Майкъл Дъглас: Болестта ме направи свободен

- Както на Жан-Люк Годар и Жана Моро, Сезарите ви дават за втори път почетна награда. Това е рядкост…

- Ако искате мнението ми, те напълно са забравили, че вече са го направили! По принцип раздават почести и награди, когато краят е близо. Това не е много добър знак… Но няма значение! Всичко, което идва от Франция, има особен отзвук при мен. Като чист продукт на 60-те г., аз съм почитател на филмите на Трюфо, Белмондо, Деньов, Трентинян, Жана Моро…

Впрочем, ако някой още ме иска, аз съм готов да се явя на прослушване за френски филм. Нашите две страни споделят дълга история, днес също, с тероризма. Аз се възхищавам много на съпротивата на парижани ден след трагичните събития през ноември.

- При последната ни среща вие не се бяхте възстановили напълно от рака. Как сте?

- Здравето ми се превърна в най-големия ми съюзник. Никога не съм се чувствал по-добре от днес. Минаха пет години и днес ракът е зад мен. Но аз се борих в продължение на месеци и болестта ме направи свободен човек. Видях смъртта много отблизо, вече нищо не ме плаши. Майка ми Даяна Дил почина миналата година на 92-годишна възраст, баща ми ще навърши 100 г. през декември, мисля, че имам добри гени!

- Навремето изненадахте всички, особено французите, с признанието за болестта си.

- Винаги съм мислел, че да вземеш преднина е най-добрият начин да предотвратиш превръщането на нещата в цирк. 

- Как е Катрин? Или по-скоро вашата двойка?

- Навлизаме в 16-ата година от брака си. Няколкомесечната раздяла ни накара да осъзнаем истинската стойност на връзката си. Обичам я повече отвсякога.

- На какво ви научи тази раздяла?

- Че усилията се полагат от двама и трябва да оставиш злобата и егото си настрана, ако искаш да се получиш. Няма смисъл да се настървяваш, за да разбереш кой е прав и кой е виновен. Ожених се за Катрин, когато бях на 55 г., децата ни Дилан и Карис ми носят огромна радост. Те са на 15 и 12 г. и биха могли да ми бъдат внуци. Вече се подготвяме за идеята, че един ден те ще ни напуснат. Но, преди всичко, те ни носят много щастие. Днес съм се концентрирал върху семейството си. Впрочем, нямам намерение да спирам да работя, много обичам професията си. Но имам намерение да се върна към корените си, да продължа да държа волана на живота си. Много добре осъзнавам времето, което ми остава да живея. Не искам да го пропилявам.

Със съкращения от "Пари мач"

Превод от френски: Галя Дачкова