Антон Станков: Призивите за реформа в прокуратурата целят нейното овладяване

Антон Станков: Призивите за реформа в прокуратурата целят нейното овладяване
Като наблюдавам сценария, който в момента върви срещу главния прокурор Сотир Цацаров, и поразителните прилики със ситуацията, в която бях аз като министър, у мен остава горчивият привкус, че има – не я обичам тази дума „задкулисие“ – че има тайни договорки и че някои хора биват използвани, за да бъде овладяна прокуратурата. Аз не видях тежест в протеста на съдиите от СРС. Остана горчив привкус от съвпадането с обявяването на един политически проект. Тези хора сякаш бяха употребени. Отгоре на всичко не стана ясно кой е съдия и кой не е съдия там. Кой кой беше на протеста на мен лично не ми стана ясно. България определено не е държавата с най-бавно правосъдие. Не е най-често санкционираната държава. Ние нямаме основание, базирайки се на практиката на съда в Страсбург, да се срамуваме. Това казва в интервю за „Гласове” бившият министър на правосъдието Антон Станков.

 

 

Антон Станков, снимка: БГНЕС 

 

 

- Преди седмица направих интервю със съдия от СГС г-н Стефан Милев. Той започна с това, че не иска да употребява думата „реформа“, защото е изчерпана от съдържание. Съгласни ли сте тази теза?

 

- Напълно. Всеки средно грамотен човек трябва да си даде сметка, че ре-форма означава придаване на нова форма. За съдебна реформа можеше да се говори от 1990 докъм 1997 година. 

 

През 90-а година с новата конституция се създаде Върховният административен съд – такъв, какъвто нямаше до този момент. На практика той заработи през 1997 година. Тогава се въведе триинстанционното производство пред съдилищата. Върховният съд стана Върховен касационен съд. Националното следствие – от структура на МВР стана структура в съдебната власт. За Нотариата също беше предвидено, че може да бъде частен. 

 

Тези неща се случиха активно в периода 1990–1997–1998 година. 

 

За ре-форма можем да говорим сега по повод преструктурирането на ВСС – разделянето му на съдийска и на прокурорска колегия. Това наистина е ре-форма. Но недоволството към съдебната система да бъде наричано винаги „съдебна реформа“ е дъвкана дъвка. Тя вече няма сладост, не е вкусна.

 

Хората, които са се занимавали с този проблем, с право казват, че не е редно да се употребява това понятие.

 

- Има ли реална полза от последните промени, които настъпиха с разделянето на ВСС? Доколко те са съществени и могат да променят по някакъв начин системата?

 

- Според мен са съществени. Разделянето на ВСС на две колегии е крачка напред. Създаването на Инспекторат към ВСС също е сериозна крачка напред, защото дава възможност на този орган да бъде в близост до проблемите на съдебната власт. 

 

В същото време създаването на постоянен Висш съдебен съвет не доказва своите предимства. Виждаме как темповете на работа са бавни, има откъсване от проблемите. Някаква елитарност се забелязва.

 

Като цяло нещата са добре, крачка напред е. Отдавна съм го казвал – разделянето на две колегии е близко до германския модел и определено е стъпка в правилната посока. Следващата трябва да бъде формирането на парламентарната квота. По този въпрос много отдавна са направени препоръки от Венецианската комисия – орган на Съвета на Европа – за мнозинството при избора, начина на избор на парламентарната квота и т.н. Неща, които все още предстоят… 

 

Целият този процес обаче стои в сянката на заплахата от онова прословуто Решение №3, което казва, че промяната във формата на управлението на държавната власт, а именно и преструктуриране на съдебната власт, минава през Велико народно събрание. 

 

Тук въпросът е и много политически, защото политическите партии трябва да намерят волята да свикат ВНС или чрез реализиране на целите на Велико народно събрание да направят съответното преструктуриране на съдебната власт, като ключовият въпрос мястото на прокуратурата, или просто да закрият институцията Велико народно събрание и да облекчат процедурите занапред. Тоест нещата да се решават от обикновеното народно събрание.

 

- Можете ли да направите аналогия с промените, които се случиха по време на НДСВ, когато вие бяхте министър, със сегашните промени? Има ли приемственост?

 

- Тогава България беше в много различна ситуация. Ние бяхме държава, кандидат-член на Европейския съюз, и имаше т.нар. „политическа воля“, желание за промяна. 

 

Много съм благодарен на колегите, с които работихме тогава в парламента – успяхме, примерно, от десет предложения за промени в Конституцията да изведем три като общ знаменател от всички виждания. Имаше наистина поразителен консенсус по тази тема. Става дума за свалянето на имунитетите, за несменяемостта и за изборността на ръководителите на съдебната власт. Неща, които към оня момент бях революционни. Особено свалянето на имунитетите на съдии и прокурори беше тежък въпрос, трудно преглъщаем за съдебната система. 

 

- Някой обърнал ли се е към вас като бивш министър и съдия, за да се допита за промените, които се правят сега?

 

- Отговорът ми е явен. Никой не се е интересувал, но не съм единственият пример за хора, „изрязани от снимката на историята“. 

 

- Според вас как съдебната власт може да се еманципира напълно от политическата, възможно ли е изобщо? И кое пречи на магистратите да бъдат независими? Вие споменахте за препоръките на Венецианската комисия за парламентарната квота на ВСС...

 

- Не трябва да има илюзии, че тази еманципация е нещо абсолютно и може да се случи в идеална форма. Че има едни синьокръвни арийци в съдебната власт, които ще оправят нещата. Това е наивизъм. Както е наивизъм и да направиш партия с мотото „Ще преборим корупцията“. 

 

Всяка държава представлява единство от власти. Монтескьо условно ги е разделил на три, те могат да бъдат определени като пет, примерно. И повече… Но при всички положения всички са във взаимодействие, взаимно зависими са. Няма как едната власт да не зависи от другите. 

 

Съдебната власт е департизирана, което много често се смесва с деполитизацията. Но изхождайки от по-широкия смисъл на думата политика, политика е провеждането на някаква линия в определена дейност. Политика може да е и продажбата на краве масло. В съда има отдавна дефинирани политики – например наказателната политика на съда; каква трябва да бъде: по-строга, по-лека, по-либерална. Съдът е успял да преодолява несправедливи закони с политиката си по отношение на закона. Съдът е тромава институция, но тази тромавост понякога е от голямо значение. Да припомня събитията 1996–97 година – тогава съдът бе една от малкото институции, която продължи да работи, без да трепне.

 

Така че не трябва да очакваме от съда резки промени, резки завои и т.н. В съда е важно качеството на работата. Естествено, и бързината. Ще си позволя да се пошегувам – ако можеха да се върнат пишещите машини, щеше да има мислещи хора. Сега мислещите хора са заместени от функцията „копи-пейст“ на компютъра. 

 

- Искате да кажете, че и съдебни решения, и мотиви се правят по този начин?

 

- Да. И има масово допускани грешки – например копира се материал по дело, по което не трябва да бъде копиран… Това много пречи! Ето сега ВКС би могъл да проведе една политика за оптимизиране на писането на мотиви. Те не трябва да са многословни, трябва да бъдат разбираеми за страните в процеса. 

 

- Не само за юристи, но и за тези, които са отишли да търсят справедливост.

 

- Именно. Човекът трябва да разбере какво е правил в съда. 

 

- Когато бяхте министър, между вас и тогавашния главен прокурор Никола Филчев имаше огромно напрежение. Същото се възпроизведе и между вашия колега Христо Иванов и сегашния главен прокурор Сотир Цацаров. Това грешка на системата ли е, или е само сблъсък на характери? Как си го обяснявате?

 

- Определено не е сблъсък на характери, защото като характери и аз, и проф. Никола Филчев не можем да бъдем съпоставяни с Христо Иванов и Сотир Цацаров.

 

Има някаква грешка на системата и тя създава предпоставка за такива конфликти. Но наблюдавайки този сценарий, който в момента върви срещу главния прокурор Сотир Цацаров, и поразителните прилики със ситуацията, в която бях аз като министър, у мен остава горчивият привкус, че има – не я обичам тази дума „задкулисие“ – но че има едни договорки тайно, на тъмно; че хората биват използвани по начин, по който дори не са си давали сметка, че могат да бъдат използвани.

 

- Може ли да се каже, че целта е да се овладее прокуратурата, а не да се реформира. 

 

- Определено. Определено. Да. Всъщност това се крие под призивите за реформа на прокуратурата.

 

- Прокуратурата ли е проблемът на съдебната власт според вас?

 

- Не. Не е единственият проблем. Прокуратурата безспорно си има своите и предимства, и недостатъци. Предимството е, че тя все още е централизирана, има дисциплина. По някакъв начин нещата могат да се случат от върха до най-ниското ниво. Това не трябва да бъде възприемано като нещо лошо. 

 

Съдът е съвсем различна структура - хоризонтална. Когато съдията влезе в своята си зала, е независим. Така че тези отношения в съда не могат да бъдат същите. 

 

В този смисъл съвместното съществуване на прокуратурата и съда в една съдебна власт създава дисонанс и дисхармония. От друга страна, много често се обсъжда въпросът за изнасянето на прокуратурата в изпълнителната власт. Да, има такива примери, има такива истории. В други държави обаче. 

 

- С друг манталитет.

 

- Да. И така притесненията за политическа саморазправа, ако прокуратурата бъде в изпълнителната власт, не бива да бъдат подценявани.

 

- Сега е моментът да ви питам дали призивите за „румънски модел“ всъщност не са опит за такава политическа саморазправа. Защото според мен в Румъния се случва точно това – съдебната власт се използва за политическа саморазправа.

 

- Не мисля, че сме достатъчно добре информирани за румънския модел. Ще започна с това, че – доколкото аз знам – заплатите на тези колеги, които се занимават в Румъния с антикорупционни дела, са на европейско равнище. Такива, каквито не са в България. Използвам повода да кажа нещо, което на пръв поглед може да Ви изглежда странично. Гледах наскоро по телевизията Симеон Дянков, който обясняваше: „Ааааа, не се случи реформата в правосъдието!“. Истинска реформа в правосъдието няма да има, докато няма реформа в икономиката. Докато няма икономически регламент. Дотогава ще има корупция, дотогава ще има безобразия. 

 

Не казвам, че правосъдието е „здравата глава“, но ние не гледаме и „болната глава“. Докато няма добри доходи – от тези доходи да се плащат данъците и съответно част от тях за правосъдието - трудно ще избегнем компромисите в правораздавателната система. И не само в нея. Да ме прощават финансистите и икономистите и политиците, обаче отговорността за съдебната реформа е и тяхна. 

 

- Това е интересна теза. А как си обяснявате повишения интерес на фондации като „Америка за България“, към съдебната власт? През последните 15 години са дадени стотици милиони на различни НПО-та за подобряване на съдебната власт, но нещата като че ли се влошават. Как си обяснявате, че „Америка за България“ финансира организации и хора, които водят война с главния прокурор?

 

- Не съм вътре в ръководството на тази организация. Навремето, когато тук работеше USID, много добре си сътрудничехме. Те имаха отличен екип от хора, които ни помогнаха много за създаване на първата стратегия за създаване на съдебна реформа, за конкретни законопроекти. Огромна помощ сме получавали по отношение на създаването на съдебна охрана. За Търговския регистър, Имотния регистър и прочее. Все конкретни неща, които обаче а са били в контекста на привилегии за едни и неприятности за други. 

 

Трудно ми е да дам някакво обяснение. Явно е въпрос на политика, но аз мисля, че те могат да си коригират поведението. В смисъл, че една по-голяма обективност от тяхна страна би била от полза. 

 

Истина е, че всъщност финансирането на съдийски или прокурорски съюзи издава едно сериозно неравенство. В доходите даже. 

 

- Почти целият Висш съдебен съвет бе командирован в Америка преди няколко години. Това според вас допустимо ли е? 

 

- Едва ли само в Америка са провеждани обучения. Аз самият, докато съм бил съдия, съм бил на обучения и в Испания, а после вече като министър, и в САЩ. 

 

Трябва да се гледат резултатите от тези обучения. Това е нормална практика. Не сме само ние така.

 

- Не е изключение?

 

- Не е нещо извънредно.

 

- Нека погледнем на темата за реформите през медиите. Очевидно две групировки воюват. Едната е „Икономедия“ на Иво Прокопиев и другата – медиите на Делян Пеевски. Каква е реалната им роля в битката за съдебната власт и защо е толкова важна за тях?

 

- Ами това е власт. Съдебната власт е власт. В своята сила медиите можаха да постигнат това - да наплашат съдебната власт. Това е доста неприятен факт. 

 

Наложи се терминът „общественозначимо дело“, при което обществената значимост има само медийната измеримост. 

 

Не мога в момента да ви дам примери, но именно заради така наречената „обществена значимост“ – която всъщност е медийно внимание – някои съдии не желаят да гледат определени дела, нямат куража, нямат смелостта. 

 

А истината по делата не винаги е тази, която обществеността очаква или прибързано излиза в медиите. Това е огромна преса над магистратите.

 

- Всъщност това е много опасно. Много хора си представят правосъдието като медиен линч, да го кажем така. 

 

- Медийното правосъдие е бързо правосъдие. Заради това има „ефект“. Там в рамките на три дни от съответната случка нещата са ясни. Това обаче е прибързано правосъдие, което много често не стига до истината и по-скоро задълбочава несправедливостта. Докато за съда, за прокуратурата  събирането на доказателства, анализирането им, изводите от тях, прилагането на закона изискват време и задълбочено проучване. Изискват истинска концентрация и истинско, а не повърхностно внимание.

 

- Сега работите като адвокат. Какво мислите за влиянието на адвокатите върху съдебната система? Имам наблюдения, че много от вашите колеги са се превърнали по-скоро в лобисти, отколкото в юристи. Че е по- важно за адвоката да познава съдиите, а не законите. Да може да урежда, а не да печели делата. Има ли нещо такова?

 

- Корупцията в съдебната система е и в нелоялната конкуренция между адвокатите 

 

- Това е интересно.

 

- Ако в момента бях на „онзи акъл“, на оня кураж, който имах на 35-ата си година, когато станах министър на правосъдието, но да имах сегашния си опит, щях да започна с реформа на юридическото образование, въвеждане на единния държавен изпит за изравняване на критериите на специалност „право“. Тоест да сме сигурни, че хората са грамотни, проверени – тези, които стоят там, зад банките.

 

Вторият въпрос, втората реформа, която бих направил, щеше да бъде в адвокатурата. 

 

Адвокатските изпити са най-тежки, може би най тежките от магистратските станаха. 

 

Но има още много неща, които трябва да бъдат направени. Има колеги с добра воля за промяна. В същото време има и заявки за политически процес по овладяването и на ръководството на адвокатурата. Което не прави добро впечатление.

 

И третото нещо, което бих предложил, е година мораториум в промените в законите, засягащи съдебната власт. Една година да не променяме нищо, само да ги спазваме.

 

- Защо? Сега какво се получава – непрекъснати промени... 

 

- Всеки влиза в ролята на хан Аспарух. Идва с конската опашка, забива копието и казва: „Всичко започва от днес и от мен“. Липсва приемственост. Стратегиите, които са вече задължителни, рядко почиват на стари документи.

 

- Корупцията или некомпетентността е големият проблем на съдебната власт?

 

- В момента те са ръка за ръка, заедно са. 

 

- Наскоро излезе доклад на ВКС за Специализирания съд – и то в посока, че той по-скоро вреди, отколкото да дава някакви решения в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Вашият коментар?

 

- Специализираният съд трябва да бъде подложен на един по-цялостен анализ. Това, което ВКС направи, е добро – но този анализ трябва да бъде не само от служебна гледна точка. Трябва да бъде по-обективен. 

 

Аз съм адвокат в едно наказателно производство, което е все още на първа инстанция в Специализирания съд. 18 подсъдими са така наречената „организирана престъпна група“, нито един не е от София. На всяко заседание пътуват от различни краища на България, тоест вадят пари от джоба си. Делото продължава четвърта година. Има 600 свидетели, от които, ако има десетина от София… Дотук са разпитани 400. Колосални разноски се трупат по това дело. Около 30 вещи лица с всичките експертизи, които ще бъдат в края. Не се знае кога ще приключи. 

 

Това дело е еталон на неправилност; разсипване на пари и на нерви, естествено. Но първото, което бие на очи, са колосалните разходи.

 

- Всъщност изводите от този доклад са, че Специализираният съд не проработи. Аз помня, когато го въвеждаха в първия кабинет на Борисов. Беше знамето на Цветан Цветанов в "борбата" му срещу корупцията. 

 

- Аз ще се въздържа от крайни оценки. В крайна сметка аз съм адвокат, аз се явявам в този съд. Но е редно да се дадат оценки. 

 

- Ако сега бяхте министър и трябваше да водите заседания на ВСС, щяхте ли да промените нещо?

 

- Аз съм председателствал два Висши съдебни съвета в два различни състава – имах този късмет. Това е неизбежна част от работата на ВСС. Въпросът е в добрия тон, в конструктивността. Едно е да имаш теза и да се противопоставиш, друго е да злепоставиш онези, които не я споделят. Да търсиш победа на всяка цена - това не може да бъде приветствано. Особено в съдебната система.

 

- Споделяте ли оценките, че българската съдебна система е катастрофа? На какво средноевропейско ниво е българското правораздаване – извън медийните и политическите интерпретации?

 

- Един от обективните критерии е практиката на съда в Страсбург. Това в основната си част засяга наказателните дела, но все пак има и други производства.

 

България определено не е държавата с най-бавно правосъдие. Не е най-често санкционираната държава. Ние нямаме основание, базирайки се на практиката на съда в Страсбург, да се срамуваме.

 

Лесно е спекулативно е да се говори за съдебна реформа. Но никой не прави действаща икономика, пазарна икономика. Доходи, повишаване на доходите и т.н.

 

Там е въпросът. Когато има една голяма, добра собственост, богатство да го наречем, тогава влиза истинската роля на съда – той трябва да защитава собствеността. По гражданскоправния ред, по наказателноправния ред той трябва да регулира отношенията на гражданите с държавата. Така че тук слагаме каруцата пред коня. 

 

- Вашият колега Стефан Милев каза, че преди да се стигне до съда, всички се обръщат към прокуратурата и всеки я размахва заплашително. А всъщност не работят институциите. Преди да се стигне до съдебната власт – казва той – трябва да има функциониращо МВР, функционираща данъчна администрация и т.н. Именно те трябва да съберат доказателствата, за да може чак тогава да започне един процес нормално. Съгласни ли сте?

 

- Да отдадем дължимото на бившия главен прокурор и настоящ председател на КС проф. Борис Велчев. Мисля, че в края на мандата си като главен прокурор той излезе с един такъв доклад, в който говореше за бездействието на институциите и как прокуратурата не е универсалното плашило. Просто прибягването до прокуратурата е безплатно. 

 

- Съдия Милев сподели и това, че на Запад и в Америка, за да стигнеш до съд понякога трябва да извадиш доста сериозна сума от джоба си. А тук всеки тръгва да се съди за щяло и нещяло. 

 

- Така е. Защото в административните производства таксите са смешни, наказателните са безплатни. Достъпът до прокуратурата в този смисъл е много отворен. Отиваш при прокурора, казваш еди-какво си и той е длъжен да задейства цялата машина. Това е крайно несвойствена работа за тях. Бих казал, че е абсурдно.

 

- Накрая. Какво мислите за протеста на съдиите от СРС? Според вас основателен ли беше той? Въобще как гледате на факта, че съдии излизат да протестират?

 

- Аз не видях тежест в този протест. Аз съм адвокат, имам поглед върху тези неща – не разбрах какви бяха техните искания, освен да им бъдат увеличени заплатите. И увеличаване на заплатите за всички нива в системата. Абсолютно основателни впрочем. 

Горчивият привкус остана от съвпадането с обявяването на политически проект, едни такива ходове от „отзад“, скрити ходове. Тези хора сякаш бяха употребени. 

Отгоре на всичко не стана ясно кой е съдия и кой не е съдия там. Кой кой беше на протеста на мен лично не ми стана ясно. 

 

 

 Интервю по темата със съдия Стефан Милев можете да прочетете тук

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • ДЖО

    20 Дек 2016 18:54ч.

    КАТО ИМ СЛУШАМ ГЛУПОСТИТЕ НА ТИЯ МАФИОТИ, СЕ СЕЩАМ ЗА ДЖОВАНИ ФАЛКОНЕ, КОЙТО НАНЕСЕ СЪКРУШИТЕЛЕН УДАР НА ИТАЛИАНСКАТА МАФИЯ, ЗА КОЕТО ПЛАТИ С ЖИВОТА СИ. А НАШИЯТ ПУХЧО Е ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА, НО НЕ И НЕГОВОТО РЕШЕНИЕ. СПОРЕД МЕНЕ, ГОТОВ ЗА ПАНДИЗА.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ген. Б. Бонев

    02 Яну 2017 22:55ч.

    Станков, ти си крадеш от малък. Отдавна трябваше да си в затвора. Още не е късно да отидеш сам. Така ще допринесеш за съдебната реформа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Класически пример

    19 Дек 2017 20:54ч.

    http://zname.info/index.php/explore/crime/item/10735-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи