Давид Халфа: Израело-палестинският конфликт е Сизифов

Давид Халфа: Израело-палестинският конфликт е Сизифов
В асиметричния конфликт, който противопоставя израелци и палестинци, никой не може “нито да спечели, нито да загуби”, което обрича страните на трагично статукво, смята Давид Халфа, експерт по Близкия изток, асоцииран изследовател в Центъра за комуникации за мир (Center for Peace Communications) в Ню Йорк.

 

- Две сцени на сблъсъците виждаме тези дни в Израел. На едната се противопоставят палестинци и израелци. А на другата едни срещу други се изправят араби и евреи в междуобщности сблъсъци с рядко насилие на израелска територия. Как се съчетават тези два “фронта”?

 

- Наистина това, което характеризира днешните събития, е разширяването на конфликта вътре в Израел, взаимопроникването на вътрешния и външния фронт. Това свързване се обяснява с двойния контекст на израелската политическа криза, с преходното израелско правителство, което се движи напосоки, и кризата с палестинската летитимност, която отложи за неопределено време парламентарните избори, първите от петнадесет години насам. Но за да разберем какво предизвика този пореден израело-палестински пожар, трябва да споменем Ерусалим, който остава епицентър на конфликта и по-конкретно квартал “Шейх Джарах”, в източната част на града.

 

Напрежението там се изостри след дълга съдебна битка между еврейски семейства, подкрепяни от десни организации, които претендират за собствеността върху земята, придобита доста преди създаването на Израел, около гробницата на Симеон Справедливият (Шимон ХаЦадик), висш жрец, почитан от равинската традиция, и потомците на палестински семейства, заселили се там след 1948 г., които отказват да бъдат изгонени или да плащат наем. С две думи, всичко пламна заради съдбата на няколко къщи на улица с дължина 100 метра, която олицетворява политическата и символична битка за контрола над Ерусалим. Но извън този съдебен спор, сме свидетели на подема на една националистическа религиозна идентичност. Намесиха се истински “предприемачи” на идентичността.

 

Израелската крайна десница се мобилизира, по-конкретно чрез антиарабската организация “Лехава”, хулигани расисти на футболния клуб “Бейтар Ерусалим” и мрежите на активистите националисти, които гравитират около ционистката религиозна партия. От друга страна, видяхме появата на знамената на ислямистите от “Хамас” на Храмовия хълм, в което няма нищо случайно. Знаем, че Ислямисткото движение “Север”, израелското арабско крило на “Мюсюлманските братя”, днес незаконно, но все още активно, също мобилизира своите активисти. Оттам и разширяването на конфликта извън Ерусалим. “Хамас” видя в него възможност да изчисти образа си сред палестинското население, начин да постигне със сила онова, което не успя да постигне чрез урните, като неговата дългосрочна стратегическа цел е да се наложи като централен актьор в националното палестинско движение.

 

От тази гледна точка е безспорно, че господарите на Газа спечелиха точки, улавяйки палестинския народен гняв и маргинализирайки Махмуд Абас, президентът на Палестинската автономия, критикуван заради своя автократичен уклон и неумелост и изолиран в собствената си партия “Фатах”. За Израел този нов военен сблъсък срещу въоръжените ислямистки палестински групировки е истинско предизвикателство. Голяма част от територията му е подложена на масиран обстрел със снаряди и ракети.

 

- Нещо ново ли е това? Израелските лидери отдавна са наясно с уязвимостта на своята територия…

 

- Израелската армия, разбира се, все още далеч превъзхожда във военно отношение “Хамас” и “Ислямски джихад” и те понесоха тежки загуби. Близо 150 бойци на “Хамас” и “Ислямки джихад” са били убити по време на израелските въздушни удари, сред които военни ръководители и командири. Отбранителната защитна зона, съставена от мрежа от подземни тунели, важна за стратегията на контраофанзива на “Хамас”, отчасти е била разрушена, както и много командни центрове и работилници за производство на снаряди.

 

“Хамас” обаче направи важна крачка напред във военно отношение. През 2014 г. “Хамас” изстреля 4382 снаряда за 51 дни. Сега за десет дни той успя да изстреля над 4000! Това експоненциално нарастване на ударната сила тревожи израелския Генерален щаб. Разбира се, “Железен купол”, израелската мобилна противовъздушна отбрана, показа своята ефективност, прихващайки близо 90 на сто от снарядите, които могат да достигнат израелските жилищни райони. Но все пак има десетина загинали израелски цивилни. “Хамас” и “Ислямски джихад” успяха няколко пъти да наситят “Железен купол”.

 

Ние сме в асиметричен конфликт, което означава, че демокрациите имат само лоши решения. Те са длъжни да спазват принципите на международното хуманитарно право, а именно пропорционалността и разграничаването между бойци и не-бойци. Въпреки това парадържавните въоръжени групировки размиват границата между цивилни и бойци, действайки в самото сърце на градовете. Целта е да провокират масиран отговор на редовните армии, чиито евентуални грешки ще бъдат доказателство за тяхната безчовечност. Тази стратегия, наречена “от слабия към силния”, е част от психологическата война. Тъй като не могат да победят противника по военному, тези въоръжени групировки започват битка на терена на емоциите. Това уравнение е още по-сложно за Израел, тъй като неговата армия действа в едни от най-гъсто населените градски райони на планетата, откъдето и големият брой палестински жертви.

 

Единственият начин за Израел да спечели тази война би бил да окупира отново ивицата Газа, но човешката, политическата и дипломатическата цена на такава военна операция би била прекомерна. Днес има негласно споразумение между двамата противника, което се основава на убеждението, че тези повтарящи се конфликти не могат да бъдат нито спечелени, нито загубени!

 

- В този сблъсък без видимо решение не е ли новият елемент именно бунтът на израелските араби?

 

- Тази ситуация е безпрецедентна по своя размах. Израел е жизнена, но крехка демокрация поради липсата на стабилно правителство и стратегията на закъсалия премиер да нагнетява израелското общество, за да си осигури политическо оцеляване. Спомнете си думите на Нетаняху през 2015 г., който предупреди еврейския електорат за израелската арабска “пета колона”, гласуваща масово за опозицията. Тази реторика причини много щети.

 

Арабското израелско лидерство също не е безупречно, съвсем не. Някои от неговите ръководители направиха взривоопасни изявления. Извън тази злополучна динамика, картината е сложна. Арабските граждани на Израел имат смесена и противоречива идентичност. От една страна, ние сме свидетели на процес на “израелизация”, с появата на все по-интегрирана процъфтяваща арабска буржоазия, която прие добре Авраамовите споразумения. Но има и паралелен процес на “палестинизация”, особено сред онеправданата арабска младеж в страната.

 

Това нарастващо идентифициране с палестинската кауза до голяма степен обяснява мобилизацията на арабските граждани на Израел срещу отнемането на имотите на палестински семейства и използването на понякога насилствени действия, включително срещу еврейските им съграждани. Въпреки че напредва интеграцията на арабските граждани на Израел към израелската икономическа тъкан, дискриминацията продължава, пораждайки чувство за изпадане. То бе използвано, за да подхрани омразата на радикалните араби, които нападнаха свои еврейски съграждани, докато хулигани от радикалните еврейски националистически групировки се притичиха на помощ на своите единоверци, нападайки наслуки арабите, които са имали нещастието да да ги срещнат, както в Лод. Всеки лагер, разгорещен, се отдаде на линчове и насилия! Вътрешният министър беше напълно неспособен да се справи със ситуацията, създавайки усещането за непозволена снизходителност спрямо крайната десница.

 

- Това е връщане на палестинския въпрос, заметен под килима от политиката на Тръмп към Израел в полза на регионалната логика на мир, символизирана от Авраамовите споразумения. Иска ли “Хамас” да провали тази динамика, която го вади от играта?

 

- Това е едно от последствията от настоящата конфронтация. Палестинският въпрос не е изчезнал, разбира се, но беше маргинализиран от регионалната динамика. За режима на моллите, който оказва логистична, финансова и военна помощ на “Хамас” и в още по-висока степен за “Ислямски джихад”, Авраамовите споразумения не са добра новина. Така че той може само да се радва на сегашните сблъсъци, които забиват клин между Израел и новите му съюзници. Официално арабските държави осъдиха израелския военен отговор. Но зад тези фасадни осъждания, тези страни поддържат тесен диалог с Израел, защото арабският свят се промени и сунитските сили смятат, че на фона на заплахата на шиитски Иран, Израел е стратегически съюзник.

 

- Каква е перспективата за палестинска държава? Байдън изглежда не бърза да се намеси…

 

- Поразително е, че САЩ все още не са назначили нито посланик, нито консул в Ерусалим! Американската намеса е много ограничена. Байдън се обади на Нетаняху и Абас много късно, след като встъпи в длъжност, това мрачно мълчание показваше кои са истинските приоритети на президента. Не бива да забравяме, че Байдън следи този въпрос от четиридесет години и познава наизуст основните действащи лица! Изглежда е стигнал до заключението, че САЩ не могат да сключат мир вместо страните, ако те не искат да напреднат. Истината е, че днес САЩ възлагат умиротворяването на отношенията между израелци и палестинци на арабите и особено на египтяните. Израел възприема Египет като надежден и достоен за доверие партньор. Това е страната, която говори с “Хамас” и която има обща граница с ивицата Газа. Египет е на първа линия.

 

- Имаме трагичното чувство, че както от американска, така и от израелска страна се налага идеята, че този конфликт може да се управлява само като полицейска операция, без да може бъде разрешен.

 

- Точно така е. Това е Сизифов конфликт, вечно завръщане, който бихме могли да обобщим, използвайки сентенцията на Реймон Арон: ”невъзможен мир, невероятна (тотална) война”. Това е същият сценарий, със същите актьори, същите кадри, но с влошаване на ситуацията при всеки сблъсък. Извън прекратяването на огъня, не се очертава никакъв средносрочен политически хоризонт. Ние сме в безизходица, която американците наричат “неразрешим конфликт”. И от израелска, и от палестинска страна не са готови или не са способни да направят нужните отстъпки.

 

Реалността обаче не е застинала, тъй като Израел остава жизнена демокрация със сложна динамика. Нетаняху превзе медийното пространство и взе за заложник политическата система. Но той в крайна сметка ще напусне кораба. Ново поколение, представено по-специално от центриста и либерал Яир Лапид, олицетворява една възможна смяна. Идването му на власт би било ни повече, ни по-малко голям политически взрив, докато “Биби” доминира в израелския политически живот! Тогава може да започне преходен период и израелското общество да излекува своите рани в по-спокойна атмосфера. От палестинска страна, несъмнено ще трябва да почакаме появата на ново поколение лидери, за да могат нещата да се променят. Междувременно статуквото продължава, статукво, което не решава нищо и което в дългосрочен план не е в интерес на никого.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • Мошиах

    24 Май 2021 23:09ч.

    https://izborsk-club.ru/21079

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    25 Май 2021 9:29ч.

    Дачков, имай предвид, че като няма възможност за публикуване на коментари, няма и сайт. Има някакъв процент изтрити коментари над които един сайт отива в небитието и Гласовете отдавна го минаха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 1234

    25 Май 2021 16:07ч.

    Тоз юдеин не чух и дума да обясни защо картата на ПалестинаИзраел от 1947 няма нищо общо с картата от 2020?!!!! Всички др думи са лъжи и мрънканици

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи