Ален дьо Беноа: Народите не могат да понасят транснационалната олигархия

Ален дьо Беноа: Народите не могат да понасят транснационалната олигархия
“Брекзитът е неразривно свързан с възхода на Националния фронт, както и на този на Партията на свободата в Австрия, на “Сириза” в Гърция или на “Подемос” в Испания, с избирането на представителката на движението “Пет звезди” за кмет на Рим, на феномените “Тръмп” и “Сандърс” в САЩ и т. н. Навсякъде народите се бунтуват срещу транснационалната олигархия, която вече не могат да понасят. С това е важен Брекзитът: той потвърждава едно фундаментално движение. След десетилетия на “разширяване”, навлизаме в ерата на отцепването”. Това твърди известният френски философ и политолог Ален дьо Беноа.

 

 

- Брекзитът отекна като гръмотевица, която, изглежда, изненада дори и неговите привърженици. Как се стигна дотук? И какъв е дълбокият смисъл на това събитие?

 

- Англичаните се измъкнаха първи: това наистина е историческо събитие. Но най-напред една забележка: като начало, те не трябваше никога да влизат. Както генерал Дьо Гол добре бе разбрал навремето, Англия винаги се е чувствала по-близо до САЩ (“голямата широта”), отколкото до Европа, където не е спирала да играе ролята на троянски атлантически кон и чиито правила никога не е приемала напълно. В този смисъл разводът слага край на един брак, който никога не е бил консумиран напълно.

Основните мотиви за този вот са, както вече бе казано много пъти, въпросът за имиграцията и най-вече чувството за социално, политическо и културно изоставяне, които подхранват страхотна злоба към традиционната политическа класа и глобализираните елити. Британският вот впрочем не противопостави консерватори на лейбъристи, а привърженици и противници на Брекзита от двата лагера, което означава, че той надхвърля разцеплението дясно-ляво.

Да отбележим най-сетне, че самите либерални среди бяха разделени. Ако мнозинството от тях бяха за оставането на Великобритания в Европейския съюз, някои се бореха все пак за Брекзита с единствения мотив, че ЕС все още не е възприел достатъчно идеала за всеобщата дерегулация (да не забравяме, че Найджъл Фараж е ултралиберал в сферата на икономиката). 

Това е голямата разлика между Франция и Англия. Ако у нас мнозинството от либералите са убедени, че основната цел на европейските договори е да наложат либералните принципи, като се започне със свободното движение на стоки и услуги, хора и капитали, мнозина в Англия смятат, че пазарът не се нуждае нито от институции, нито от договори. Откъдето и един суверенизъм, чийто двигател е не толкова грижата за националната идентичност, културната несигурност или народният суверенитет, колкото островният характер, свързан с идеята, че търговската ценност на морето трябва да превъзхожда политическите и континентални ценности на земята - същите тези мечтаят за плодотворен съюз с Британската общност и САЩ.

Но можем да разберем смисъла на този вот само ако го разгледаме в по-широка перспектива, а именно световния бунт срещу самопровъзгласилите се елити, най-видимата проява на който е възходът на популизмите и чието символично начало беше “не”-то на на референдума за проекта за Европейска кониституция през 2005 г. Брекзитът е неразривно свързан с възхода на Националния фронт, както и на този на Партията на свободата в Австрия, на “Сириза” в Гърция или на “Подемос” в Испания, с избирането на представителката на движението “Пет звезди” за кмет на Рим, на феномените “Тръмп” и “Сандърс” в САЩ и т.н. Навсякъде народите се бунтуват срещу транснационалната олигархия, която вече не могат да понасят. С това е важен Брекзитът: той потвърждава едно фундаментално движение. След десетилетия на “разширяване” навлизаме в ерата на отцепването.

 

- Какво ще стане сега?

 

- Противно на онова, което се говори, главните последствия няма да бъдат икономически или финансови, а политически. Във Великобритания, където вотът отвори политическа криза, Брекзитът ще предизвика нов импулс на шотландския сепаратизъм и ще съживи дебата за статута на Ълстър, дори за този на Гибралтар. Повече от всякога Лондонското Сити ще се фокусира върху своята роля на данъчен рай. В Европа, където Европейският съюз почиваше върху равновесието на тримата Големи (Франция, Германия, Великобритания), Германия става единствената голяма доминираща сила - тя вече заема почти една трета от брутния вътрешен продукт и 40 процента от индустрията на новата общност - но тя губи печалбите, които извличаше от фактическия си съюз с Англия, често в ущърб на френските интереси. 

Но най-вече ще се усети ефектът на доминото, т.е. на заразяването. Изборът на англичаните показва, че може да има живот след Европейския съюз - и че Европа може да бъде разбирана другояче. Самите словаци, които ще поемат тези дни председателството на ЕС, са евроскептици. Във Франция, Испания и Гърция общественото мнение, което е враждебно на Европейския съюз, вече надделява над онова, което е благосклонно към него. Не са изключени референдуми в други страни, като Холандия, Дания, Финландия, Португалия, Унгария, дори Полша.

 

- Това началото на европейската деконструкция ли е, или началото на нещо ново?

 

- На теория напускането на англичаните би могло да позволи съживяването на европейската конструкция върху по-добри основи. Но на практика това няма да се случи. За да бъде “основана отново Европа”, както някои не се колебаят да говорят, би трябвало да се разбере напълно какво точно се случи, а именно да се разбере какво не искат гражданите. Но се случва точно обратното, защото ден след ден упорито ни обясняват, че онези, които са недоволни, са невежи, незначителни, ксенофоби, остарели и т.н. и че за да приемат лекарството, е достатъчно да им се удвои дозата. 

Слисани като зайци, попаднали в светлината на фаровете, лидерите на Европейския съюз ближат раните си, но отказват да поставят под въпрос самите себе си: единственият урок, който ще научат от този референдум, е, че трябва да се попречи решително на народите да се изразяват. Кой казваше, че лудостта се състои в това винаги да правиш едно и също нещо, надявайки се всеки път, че ще получиш различни резултати? Едни и същи причини предизвикват едни и същи последствия, ще продължават да наливат масло в огъня, който накрая ще изгори всичко. 

Превод от френски: Галя Дачкова 

 

 

Коментари

  • Libertina

    07 Юли 2016 12:48ч.

    Souvent les textes en français sont traduits sur votre site et donc vous comprendriez ma question. En ce qui concerne le Brexit, seriez-vous en mesure de publier également des textes qui ne vont pas dans le sens préféré de la rédaction. Le sens qui mène vers un modèle d'états-nations et du bilatéralisme dans les relations internationales. Ce sens (ce modèle) a des très bonnes raisons d'exister et je ne conteste pas. Je ne propose aucun texte. Je propose de rééquilibrer un peu le débat. Si toutefois le débat est souhaité par la rédaction. Par avance - merci!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи