Летище "Бранденбург" - най-големият инфраструктурен провал в историята на Германия

Интересна подробност е, че водещото в момента берлинско летище "Тегел" е с работно време до 23 ч. и когато някой самолет закъснее да кацне по обективни причини, той се пренасочва към Шонефелд. На аеропорта, използван само за нискотарифна авиация и евентуално за резервно на "Тегел" обаче, липсва много от механизацията за разтоварване на багажи и затова се случва, че пътници за "Тегел" кацат на "Шонефелед", но багажът им може да бъде разтоварен часове по-късно и хората ще си го получат едва на другия ден.

От друга страна, летище "Тегел" е може би сред първенците в Европа по грозота и неудобност. То прилича на много дълъг и тесен коридор по който хората тичат в различни посоки и то с много малко място за маневриране.

Първоначалният проект за летище "Бранденбург" предвижда пътникопопоток от около 34 млн. души и така да стане един от 15-те най-големи в Европа. Строителството му започва през 2006 г., но забавянето се дължи на множество проектантски грешки, лошо планиране, лошо управление и доказана корупция.

През лятото на 2019 г. БиБиСи излиза с материал, озаглавен: „Летището с половин милион грешки“ и уточнява, че то „се превърна в символ на най-голямата инженерна катастрофа в Германия.“ По думите на доказания германски инфраструктурен експерт Берт Фливбйерг, „този проект трябва да се изучава като пример как никога не бива да се гради каквото и да било!“.

След като метрото до летището е завършено, всеки ден по релсите еднократно минава влак, за да се поддържат системите работещи. В хотела на летището работи персонал, който ходи по стаите, пуска крановете за вода и тоалетните, за да не се амортизира всичко, преди още да е било използвано. В салона за пристигащи, багажните ленти се въртят всеки ден, за да е сигурно, че са в експлоатация. 

Първоначалната цена, предвидена за градежа, възлиза на 2,2 млрд. евро.

БиБиСи започва разказа за драмата на строителството като приказка, която баба разказва на внуче, но с документален характер: „Това е история как благородна и амбициозна идея да бъде преодоляно тежкото политическо минало на разделението, бавно е задушена от политическо надприказване, отчайваща некомпетентност и най-изумителния в света пример за некадърно оплитане на кабели.“

Идеята за летище BER е то да се превърне в короната на обединението на двете Германии и столицата да се сдобие с модерно инженерно бижу, като черешка на тортата. Вероятно затова Бордът на супервайзорите е пълен с политици, които нямат и бегла представа какво да супервизират, но са натоварени с взимането на ключовите решения за целия проект.

Когато настъпва финансовата криза през 2008-а, същите политици решават да разхвърлят работата между 30-40 малки компании, които да изпълняват отделни детайли от строителството, разбира се – на най-ниската възможна цена. Звучи ли познато? Но ако зле построена магистрала кара водачите да намалят скоростта или пътниците да се друсат, то зле построеното летище може да струва няколкостотин живота наведнъж и то често.

Именно политиците измислят мащабна система за контрол, която е толкова комплицирана, че естествено не работи.

Тук вече идва и комичната част: архитектът на летището Мейнхард вон Геркан не харесва пазаруването и консуматорската нагласа на обществото. Той не понасял „тези нещастници, които влачат торби с уиски, бисквити и парцали из летищата и забравят, че са тръгнали на път!“. Затова в своя проект, приет от политиците с назидателна нотка към безотговорните хора, които харчат преди пътуване със самолет, в проекта летището е оставено без търговски обекти. Само столове за чакащи.

Когато строежът е вече напреднал и става ясно, че проектът включва едва няколко места за купуване на храна, възлагат на Геркан да вдигне още един етаж, който да е само за магазини – все пак 50% от приходите на повечето летища идват именно от търговската дейност в салоните за заминаващи.

Когато започва изграждането на търговска и ресторантска площ, се оказва още, че е нужно да се изградят изцяло нови въздуховоди, климатична система и в общи линии – всичко. Експерти определят това дострояване като „структурна промяна в авиониката на самолет, докато той лети.“

За да е още по-отчайващо, макар в плана за BER да е предвидено да стане единственото берлинско летище, там не са планирани стоянки за самолетите на нискотарифните превозвачи, а предимно за такива, които обикновено летят на презокеански полети – от супер гиганта А380, по-малкия А340, през Боинг 747, 787, 777 и т.н. Тогавашният кмет на Берлин Клаус Воверейт настоява за „много стоянки за А380“, макар производството на този най-голям в света пътнически изцяло двуетажен самолет вече да е спряло, защото почти никой не иска да го купува, а който го е купил, се чуди как да го продаде.

Междувременно става ясно, че нискотарифната авиация е набрала такава скорост, че няма как да не ѝ бъде отредено място и за пореден път плановете за разположението на самите самолети се променя. В резултат, десетките компании, натоварени със строителството, губят представа какво правят, къде, защо и как да го направят, защото дори няма ръководство, което да знае кой и какво е направил до дадения момент.

Въпреки това, политиците се готвят „с известно закъснение“ да открият тържествено летище "Бранденбург" през 2012 г. и Ангела Меркел тържествено обявява, че се готви за церемонията. Техническият надзор обаче заявява, че няма как да даде разрешение конструкцията да заработи. Когато в зданието влизат техниците, те установяват общо 550 хил. грешки – от начина на запалване на лампите, противопожарната система, всички системи за осветление и навигация. Докладът разкрива грандиозна техническа катастрофа, а на всички е ясно, че стотици километри кабели трябва да бъдат инсталирани отново.

Чуват се все повече експертни гласове, че целият проект трябва да бъде изоставен като паметник на съвременната германска глупост. Но това би значело също, че вече над 5 млрд. евро от парите на данъкоплатците ще бъдат изхвърлени, защото никой не се е сетил, че политици не могат да бъдат ръководители на инженерно съоръжение. Затова борбата с дострояване, престрояване, ремонтиране, реорганизиране и модернизиране на обърканото от самото начало съоръжение, продължава.

Гневът на германците с годините утихва и те вече приемат с пълно безразличие опитите за позитивни новини по темата за летище "Бранденбург". А софтуеристите Филип Месингер и Бастиан Игназевски създават компютърна игра, наречена Катастрофата „Берлинско летище“, като целта е участниците да харчат възможно най-много публични средства с нулева възвращаемост.

На 10 септември 2020 г. информационни агенции и водещи медии съобщиха, че летище BER спешно се нуждае от 300 млн. евро финансова помощ, защото иначе ще фалира. Отново се усеща комичен привкус, когато става дума за предприятие, което не само никога не е работило, но и постоянно генерира разходи. Тази сума обаче е нещо като начална финансова инжекция, защото всъщност новото летище се нуждае от 700 млн. евро, защото предвид намаления брой пътувания в глобален мащаб е малко вероятно, то да започне да акумулира приходите, предвидени във финансовите му разчети. И това е съвсем логично: един от европейските хъбове Франкфурт, само през юли отчете спад на пасажери със 79%.

Не е случайно, че общата сума за градежа на "Бранденбург" трудно се открива в цялост. Обикновено тя е „разбита“ – 1,4 млрд. евро по този проект, 2,1 млрд. евро по допълнителния проект за оптимизация на нещо… После – някакъв вид финансиране е заем, гарантиран от държавата; друго плащане е директен кеш, а третото - инвеститорско вложение, което обаче трябва да се върне (на това май също се казва заем) и накрая общата сума надхвърля 10 млрд. евро.

Предвид глобалната ситуация с неудържимия вирус Ковид, още с тихичкото отваряне на вратите за пътници на 31 октомври, летище BER "Бранденбург" вече ще акумулира загуби, защото пътниците ги няма по обективни причини.

Едно е сигурно: строителният и техническият надзор са си свършили работата и всичко работи коректно. А светът с нетърпение чака да му върнат свободата, за да пътува и онези предвидени 34 милиона на година да кажат, че най-сетне са стъпили на BER "Бранденбург".