Ален дьо Беноа: Драмата на мигрантите е и геополитически въпрос

- На път ли е снимката на мъртвото сирийско дете на плажа да преобърне европейското обществено мнение? В нашата епоха на storytelling (разказване на истории - бел. пр.) явно става дума да се покаже, че въпросът за мигрантите е “човешка драма”…

- Разбира се, че е “човешка драма”. Трябва да имаш безчувствено сърце или да си заслепен от омраза, за да не си дадеш сметка за това. Мюсюлмани, заплашени от джихадисткия ислямизъм, цели семейства, които бягат от Близкия изток, дестабилизиран от западните политики, това е “човешка драма”. Но това е също политически, дори геополитически въпрос. Следва да се знае тогава какви отношения трябва да съществуват между политическото и хуманитарното. 

Опитът показва, че “хуманитарната” намеса по принцип усложнява нещата. А доминирането на моралните категории над политическите е една от основните причини за безсилието на държавите. 

Миграционното цунами, на което сме свидетели, само по себе си води до увеличаване на бедствието. В началото пресмятаха бежанците в хиляди, след това в десетки хиляди, после в стотици хиляди. Повече от 350 хил. мигранти са преминали през Средиземно море през последните месеци. Германия се съгласи да приеме 800 хиляди, много повече от новородените в страната всяка година. 

Далеч сме от междинната имиграция отпреди 30 г.! Изправени пред тази вълна, европейските страни се питат само едно: “Как да ги приемем?”, никога: “Как да им попречим да влязат?”. Лоран Фабиюс (френският външен министър – бел. пр.) намира дори за “скандално” поведението на някои страни, които искат да затворят границите си. 

Така ли ще бъде, когато влизащите ще се броят в милиони? Ще продължават ли политиците да се тревожат повече за неизброимите “човешки драми”, които се случват по целия свят, отколкото за благото на своите съграждани? В това е целият въпрос.

- Отвъд емоцията, отприщена от “шока на снимките”, какви са аргументите на онези, които искат да ни убедят в обосноваността на миграцията?

- Те са в два регистъра: моралните аргументи (“това са наши братя, имаме морално задължение спрямо тях”) и икономически аргументи (Уилям Л. Суинг, генерален директор на Международната организация по миграцията: “Миграциите са необходими, ако искаме икономиката да просперира”).

Първите, които бъркат личния и частен морал с политическия и публичен морал, споделят същия универсализъм, както вторите. Тези, които използват тези аргументи, мислят, че преди да бъдат французи, германци, сирийци или китайци, индивидите са най-напред “човешки същества”, т.е. те принадлежат непосредствено към човечеството, докато те всъщност му принадлежат по опосредстван начин, като членове и наследници на дадена култура. За тях светът е населен с абстрактни “лица”, без родна земя, чиято основна характеристика е, че са взаимозаменяеми. Що се отнася до културите, в тях те виждат само второстепенни явления. Това каза Жак Атали пред списание Cadmos през 1981 г.: “За мен европейската култура не съществува, тя никога не е съществувала”.

Департаментът по икономическите и социални въпроси към ООН тъкмо публикува доклад, според който спадът на раждаемостта в европейските страни е такъв, че “намаляването на населението е неизбежно при отсъствието на миграция, която да го замести”. Там се посочва, че “в Европа като цяло ще бъде необходимо два пъти нивото на имиграция, която се наблюдаваше през 90-те г.”, в противен случай възрастта за пенсиониране ще трябва да се промени на 75 години.

Европа застарява, имиграцията ще я спаси: ето една отлична илюстрация на идеята, че хората са взаимозаменяеми независимо от своя произход и че икономическите императиви трябва да доминират над всички останали. Моралът на “човешките права” е само опаковка на финансови интереси.

- Именно, съществува и демографски аспект. Знаете думите на бившия алжирски президент Хуари Бумедиен, които десните не се уморяват да цитират: “Един ден милиони хора ще напуснат южното полукълбо, за да отидат в северното полукълбо. И те няма да отидат там като приятели, а ще отидат, за да го завладеят. И те ще го завладеят със синовете си. Утробата на нашите жени ще ни даде победата”. Великата замяна?

- Според едните Бумедиен е произнесъл тези думи през февруари 1974 г. на втората ислямска среща на върха в Лахор, Пакистан; според другите, на 10 април 1974 г. от трибуната на ООН. Тази несигурност вече е красноречива. Хуари Бумедиен, който не беше глупав, знаеше много добре, че Близкият изток се намира в северното, а не в южното полукълбо! Така че е много вероятно да става дума за фалшива реч.

В тази сфера най-сигурно е да послушаме демографите. Населението на африканския континент е нараснало от 100 млн. жители през 1900 г. до повече от един милиард днес. През 2050-а, т.е. само след 35 г., африканците ще бъдат между два и три милиарди: те ще надхвърлят четири милиарда в края на века. Дори и демографските отношения да не се свеждат до един прост феномен на скачените съдове, трябва да си наивен, за да си мислиш, че целият този изумителен демографски растеж, който ние самите подпомогнахме, няма да има влияние върху бъдещите миграции. Както пише Бернар Люган, “как да се надяваш, че мигрантите ще спрат да се втурват към един незащитен и населен със старци европейски “рай”?”. 

Великата замяна? Лично аз бих казал по-скоро Великата промяна. Великата замяна според мен ще бъде заместването на човека от машина, заместването на човешкия интелект от изкуствен интелект. Опасност, която е по-реална, отколкото си мислим.

Превод от френски: Галя Дачкова