Ален дьо Беноа: Ние воюваме при тях, те воюват у нас

Ален дьо Беноа: Ние воюваме при тях, те воюват у нас
"Най-лошият отговор е да прославяме пороците си. Точно обратното, именно упадъкът ни прави неспособни да се изправим истински срещу джихадизма, тъй като упадъкът винаги е прелюдия към разпада. След атентатите през януари Франсоа Оланд приканваше да продължим да “консумираме”. Тези дни той призововаше да продължим да “се забавляваме”. Самата церемония в Дома на инвалидите създаваше желание по-скоро да плачем, а не да се борим. Смелостта и волята не се стимулират с вариететни песни". Това казва известният френски философ, политолог и журналист Ален дьо Беноа.

 

 

- След атентатите в Париж през януари милиони хора излязоха на улицата в големите градове с лозунга “Аз съм Шарли”. В дните след атентатите от 13 ноември видяхме само няколко спорадични събирания, към които се прибавя и “националната почит”, начело с Франсоа Оланд в двора на Дома на инвалидите. Защо има такава разлика?

 

- Атентатите през януари и тези през ноември са различни. Миналия януари терористите ислямисти избиха журналисти, които обвиняваха в “богохулство” срещу Мохамед, след това убиха евреи с единствения мотив, че са евреи. Тогава беше лесно за демонстрантите, които в голямото си мнозинство не бяха нито евреи, нито журналисти, да изразят солидарността си с “Шарли”!

Обратно, на 13 ноември терористите не се прицелиха в конкретни мишени. В “Батаклан” те не поискаха от зрителите да се отрекат от своя произход или религия. Те избиха всички, които бяха там, без разлика на възраст, пол, вяра, принадлежност или професия. Така разбрахме, че всички сме станали потенциална жертва. Което е еквивалентът на студен душ.

Дори и в двата случая авторите на атаките да бяха едни и същи (млади “радикализирани” престъпници), мотивите също бяха различни. Атаката срещу “Шарли Ебдо” беше с “религиозен” характер, тази срещу “Батаклан” - с политически характер. На 13 ноември терористите искаха да накажат нашия военен ангажимент в Сирия: те се прицелиха във френската външна политика. Оланд го разбра много добре, защото веднага нареди на френската авиация да засили ударите си, докато той самият започна голяма дипломатическа обиколка. Както писа Доминик Жаме, “не можем да воюваме далеч и да имаме мир у дома си”. Ние воюваме при тях, те воюват у нас. Толкова е просто.

 

- Няколко семейства на жертви отказаха да участват в церемонията в Дома на инвалидите, защото смятат, че сегашното правителство е първият отговорен за атентатите. Преувеличена ли е тази реакция?

 

- Не съвсем. На 13 ноември трябваха няколко часа, през които десетки зрители в “Батаклан” бяха стреляни като зайци, преди да дойдат хората на криминалната бригада. Това вече е проблем. Но преди всичко трябва да бъде посочен провалът на френската разузнавателна система. Във вътрешен план “териториалното разузнаване” (събиране и анализ на данни) наистина е жизненоважно, тъй като плановете Vigipirate или Sentinelle, при които по улиците патрулират войници, са сведени до минимум, ограничавайки се само да създават видимо присъствие, чиято единствена цел е да успокои населението, без да го защитава наистина. 

Генералната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) наследи миналата година DCRI (Централната дирекция на вътрешното разузнаване), родена през 2008 г., по време на президентството на Никола Саркози, при сливането на Териториалното наблюдение (DST) - служба с преди всичко съдебна и оперативна мисия - и на Общото разузнаване (RG) - информационна служба без никаква юридическа власт. Този хибриден орган, който обедини грешките на двете си съставни структури, бързо натрупа неуспехи и грешки (вж. доклада “Вершер-Юрвоа” от 2013 г.). 

По-надарена в шпионирането на журналисти, отколкото в борбата с джихадизма, Генералната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) разполага с много разузнавателни сведения за хиляди опасни лица, но поради липса на сериозно криминологично обучение, тя се затруднява в идентифицирането на онези, които наистина са готови да преминат към действие. Освен това тя все още не е разбрала, че днес терористите не са бенладеновци, а млади бандити от “кварталите”. Атентатите през последните години са резултат на това. След атентата в музея “Бардо” в Тунис всички шефове на разузнаването подадоха оставка. Можем да съжаляваме, че това не се случи във Франция.

 

- “Ислямска държава” не крие, че презира западната цивилизация, която смята за “упадъчна и покварена”. Какво трябва да й отговорим?

 

- Че Западът днес е в упадък, е факт - както е и факт, че западните интервенции в Близкия изток от 1990 г. насам направиха повсеместни гражданската война и хаоса. Но най-лошият отговор би бил да прославяме пороците си. Точно обратното, именно упадъкът ни прави неспособни да се изправим истински срещу джихадизма, тъй като упадъкът винаги е прелюдия към разпада. След атентатите през януари Франсоа Оланд приканваше да продължим да “консумираме”. Тези дни той призововаше да продължим да “се забавляваме”. Самата церемония в Дома на инвалидите създаваше желание по-скоро да плачем, а не да се борим. Смелостта и волята не се стимулират с вариететни песни, нито се възстановяват така условията за национално приятелство. Както писа Оливие Зажек “нациите, а не потреблението или морала връщат формата и смисъла на света”.

Войната е форма на отношение към другия, което включва и отношение към себе си. Това означава, че “за да разберем какви са нашите интереси, трябва най-напред да разберем кои сме ние” (Юбер Ведрин). 

В L’Enracinement (Вкореняване) Симон Вейл пишеше, че “изкоренените същества имат само две възможни поведения: или изпадат в инерция на душата, почти равнозначна на смъртта, или се втурват в дейност, която цели да изкорени все повече, често чрез най-жестоките методи, онези, които все още не са изкоренени или само отчасти са такива”. Изправена пред универсализма, който води до изкореняване, Европа няма друга алтернатива, освен да утвърди онова, което я изгражда.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани. 

 

Коментари

  • Daniela Andonova

    02 Дек 2015 13:59ч.

    Този човек няма никаква аудитория освен крайно маргинална /екстремистка/ и малобройна във Франция. Той има блог. Има свобода да изказва мнението си, но престнете да го предтавяте за меродавен за дебата и общественото настроение и интелектуално мнение във Франция и Европа. Не е сериозно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А защо

    02 Дек 2015 14:42ч.

    вашето мнение да е меродавно?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи