Фарид Закария: САЩ оказват натиск върху разузнавателната общност

В предаването си Global Public Square по Си Ен Ен Фарид Закария е интервюирал всички лидери на планетата от десет години насам. Статиите му за геополитика по Си Ен Ен и в “Тайм” са сред най-четените и следвани в САЩ. Последната от тях, “Д-р Джекил и мистър Тръмп”, анализират шизофренията на един президент, който с дясната си ръка ръководи като президент, а с лявата продължава да се държи сякаш е в опозиция, с популистко, антиправителствено говорене, което противоречи на собствената му позиция. Закария е автор и на множество книги, в които описва промяната от антиамериканизъм към постамериканизъм. Според него световната пандемия отговаря напълно на засилващата се постамериканизация по света.

- Как анализирате обсесията на Тръмп от Китай и стремежа да му припише отговорността за пандемията?

- В началото Тръмп не беше обсебен от Китай. През януари и февруари той дори поздрави Си Дзинпин за това, че е работил много твърдо в борбата срещу вируса и овладяването на епидемията. Нещата се промениха, когато самият Тръмп бе критикуван за справянето в страната с Covid-19. Именно тогава той започна да говори за “китайски вирус”, проваляйки финалната декларация на Г-7 миналия месец, защото тя съдържаше точно тази формулировка. После започна да нарича СЗО прокитайска организация, а днес дори говори Китай да бъде изправен пред съд заради щетите, които е предизвикала лабораторията в Ухан. Не става въпрос да се оправдава Китай или да се внушава, че не е скрил решаваща информация. Скрили са я. Но за Тръмп става дума за добрата стара стратегия: да направи диверсия, да потърси изкупителни жертви, да гради политика чрез символи, да отклони вниманието на общественото мнение от собствените си политически действия. Най-тревожното е, че в момента, в който светът се нуждае повече от всякога от глобално сътрудничество, страната лидер, която би могла да се върне към тази роля, абсолютно отказва да го направи.

- Може ли пандемията да ускори залеза на САЩ?

- Пандемиите имат страхотна ускорителна сила, която засяга почти всички области. Всички извършващи се промени ще се развият още по-бързо. Както написах в кигата си “Постамериканският свят”, истинската тема вече не е американският залез, а възходът и развитието на останалата част от света. Въпреки лошото управление на кризата, въпреки масовата безработица, САЩ ще съумеят да отслабят силата на икономическия шок, благодарение на способността си да прилагат данъчни стимули, които представляват близо 20 на сто от БВП, т.е. повече, отколкото във всички други страни. В края на пандемията техните технологични и фармацевтични компании, които ще произвеждат ваксини и медикаменти, ще се окажат в засилена позиция. Така че не мисля, че наистина има американски залез. Ние просто ще навлезем по-бързо в този постамерикански свят, в който Америка вече не иска да бъде лидер и светът вече не иска да бъде ръководен от Вашингтон. Президентът Макрон видя много добре тази нова многостранна реалност, в която всеки ще може да се прояви.

- “Вашингтон Пост” разкри съществуването на американски разследвания за лабораторията Р4 в Ухан. Какви са начините за това, при положение, че всички американски журналисти бяха изгонени от Китай?

- Американските разузнавателни служби имат много връзки с Китай. Освен това има дълго сътрудничество между американците и тази лаборатория Р4, за чието изграждане помогнаха французите. Но, в крайна сметка, става дума най-вече за догадки. Започват да изтичат доклади, според които администрацията във Вашинтно оказва силен натиск върху разузнавателната общност, за да наложи извода, че вирусът произхожда от тази лаборатория. Това поведение ми напомня за начина, по който администрацията на Буш оказваше натиск върху разузнавателните агенции, за да твърдят, че Саддам Хюсейн е напът да създаде ядрени оръжия. Маипулирането на разузнаването за постигане на желания резултат от самото начало е много опасна игра, в която САЩ могат да загубят много. 

- Лабораторията Р4 е била построена с помощта на Франция. Изтъква ли се този факт в САЩ?

- Не, всъщност повечето хора не го знаят. В  момента Франция се радва на добър имидж в САЩ. Макрон е уважаван и ценен президент.

- Ако лабораторията Р4 наистина е била първочаналното място на вируса, какви последствия предвиждате за Китай?

- Зависи от процедурата, довела до този извод. Дали става дума за научно установен факт или за разузнавателна оценка? Ако идва от администрацията на Тръмп, всички ще се съмняват в истинността му. Независимо от грешките на Китай, не може да се отрече, че никой не вярва на тази администрация, от което би могъл да се възползва Китай. Така да се каже, би могло да има мач, в който е заложена достоверността. Ако се окаже, че е случайна инфекция, произлязла от тази лаборатория, правителството в Пекин ще бъде критикувано, че е скрило тази информация, ако предположим, че наистина го е направило. При диктатурата контролът на информацията очевидно е от решаващо значение, той е част от ДНК на правителството на Комунистическата партия. Но на световната сцена това прави Китай ненадежден главен герой. Ако е имало умишлено създаване на вируси, в рамките на програма за биологично въоръжение, това би бил огромен проблем и катастрофа за Китай. Това е най-малко вероятната хипотеза. Да не забравяме, че вирусът имаше много отрицателни последствия върху китайската икономика. 

- Ние в Европа сме разделени между две виждания за Китай: той просто участва в новия баланс на силите в света или пък, в една по-агресивна версия, той се стреми да поеме контрола над всички многостранни институции, подкопавайки демокрациите. Каква е вашата позиция?

- Аз съм между двете. Както всички нововъзникащи сили, Китай се стреми с всички средства да засили влиянието си. Той обаче засилва тази тенденция, защото за разлика от Германия или Япония, съществува извън защитния щит на САЩ. Той вижда себе си като съперник на американците на геополитическо равнище. Но все още е твърде умерен във всичките си действия. Китай не участва в надпревара във въоръжаването със САЩ. Не е нахлул в нито една съседна страна. Не е скъсал отношенията си с нито една международна институция. В самия Китай дори има напрежение между тези, които приемат да играят според правилата в системата, ръководена от американците, и онези, които вече не искат да спазват тези правила. В момента, в който администрацията на Тръмп засилва антикитайската си агресивност, в Китай се чуват все повече гласове за скъсване на отношенията. Не бива да забравяме, че нашите действия винаги имат последствия върху поведението на съперника. 

- Как анализирате факта, че съседите на Китай - Хонконг, Сингапур, Тайван, Япония, дадоха съвсем различен отговор на пандемията?

- На първо място, те имаха предимството да наблюдават отблизо какво се случва там. Но имаха и друг коз. Повечето от тях са демокрации или правителства (в Хонконг и Сингапур) които имат известна гъвкавост и реактивност в условията на криза. За разлика от Китай, лошите новини не се заглушават. Освен това, те трябваше да се справят със Sars (тежкият остър респираторен синдром), така че бяха подготвени. Толкова, че реагираха много бързо. Впрочем страната, която не реагира толкова добре, беше Япония, която бе най-слабо засегната от Sars. Поуката: добре сте подготвени, само ако сте претърпели предварителен шок. 

- Мнозина смятат, че пандемията би могла да бъде възможност за Китай да засили лидерството си. Не сме ли свидетели обаче на точно обратното, на нарастване на негодуванието и гнева в Азия, както в Тайланд или Малайзия?

- Външното влияние на Китай ще продължава да се развива. Всички тези правителства трябва да преговарят с Пекин, независимо от чувствата си към Китай. Факт е, че не го обичат в Азия. Но страните ще трябва да продължат да се подчиняват на много прагматични съображения.

- Значи очевидната победа срещу вируса, която Китай отпразнува, не може да се превърне в дипломатически обрат?

- Не, би било твърде просто. Но китайците ще трябва да уравновесят собствените си сили. Те ще трябва да стимулират вътрешното си търсене и потреление. Много вероятно е да навлезем в период, в който всички страни, включително и Китай, ще се затворят в себе си и ще се върнат към форма на протекционизъм. 

- Индия обвинява своята мюсюлманска общност и прекръсти вируса на “корона джихад”. Президентът Дутерте във Филипините заплаши, че полицейските сили ще стрелят по онези, които не спазват карантината. Не използва ли всяка страна пандемията за решаване на вътрешните си проблеми?

- По-скоро виждам нещата като тест за лидерство. Има лидери като Мун в Южна Кория, Меркел и Макрон в една поляризирана Франция (ще ги нарека 3М), които видяха в пандемията възможност да обединят по-добре своите страни. А има и популистки лидери, залагащи на разделението и недоволството, които използват, за да атакуват политическите си врагове. Най-опасните сред тях използваха кризата, за да засилят властта си и да подкопаят демокрацията, като Орбан и Моди в Индия. Както по време на война, пандемията, или пандемичната ситуация, ускорява залеза на либералната демокрация по света.

Превод от френски: Галя Дачкова