Тръмп, разбира се, отразяваше крайната степен на раздразнение и даже отчаяние сред значителна част от бялото население. Особено на тези, които не се вписаха в глобализацията и които в резултат на глобализацията загубиха работните си места. Тук изигра много голяма роля, от моя гледна точка доста деструктивна, президентът Обама. Той беше не просто първият президент-афроамериканец, но и сам, и чрез министъра на правосъдието открито говореше, че мнозинството от бялото население, независимо дали знае или не, е расистко. Демократите казваха: малко е, че в Америка президентът е черен, министърът на правосъдието е черен, държавният секретар е черен, съветникът по национална сигурност е черен – всичко това абсолютно нищо не доказва, това са изключения. Трябва да се разбере, че в Америка съществува системен расизъм, и този системен расизъм дава на черното население уникалния статут на жертва. Към него не трябва да се прилагат тези изисквания и то да бъде подлагано на тази система от критерии за преминаване през живота, които са валидни за останалите групи от населението. И стана стълкновение между растящата радикализация на значителна част от черното население и някакви други обезправени, от тяхна гледна точка, национални малцинства, и чувството на раздразнение и даже отчаяние от страна на значителна част от бялото население. Всичко това се сблъска в последните години. И извика този изблик на взаимна неприязън, а в някои случаи даже ненавист, който сега виждаме в Америка.
Дмитрий Саймс: Америка наистина е много разделена страна

Съединените щати рискуват да се окажат в дълбока конституционна криза след президентските избори. И двамата кандидати – Доналд Тръмп и Джо Байдън – смятат себе си за победители. Действащият президент заплашва със съдебни спорове и обвинява демократите в нарушаване на принципите на честните избори. Ако администрацията на Тръмп иска да промени резултатите от изборите, тя трябва да представи доказателства. Засега това не се е случило, казва американският политолог и учен Дмитрий Саймс, президент и главен изпълнителен директор на Центъра за национални Интереси (Вашингтон, САЩ).

 

- Може ли сега, 6 ноември, уверено да кажем, че независимо от предварителните резултати, е преждевременно да се обяви победителя от тези избори?

 

- Ако не броим варианта със съдебните спорове, то е ясно, че побеждава Джо Байдън. Като това беше ясно отдавна. Сега медиите, при това не само извън Америка, но и в САЩ, са склонни да създават драма там, където я няма, и да виждат маса изненади. Особени изненади няма. Демократите обявиха лозунга: „Всеки глас трябва да бъде преброен“. Затова се разпратиха маса бюлетини, за да се привлече нова категория избиратели, които по-рано не просто не участваха в изборите, но и не проявяваха и най-малък интерес към тях. Получаваха ги хора, които никога не са искали тези бюлетини. Някои от тях даже не владеят езика достатъчно, за да разберат какво е написано в тях. Демократите им дадоха възможност да гласуват, без всякакво губене на усилия и време. Заявките се попълваха вместо тях. С бюлетини бяха покрити масово черните гета, райони с нелегални имигранти с американски членове на семействата, хора без определени занятия. Тези категории са склонни да гласуват за Байдън.

 

Беше ясно, че такава технология неизбежно ще доведе до победа за Байдън. Цялата работа е в техниката на преброяването. Отначало се брояха гласовете на хората, които са гласували дистанционно до официалния ден на изборите – те бяха основно за Байдън. Затова първите резултати за него бяха благоприятни. После бяха преброени гласовете на тези, които дойдоха да гласуват на място. И беше ясно, че те са основно поддръжници на Тръмп. Кой би се запътил към избирателните секции, да стои на дълги опашки в условията на епидемия, ако не е повикан да демонстрира подкрепа за любимия президент? Съответно беше очевидно, че след края на първия ден на гласуване превесът ще бъде преди всичко за Тръмп. А после възникна въпросът – ще бъде ли този превес достатъчен, за да надвиши гласовете за Байдън, които трябваше да пристигнат по пощата. Тези гласове бяха преброени, чак след като приключи непосредственото гласуване в секциите.

 

- Оказа се, че гласовете за Тръмп, подадени в секциите, са недостатъчни, за да превишат дистационното гласуване за Байдън. 

 

- Мисля, че това беше предсказуемо. По една проста причина: да гласуваш по пощата, когато всичко са ти попълнили, всичко са ти организирали и всичко са ти платили, не изисква никакви усилия. А да стоиш на дълга опашка в условията на епидемия, изисква усилия и, ако щете, известна смелост.

 

Именно затова кампанията на Тръмп се обърна дори към Върховния съд с молба да забрани броенето на бюлетини, постъпили след деня на гласуването. Но Върховният съд им отказа на този етап. Изхождайки от това, че в САЩ конкретните щати, а не федералните власти определят типа гласуване. Тръмп възрази. Но той не намери, от гледна точка на Върховния съд, убедителни аргументи за своята позиция.

 

- Защо съдът излезе с такова решение?

 

- Първата причина беше, че новият съдия Еми Кони Барет все още не е встъпила в длъжност и не участва в това извънредно заседание, затова нейният глас нямаше значение. И второ, тези аргументи, които представиха републиканците, бяха абстрактно-юридически. И те не съумяха да убедят Въровния съд, че целта е да се причини на Тръмп реална вреда, а не просто да се даде на избирателите възможност да гласуват по-лесно и безопасно в условията на епидемия.

 

Сега организаторите на кампанията на Тръмп твърдят, че ще представят конкретни доказателства, за това, че начинът, по който се проведе това гласуване, означава реална дискриминация по отношение на Тръмп, против републиканците, против определена категория избиратели. Ако съумеят да приведат подобни конкретни доказателства, е напълно в компетенциите на Върховния съд да отхвърли всички гласове, които са били подадени след деня на гласуване.

 

- Просто така?

 

- Ако това се случи, то няма да е леко и няма да е просто. Доколкото организацията на изборите е прерогатив на щатите, а не на федералната власт, то първо щабът на Тръмп ще трябва да се обръща към всеки конкретен щат, и само ако в тези щати не получат удовлетворение, имат право да отидат по-нататък във Върховния съд. Така че това не е въпрос на един ден.

 

Съдиите-консерватори традиционно много уважават правата на щатите. И трябва да се отчете какъв невероятен натиск ще има над членовете на Върховния съд. На тях ще им се казва, че излагат на физическа опасност себе си и членовете на семействата си, че репутацията им ще бъде разрушена, а ако са толкова безстрашни, то са длъжни да помислят и за страната си, за безпорядъка, в който могат да я въвлекат, какви погроми могат да започнат. И съм убеден, че за да могат да се противопоставят на всичко това, за членовете на Върховния съд ще бъде важно да имат възможността да кажат: доказателствата са доказателства. Ако администрацията на Тръмп иска да промени резултатите от изборите, тя трябва да представи доказателства. Засега това не се е случило.

 

- Може ли да се каже, че в хода на тези избори в американското общество се създаде разкол? Тръмп и сега има много поддръжници.

 

- Сега Байдън каза, че смята да стане президент на всички американци, а не само на своите привърженици. Но цялата политика на демократите се състои от принципите на „груповата идентичност“, тоест насочена е към това да разделя обществото на категории по расови, класови, ако щете и по морално-идеологически признаци. И това, което е добро за едни групи, се смята за недопустимо от други. Например, ако сте афроамериканец и ви е тежко да гледате статуята даже не на генерал Лий, който е командвал армията на Юга, макар и лично да е бил против робовладелството, а на Томас Джеферсън, в града, в който е живял и работил. Тежко ви е, защото той е имал роби. Искам да напомня, че в края на ХVIII век мнозина в Америка са имали роби, робовладелството е било норма в много страни на Запад, в Русия е бил разцветът на крепостното право. Тоест, да се съди Томас Джеферсън според днешните понятия е не само несправедливо, но някак и глупаво.

 

В същото време абсолютно се пренебрегва факта, че в тази част на Вирджиния живеят много потомци на историческия Юг. Хора, които са били войници в армията на Юга. Че президентът Линкълн от една страна безпощадно е водил война, но след нея е предложил мир, който е възстановил на южняците повечето политически права. И същият генерал Лий не само не е бил арестуван, а напротив – заемал е високи постове и е бил смятан за много почтен човек. Дори не говоря за огромната тежест и репутацията на бащата-основател, един от авторите на американската конституция Томас Джеферсън.

 

Ето на тези хора, живеещи в своя исконен щат Вирджиния не от първо поколение, може би също им е тежко, когато се взимат тези статуи на герои, свалят се от постаментите, хвърлят се в мръсотията или се бутат в реката... Тези емоции напълно се пренебрегват.

 

- Тези двойни стандарти присъстват не само в историческите войни, но и в социалната реалност на днешния ден.

 

- Погледнете образованието. За едни групи от хора се казва, че не са достатъчно представени в най-добрите университети. Наистина, няма никакви доказателства, че водещите университети, които отдавна активно привличат малцинства, съзнателно дискриминират някого. Но никой не задава въпроса как е по отношение на хората, които, да кажем, пристигат от Русия и подобни региони на света, и не са имали и най-малко отношение към американското робство, ни най-малко отношение към каквато и да е американска дискриминация, пристигнали са, изградили са живота си в Америка, не са се ползвали с никаква подкрепа от държавата, с никакви федерални субсидии. И ето, че настъпва моментът, когато техните деца искат да отидат в университет. Изведнъж се оказва, че техните шансове да попаднат в добър университет са значително по-малки от шансовете на потомците на афроамериканците, даже и оценките на тези потомци да са значително по-ниски. 

 

Или се оказва после, че децата на имигранти например от Европа и Азия са постъпили, но не получават стипендии, защото стипендия сега се дава на два принципа. Или на принципа на нуждата, а произлизащите от Европа по правило имат по-високи доходи и поради това е трудно да се докаже нужда, или се дават на представителите на малцинства, които се счита за най-необходимо да бъдат привлечени.

 

Тоест демократите не просто пропагандират политиката на идентичността, те въведоха категорията на привилегированите групи. На принципа „който е бил никой, става всичко“. Групи, които от тяхна гледна точка са били подложени на угнетяване за продължителен период от време, трябва да получат привилегии за сметка на тези, които никога не са имали отношение към евентуално случилата се експлоатация, а понякога и реално случила се, и не носят никаква отговорност за нея.

 

Така че, няма смисъл да се учудваме, че Тръмп, въпреки своята грубост, ексцентричност, политически провали, има голяма база предани избиратели, които казват: това е човек, който ни уважава, това е човек, който ни смята за хора, това е човек, който отговаря на нашите очаквания. Демократите са тези, които на първо място провеждат политика на разкол, чрез своята линия не на свобода и процъфтяване на личността, а на разделяне на хората на категории чрез политиката си на идентичност. И съдят хората не по това, което всеки представлява сам по себе си, а по това към коя група принадлежи.

 

- И двамата кандидати за президент на САЩ са хора на възраст, точно както и партийните елити. Може ли да се каже, че идва поколенческа революция и че младите политици както в Републиканската партия, така и в Демократическата партия са по-радикални от своите по-възрастни и теглещи към центризъм колеги?

 

- Знаете ли, често лидери на младежите се явяват далеч не млади хора. Още в Москва писах кандидатска дисертация, която беше одобрена от научния съвет на Института за световна икономика, но тъй като заминах, не я защитих. Дисертацията беше на тема „Новото ляво движение в Америка“. Герой на „новите леви“ беше човек на име Херберт Маркузе, престарял професор далеч над седемдесетте, който и по своя стил, и по нивото си на енергия далеч не беше млад, дори и не младееше. А герой на радикалите от демократическата партия днес е Бърни Сандърс, който е на една възраст с Байдън и по-възрастен от Тръмп. Но ето, че пак с някаква своя жизнена непосредственост и радикализъм импонира на младежите.

 

- Тоест, този разкол не зависи от политическата възраст?

 

- Има обективна поляризация на американското общество. Америка наистина е много разделена страна. Тя е разделена по най-фундаменталните въпроси. По повод на това, какво значи да бъдеш американец. По повод на това, каква трябва да е ролята на Америка в света. По повод на това, принадлежи ли на човека това, което той заработва, или то е някаква временно поверена му сума пари, а всичко принадлежи на държавата, която, както навремето в СССР, не само може, но и трябва да преразпределя доходите.

 

В единия случай се смята, че идеалът е като при Мартин Лутер Кинг и всички хора трябва да бъдат оценявани според своите достижения и според качествата на характера си, а не по това от каква среда са излезли и към каква расова група принадлежат. Сега демократите напълно са изменили линията си в това отношение, те смятат, че хората трябва да се съдят именно по това, какъв е цветът на кожата им. Сега даже наградата "Оскар" могат да получат само тези, които са взели на работа в своя филм определен брой актьори и даже осветители, представляващи етнически и дори сексуални малцинства.

 

За едните оръжието е свещено право на американеца, което се основава на това, че не може да се отнема правото лично да защитиш себе си и семейството си. За демократите наличието на оръжие е покушение срещу монопола на държавата за прилагане на сила. Това са два наистина абсолютно различни подхода. И вероятно, както с всички подходи, след някое време, когато страстите малко поулегнат, тези неща ще могат да се примирят. Но за това ще са нужни време и усилия.

 

- Тръмп не се опита.

 

- Тръмп, разбира се, отразяваше крайната степен на раздразнение и даже отчаяние сред значителна част от бялото население. Особено на тези, които не се вписаха в глобализацията и които в резултат на глобализацията загубиха работните си места. Тук изигра много голяма роля, от моя гледна точка доста деструктивна, президентът Обама. Той беше не просто първият президент-афроамериканец, но и сам, и чрез министъра на правосъдието открито говореше, че мнозинството от бялото население, независимо дали знае или не, е расистко.

 

Демократите казваха: малко е, че в Америка президентът е черен, министърът на правосъдието е черен, държавният секретар е черен, съветникът по национална сигурност е черен – всичко това абсолютно нищо не доказва, това са изключения. Трябва да се разбере, че в Америка съществува системен расизъм, и този системен расизъм дава на черното население уникалния статут на жертва. Към него не трябва да се прилагат тези изисквания и то да бъде подлагано на тази система от критерии за преминаване през живота, които са валидни за останалите групи от населението.

И стана стълкновение между растящата радикализация на значителна част от черното население и някакви други обезправени, от тяхна гледна точка, национални малцинства, и чувството на раздразнение и даже отчаяние от страна на значителна част от бялото население. Всичко това се сблъска в последните години. И извика този изблик на взаимна неприязън, а в някои случаи даже ненавист, който сега виждаме в Америка.

 

- Съществува гледна точка, че нищо няма да се промени съществено във външната политика на САЩ, защото както пречеха на Тръмп да води самостоятелна външна политика, така ще възпрепятстват и Байдън. Че на мода така или иначе ще бъде конфронтацията и с Китай, и с Русия. Така ли е, според Вас?

 

- Не съвсем. На първо място, не е нужно да се смесват Русия и Китай. Китай сам по себе си представлява реално предизвикателство за американските икономически и глобално-политически интереси. По силата на колосалните китайски ресурси и възможности. И по силата на това, че имайки уникално съчетание от ефективност и азиатска дисциплина, китайците съумяха да създадат доста привлекателен според мнозина модел.

 

Например, независимо от това, че Тръмп съвсем справедливо упреква Китай, че не предпази света от нарастващата опасност от епидемия, зародила се в Китай, все пак Пекин с помощта на своята настойчивост и дисциплина можа да я постави под контрол – и далеч по-ефективно, отколкото в Русия. Тоест всъщност Китай е създал такъв икономически и политически модел, който е привлекателен за много развиващи се авторитарни и полуавторитарни държави.

 

С Русия ситуацията е по-сложна. На първо място понеже в Русия има както безспорни постижения, като например създаването на ваксина и успехът в Сирия, така и много икономически проблеми и Русия, според мен, досега търси своята идентичност. Освен това, страната живее върху отломките от империята и затова отношенията ѝ с повечето съседи са сложни и практически няма истински приятели и съюзници. А истински клиенти също е трудно да има, поради ограничените си икономически възможности. Но независимо от доста ограничените си ресурси, Москва все пак има тежест на международната арена, непропорционална на икономическите си показатели.

 

- Не трябва да забравяме за ракетно-ядрения потенциал.

 

- Наистина нито една друга държава, освен Русия, не може да унищожи САЩ и това я поставя в уникално положение. Но нека се запитаме честно: какви проблеми и разногласия съществуват в момента в руско-американските отношения, които биха оправдали колективно самоубийство на тези две велики държави? Въпросът е риторичен, защото такива няма. Поради това ми се струва, и не само на мен, а и на много прагматици от американския естаблишмънт и бюрокрация, че конфликтът с Русия е в голяма степен преекспониран. В голяма степен той е продукт на вътрешнополитически американски сметки, които отразяват традиционния американски стремеж към лидерство с претенция за изключителност. Но това не отразява реалните фундаментални интереси на САЩ. И заради това, при американска администрация, която е готова да следва по-прагматичен курс, сериозните договорености с Русия са възможни и желателни. Не, взаимна любов няма да има. Няма да има и съюзнически отношения. Но диалог, и даже сътрудничество, могат да се развиват. Що се отнася до Китай, това е съвсем друга ситуация, защото Китай изисква от Америка тотално преразглеждане на подхода към световната политика, пресичайки надеждите за хегемония.

 

По своята покупателна способност Китай вече изпревари САЩ. Китайската икономика се развива по-бързо от американската. И повечето съседи на Китай изпитват не най-радостните чувства по повод китайското въздигане. От друга страна, аз не виждам такава група държави около Китай, които систематично биха лобирали своите интереси във Вашингтон, заемайки по този начин враждебна позиция спрямо Пекин, както постъпват по отношение на Москва съседите на Русия. Да, Китай има нелеки отношения с Индия, но Индия не е ориентирана към тотално стълкновение с Китай. Китай има сериозни разногласия с Филипините и Виетнам, но въпреки това има и сътрудничество. И те не заявяват постоянно на Вашингтон, че негов дълг е да ги защити от Китай.

 

- Но освен прагматиците има и политици, прицелени в деструктивни отношения с Русия?

 

- Съществува т. нар. неоконсервативно крило, което присъства и при републиканците, и при демократите. Неоконсерваторите са бивши троцкисти, те имат троцкистки корени. После стават леви демократи, после преминават към републиканците и стават най-отявлените антикомунисти. А сега, негодувайки от Тръмп, голяма част от тях се върна в Демократическата партия и се опитват да станат нейно радикално бойно крило в областта на външната политика, в полза на американско доминиране в международните отношения. Но за тези хора Русия представлява главна заплаха, не защото това е обективно обусловено от обстоятелствата, а поради това, че за тези хора, както за троцкистите в далечното минало, Русия е извънредно опасен играч, който противостои на цялото им виждане за света. Помните, смяташе се, че СССР, като социалистическа страна, не може да преживее в условия на капиталистическо обкръжение и затова е нужна световна революция. Така и за днешните неотроцкисти САЩ не могат безопасно да съществуват на международната сцена, ако съществуват различни подходи към живота, някакви конфликтуващи с тях философии. Особено от страна на други велики държави.

 

И когато Русия заеме позиция, че има свои ценности, свой подход към живота, свой подход към демокрацията, свой подход към отношенията между половете, и тъй нататък, те намират нагледно потвърждение за това, че не бива да я оставят на мира. Защото, оставиш ли ги на мира, те ще създават трудности по целия свят, ще подриват демокрацията, включително и в дома ти, в Америка. Съществува, разбира се, желание и у двете държави да имат влияние във вътрешната политика една на друга и има такива неща, които в този контекст, вероятно, би било по-добре да не бяха правени, от чисто прагматична гледна точка. Но никой не вярва, че Русия сериозно подрива вътрешнополитическите основи на САЩ.

 

- Но защо хората толкова търсят това?

 

- Защото това отразява собствения им житейски подход. Те не могат да оставят на мира руската политическа система, защото тя не просто не се вписва в тяхното „чувство за прекрасното“, а защото самият факт на съществуването на такава система извиква у тях комбинация от негодувание и страх. При това негодуванието не се ограничава в конкретни ситуации, като например ролята на Русия в Донбас, или какво прави Русия в Сирия, или на кого принадлежи този Крим.

 

Не, за тях основният въпрос е какво представлява самата Русия всъщност. И може ли да се позволява на такава страна да бъде успешна у дома си и да стане магнит ако не за целия свят, то най-малко в своя регион. На тях им се струва, че такава роля на Русия е фундаментално предизвикателство за САЩ. И ако тези хора играят решаваща роля във формирането на позицията на Байдън в отношенията с Русия, то аз, за съжаление, се опасявам от доста сериозни усложнения.

 

- Но засега е трудно да се каже точно?

 

- На първо място и тези, и другите тенденции присъстват в коалицията, която се оглавява от Байдън. В продължение на последните десетилетия, след Студената война, неоконсерваторите с голяма лекота успяваха да въвлекат САЩ в различни необявени войни в името на демокрацията или, най-малкото, хуманитарни интервенции – един вид да помогнат на някого „да живее по-добре“. И за известно време изглеждаше, че американското обществено мнение беше готово да подкрепя неголямата наказателна или освободителна експедиция, ако е изгодно. Но така беше до момента, в който се разкри, че такива войни е много по-лесно да се започнат, отколкото да се приключат победоносно. И тогава търпението на американското общество се оказа много ограничено. Затова, когато мисля за прагматиците в коалицията на Байдън, нямам предвид проруски настроени хора, или такива, които страдат от отсъствие на американски патриотизъм. Имам предвид хората, които мислят за политика, оценявана не с лозунги, не с намерения, а с надеждни резултати. И която би позволила не просто да се усещат победоносни извън страната, но и би донесла на Америка по-безопасен и добър живот.

 

Това, струва ми се, отразява настроението на значително мнозинство американци, в това число и на тези, които гласуваха за Байдън. Затова в дългосрочна перспектива, мисля, че да се поддържа линия на конфронтация с Русия ще бъде трудно. Но това, впрочем, зависи и от поведението на самата Русия. А по-точно, на първо място от това, доколко Русия е способна да прояви конструктивен подход и мекота в диалога със САЩ. А на второ място, доколко самата Русия ще бъде силна и стабилна, така че да не възникне усещането, че е невъзможно да се договориш с Русия, заради нейната твърдост и даже острота, но е възможно да не се съобразяваш с нея, заради слабостта ѝ.

 

Превод от руски: Екатерина Грънчарова

Източник: expert.ru

 

 

 

Още от категорията

13 коментар/a

супер на 09.11.2020 в 13:50
Това е един изключително умен човек!
Dimitrov на 09.11.2020 в 14:44
Да. Саймс всяка събота води предаване "Большая игра" по Русия1 заедно с внука на Молотов. Невероятно паметлив човек е.
жонгльор на 09.11.2020 в 14:49
От една страна авторът твърди, че Русия има проблем със своята идентичност, а от друга - че неоконсерваторите я приемат за проблемна именно заради нейната идентичност, различна от американската(или западната по-общо казано).
ЗИП на 09.11.2020 в 15:05
Дмитрий Саймс е руски евреин, на който след сделката на Никсън с Брежнев му е позволено да емигрира. Има си собствен аналитичен център във Вашингтон и е доста близък с мноо важни клечки в американския естаблишмент. Мнозина великоруси смятат, че в следвашите 2 месеца е златно време за Кремъл да направи военни инвазии в Украйна, Беларус, Средна Азия и Южен Кавказ защото във Вашингтон е "безвластие". За съжаление "момчето на Ротшийлд" Путин отново ще гледа умно и ще лежи върху печката, кат Иля Муромец вместо да действа....
ДИП на 09.11.2020 в 15:26
ЗИП-е, защо изчезна от форума на "Сега", какво стана?
Коба на 09.11.2020 в 15:56
"Затова се разпратиха маса бюлетини, за да се привлече нова категория избиратели, които по-рано не просто не участваха в изборите, но и не проявяваха и най-малък интерес към тях. Получаваха ги хора, които никога не са искали тези бюлетини. Някои от тях даже не владеят езика достатъчно, за да разберат какво е написано в тях. Демократите им дадоха възможност да гласуват, без всякакво губене на усилия и време. Заявките се попълваха вместо тях. С бюлетини бяха покрити масово черните гета, райони с нелегални имигранти с американски членове на семействата, хора без определени занятия. Тези категории са склонни да гласуват за Байдън." От което е ясно, че белите и гласувалтие за Тръм ще се почувстват измамени, и те са! Официално може да изглежда, че не са, но на дело са! Всъщност става дума за манипулация и подвеждане. И сега им предлагат да се примирят, че Тръмп бил недоразумение! Мислите ли, че ще се примирят. И с какво да се примирят! Доброволно да се превърнат в "унижените и оскърбените", във виновни за Троянската война, да предадат страната, която са изградили на тези които ограбваха магазини и пр. в изблик на праведен "гняв"! Мислете ли, че те не разбират, че са жертва на малка група манипулатори, използващи игноранти и такива, които са готови да плюят на всичко направено от други. Това не може да се примири и дори да остане Байдън за 4 години, реваншът ще бъде страшен!...
Коба на 09.11.2020 в 16:00
И само за протокола, да не забравяме, че в дъното на операцията Обама, стоят одесити...
Дм. Саймс е много добър на 09.11.2020 в 17:01
анализатор. И от анализа му тук например личи, че троцкистите винаги се връщат към собствените си корени. Поради редица обстоятелства днес владеят по-добре прийомите на социалното инженерство. Може да се очаква нова студена война, информационна война вече има. Посочват се и странни факти - с бюлетини, които са предоставени, дори натрапени в попълнен вид и на тези, които не са ги искали, дори не знаят добре езика... Гласуването иначе не беше ли свободно и съзнателно волеизявление?
007 на 09.11.2020 в 17:56
Време е Русия отново да закара ракети в Куба.
Колко кратък се оказа пътят от комунизъм към фашизъм на 09.11.2020 в 18:02
И жалко за интервюирания, все пак не е такъв простак, като се вижда от думите му, както например онази Маргарита Симонян (RT).
Не е било на 09.11.2020 в 18:19
От написаното е явно,че демокраставите,културните марксисти и троцкистите чисто и просто прилатат класово-расистки подход във всичките им сфери на живота. При нас поне беше класово-партиен подход и въпреки това цигани и турци бяхя с привилегии за учене като църните в САЩ,но чак такова чудо на тотално лансиране не е било.
Името ми е Червен на 10.11.2020 в 21:04
Не би било лошо да има повече такива умни и обективни анализатори като Саймс. Ако пък имаше и политици, които да се вслушват в тях, светът не би бил толкова неуютно място, каквото е днес.
Това животно Коба отде се довлече? на 11.11.2020 в 08:20
Чист пригожински трол, усвоил българския.

Напиши коментар