Живко Георгиев: Лицата от листите рядко повишават постижението на партиите си, но могат сериозно да го влошат

<p><strong>Г-н Георгиев, по-малко от 20 дни остават до европейските избори, знае ли се вече кой ще ги спечели?</strong></p> <p>Предизборната кампания започна много отдавна - още в началото на есенния политически сезон, макар и с различна степен на интензивност. Затова изследванията, с които разполагам, не регистрират някакви крупни динамики. Раздвижване има само във втората група на партиите, при тези, за които е съмнително, дали ще прескочат прага. Динамиката се дължи най-вече на промените в изборното законодателство и на темата за повишаването на бариерата.</p> <p><strong>Е, Конституционният съд спря високия праг за коалициите...</strong></p> <p>Връщането на бариерата към старото статукво доведе до разпада на една от коалициите, които имаше реални шансове да прескочи четирипроцентовата бариера. Това е коалиция &bdquo;Напред&ldquo; която се разцепи на две &ndash; на &bdquo;Напред&ldquo; и на &bdquo;Лидер&ldquo; и сега всяка от частите има далеч по-малки възможности, отколкото преди. Един от сериозните кандидати се върна на изходно положение и ще трябва да се бори в рамките на кампанията.</p> <p><strong>Кой&nbsp;е с&nbsp;по-големи шансове - &bdquo;Напред&ldquo;, или &bdquo;Лидер&ldquo;?</strong></p> <p>На базата на изследванията ми е трудно да отговоря. И двете запазват някакви шансове, но те ще бъдат повлияни от кампанията. Нямат онази маса твърди последователи, която, независимо от кампанията, сама по себе си да им гарантира място под слънцето.</p> <p><strong>Коя формация от &bdquo;Б&ldquo; отбора е най-близо до заветния евродепутат?</strong></p> <p>Поне засега изглежда, че активността на евроизборите ще е по-скоро ниска. Може би ще е по-висока от предишните избори за Европейски парламент, но все пак ще е по-ниска и от най-ниската, отчетена на парламентарни или президентски избори. Аз очаквам на 7 юни да гласуват между 2 200 000 и 2 400 000. При много ниска активност шанс да играят за по един евродепутат имат Синята коалиция и &bdquo;Ред, законност и справедливост&ldquo;. Ще са им необходими по около 120-130 хиляди гласа, за да преминат прага от 6 процента.</p> <p><strong>Ако гласуват повече хора?</strong></p> <p>Ако активността скочи, шансовете им падат.</p> <p><strong>Как се отразяват скандалите в Синята коалиция и частност в СДС на мотивацията на десния избирател?</strong></p> <p>Процесите в Синята коалиция не са позитивни. Ядрото, с което тя разполага, не е способно да осигури шестте процента. Периферията е в ситуация на силно колебание за кого да гласува. Тя може да се преориентира към някоя друга дясна формация в хода на кампанията &ndash; към ГЕРБ или &bdquo;Ред, законност и справедливост&ldquo;, дори някоя от другите по-малки десни партии.</p> <p><strong>Задържа ли се подкрепата за сините?</strong></p> <p>Вече е под равнището на онези стойности, които получихме в момента на регистрацията на коалицията. Не мога да кажа дали това се дължи само на скандалите в Синята коалиция, или принос има&nbsp; създаването на т. нар. консервативен проект на Яне Янев.</p> <p><strong>Може би хората не искат да гласуват за стари лица, като Иван Костов...</strong></p> <p>Те не са започнали да не искат в последните седмици. Това е проблем на Синята коалиция и на ДСБ, ако щете, още от 2005 г.</p> <p><strong>Ако СДС беше играл сам на евровота, щеше ли да има успех?</strong></p> <p>Безспорно имаше шансове, но към момента, преди да тръгнат критичните процеси. Защото там имаше напрежения, различни лагери и кръгове, още преди да се обяви коалицията с ДСБ. Споразумението само ускори и драматизира процесите. Но ако се върнем 6-7 месеца назад, СДС определено имаше шансове, поне за четирипроцентовата бариера.&nbsp;</p> <p><strong>Имат ли почва твърденията, че еврокомисар Кунева ще изтегли напред НДСВ?</strong></p> <p>Има шансове, разбира се, но на базата на данните не ми изглеждат много високи. Шест процента е много, а изборите не са мажоритарни.</p> <p><strong>Какво се случва в БСП? Вярно ли е, че соцлистите се пишат на тъмно както казва&nbsp;Татяна Дончева?</strong></p> <p><strong>&nbsp;</strong>Мисля, че Таня демонстрира лично преживяване. Е, подреждането на листите не е толкова безпроблемно, както ще е в ГЕРБ или както е в ДСБ. Листите в БСП се подреждат по начин, който отчита доста повече гледни точки, в сравнение с останалите формации. Много по-активна роля, отколкото в другите партии, играят регионалните структури. Думата имат и&nbsp; висшите органи на БСП, и коалиционните партньори. Като социалистическа партия БСП спазва много стриктно различни квоти.</p> <p><strong>Имате предвид процент за жени, за младежи...?</strong></p> <p>Да, и за коалиционни партньори, за представители на малцинствата. Наистина няма как крайният резултат да не се различава в някаква степен от препоръките, дошли от всички участници в процеса. Но не виждам някаква особена драма в сравнение с предишни избори. Естествено, ще има сърдити. През 2005 г. БСП постигна по-нисък от очаквания резултат и една от причините беше несъгласие на структури и симпатизанти със състава на листите.</p> <p><strong>Какво носят като проценти коалиционните партньори на социалистите?</strong></p> <p>Трудно е да се отчете, но поне по мое мнение това са около 7-8 процента от цялото постижение на коалицията.</p> <p><strong>Мобилизиран ли е електоратът на БСП, вдига ли партията проценти, или задържа?</strong></p> <p>При всички случаи има процент на мобилизация. Потенциалът на партията е константен през последните месеци, но в него тече процес на мобилизация. Вероятно това ще е основната цел на БСП по време на кампанията &ndash; не да търси нови пространства, а да мобилизира това, което има. Това беше проблемът през 2005 г., през 2007 г., ако щете, и на местните избори.</p> <p><strong>Как се движи ГЕРБ?</strong></p> <p>Потенциалът на ГЕРБ е, общо взето, неизменен. Там няма особена динамика. Загадката там е друга. Вижте, при избори има два типа колебаещ се електорат. Единият се колебае по оста да гласува или не, а другите &ndash; за кого да гласуват. При БСП колебанията са само по първата ос &ndash; дали да отида до урните. При ГЕРБ има недостатъчно мотивирани по първата ос, а в периферията му има не малко хора, които са раздвоени между партията и Синята коалиция, или Атака, или РЗС... Всичко зависи от това доколко ГЕРБ ще мобилизира политически активния си елеткорат и как немалкото партии вдясно ще си разпределят десните избиратели.</p> <p><strong>Вярно ли е, че който вземе евродепутат, ще влезе и в следващия парламент?</strong></p> <p>До голяма степен. Мисля, че на парламентарните избори активността ще е по-висока &ndash; ще гласуват между 3 милиона и 3 200 000 души. По моя хипотеза на база на данните 6 процента на европейските ще се съотнасят към над 4 процента на парламентарните избори.</p> <p><strong>Избирателите на партиите, които не се класират на евровота, няма ли да променят позицията си, за да не харчат гласа си напразно</strong>?</p> <p>При някои партии ще е така, но при други може да доведе до мобилизация. Много са разбъркани електоралните корпуси на партиите. При някои точно победата може да подейства успокояващо.</p> <p><strong>Имате ли прогноза за състава на националния парламент, ще влязат ли формации от втората група?</strong></p> <p>Над 90% е вероятността партиите да са повече от четири. Не бих отписал нито една от кръга на тези малки пет-шест партии.&nbsp; Но при добра кампания.&nbsp; Друг е въпросът, че не може да влязат всичките, няма да успеят повече от две. Те имат електорат много близък по манталитет, по ценности, по социален профил. Но нека станат ясни листите за национален парламент, ще имаме данни с по-прецизна прогнозна стойност.</p> <p><strong>Известни са състезателите за евровота. Има ли сред тях атрактивни лица, които да успеят да привлекат допълнително избиратели?</strong></p> <p>Моята теза е, че в много малко случаи лицата от листите ще повишат постижението на своята политическа сила. По-честият резултат е обратният &ndash; могат сериозно да го влошат в регион &bdquo;Х&ldquo;. За евроизборите почти всички политически сили са извадили прилични листи, подходящи за ценностите и очакванията на своите симпатизанти. За парламентарните избори са много силни локалните ефекти. Затова селекцията трябва да бъде прицелена и към локалните особености.</p> <p><strong>Затова ли е толкова трудно на БСП да си нареди листите?</strong></p> <p>Не е лесно. От една страна, е полезно да си партия със структури. Но при формирането на персонални решения ситуацията става по-трудна. Този проблем е най-тежък при БСП и при Синята коалиция. При сините има и друго усложнение - в едни области има по-силно СДС, а няма ДСБ, в други е обратното. Рискът е висок там, където водачът е от едната партия, симпатизантите на другата въобще да не гласуват. Защото за тях единствено водачите са на избираема позиция, другите няма да играят.</p>