Майкъл Кийтън: Днес всеки може да си повярва, че е журналист

- Какво научихте от Роби Робинсън, отговорен редактор в “Бостън Глоуб”, във филма “Спотлайт”?

- Тъй като съм много любопитен към журналистиката и тя ми харесва, вече знаех немалко неща. Но преди ролята на Уолтър никога не съм бил толкова близо до истинско разследване. Това, което научих, е до каква степен разследващата журналистика може да бъде рутинна. Донякъде като детективите, които прекарват повечето време в архивите и старите досиета. Има книжа и следи, които не водят до никъде. Това е истината за професията. Но, освен това, има и много вълнуващи срещи и моменти.

- Дори сте обмисляли да станате журналист…

- Именно. Обмислях го, докато бях студент. Мисля, че съм любопитен човек. И вестниците ме разпалват. Има впрочем един сектор, който мисля, че днес е подценен и, уви, привлича малко внимание, това е фотожурналистиката. Имаше гениална изложба в Ню Йорк със снимки на “Ню Йорк Таймс Мегъзин” от 80-те г. до днес. Господи, беше изумително! Днес четем вестниците без да обръщаме внимание на тези невероятни снимки. Смятаме, че те са нещо гарантирано. Но ако се замислите, ще си дадете сметка за невероятните усилия, за да се направят подобен род снимки.

- Хората често си слагат селфита в профила си в Instagram. Вие слагате снимки от вестникарски статии…

- Просто се опитвам да разпространя статии, за които всички трябва да знаят, главно за проблемите на околната среда. Имам чувството, че трябва да го направя. Не съм във Фейсбук, много рядко пускам статуси в Туитър. Не знам нищо за социалните мрежи и не мисля, че имам много последователи. Но веднъж се поинтересувах от реакциите от любопитство. И, уви, открих, че когато сложа забавни снимки с кучетата ми - аз обожавам животните -, хората изпадат в захлас. Но, когато заговоря за политика или за сериозни теми, те не интересуват много хора. Това е невероятно. 

- Кой е любимият ви вестник?

- “Ню Йорк Таймс”. Чета го всеки ден, както и “Лос Анджелис Таймс”. И всеки път се опитвам да погледна в местните вестници, в града, в който съм. Уви, тук не говоря френски…

- Коя е статията, която наскоро ви привлече вниманието?

- “Ню Йорк Таймс Мегъзин” публикува завладяваща статия за един мозъчен хирург. Журналистът (писателят Карл Ове Кнаусгард - б.а.) е успял да влезе в операционната зала, за да присъства на операция. Но, това което най-много ме впечатли напоследък, бе статията за един фермер от Западна Вирджиния, чиито крави се разболели, а той от години се занимава с това. Открил, че компанията за химически продукти DuPont е заразила водата. Ето това е образец за статия.

- “Спотлайт” е любовно писмо към журналистиката. Мислите ли, че филмът може да промени погледа на хората към тази професия, която днес е толкова критикувана, колкото и политиците?

- Наистина се надявам. Ако бях студент и бях гледал този филм, щях да се запаля от него. “Спотлайт” показва хора, които са добри в това, което правят. Ако филмът предизвика вдъхновение, няма нужда да си журналист в пресата. Аз съм неизлечимо носталгичен към традиционния формат на вестниците. Но може да се прави добра журналистика с много други средства (той посочва един таблет - б.а.). Това не е проблем, ако е добре направено. Проблемът е, че днес всеки може да си повярва, че е журналист: достатъчно е да вървиш по улицата и да снимаш някоя знаменитост с мобилния си телефон…

- Преди година получихте “Златен глобус” и филмът ви “Бърдмен” беше коронован на Оскарите. Сега “Спотлайт” получи хвалебствени критики в САЩ и е един от фаворитите за “Оскар”…

- А следващата година ще излезе “Основателят” (The Founder), в който играя Рей Крок, човекът, който е направил от “Макдоналдс” империя.

- Станали сте нещо като талисман?

- Напълно. Наемете ме за следващия си филм, ако искате да спечелите “Оскар” (смях)!

- Това ли е най-добрата година в кариерата ви?

- Забавно е. Защо да не се възползвам? Но личният ми живот не зависи от успеха на филмите ми. Това би било глупаво. Не се определям, в зависимост от наградите или боксофиса. Това е смешно.

- Шон Пен се пробва в журналистиката, интервюирайки наркобарона Ел Чапо за сп. “Ролинг Стоун”. Какво мислите за смесването на жанровете?

- Това е толкова интересна история. Аз имам впрочем брой от “Ролинг Стоун” в стаята си и статията е добре написана. Но мисля, че Шон съжалява, че посланието, което искаше да предаде, не беше чуто заради цялата тази полемика. На всичкото отгоре там е и тази актриса, Кейт дел Кастийо, която е уредила срещата. Това е напълно лудо и завладяващо. Истински филм!

Превод от френски: Галя Дачкова