- Автор: Стефан Джендов
- 10 Sep 2020
- 7029
- 33
Това става ясно от десетки онлайн публикации, сигнали и потресаващи кадри, които най-накрая са обобщени в репортаж на Нова телевизия. Къмпингарите, придошли от Румъния, не знаели, че е незаконно да се простреш, както ти се харесва на няколко метра от морето. И защо да го знаят? Никой не им държи сметка за своеволието.
По въпроса за хигиената: точно толкова незаконно, колкото са и разположените каравани и биваци, там е издигнато барче с тоалетни. А тоалетните няма къде да бъдат заустени, освен да се изливат също на няколко метра встрани от зданието, направо в морето.
Само ден по-рано министърът на туризма Николина Ангелкова с развети от вятъра коси крачеше край морето, сподиряна от роболепна жена с микрофон, която коленопреклонно зададе въпроса: „Вие сте толкова крехка! Как издържате?!“, а министърът се усмихна свенливо и склони глава – явно беше, че тя счита себе си за герой на днешния туризъм и по никакъв начин не може да си спомни обещанията и ангажиментите, с които пое ръководството на ведомството.
За петте години като министър на туризма, Николина Ангелкова не можа да защити или да утвърди нито една негова сфера. И в момента нелепите приказки как ще бъдат удължени крилата на сезона точно през есента на 2019 г. са поредната гавра с професионализма на хората от бранша.
Темата обаче отново се връща на къмпингуването и контрола. Такъв не съществува. Причината е, че в пълната си безпомощност да разпишат работещи правила за действащи къмпинги и начините за тяхното управление, стопанисване, както и да е ясно кой ще налага санкциите за своеволие, водят до поредна година на безобразия по всички места из България, където някой счита, че може да си бодне палатката, да си разпали огън и да се радва на ненаказуемите си своеволия.
В същото време на 19 юли Би Би Си съобщава, че 900 евро е глобата за двама германски туристи от типа „спя на пътя, защото съм естествен“, когато на газов примус си направили кафе насред Венеция. И туристите са изгонени от града.
Да си представим ли какви гонения трябва да настанат в България ако:
- Всички туристи, паркирали колите си върху плажа бъдат първо глобени, а после изритани оттам;
- Всички къмпингари, разположили незаконно каравани и каквото още им хрумне където завърнат, бъдат задължени да си платят и да се махнат;
- Всички любители на естествения живот, до който стигат безогледно с колите си, бъдат изхвърлени от местата, където вилнеят;
- Всички българи, напалили огън, за да си правят барбекю, където им харесва, бъдат санкционирани незабавно;
- Всички собственици на АТВ-та, които вилнеят по плажове, защитени територии и планини, бъдат с отнети машини.
Говорим за десетки хиляди безобразия на година на територията на цяла България и ако това се измерваше в цифри, за милиони приходи поне за първата година на налагане на санкциите и вероятно половината от същата сума за следващата година.
Как българите научиха, че не може да опъват произволно палатки в Гърция? Арестуваха ги на място, взеха им палатките, платиха по няколкостотин евро на калпак и внезапно всички научиха какво не може.
Въпросът е чий е интересът да се вандалства над българската природа и защо държавата не желае да бъде домакин и отговорен стопанин на земите си?
В американския град Сиатъл тече кампания срещу незаконното разполагане на палатки из града под надслов: „Видял си палатка? Сигнализирай! Животът навън без канализация е нехуманен!“
Но българите нямат проблем с канализацията, нито с хигиената. Достатъчно е нещо да ги пази да не са пред погледа на всички и облекчаването може да стане в кои да е храсти или в онова самоделно барче на плажа със също толкова самоделни тоалетни.
Същата е съдбата на самоуправците на плаж Езерец в община Шабла. Каравани, коли, палатки и естествена биологична смрад.
.jpeg)
Този плаж е на територията на Натура 2000, защитена и екологично чувствителна. Там туристите не разполагат дори със самоволно издигнат бар с врата на нужника, а се облекчават в близките храсти и се подмиват в морето, показват любителски кадри. Табела стои самотно с никому ненужната информация за това, че районът е защитен.
Същата съдба спохожда Шкорпиловци, Карадере, Иракли (там също така и бурно се строи!), Корал, Арапя.
.jpeg)
Шкорпиловци
Важно е да разделим темата на две: от една страна са хората, за които личната хигиена е далеч от приоритетите им. От другата е местната власт, която не притежава механизми нито да глобява, нито да гони, нито да управлява своята територия.
.jpeg)
Карадере
На пръв поглед звучи възможно: съществува Закон за местното самоуправление, но нито една местна власт не може да излезе с наредба, която не е законово обоснована. Иначе казано: ако по закон самоуправците не могат да бъдат изгонени с наредба, то тя е невалидна, дори да бъде разписана от общинската власт. А в Крапец, например, всички наложени санкции до една са паднали в съда, защото защитените пясъчни зони са държавна, а не общинска собственост. И когато цялата държава е незаинтересована да се намеси в защита на природни зони, то те ще бъдат унищожени от напълно свободните от всяка отговорност натрапници.
Какво ще се случи обаче, ако властите влязат в правомощията си и подберат всички безогледно разположени къмпингари и дори без да им налагат глоби, просто ги изгонят?
Тук идва ролята на още по-неориентираните медии, които ще питат натрапниците как се чувстват, че ги гонят от място, на което нямат право да бъдат, и ще се блъскат с изпълнителите на заданието с въпроса как се чувстват, като проявяват агресия към незаконно разположени индивиди.
Битката за природата е загубена на първо място заради пълната липса на ефективни инструменти за противодействие у местната власт; угодническа и слабоумна журналистика, която не се интересува от нищо дългосрочно, а само и единствено от запълване на блокчета в новинарската емисия и не на последно място: битката е с предизвестена загуба заради доказаното некадърие и неспособност на ресорните ведомства да бъдат защитници на цели индустрии – от туризма, през опазването на околната среда и защитените територии на България.
В същото време крехката министър Ангелкова крачи на токчета по морето и мило се усмихва на въпроса за своята очевидно крехка натура. Истината е, че всички са виждали министъра с треперещи устни след първия й опит да се разправи с къмпингарите с твърда ръка: забрани дивото къмпингуване без изобщо да е ясно как ще се случва къмпингуването у нас. Няколко дни по-късно организира кръгла маса в НДК и там беше буквално разкъсана от всички организации – и от тези, които искат никога и нищо да не платят в живота си, до онези, които настояват за ред, правила и законност.
И четири години по-късно реалността е отново е свинска – и без чума.
Само в района на Крапец - Дуранкулак на сезон се събират по 500 тона боклуци, оставени от любителите на дивотията. За малката община Шабла с 5000 души постоянно население, годишният разход за събирането и депонирането им струва около 100 хил. лв. И тези отпадъци не се събират с кампанията „Да почистим България заедно!“ – не, те са отговорност само на тази община.
Какво казват по този въпрос в писмо от Министерство на туризма: „Къмпинг туризмът трябва да се развива, защото е част от разнообразието на туристическия ни продукт“. По същата логика могат да предположат, че и космическият туризъм ще ни донесе още повече разнообразие, че ще ни окрили!
Остава въпросът защо пет години, след като Николина Ангелкова е министър на туризма, единственото, което се случи, е, че нейното ведомство еднолично пое концесионирането на плажовете, но не направи и крачка в посока на решително опазване на всички места в България, където къмпингуването представлява отделна губерния?
Първият отговор е: от страх. Искрен страх какво ще направят този път гласовитите и агресивни „защитници“ на беззаконието като протест срещу нея. Вторият отговор е по-тъжен: от професионална немощ. Като министър, Ангелкова е длъжна да убеди колегите си с ресори, които се преплитат с нейния, че трябва да бъде наложен твърд контрол, но тя от петилетка вече не знае как да го постигне. Трето: от незаинтересованост. На фона на всички очаквани, преброени и неотчетени туристи, тези са толкова малък процент на фона на всички, които трябва да пристигат у нас с чартъри, че няколко катуна безпроблемно могат да бъдат преглътнати.
В същото време ехти гласът на любителите на авантата: „С ограничението на дивото къмпингуване се нарушават конституционните ни права на придвижване!“. И това е най-голямата манипулация от всички, защото не съществува забрана човек да отиде на плажа, но нагазването и дългосрочно настаняване в защитени територии и живот на тези територии изцяло по свое усмотрение, е грубо показване на законите на страната.
Срещу всеки проект за регулация на зоните за къмпинг и въвеждането на справедливо таксуване на този вид туризъм, се противопоставя желанието на група любители на почивките сред природата, които казват: „Ние не желаем да сме на урегулирано място, а да е естествено и природно! Земята е на всички, нямате право да ни взимате пари за това!“ Веднага след това се намесва и доводът с бедността: „Нямаме пари за хотел, затова искаме на палатка!“
Краткият отговор на тази тъжна изповед е, че нито една желана дестинация в света, популярна заради отличните си условия за почивка, не е безплатна, независимо дали човек спи в хотел, на палатка или под звездите. И за това съществуват далеч не само финансови, но и биологични причини.
Ако се върнем назад във времето, първите покорители на Еверест са плащали само за помощта на шерпите. Сега, въпреки платената услуга за разполагане на палатка, подходите към върха ще се срутят под тежестта на хилядите туристи, които ежедневно атакуват склоновете.
Няма как модерна държава да предоставя свободи като от началото на ХХ век. Без значение дали сте в сърцето на Африка, по чукарите на Андите, в Алпите, в Хърватия, Гърция, Италия – самоволният избор на място, където човек да се усамоти, вече не съществува. Дори в джунглите на Амазонка дивото преживяване се подчинява на точно определени правила. И не защото всеки по света е станал неудържим капиталист и иска да печели от всичко, а защото възможностите за придвижване на хората са вече повече от възможностите за опазване на природата от всевъзможни своеволия.
.jpeg)
Къмпинг в Хърватия. В държавите с развито къмпингуване, всеки къмпинг е със звезди, които се отнасят до вътрешна инфраструктура и споделени удобства – бани, кухни, места за игра на децата, охрана и т.н.
Онова, което нито министър Ангелкова, нито кой да е неин колега от настоящото правителство не желае да отвори като тема е, че философията на свободата е променена. За много от уникалните пясъчни формирования по нашето крайбрежие е необратимо късно – те са унищожени. Но не може крясъците на група необразовани, нискокултурни и физически мръсни хора да ръководи националната политика за опазване на природата.
Всичко е напълно постижимо при прилагане на строго определени правила, съответни такси, които не носят луда печалба, а гарантират поддръжката на всяко от тези места. Искате да спите под звездите на кой да български връх? Разбира се – води ви гид, за чиито услуги си плащате и се радвайте на красотата от все сърце. Искате палатка край морето? Да, когато платите за удоволствието да се радвате на преживяването и сте на място, което гарантира хигиена, ред и сигурност.
Докато тази философия не се превърне в обща потребност в България, кметове на малки общини край желани от туристи места ще вдигат рамене: „Не можем да се защитим, защото държавата не желае да помогне!“
