Димитър Гърдев: КСНС постигна няколко цели. Скопие си прави илюзии, че чрез натиск ще влезе в ЕС

Димитър Гърдев e народен представител в 45-то и 46-то Народно събрание. Ръководител на Комисията по външна политика в 46-то НС. Ръководител на делегацията на България в ПАСЕ. Международен секретар на партията „Има такъв народ.

- Проведеният КСНС при президента Радев повтори досегашната позиция на България, приета още по времето на Борисов. Преди това всички партии потвърдиха, че няма промяна в позицията им за РСМ. От друга страна, заседанието продължи 6 часа, а накрая бе прочетена декларация, която отхвърля идеята на премиера Петков за срокове в диалога с РСМ. Защо според вас беше свикан този КСНС и какви ще бъдат политическите резултати от него?

- КСНС определено успя да постигне няколко цели едновременно. На първо място, имаме нова политическа конфигурация в 47-то НС, доста по-различна от състава на 44-то НС, което прие тази Декларация. Дискусията при президента сравни позициите на тези нови четири партии, както и показа къде са различията и докъде може да се простира рамката на взаимно допустимия консенсус. Това на практика е единственият състав за обсъждане на този важен външнополитически въпрос след сформирането на мнозинството в парламента, съставянето на коалиционно правителство и изразената от президента позиция на срещата на ЕС в Словения. Нека да обърна внимание и на факта, че извън България също се следеше с голям интерес какъв ще е резултатът от тази среща и дали ще настъпят промени в позицията на България. Важното послание от КСНС беше, че въпреки изброените по-горе промени позицията на страната ни остава същата и единна.

- След тази декларация има ли смисъл от посещението на Кирил Петков в Скопие? 

- В тази обстановка посещението е напълно необходимо и полезно. На първо място именно, за да бъде оповестена тази единна позиция на новата политическа конфигурация в парламента и на правителството пред нашите македонски партньори, които се намират пред нова политическа ситуация. Също така да се установят лични и много се надявам по-задълбочени контакти с новия премиер на РСМ и да се започне един по-откровен и работен диалог с новото управление в Скопие.

- Какво печели и какво рискува България с тази позиция?

- Могат да се посочват много аргументи и в двете направления. Ще кажа само, че именно поради липсата на единна позиция, която да доведе до последователна и непроменима политика, независимо от политическата конюнктура, се получиха и тези неясни сигнали. Първо не можахме ясно да формулираме нашата позиция, впоследствие да я представим и да се начертаят основните направления за нейното реализиране. Изготвянето и обединението около единна позиция вече е факт и това винаги е по-добре от липсата на такава.

- Поправете ме, ако греша, но според мен нещата изглеждат така - България е права в този спор, защото Северна Македония отказва да спазва договора помежду ни, но въпреки това ние изпадаме във все по-голяма изолация в ЕС и настройваме все повече РСМ срещу себе си. Вместо да направляваме процеса по интеграция на Северна Македония и да разширим по естествен път влиянието си в страната, ние се оказахме в ролята на лошите и инатливи българи, които спъват еврочленството на своите братя и никой от съюзниците им от САЩ и Европа не иска да ги разбере, а Русия директно играе срещу нас. Как се стигна дотук?

- Това е въпрос на страници анализи. Особено в контекста на датата 15 януари 1992 г. когато България първа в света призна независимостта и суверенитета на днешна Република Северна Македония. Тогава решението директно спря възможността за военна намеса от страна на Сърбия, както това се случи с други югославски републики. Впоследствие беше в основата на оказаната военна помощ на македонското правителство в борбата срещу албанските сепаратисти.

Съвсем ясно може да се каже, че без подкрепата на България съвременна Македония нямаше да е тази единна страна, която познаваме. Същевременно следва да се посочи, че в този исторически период и България преминаваше през трудни и критични моменти, членството ни в НАТО и ЕС все още не бяха факт. Много критики бяха изказани защо страната ни не е постъпила като Гърция и не е направила икономическа инвазия. Нашите южни съседи са член на ЕС от 1981 г. и имаха доста възможности и натрупан опит с интегрирането на такива държави като България и Румъния.

Не на последно място, следва да се посочи и дългото управление (11 години) на премиера на ВМРО-ДПМНЕ, Груевски. Укриващият се в Унгария бивш премиер по време на управлението си направи всичко по силите си да блокира интеграцията с България и да пренасочи направлението на политиката на страната към други сили, като Сърбия, Русия и дори Китай. Продължи се подмяната на историческата истина, върна се обидният наратив към българите и България, поставяха се всякакъв вид претенции, игнорираха се общите инфраструктурни проекти. Въпреки това България не сне подкрепата си от Република Македония и това следва винаги да се подчертава. Ние бяхме държавата, която след блокирането на процеса за присъединяване през 2019 г. от сериозни държави, като Франция, Белгия, Нидерландия, Дания, настоя вратата пред РСМ да остане отворена. Ние безрезервно подкрепихме членството на страната в НАТО и много помогнахме за това. Така че нещата не са били „изпускани“. Проблемите дойдоха, когато РСМ навлезе в цикъл от оставки и избори и някои политически сили в Скопие взеха като платформа националистическата риторика. Тя продължава и до днес заради силно разделеното македонско общество, основно сред славянския етнос и колебливото парламентарно мнозинство в тези партии.

- Не друг, а президентът говори от месеци за натиск по този въпрос. Очевидно е, че натискът идва най-вече от САЩ. Защо е това бързане от тяхна страна и какви са геополитическите им интереси в този регион в настоящия момент?

- Аз се опитвам да обърна внимание, че всички тези определения като „натиск“, „изолация“ са по-скоро интерпретации, използвани в политически заявления, отколкото реалност. Те се използват по-скоро от страна на Скопие, за да създадат такова усещане, отколкото са реалност, както и идват от неразбирането на това какви са механизмите в организациите, където ние сме член, а те кандидатстват. Не може да има „изолация“ на България в ЕС, защото страната ни е напълно равноправен член с равен по статут глас и участва наравно с всички в изработването на основни политики, като тази за разширяването на ЕС. Същото е и в НАТО, където гласът ни е еднакво важен за формирането на общата отбранителна политика и процеса на военното планиране на НАТО. Важно е да се осъзнае това и у нас. Наистина ЕС като съюз има за приоритет разширяването към Западните Балкани. Това напълно съвпада с нашата основна външнополитическа задача да живеем, заобиколени от партньори и съюзници.

САЩ активно са се заели с укрепване на югоизточния фланг на НАТО пред огромната опасност, идваща от нестабилността в Черноморския регион и политиката на Москва към Украйна. Стабилността в двата ни съседни региона са също наша стратегическа цел. И тук отговорът на вашия въпрос защо не може между съюзници и партньори да има натиск или шантаж: за изпълнението на тези задачи България е много по-нужен партньор и необходим член, който може да поеме определени задължения, отколкото имагинерен кандидат член или току-що постъпила и недостатъчно интегрирана държава. Създаването на илюзорно усещане в Скопие, че чрез лобиране и натиск ще влязат в ЕС, без да променят политиката си към българите, наистина е илюзия и времето ще го докаже. Настъпват много сериозни процеси и двата съюза ще имат нужда от единната позиция на всички свои страни членки.

- Промяната в конституцията на РСМ и вписването на българите в нея ли е най-важният за България  въпрос? Кои са другите, от които не трябва да отстъпваме и как бихте ги степенували?

- Вписването на българите като държавотворен народ дойде като искане за гаранции, след като видяхме ескалацията на отношението към тези наши сънародници и гражданите с българско самосъзнание. Понякога това отношение достигна до абсурди. Нарушават се системно основни човешки права, свидетели сме на системна дискриминация. Това не са приумици на България. Това са базови европейски принципи и спазването им е свидетелство за цялото македонско общество, че е готово да влезе в европейското семейство. Това е тест за абсолютно всички политически партии в Скопие, че евентуално идвайки на власт, те няма да отстъпят от тези принципи. Като ръководител на делегацията на България в ПАСЕ съм обръщал внимание на нашите македонски колеги, но и внесох официално питане до секретариата на ПАСЕ за системно нарушение на правата на българите в РСМ. Въпросът беше внесен на обсъждане на 12.01.2021 г. и ще имаме официален отговор.

Относно другите въпроси не бих се наел да ги степенувам, защото те са взаимообвързани. Например, заявлението за отказ от териториални и малцинствени проблеми е свързан освен с всичко, но и с този за езика. България настоява, че това е български диалект, който е кодифициран като самостоятелен от комунистическия режим след 1945 г. Ако остане формулировката, че това е самостоятелен език, който не принадлежи към нито една езикова група и странно няма никакви диалекти, уникален и античен, то тогава възникват и претенциите, че на тези територии (напр. Пиринска България) е живял друг народ, с претенции за малцинство и територии. И това при факта, че в договора от Преспа с Гърция РСМ се отказа от претенциите към античната история.

Определението на българите като „фашисти“ води до искания за репарации, четем го вече в скопската преса. Никой там обаче не споменава, че по това време западната част на Македония е окупирана от Италия, където управлява истинската фашистка партия на Мусолини. Към този факт колегите в Скопие някак остават инертни.

- Преди заседанието на КСНС бях останал с впечатлението, че България е решила да отстъпи и сега само се търси приемлива форма, под която това да стане - приемлив дизайн на капитулацията. Мисля, че и западните ни партньори очакват това. Какво е вашето мнение?

- Някак в защитата на позицията си сами си внушихме, че свалянето на „ветото“ (България не е поставяла „вето“, ние не подкрепяме рамката за начало на преговорите) е някакво отстъпление. Напротив, България ще свали незабавно всички пречки в момента, в който получим гаранции и този междудържавен, легитимен Договор започне да се изпълнява. Ще отстъпим веднага, когато нашите партньори в РСМ са готови за това. Даже ще ги подкрепяме това да се случи. Аз бях ръководител на екипа на партия ИТН в преговорите за коалиционното правителство в частта „международни отношения“ и съм участвал активно в коалиционната позиция. Не виждам никакво отстъпление, напротив ние се обединихме върху позицията, препотвърдена и от КСНС. За ускоряване на процеса допълнихме и термина „надграждане“, за да стартира работата на междуправителствените заседания и тези работни групи. Нека това да стане публично и видно и за нашите западни партньори къде са проблемите и кой спъва напредъка.

- Има ли България полезни ходове, какви са те и как трябва да си изиграем картите оттук нататък?

- Нашата позиция е заложена в Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство и не е нещо ново или предварително условие за членство. Гаранциите за защита от дискриминация и правата на българите и хората с българско самосъзнание в РСМ са основни европейски изисквания и ние настояваме за реалното им прилагане. Ние провеждаме европейската политика, не си измисляме нищо ново. Това как ще стане е въпрос на дипломатическо отработване. Тук е и мястото на нашите съюзници и партньори от ЕС и САЩ и тяхната равнопоставена роля към всеки участник. Нека тези базови принципи да бъдат заложени и в преговорния процес, като неотменими гаранции, че независимо от политическата конюнктура в страната кандидат те ще останат непроменими.

- И накрая един въпрос, свързан с вас. Бяхте кандидатура на ИТН за министър на външните работи, но след като това стана публично известно, веднага започна организирана медийна кампания срещу вас, а мястото зае Теодора Генчовска. Защо стана така, защо не отговорихте веднага на атаките и каква е истината? В публикациите се казваше, че сте споделили невярна информация в официалната си автобиография за позициите ви в Европейския парламент.

- Аз лично бях изненадан от тази офанзива. Стъпи се върху един абзац в сайта на партията, където в едно изречение съм посочил, че съм бил съветник в комисиите по външна политика AFET и комисията за сигурност и отбрана SEDE в ЕП. Реалната ми позиция по договор е акредитиран парламентарен сътрудник на евродепутата Елена Йончева. В качеството ѝ на член на Европейския парламент, аз отговарях основно за работата в тези две комисии, по външна политика и сигурност и отбрана. За тази неточност се извинявам.

Моята реална работа беше проверявана от самия ЕП, където доказвах с всеки мой документ, аналитичен доклад, справка, подготовка на изказване на евродепутата, ежедневна кореспонденция моята дейност. Договорът ми беше препотвърден. Винаги съм се занимавал с тези въпроси, още когато бях сътрудник на депутата Йончева и в 44-то НС в България. Моите статии, анализи и коментари са известни на хората, които се занимават с тези теми от години. Изненада ме използваният похват, известен като „пренасочване“ не към експертизата ми, а към такива „открития“, както и впоследствие статии за фирма на баща ми, без да се посочва че е закрита преди 15 години. Не коментирам решението на партията ни за нейното кадрово предложение, познавам г-жа Генчовска лично и смятам, че има качества да се справи с тази позиция.

Може би тук изигра роля и фактът, че ИТН е млада партия и все още няма отработен рефлекс да реагира на такива медийни атаки. Виждаме как реагираха другите „стари“ партии, където имаше доста сериозни обвинения. През годините и в ГЕРБ, и в ДПС, и в БСП имаше кандидатури, достойни за филма  „Истински лъжи“, но това не повлия на тяхната политика.

Освен това работата ми като ръководител на Комисията по външна политика в парламента и ръководител на делегацията на България в ПАСЕ, също елемент от моята професионална дейност и подготовка, някак не бяха взети под внимание.