- Автор: Марин Карбале, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 1807
- 14
- Преди месец катедралата “Света София” в Константинопол бе превърната в джамия. В петък старата византийска църква “Свети Спасител” в Хора бе дадена отново на мюсюлманското вероизповедание. Превърната в джамия след превземането на Константинопол от османците през 1453 г., тя стана музей след Втората световна война. Какво се опитва да покаже Ердоган?
- Преди всичко президентът Ердоган следва своето виждане за историята и хода на времето; вярва в триумфа на исляма и работи в тази посока. Той беше кмет на Истанбул и между другото ефективен и харесван кмет. За пореден път той прави всичко възможно, за да подчертае мюсюлманския характер на града, който за него, както впрочем и за мнозина негови единоверци, е роден през 1453 г. с превземането му от султан Мехмет II Завоевателя. С преобразуването на стари джамии, които поради богатото си византийско минало “незаконно” са били превърнати в музеи, той удовлетворява една стара ислямска претенция. Фактът, че “Света София” и “Свети Спасител” в Хора са били места на мюсюлманското вероизповедание оправдава връщането им на исляма. Поправяйки грешката, която е била превръщането на тези две сгради в музеи от кемалистите, той влиза в историята като онзи, който завърши завладяването през 1453 година. Международното възмущение, което предизвика това решение, не вълнува особено този човек на вярата, който е убеден в правотата на своята кауза, и без съмнение той ще отиде още по-далеч в тази посока, когато се появи възможност.
- Има ли все още вярващи християни в Истанбул?
- Въпреки липсата на официална статистика, може да се каже, че са останали много малко, може би по-малко от 100 хиляди при население от 15 млн. жители, като в по-голямата си част това са възрастни хора, не особено склонни да бъдат забелязани. В мащаба на “Великата история” тази ситуация е безпрецедентна. Нека да припомним, че през 1914 г. Истанбул все още е бил почти наполовина населен с християни. Те бяха изгонени или насила “подканени да напуснат” заради политическото и етническо напрежение. Те тръгнаха на вълни, през 1913-1914 г. (след Балканските войни), 1923-1924 г. (след Турската война за независимост), 1974-1975 г. (след Кипърската гражданска война). Те оставиха след себе си богато наследство от недвижими имоти: къщи и места за поклонение, някои датиращи от най-ранните времена на християнството. Положението на това наследство е възможно най-объркано и поражда множество спорове, наблюдавани внимателно от гръко-православната и арменската патриаршия. Но тези две безкръвни институции са все по-безсилни да действат, в контекста на кризата в Източното Средиземноморие, преди всичко заради противопоставянето между Анкара и Атина, и властите малко се вслушват в тях, възприемайки ги като чужди агенти.
- И все пак туризмът в Истанбул е насочен главно към християнското наследство?
- Естествено, точно колкото от богатото архитектурно османско наследство от дворци, джамии, покрити пазари, европейските туристи се интересуват и от Източната римска империя, на която Константинопол, старото име на Истанбул, е бил столица повече от хилядолетие (330-1453 г.). Изглежда този факт не се харесва на висшите турски държавни кръгове и ги дразни. Искат да скрият все повече и по-добре предислямското наследство на града, което въпреки всичко е твърде видимо и възхитително. Накратко, целта е да се придаде второстепенна роля на всичко свързано с християнското наследство и да се изтъкнат още повече богатствата на турско-ислямската цивилизация и нейните достижения. Няма съмнение, че европейският туризъм ще пострада за известно време, но азиатският туризъм ще остане и ще се развива.
- Защитени ли са християнските и православни църкви? Какво е тяхното юридическо положение?
- От юридическа и наследствена гледна точка, християнските църкви в Истанбул и близките околности са “защитени” от сложните и повече или по-малко спазвани разпоредби на Лозанския договор от 1923 година. Тези, които все още са в сила, са над сто. В по-голямата си част те засягат гръко-православната, арменската и католическата общност с многото известни подразделения, като това, което разделя арменците грегорианци и католиците. Сред гръко-православните, нека си припомним мимоходом невероятния случай на псевдо-православната турска общност “Караманли”, клан, родом от Анадола, който си присвои три църкви (и тяхното поземлено наследство) под закрилата на турските власти. Ситуация, която продължава десетилетия, въпреки протестите на патриаршията…
Трябва да отбележим, че някои църкви всъщност не се управляват от общността, от която зависят официално; днес на практика те са места за поклонение на непризнати малцинства с почти нелегално съществуване, като християнските арабскоговорящи бежанци (несторианци, халдейци) от района на Тур Абдин (Югоизточен Анадол), които не са защитени от клаузите на Лозанския договор. Жертви на атмосферата на насилие в районите, в които живеят, те се заселват в Истанбул и се смесват с населението, очаквайки да отидат на друго място в Европа или Америка. Това рискува да бъде източник на напрежение и разправии с властите в най-близко бъдеще… Темата за християнското религиозно наследство и бъдещето му в Истанбул, който е напът да се превърне в «Islambol», е обширна, вълнуваща и обещава бъдещи обрати.
Превод от френски: Галя Дачкова
