Д-р Борислав Цеков: Отношението към македонската църква е каноничен, а не политически въпрос

Д-р Борислав Цеков: Отношението към македонската църква е каноничен, а не политически въпрос
Сегашната самочинно обявила се за „Македонска православна църква-Охридска архиепископия“, църковна йерархия в Македония, няма нищо общо с историческата Охридска архиепископия, която е неотменна част от историческото развитие и правосубектността на Българската православна църква. Това каза в интервю за агенция „Фокус“ д-р Борислав Цеков, преподавател по сравнително конституционно право и публична администрация в УНСС и по църковно право в Православната духовна академия „Св. Св. Кирил и Методий“.

 

- Д-р Цеков, македонската църква се обърна към БПЦ за признаване. Като автор и вносител на действащия Закон за вероизповеданията и преподавател по църковно право във висшето училище на БПЦ, как оценявате това събитие?


 - Това писмо не е изненада и следва да се разглежда в контекста на политическите совалки и усилия, свързани с интеграцията на Западните Балкани в ЕС. Този църковен демарш от македонска страна е пряко изражение на тази политическа обстановка. Но следва дебело да се подчертае, че отношението към схизматичната понастоящем македонска православна църква е изцяло църковен въпрос, който следва да се решава без светски емоции, без политически натиск и изцяло върху основите и принципите на православното канонично право. Не бива да се допуска светско и политическо вмешателство в автономията на БПЦ, която е част от вселенското православие, от Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква, е не отдел на българското външно министерство или инструмент за иначе справедливи и патриотични наши национални аспирации, каквито възгледи се чуват тук и там. Въпросът не е елементарен и не стои в пространството на светската политика, а още по-малко на плоскостта на опростенческото разбиране, че едва ли не става дума за акт сходен с дипломатическото сближаване на Република България с Република Македония, което всички приветстваме. Това са напълно разнопорядкови въпроси и държавата следва да е максимално сдържана до вземането на суверенно църковно решение.


- Какво имате предвид?


Въпросът с хипотетичното признаване на македонската православна църква, която понастоящем функционира извън вселенската църква, като неканонична и непризната йерарахия, не засяга само нашата поместна църква, а вселенското православие въобще. В православната църква няма националности и етноси, а равноправни християни. Следва да се държи сметка, че Църквата в канонично и вероучително отношение е една, а поместните църкви са нейни неделими части, а не изолирани институции, живеещи някакъв собствен живот. Признаването на автономия или автокефалия на една поместна църква е въпрос, уреден от православните канони и традиция. Винаги в историята е имало влияния и намеса на държавно-политически фактори, но в крайна сметка каноните са устояли и са неизменно действащи, защото са Боговдъхновени. Това не са някакви парламентарни закони или правителствени решения, които могат да се променят според възгледи, идеологии или нуждите на историческия момент. Каноническият корпус не подлежи на промени от отделно взети поместни църкви, а когато една поместна църква отхвърли каноните или не ги спазва, това води да изваждането й от православното християнство, което може да стигне дори до схизма и ерес.

 

- Какво конкретно предвиждат каноните и традицията на православието в този случай?


Вижте, има едно принципно положение – отделянето на една църковна йерархия от юрисдикцията на друга не е едностранен акт. То следва да бъде признато първо от кириархалната църква, тоест от църквата-майка и освен това да бъде одобрено от останалите поместни църкви или поне от подавляващото им мнозинство. Това произтича още от 28-то Апостолско правило, а по-сетне е разгърнато в 5-то правило на I-я Вселенски събор, 8-то правило на Третия, Ефески събор, 28-то правило на Халкидонския събор и редица други. Казано е по отношение на клира: „отлъчени от едни, да се не приемат от други“. Заедно с това, каноните предписват, че само ако църквата-майка е изпаднала в ерес, то тогава отделянето от нея и учредяването на автокефална поместна църква е възможно без нейно съгласие. Това е 15-то правило от т.нар. Двукратен вселенски събор. Основен принцип и в каноничното, и в светското право е, че никой не може да прехвърли другимо повече права отколкото сам има.


- Как конкретно трябва да бъде разгледан този въпрос?

 

Първоначално този тип въпроси са решавани на вселенски събори. Но в продължение на хилядолетие нови вселенски събори не са свиквани. Затова въпросът с автономията и автокефалията винаги се е решавал с църковна дипломация и съгласие между поместните църкви. Защото те заедно, а не поотделно, съставляват вселенската църква. Нужно е първо да има синодално или по-широко съборно решение на църквата-майка, съпроводено или последвано с признаване на този акт от останалите църкви. Така получава, например, своята автономия и нашата църква през 870 г., когато на поместния събор на Константиполоската патриаршия, под чиято юрисдикция е българския диоцез след покръстването, е призната Плисковската архиепископия като автономна поместна църква под опеката на църквата-майка – Константинополската патриаршия. Тогава този акт е признат и от присъстващите предстоятели на останалите четири древни патриаршии и делегатите на римския епископ. По-сетне именно Константинополската патриаршия признава автокефалията и издигането в патриаршеско достойнство на Преславската патриаршия през 927 г., за което се съди и от един важен исторически извор – т.нар. Дюканжов каталог. По този начин - чрез признание от църквата-майка - са получили своята автокефалия в различни периоди и сръбската, руската, румънската и останалите поместни църкви. В конкретния случай с македонската църква, вън от всякакво съмнение е, че тя се е отделила от установената църковна юрисдикция на Сръбската православна църква. Тази юрисдикция е призната от БПЦ. Факт е, че територията на днешна Македония е била в диоцеза на българската поместна църква векове наред, с изключение на част от XIVв., когато сръбското Душаново царство владее тези земи и Скопие е включено в диоцеза на Ипекската патриаршия, както и със смяната на властта между двете световни войни. Но също така е безспорен факт, че на базата на резултатите от Втората световна война и установените държавно-политически реалности, след 1945 г. Македония е поставена под юрисдикцията на сръбската църква, и епархиите там са изключени от диоцеза на БПЦ. Нашата църква е признала това с изричните разпоредби на своите устави от 1953 г., до настоящия, приет на Църковния събор през 2008 г., където са описани детайлно пределите на нейния църковен диоцез и юрисдикция.


- Защо тогава от македонската църква търсят признание от БПЦ?


В процеса на измисляне и практическо прилагане на концепцията за съществуване на „македонски етнос“, започва и усилие за създаване на „национална“ македонска църква. Така решават там на събор през 1945 г. самочинно обявявайки, че възстановяват Охридската архиепископия. Този акт влиза в противоречие с установената църковна юрисдикция на Сръбската православна църква, която като църква-майка отказва да признае отделилата се йерархия в Македония. През 1967 г. македонската църква отново самочинно се провъзгласява за автокефална в нарушение на църковните канони. По тази причина не е призната от никоя поместна църква и до ден днешен. Досега, десетилетия наред, македонската църква е търсила своето канонично признание там, от където единствено може да го получи – от Сръбската православна църква. Имаше дори опит през 2002 г. за подписване на т.нар. Нишко споразумение за преодоляване на разкола с предоставяне на широка автономия на македонската църква в рамките на Сръбската православна църква. Но отношенията се изостриха допълнително и стигнаха дотам, че преди няколко години – през 2005 г., сръбският синод отлъчи не само клира, но и миряните, които се числят към македонската църква от православното християнство. Една много тежка и болезнена санкция за нашите братя в Македония. След като повече от пет десетилетия те търсиха признание от сръбската патриаршия, сега са решили да се обърнат към БПЦ, възползвайки се от политическата обстановка. Но това не е въпрос, който нашата църква може да реши едностранно и самостоятелно без съгласието на другите поместни църкви. И тук не става дума за опростаченото разбиране „владиците ще чакат какво ще им нареди Москва и вселенския патриарх“, а за съблюдаване на каноните и техните предписания, без което една поместна църква би се поставила извън самото православие.


- Но от македонска страна се твърди, че по отношение на Охридската архиепископия, която те възстановяват, БПЦ исторически е църква-майка.


Сегашната самочинно обявила се за „Македонска православна църква-Охридска архиепископия“, църковна йерархия в Македония, няма нищо общо с историческата Охридска архиепископия, която е неотменна част от историческото развитие и правосубектността на Българската православна църква. Точното име на ариехископията е "Охридска архиепископия на Първа Юстиниана и на цяла България" и тя е правоприемник на понижената от патриаршия в архиепископия поместна църква след падането на България под византийско владичество. Този статут и правоприемството на Охридската архиепископия от Преславската патриаршия е са уредени в цели три грамоти на византийския император Василий Втори от 1020-25 г. Независимо от историческите перипетии и натиск, опити за елинизиране и пр., стесняване на нейния диоцез през турското робство, до силовото й заличаване със султански акт – иридие, през 1767 г., Охридската архиепископия е поместната църква приемница на самостойната поместна църква, която е обхващала териториите на средновековната българска държава. Абсолютно спекулативни и в духа на измисления македонизъм са някои позиции в руската наука и в съвременна Македония, които премълчават тези правни и исторически факти и представят Охридската епископия, като нещо което е свързано с историята на Македония, а не на българската държава и народност. В този смисъл, претенцията, която се съдържа в устава на македонската православна църква, че са приемници на Охридската архиепископия са лишени от всякакви каноничноправни и исторически основания. Едно евентуално признание от страна на Българската православна църква на такава претенция би съставлявало отказ от огромна част от българската църковна история и правосубектност. Неслучайно още в чл. 1, ал. 3 от Устава на БПЦ е записано, че БПЦ е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Това са фактите.


- С други думи не очаквате положително решение на въпроса от страна на БПЦ?

 

- Какво ще реши Светия Синод на БПЦ е изцяло в неговата преценка. Сигурен съм в едно – че нашите архиереи ще спазят принципите на каноничното право и единството на църквата. Следва да се подкрепя и насърчава благоразположението към македонската църква и въобще към нашите македонски братя. И затова е добре БПЦ да има инициатива за активно, но каниночно съобразено застъпничество пред останалите поместни църкви в полза на едно бъдещо признаване на автономен статут на македонската църква. Но едностранни, несъгласувани действия са рисковани и недопустими. Според мен обаче следва да се постави в цялата му острота въпроса с необоснованите претенции на македонската църква да бъде правоприемник на Охридската архиепископия, защото те удрят по нашата история по същия начин, по който екстремния македонизъм краде от историята на България. Въобще, въпросът с признаването на македонската църква трябва да бъде решен с много църковнодипломатически такт, без политически сметки и без неуместни светски вмешателства. Иначе ни грози опасност, „вместо да изпишем вежди, да извадим очи“.

 

 Източник: focus-news.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Москва, Цариград или?

    23 Ное 2017 3:08ч.

    Така и не става ясно поради какви кононични съображения не можем да сме църква-майка, особено за македонската такава, която се е обособила след сложните балкански политически процеси? Не канонични такива, а ние само признаване на действителността, когато ни върщат статута на патриаршия? Защо да е имало признание на схизматичната БПЦ, а за македонската земя, окупирана от сърби и идеологически обработена навремето, да не може да има автономна/автокефална църква? Цитират се някакви неща, които не доказват логически защо да не може. Може да има сръбска Охридска Архиепископия (която автоматично признаваме), а не може да има македонска такава? Или може би да чакаме македонците да се осъзнаят и да си признят, че са българи, кога ще стане това? По отношение на уставите и името на МПЦ това е въпрос, който може да бъде дискутиран вследствие като споразумение. Константинопол се приема за действащ навсякъде, където няма ПЦ, но реално в Западна Европа е пълно с национални църкви и епископи. Вече никоя православна църква, освен гръцките не признават авторитета на цариградския патриарх, той единствено ходи да се прегръща с папата и организира събор, за да си вдигне авторитета, но не се занимава с реалните проблеми на православието. Защо не се посочва в текста случаите с Ортодокс Чърч ъф Америка, Чехия, Полша, Естония, Финландия, задграничната РПЦ? Има много изключения, на базата на които може да има признание и общение, историята го е показала. Във всеки случай е по-редно да сме в общение с македонските православни християни, наш род, отколкото със сръбските, които са националисти до мозъка на костите си, хич не ни обичат, а и канонизират светци с мотива, че са избити от българи. За какво говорим? Редно е БПЦ да повдигне този въпрос, защото е един от най-старите в момента, а ние сме определено обвързани със ситуацията. Позицията на Цветков, която се крие зад несъществуващо църковно право, би се харесала на Москва и на Константинопол, но няма да зачита реалността и правдатата. Хем казваме чакайте в православието не сме националисти, хем зачитаме националистическите и етнофилистически постъпки на други държави. БПЦ пада/излиза в схизма заради подтисничеството на Константинопол, а после те ни осъждат за етнофилетизъм, странни работи. Идва тук гръцкия владика да си прави ПР как искал "заграбени гръцки ценности", защо това се прави, след като тези въпроси за решени с двустранна спогодба отдавна?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ?,dlf

    23 Ное 2017 7:59ч.

    Много ясна и разумна позиция на Б.Цеков. Обръщам внимание на редакцията на сайта за допуснати грешки в изложението и най-важното името на автора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Защо тогава от македонската църква търсят признание от БПЦ?"

    23 Ное 2017 9:33ч.

    Защото са ни усетили, че сме "гола вода", зашото са наясно, че сме някаква форма на треторазреден африкански протекторат и козируваме на всички евро-атлантически разпореждания и най-вече, защото нашите културолози, меценати (някой от тях, търгуващи с човешкото нещастие, бедност и здраве), "потомци" и други общественици, за разлика от сърбите, си въртят дирниците според вятъра, а той в момента е прозападен!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като ще е гарга, да е рошава

    23 Ное 2017 11:20ч.

    ... на базата на резултатите от Втората световна война и установените държавно-политически реалности, след 1945 г. Македония е поставена под юрисдикцията на сръбската църква и епархиите там са изключени от диоцеза на БПЦ". Значи, до 1953 г. епархиите са били в диоцеза на БПЦ, когато доброзорно са изключени. Сега има други държавно-политически реалности и ако църковната йерархия в Македония иска да се върне в диоцеза на БПЦ, може би е възможно да се търси решение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • коментар

    23 Ное 2017 13:24ч.

    Да бе, те щото сърбите малко си въртят задниците. Айде стига сте ги давали за пример. Баш пък те, с цялата си политика за изтриване на българското съзнание от македонците. Та азбука им измислиха, та езика им промениха, та в лагери вкарваха защитниците на българското. Имайте малко достоинство, ако сте българи, де!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тодор Тодоров - Варна

    23 Ное 2017 14:14ч.

    Каквото и решение да се вземе, то трябва да гради мостове между хората от двете страни на границата. Съединението, а не разделението прави силата!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • коментарчо

    23 Ное 2017 15:58ч.

    Сърбите нито са измислили мАкедонскиот Язик, нито азбуката му. Заслугата е на др. Георги Димитров, председател на Коминтерна, който събрал работна група от солунски дьонмета и им възложил да го измислят. Макята на председателя на ЕСП има съществен принос в проджекта. Що ли нещо ми напомня за Фори Светулката?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Този мошеник

    23 Ное 2017 19:54ч.

    който е "доктор" едва от миналата година, при това получава степента си от някакъв измислен институт към БАН, няма въобще капацитет да говори по тези въпроси. Мошеник, специализирал европейско право със стипендия на агента на ЩАЗИ Кокалис, преподавател в още по измислената "академия" на Никитка Пловдивски, който е обиколил всички политически партии, като изключим истинските.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Михаил Иванов

    23 Ное 2017 21:33ч.

    И в крайна сметка кои сме ние за да даваме мнение относно църковните дела ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    24 Ное 2017 12:24ч.

    да, това е каноничен въпрос.Но ако преди 150 години сме чакали да има автокефална БПЦ, щяхме още да чакаме.И до сега се чува, че политическото назначаване (от султана след натиск от българското население, което масово изгонва гръцките свещеници) на автокефалията на БПЦ е създало разкол в православния свят. Най-вече така се чува от Гръчко и Росийско, зер борба за влияние.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мирянин

    24 Ное 2017 16:20ч.

    Напълно правилно мнение. Призаем ли МПЦ получаване следното: 1. Кражба на църковна история. 2. Влизаме в схизма. Хората искащи признаване са или невежи или внимателно подбрани участници в спекакъл, който не е наш и не е в нашя полза. Въпрокът наистина е каноничен и ние като частот Църквата следва да спазваме утвърдените канони. Останалото е авантюризъм и глупост в крайна сметка...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    25 Ное 2017 7:36ч.

    Някак си се прокрадва и другата възможност, " конспиративно". Поредното активно мероприятие , най-вероятно на поне едната от "трите сестри с кинжал и плащ". Относно очертаващите се като провалени досега създадени възможности за не допускане на сближаване на Русия и Германия / Европа и Азия /.Което в последните 100 години е причина за всичките ни човешки страдания , породони от нечия геополитика. Джордж Фридман / от името на агенцията си / преди две-три години ясно го формулира май при едно свое участие-лекция в "градът на ветровете". Което си звучи почти като " Германия над всичко ", но със същия кукловод.Героите са различни, но поставени на правилните места. И у нас. Или са наивници. А иначе всичко е облечено в патриотични дрехи. "Горещи картофи се вадят от огъня с чужда маша / ръце /."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гост

    25 Ное 2017 13:57ч.

    Първо искам да напомня, че за да бъдеш наследник на делото на християни, не се изисква ДНК тест или родственост. Всеки човек, който е повярвал в Христос и се е кръстил, става наследник на всички светии, като се тръгне от Атам. Защото сънаследници ставаме духом и по убеждение, макар да не съм евреин, аз влизам в наследството на апостол Павел. И не му искам позволение да се ползвам от труда му. Поради тази причина е глупаво желанието на определени институции да си стискат историята, като че им е собственост, защото много по-мъдри хора от тях са посветили живота си на Христос и така на целия Христов народ. Всичко, което има БПЦ, което има някоя църква по света, ако е боговдъхновено, то принадлежи на целокупния народ божи. Да не си припомняме притчата за лозето и Кой е неговия собственик. Никой човек не може да бъде отхвърлен от общение, което е пожелал, освен ако проблемът му не е с вярата. Защото човек САМ определя къде иска да принася приносите си. Да си от Бога поставен настойник и да отхвърлиш хора, които желаят общение, не знам с какви очи ще се явиш после пред началника и твоя и техния. Останалото е политика и фарисейщина, недостойни работи. Самото измъкване на вярващи от лоното на една църква, за да си ги прибавим към друга, заради уж резултатите от война или политика, защо се одобрява от свещениците? Църквата няма ли да осъди вече това миряните да се разиграват, кой да ги владее, като че нямат своя си воля?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Статия по темата

    30 Ное 2017 20:40ч.

    http://www.marica.bg/%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-news824453.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    03 Дек 2017 22:18ч.

    Да разбираме ли, че Бог, създал Вселената от Големия взрив преди 14 милиарда години със стотиците милиарди галактики, и стотиците милиарди звезди във всяка, е разпоредил въпросът с Македонската църква да се реши според каноните написани от едни византийци преди хиляда и нещо години? Че въпросът не е изцяло и единствено политически?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи