- В книгата си Irreversible Damage говорите за истинска “социална зараза” сред тийнейджърите, които решават да започнат преход. Какво имате предвид? Защо използвате термина “социална зараза”?
- Феноменът на социалната зараза се отнася до тип влияние, оказвано от “себеподобните”, които ви насърчават да подражавате на определено поведение. В случая с половата дисфория, онлайн “инфлуенсъри” играят важна роля за разпространение на чувството за дискомфорт в собственото тяло и окуражават идеята, че всеки симптом на несполука да бъдеш напълно женствена, означава, че едно момиче вероятно е трансджендър. Приятелите също играят важна роля в разпространението и насърчаването на това чувство - едновременно склонността да са идентифицираш като трансджендър и подбуждането да пристъпиш към хормонално лечение или операции за смяна пола.
- Какъв е мащабът на това явление в САЩ?
- Ние нямаме централизирана медицина в САЩ и един пациент няма нужда от диагноза за полова дисфория от специалист по психологично здраве, за да получи хормони в джендър клиника («gender clinic»: специализирано заведение за смяна на пола - б.а.). Тези два фактора затрудняват получаването на точна информация за този внезапен пик. Но ето какво знаем: от 2007 г. Америка е преминала от две джендър клиники на повече от 50 днес. Между 2016 и 2017 г. броят на джендър операциите при лица, родени като жени, се е увеличил четирикратно в САЩ. От историческа гледна точка, само 0,01% от американското население е засегнато от полова дисфория, но през 2018 г. 2% от американските гимназисти са заявили, че са трансджендъри и повечето от тях са жени.
- Каква разлика правите между половата дисфория, която е реалност, и този феномен, който смятате за “социална зараза”?
- Половата дисфория традиционно започва в ранното детство и винаги е била изпитвана предимно от мъже. Възрастните трансджендъри, които страдат истински от полова дисфория (аз интервюирах някои от тях) не са избрали тази идентичност, за да си създадат приятели, нито са стигнали до нея под влияние на социалните мрежи. Те просто са изпитвали силен дискомфорт от биологичния си пол, откакто се помнят.
- Как социалните мрежи ускоряват тази тенденция?
- Социалните мрежи ускоряват тази тенденция по същия начин, както го правят с неща като анорексията - истински страдащи тийнейджъри споделят това страдание с приятели и го разпространяват. Както обяснявам в книгата си, това е свързано с моделите на приятелство, които момичетата споделят - склонността им да поемат страданието на своите приятели, да се съгласяват с техните вярвания, до такава степен, че да скъсат с реалността, за да застанат на тяхна страна. Така те се насърчават взаимно в своята дисфория и се подтикватда пристъпят към хормони и операции.
- Какви са пагубните последици на това явление? Защо говорите за “необратима щета”?
- Всяка ненужна медицинска процедура представлява необратима щета. Аз не мисля, че всеки медицински преход е вреден; наистина интервюирах много възрастни трансджендъри, които съобщават, че преходът им е помогнал. Но сред тийнейджърите, обзети от социална зараза, насърчавани да вземат хормони и да се подложат на операции при слаб медицински надзор, много от тях предизвикват постоянна промяна на своето тяло, за която могат да съжаляват. Това са необратимите щети, които изобличавам.
- След като книгата ви бе публикувана, някои активисти се опитаха да ви заглушат. Професорка от Бъркли дори призова да “изгорят” книгата ви. Как си обяснявате, че свободата на изразяване е толкова трудна по този въпрос?
- Свободата на изразяване е трудна, защото малък брой радикални активисти използва мрежите, за да наказва и упреква инакомислещите. Те преследват всеки човек, който изразява скептицизъм към възможността за медицински преход за всеки, при поискване, без никакъв адекватен надзор - но те правят същото и по други въпроси.
- Писателката Дж. К. Роулинг, създателка на Хари Потър, бе подложена на остри критики, след като каза, че мъжете и жените са различни. Какво мислите за тази полемика и за факта, че вече не можем да определяме какво е жена?
- Не мислех, че мога да се възхищавам на Дж. К. Роулинг повече отпреди. Сгреших. Тя не само е част от малкото живи автори, чиито творби със сигурност ще четем след сто години, тя е и жена с големи принципи и благоприличие, която успя да надигне глас, когато трябваше, в името на жените и младите момичета.
Фактът, че се хвърля кал по хора, заради това, че са дали здравомислещо определение на “жената”, води до ужасни последствия - както правят всички лъжи. Да вземем за пример женските затвори: жестоки биологични мъже вече имат достъп до тях, при условие, че се идентифицират като жени. Позволихме го в Калифорния, където аз живея. Това е тежко нарушение на основните права на задържаните жени и се надявам да бъде оспорено в съда. Ако принуждаването на затворничките да живеят в затворени помещения с биологични мъже не е “жестоко и необичайно” наказание, аз не знам тогава какво е.
Превод от френски: Галя Дачкова