Керана Ангелова и др. др. ги чета с удоволствие и се радвам, че се появиха на хоризонта на българската литература.
Смешни нелепици на 01.05.2014 в 01:47
И в университетските среди е същата мафиотска история.
Коста на 01.05.2014 в 05:06
Интересно ми е, щом има такава мафия, как \\\"Възвишение\\\" спечели наградата \\\"Елиас Канети\\\"? А как спечели \\\"Христо Г. Данов\\\", поделяйки я с \\\"Физика на тъгата\\\" на Георги Господинов? Като гледам май Милен Русков просто е част от същата тази мафия, срещу която се прави, че стои?
Ана на 01.05.2014 в 05:37
Ами не, Коста. Спечелил ги е въпреки мафията, но сблъсквайки се с нея отблизо. Затова думите му имат тежест. Иначе ако същото го каже някой маргинал или графоман, няма защо да му се вярва.
Коста на 01.05.2014 в 06:33
Пак не разбрах, Ана. Ако Господинов е от мафията, а Русков - не, тогава защо наградата \"Канети\" получи Русков, а \"мафиотът\" Господинов - не я получи? Или ще кажеш, че Русков като хъш се е бил и е преборил мафията?
Коста на 01.05.2014 в 06:50
Пак не разбрах, Ана. Ако Господинов е от мафията, а Русков - не, тогава защо наградата \"Канети\" получи Русков, а \"мафиотът\" Господинов - не я получи? Или ще кажеш, че Русков като хъш се е бил и е преборил мафията?
Kамелия на 01.05.2014 в 21:11
Заради хора като лицето Георги Господинов се отказах да чета българска литература.Не мога да си представя , че толкова тежка посредственост и толкова тромав стил могат да се славославят от критика и медии, да се издават в чужбина и т.н.А ето къде бил ключът от бараката- фондация ,,Отворено общество\"- общият знаменател на всички завери в българския политически и културен живот. Прави чест на Милен Русков, че има смелостта да каже на глас тези ,,долни истини\". За съжаление и в сферата, в която работя ( медицината) подобни практики съществуват.Ако не си се вързал с някоя мафия просто ще си стоиш на една заплата.
дима на 02.05.2014 в 04:26
Срамно, пошло, бездарно интервю, жалко, четях Русков преди. Такова падение на писател в Биограф, медия на Пеевски. Гласове, защо бе.
Ана на 02.05.2014 в 06:00
Не, Коста, не се е бил като хъш. Да се бият се налага на членовете на журитата, на които им звънят да наградят Господинов или поне да разделят наградата. И то не с аргумента: това е също толкова добро добро или читателите му ще се разочароват. Не аргументът е : Това е ГГ, като че ли става дума за Достоевски.
господинов на 02.05.2014 в 17:45
е тъпо парче с претенцизни кухотии опитващи да минта за модерна българска литература. Българската съвремнна литература е също като политиката чалга чалга и пак чалга. Този писател не съм чел ще се помъча давида какво излиза от него, но това което е написал за литературната мафия е няпълно вярно. Същото се отнася и до правете но филми и т.н. всичко на тази територия е фалшиво, менте. истинско няма, защото няма критична маса от индивиди, които да наложат норманолност и истинска конкуренция, а не далавера. това е отчайващото сигурно маного съм грешен в предишен живот та си изкупвам кармата роден в тази територия
Мафиот на 05.05.2014 в 18:18
Смешници.
Ибах та на 12.10.2014 в 14:14
и двамата не стават. НАБЕДЕНА ЛИТЕРАТУРА с програма.
Читател на 20.04.2016 в 18:23
Милен Русков е талант, не е прсто добър писател. И е прав във всяка дума от това интервю. Всеки вменяем би го схванал. За съжаление, обаче, твърде много са зависимите и обвързаните от най-разнообразни кръгове и кръжоци, бели покривки, софри, трапези и пр.

Напиши коментар