- Каква е руската душа?
- Тя е като франзелата и камамбера за французите: общо място. Всички французи ми говорят за руската душа. Несъмнено са чели прекалено много руски романи или са гледали много често “Доктор Живаго”. Русия е сложно общество с различни хора, настроения, истории и политически възгледи. Би било грешка да се мисли, че това е монолитно общество. Руснаците са се били помежду си в продължение на векове. Русия прилича на своя символ, орел с голямо тяло и две глави. Голямото тяло е населението. Двете глави са елитите. Едната глава има за модел западното общество, другата гледа на изток. За Запада приоритет е индивидът. За Изтока приоритет е общността. В термините на политическа система това означава, че за Запада държавата трябва да служи на индивида, докато за Изтока индивидът трябва да служи на системата. За лидери като Петър Велики, повечето от царете, Сталин или Путин държавата е свещена и вечна ценност, за която руснаците трябва да пожертват всичко. За хора като мен държавата е просто структура, която трябва да позволи на гражданина да се реализира, да бъде щастлив. Мнозинството от населението, тялото на орела, не се интересува от политиката. То се интересува от ежедневието, работата си, свободното време, семейството.
- Значи Петър Велики не е бил проевропеец?
- Не мисля така. Той облече западните дрехи, за да си присвои технологиите на Европа. Но структурата на страната остана същата. Той вярваше в силната държава, беше готов да пожертва всичко за империята. Проевропейски лидери бяха Екатерина Велика, внукът й Александър I, Александър II, след това Горбачов и Елцин. Но това няма нищо общо със славянския манталитет или руската душа. Има много различни славянски страни. Довчера Русия и Украйна бяха една страна с едно и също население. Днес това са два различни народа. Украинците се подиграват на имперското наследство, те не вярват в империята, не я искат. В това е разликата. Това не е въпрос на душа, а на условия на живот.
- Как гледат руснаците на Европа?
- Едно малцинство от руснаците се интересува от ценностите на Европа, но останалите не мислят в тези термини. Те искат да се чувстват сигурни и да имат приличен живот за семейството си. Когато чета, че 85 процента от населението подкрепя Путин, това просто не е вярно. Ако утре държавата не организира демонстрации в негова полза, никой няма да излезе на улицата, за да го подкрепи.
- Когато Достоевски превеждаше Балзак, не изграждаше ли мост между Европа и Русия?
- Ние нямаме нужда от мостове, ние не сме двата бряга на една река. Ако утре се промени политическият режим, Русия ще бъде като всяка друга европейска страна. Трябва да престанете да ни гледате като извънземни! Ситуацията в Русия е временна и тя ще се промени. Но не бива да се забравя, че Русия е огромна страна с много различни начини на живот, донякъде като Китай.
- Патриоти ли са все още руснаците?
- Патриотизмът се използва от властта. За него се говори по телевизията, в училищата. Той е наложен на населението. Но като всяко официално нещо той е много повърхностен. В замяна на това съществува “имперски комплекс” в колективното съзнание. Когато руснаците погледнат историята си, няма кой знае с какво да се гордеят. Те имат три мотива за гордост: Втората световна война, полетът в Космоса на Юрий Гагарин през 1961 г. - младите се гордеят, но това не им принадлежи - и атомното оръжие, което все още е реалност. Ние сме в криза, курсовете на петрола и на газа рухнаха, но ние имаме бомбата и можем да унищожим света. Дори официалните медии използват този език, защото нямаме нищо друго. Остава бомбата. Затова външната политика стана капитал за Путин, това е единствената карта, която му остава. Икономиката е във фалит, има все по-малко пари, държавата е корумпирана, но можем да бомбардираме Сирия и останалите лидери идват на поклонение в Москва.
- Какво е останало от детството ви в Съветския съюз?
- Много неща и някои от тях все още са важни за мен. В края на съветската епоха се самосъжалявах, че съм имал нещастието да се родя при тоталитарен режим и без бъдеще. Днес смятам, че това е бил шанс. Когато растеш в сурово общество, където всички лъжат, много млад се научаваш да си изграждаш собствено мнение, да решаваш сам, да правиш разлика между това, което хората говорят публично, и онова, което говорят в личния си живот. Това те учи да се съпротивляваш, да се противопоставяш на властта на установения ред. Всички ние се научихме много млади да бъдем независими, иначе щяхме да станем като зеленчуци. Да се родим в Съветския съюз ни даде възможност да живеем няколко живота. Раждайки се в Москва през 1956 г., първо бях млад комунистически пионер, след това нелегален опозиционер. След това познах демократична Русия и авторитарна Русия. А сега започвам пети живот, живеейки извън Русия, защото не искам повече да живея в моето отечество.
- Когато бяхте в Москва, всеки ден ходехте в кафене “Пушкин”. Някои от атентатите в Париж се прицелиха в кафенетата. Какво мислите за това?
- Това е предизвикателство към западния начин на живот. Но аз мисля, че терористите не са били особено сложни и най-вече са искали да причинят много жертви. Вероятно те се надяват, че това ще предизвика репресия срещу мюсюлманското население в Европа и ще им позволи да вербуват нови терористи. Ако европейските правителства попаднат в този капан, те ще направят подарък на ДАЕШ (“Ислямска държава”). Да ударят Париж, беше грешка за терористите. Те ще си платят за това. Въпросът е дали Европа има достатъчно тестиси, за да се бори. Бомбардировките няма да решат проблема. ДАЕШ е рак и трябва да бъде премахнат. Няма други решения. Разбирам, че никой няма желание да умре в Сирия, но трябва да се отиде там. Ако европейците не отидат сега, ще има други атентати. Това не е лесно решение, но трябва смелост за него.
- Какво би направил комисар Ераст Фандорин, героят на вашите книги, при един терористичен атентат?
- Ераст е Супермен! Той би скочил в самолета за Сирия и би унищожил лидерите на ДАЕШ и всички лоши момчета. Но това не би решило нищо, защото ако убиете Бен Ладен, мястото му ще заеме някой още по-луд. Това не е проблем, който може да бъде решен от Супермен. Но аз не бих могъл да напиша подобна история, защото не разбирам как функционира мозъкът на ислямските фундаменталисти.
- Името, под което пишете, Акунин, означава “бандит” на японски. Защо избрахте този псевдоним?
- Акунин е нещо повече от бандит, името означана “много лош тип”. Приех това име, защото във всяка от книгите ми главният герой не е Фандорин, а лошият. Винаги съм се интересувал от дявола, от дяволските герои. Те са привлекателни и харизматични, което ги прави опасни. Всичките ми романи се въртят около това.
- Казахте, че руската душа не съществува. Но в думите ви има нещо, което съответства на идеята, че руската душа се изгражда. Още едно общо място?
- Руският манталитет съществува, така както съществува френски, английски или испански манталитет, съставен от общи черти. Руснаците преувеличават във всичко. Когато са добри, искат да бъдат светци. Когато са лоши, искат да са отвратителни. Те са неучтиви, което е много важно в културно отношение. Това означава, че са искрени с приятелите си. Ако един американец се усмихва, това не означава нищо или просто, че има добър зъболекар. Ако един руснак се усмихва, това означава, че ви харесва много. Ако не сте му симпатичен, той ще стане и ще си тръгне. Затова руснаците толкова често изглеждат сериозни и потискащи. Социалната функция на усмивката е различна. Освен това им липсва чувство за мярка, както впрочем на японците и германците. Руснаците никога не знаят кога да спрат.
- Путин добър пример ли е за руския манталитет?
- Путин има манталитета на тийнейджър от лошите предградия, какъвто впрочем е бил в началото. Той не е пораснал. Той вярва на другарите си и на правилата, които е създал с другарите си, но не и в закона. Той е мачо и е инфантилен, когато позира на кон гол до кръста, играе хокей, на борда на изтребител или в подводница, докато всъщност е над 60-годишен и вече не е Аполон. Той мисли, че целият свят го лъже и събеседниците му претендират, че са по-добри, отколкото са всъщност, когато говорят за човешките права или мира в света. Той смята, че всички са като него, търсят власт, пари и са решени да наложат волята си. Понякога той има право, понякога греши. Днешна Русия прилича на него, тя има манталитет на тийнейджър. Затова руснаците са съгласни с Путин.
Превод от френски: Галя Дачкова
Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани.