Комисията по досиетата – две години по-късно

<p><strong>Преди две години, когато се създаде вашата комисия, първата проверка, която извършихте съгласно закона, беше на кандидатите за евродепутати. Миналата седмица отново излязохте с решение, с което обявихте принадлежността към ДС и РУМНО на настоящите кандидати за Европейския парламент (ЕП). Каква е оценката ви, сравнявайки двете проверки?</strong></p> <p>Ще започна отговора си с позитивни наблюдения. Прави добро впечатление, първо, че този път имаше партии, които използваха законовата възможност да направят предварителна проверка на евентуалните свои кандидати за ЕП. Тези партии са ГЕРБ, ДСБ, СДС и БНД. Такава предварителна проверка, от една страна, улеснява нашата работа, а от друга &ndash; позволява на съответните партии, ако желаят, да извадят от своите листи онези личности, за които установяваме принадлежност към комунистическите тайни служби. И второто нещо, което на всички ни направи добро впечатление, беше, че и в предварителните списъци, и в окончателните списъци, които ни представи ЦИК за задължителната проверка, имаше много по-голям брой млади хора в сравнение с 2007 г., които не подлежат на проверка съгласно закона, защото са родени след 1973 г. В настоящия списък има хора, чиято принадлежност към ДС вече беше известна, но в крайна сметка тяхното издигане за кандидати за ЕП е право и отговорност на съответните партии. Важният извод, който обаче може да направим като цяло, е, че има съобразяване от страна на политическите партии както със закона, по който работи нашата комисия, така и с общественото мнение. Защото знаете, че според социологическото изследване на НЦИОМ, направено по повод навършването на две години, откакто работи комисията, показа, че над 60% от българите не искат да бъдат управлявани от лица, работили за ДС като щатни служители или сътрудници.</p> <p><strong>В настоящия списък фигурират осем имена, през 2007 г. бяха шест. Какви са статистическите данни от проверката?</strong></p> <p>През 2007 г. регистрираните кандидати за ЕП бяха 218, от тях на проверка не подлежаха 74 лица, родени след 1973 г. Сега регистрираните кандидати бяха 215, но 89 от тях не подлежаха на проверка. С други думи, за тези избори е увеличен делът на младите хора, кандидатиращи се за евродепутати. Наистина обявихме принадлежността към ДС на повече лица в сравнение с 2007 г., но всъщност новите имена са само три &ndash; Николай Захариев, Христо Матанов и Христо Мермерски.</p> <p><strong>Отбелязахте двегодишнината от работата на комисията в началото на април с международна конференция на тема &bdquo;Документите на тайните служби &ndash; извор на историческо познание&rdquo;. Какво успяхте и какво не успяхте да свършите за този период? Може отново за започнете с позитивните неща...</strong></p> <p>Да, ще започна с тях. Вярно е, че на фона на днешната ситуация в България все се започва с проблемите, с настъпилата финансова криза и т.н., но аз смятам, че има и положителни неща във всяко едно направление в политическия и обществения ни живот. И е важно да се изтъкват. Затова ето какви са нашите постижения. Спомняте си, че при отбелязването на първата година от работата ни казахме, че комисията проходи. След втората година мисля, че смело можем да кажем, че тя успя да завоюва този кредит на доверие, който не й беше даден в началния момент. Тогава стартирахме с кредит на доверие дори под нулата, но днес, след като положихме изключително много усилия в тази насока, заслужихме доверието на обществото, а и на медиите, които отразяват работата ни. Това признание е отразено и в изследването на НЦИОМ, за което споменах. През изминалия период ние направихме няколко крачки напред едновременно. Извършвахме задължителните проверки за установяване на принадлежност към бившите комунистически тайни служби на определени категории лица по смисъла на чл. 3 от закона. Едновременно работихме за приемането на архивни материали, за изграждането на административната база, за обществената читалня, а също и за получаването на сградата в град Банкя и за стартиране на обществените поръчки за нейния ремонт. Усилията на всички членове на комисията и на нейната администрация бяха насочени с решителност и твърдост към изпълнението на всички задачи с възможно най-бързи темпове. В началото, знаете, имаше сътресения и в отношенията с ведомствата по чл. 16, които трябваше да ни предадат архивите, а те са девет на брой. В настоящия момент смятаме, че взаимодействията с тях вече са на необходимото ниво. Приехме картотеките с регистрационните дневници от МВР и вече сами си правим проверките за принадлежност към ДС. Приехме картотеките и общия архив на ВКР и на военното разузнаване от Служба &bdquo;Военна информация&rdquo;, завършихме приемането на документите от Националната следствена служба, приключваме в момента и с приемането на архивите от Националната служба за охрана, на етапи получаваме вече и документите на Националната разузнавателна служба. Тези данни говорят, че имаме съществен напредък в наваксването на пропуснатото време, защото, както си спомняте, комисията беше създадена със закъснение. Много важно е, че и обществената читалня вече заработи и се стараем да издържаме на натовареността, защото се посещава все повече от граждани и изследователи...</p> <p><strong>Да, в момента дори няма места, както установих...</strong></p> <p>За нарастващия интерес към тези архиви говори и броят на заявителските материали, които постъпват в деловодството. Накратко, постигнатите за краткия срок резултати според нас са задоволителни.</p> <p><strong>От личните ми наблюдения мога да кажа, че за съжаление, въпреки усилията на администрацията, тя е недостатъчна, за да можете да изпълнявате в срок заявленията на гражданите.</strong></p> <p>Така е, трябва да призная с неудовлетворение, че работим със забавени темпове и срокове, особено по отношение на обслужването на физическите лица. Търсим разбиране и извинение от гражданите, че не успяваме в законно установения трийсетдневен срок да предоставим на много от тях достъп до желаните документи. Основната причина е, че все още не разполагаме с цялостния архив. А взаимодействията с другите ведомства са подчинени на доста тромава процедура, изходящи писма, връщане на отговорите, систематизирането и анализирането на получените архивни материали &ndash; всичко това отнема много техническо време, което очевидно не може да бъде събрано в 30-дневния календарен срок, предвиден от законодателя. Смятам, че в бъдеще трябва да хвърлим повече усилия за отстраняването на този проблем.</p> <p><strong>Имате и друг проблем, свързан с неизпълнение на срокове &ndash; заявените копия на документи срещу заплащане се бавят с месеци...</strong></p> <p>Да, за момента не разполагаме с достатъчна техническа база. Надявам се, че когато през есента влезем поне в един или два от етажите в ремонтираната сграда в Банкя и проведем конкурса за обществените поръчки за закупуване на специална техника за размножаване, нещата ще се променят. Но така или иначе, спазването на всички изисквания на закона, свързани и със заличаването на трети лица и верифицирането на копията, изисква технологично време.</p> <p><strong>А докъде стигнахте с публикуването на нормативните документи и описите на наличните архиви в интернет?</strong></p> <p>Засега този въпрос не е придвижен. Изчакваме пренасянето на голямата част от архива в Банкя и закупуването на необходимата за целта техника. Засега основната част от бюджетните средства за 2009 г. сме насочили към ремонтирането на сградния фонд в Банкя.</p> <p><strong>А ще ви стигнат ли парите да купите и техника за сканиране?</strong></p> <p>Предвидените за 2009 г. средства са крайно ограничени и целево се използват за Банкя. На фона на финансовата и икономическата криза ще се опитаме да изпълним поне най-належащите задачи пред нас, макар и това да става с малко забавени темпове.</p> <p><strong>Поне извършвате ли т.нар. застраховане на архивните материали?</strong></p> <p>Все още не, но е предвидено да се направи през втората половина на 2009 г. Ще има специален отдел в комисията, който ще се занимава със застраховането на архивните материали...</p> <p><strong>Все пак да изясним за читателите какво означава това застраховане.</strong></p> <p>Под застраховане се разбира създаване на копия на документите, които дават възможност оригиналите да се използват при крайна необходимост. Гарантирам, че сме предвидили всички съвременни методи за запазване и съхраняване на архивите и за тяхното застраховане.</p> <p><strong>В контекста на предстоящите европейски избори как се развиват международните контакти на комисията със сродни организации от бившите комунистически страни? Известно е, че в края на миналата година в Берлин бе&nbsp; подписано споразумение &bdquo;Европейска мрежа за съхранение на архивите&rdquo;. </strong></p> <p>Участието в тази мрежа е голяма крачка напред не само за комисията, но и за България, като член на ЕС. В средата на декември по инициатива на Германия беше създадена Европейска мрежа на институтите и комисиите, отговорни за архивите на бившите тайни служби на седем държави от бившия социалистически лагер. Мрежата има за цел да улесни достъпа на гражданите от ЕС до архивите на тайните служби в България, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния, независимо къде са те, разбира се, при спазване на националното законодателство. В началото на април участвах в среща на координационната група на Европейската мрежа. Беше прието решение за провеждане на годишната конференция на Европейската мрежа в Берлин между 20 и 24 юни. Домакинството на Германия беше логично не само заради това, че по нейна инициатива се създаде мрежата, но и защото конференцията в някакъв смисъл ще е част от честванията, с които ще се отбележи двайсетата годишнина от падането на Берлинската стена. По време на конференцията ще има две заседания &ndash; първото за председателите и второто в разширен състав, с доклади на представителите от различните комисии и с участието на общественици и медии. Ще бъде подготвена брошура на английски език, в която ще се представи дейността на комисиите от седемте държави, членки на Европейската мрежа, както и законите, по които работят. От българска страна трима души от комисията сме заявили участие. Включването ни в Европейската мрежа е доказателство, че за краткото си съществуване успяхме да заслужим уважението на нашите колеги от останалите страни членки, които много по-отдавна са приели тези закони и са много напреднали в своята работа по изпълнението им.</p> <p><strong>А как оценяват чуждестранните ви колеги българския закон? По-либерален ли е?</strong></p> <p>В разговорите, които имахме с представители на сродни институции, също и с журналисти от водещи германски медии, гостували на комисията, стана ясно, че те дават предимство на настоящия закон в сравнение с предходните български закони и законите, действащи в техните страни. Особено що се отнася до задължителната проверка, до оповестяването на имената на оперативните работници и на лицата, които са работили за службите и след 1991 г. Тези елементи действително определят закона като по-либерален и с по-широк обхват.</p> <p><strong>Това притеснява ли ви в работата?</strong></p> <p>Лично мен, като председател на комисията, не ме притеснява, надявам се, че и другите колеги споделят моето мнение, че това не води до притеснения. Дори смятам, че можем да действаме като коректив на службите, които днес се занимават с оперативна дейност.</p> <p><strong>Това звучи добре...</strong></p> <p>Правя в този мисъл една аналогия &ndash; не само обществото трябва да се променя в съответствие с демократизацията на страната, но и службите трябва да променят своя стил и метод на работа. Не отричам необходимостта от такива служби, дори смятам, че всяка държава сериозно трябва да инвестира в тяхното създаване и изграждане. Но съм радетел на по-бързото, изпреварващото прилагане на новите подходи и инструкции в оперативната работа, или казано на по-прост език &ndash; в привличането на агенти, които да работят за България. Има много по-съвременни начини за вербовка, няма нужда ние да ги измисляме &ndash; използват се от напредналите държави. Друг е въпросът, че трябва да е пречупи мисленето, а мисленето може да се пречупи най-лесно по един начин &ndash; чрез назначаването на млади хора в тези служби. Така най-ефективно ще бъдат внедрени и новите методи на работа.</p> <p><strong>В тази връзка един малко страничен, но любопитен въпрос. Тъй като сте работили в Народната милиция (НМ) преди 1989 г., има ли разлика в методите на вербовка на сътрудниците на ДС и на тези на НМ?</strong></p> <p>На пръв поглед инструкцията за оперативната дейност беше обща, само че имаше ограничения за служителите на НМ, не им беше разрешено да привличат агентурен апарат от определени кръгове, а и да използват някои методи. И другото важно нещо е, че средата, в която трябваше да работи един оперативен работник по криминална линия, за разлика от служителите на ДС, беше много по-брутална, по-нечистоплътна, по-опасна и непривлекателна. Ще си позволя и една оценка, именно вследствие на работата им в тези условия, които в някои аспекти са по-близки до днешните, оперативните работници по криминална линия отпреди 1989 г. по-лесно ще могат да внедрят новите методи на оперативна работа. Защото те не са използвали утвърдения, сигурния начин за привличане на агентура на ДС &ndash; на патриотична и политическа основа.</p> <p><strong>Но все пак и днес без агентура не може?</strong></p> <p>Разбира се, че не може, затова казвам, че трябва да се внедрят съвременните начини за вербуване на агентура, отдавна е ясно, че мотивите за сътрудничество на службите на политическа и патриотична основа по смисъла на инструкциите на ДС по-скоро могат да застрашат националната сигурност, отколкото да бъдат в полза на нейната защита.</p> <p><strong>Тук е моментът да попитам за коментара ви на интервюто на директора на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров, публикувано във в &bdquo;Труд&rdquo; на 23 май. Той отново изказва опасенията си, че законът за разкриването на архивите на ДС и РУМНО застрашава националната сигурност, а и живота на отделни лица, свързани с външното ни разузнаване.</strong></p> <p>Благодаря ви за този въпрос, макар че смятах, че тази тема вече е отминала. Ще отговоря конкретно и обстоятелствено в две части. Ген. Киров се опитва да ни внуши на нас, членовете на комисията и администрацията, едва ли не да внимаваме да не допуснем застрашаване на националната сигурност на страната, като предоставяме разсекретените документи на изследователи, публицисти и физически лица. Защото така било възможно да предизвикаме влошаване на двустранните отношения на България с други държави или да застрашим живота на агенти на външното разузнаване. Моят конкретен отговор на това е следният: смятам, че законът, по който работим, стриктно се спазва от наша страна. Същият закон дава възможност на службите да защитят своите позиции, а да не прехвърлят отговорността на комисията. Ние съвсем отговорно подхождаме към т.нар. мотивирани предложения, които службите имат право да правят по чл. 32, но те трябва да имат своето законово основание, посочено в параграф 12...</p> <p><strong>Според тези текстове лавирането е много трудно и те не могат да превишават правата си, т.е. не могат да поискат засекретяването на определени имена или документи без точно формулирани основания съгласно закона...</strong></p> <p>Да, всичко е записано съвсем ясно. Затова и приемам изявлението на ген. Киров като наследство от традициите на старите служби, традициите постоянно да се предупреждават със заплашителна нотка определени лица &bdquo;внимавайте, да не сбъркате някъде, да не направите беля, че после ще си теглите последствията&rdquo;...</p> <p><strong>И аз, като изследовател на архивите на ДС и РУМНО, когато прочетох интервюто, малко се стреснах, но по-скоро се ядосах...</strong></p> <p>Е, представяте си на членовете и администрацията на комисията, които работим с тази документация, как е подействало.</p> <p><strong>А как тълкувате изречението на ген. Киров: &bdquo;Продължавам да твърдя, че сътрудник или агент "Гоце" няма и не е имало&rdquo;?</strong></p> <p>Това изказване ми направи силно впечатление. Ген. Киров се опитва да докаже, че едва ли не службите никога не са ползвали Георги Първанов като сътрудник, че няма никакви запазени архивни материали и че оповестеното от комисията не отговаря на истината.</p> <p><strong>Но архивните материали на СС &bdquo;Гоце&rdquo; продължават да стоят на сайта на президентството, ако някой е забравил този факт...</strong></p> <p>Не само това. Бих задал съвсем конкретен и донякъде реторичен въпрос. На какво да вярваме: на подписа на ген. Киров в писмените му доклади до комисията с Изх. № на НРС 887 от 17.07.2007 г. и Изх. № на НРС 814 от 4.07.2007 г. или на думите му в неговото интервю в &bdquo;Труд&rdquo;? За мен приоритетна роля играят писмените документи, а така е и в юридическата практика. В първия доклад с № 887 се казва, че &bdquo;в периода след 10 ноември 1989 г. към сътрудническия апарат на НРС са протичали следните лица&rdquo;, следва списък, в който под № 8 е записан Георги Седефчов Първанов, СС &bdquo;Гоце&rdquo;. Във втория доклад с № 814 съгласно чл. 16, ал. 2 под № 11 също фигурира името на Георги Първанов. Тези доклади не са секретни, те са явни. И са подписани именно от ген. Киров...</p> <p><strong>Едва ли цитираните от вас факти имат нужда от особен коментар, но това е поредният опит да се манипулира истината.</strong></p> <p>И да се внуши, че тези документи не съществуват и няма достъп до тях, както се правеше години наред в публичното пространство. Може би просто се забравя за съществуването на комисията по досиетата и се разчита, че няма кой да засече подобни публични изявления и да ги опровергае. Залага се на максимата, че когато една неистина сто пъти се повтори в публичното пространство, тя се превръща в истина.</p> <p><strong>Във връзка с вашата работа още един въпрос не беше достатъчно осветлен за обществеността. Стана ясно, че Александър Петров, бивш началник на кабинета на Румен Петков в МВР и настоящ член на ЦИК от квотата на БСП, е работил в ДС, но е добре да обясните като какъв е работил и защо не обявихте неговата принадлежност към ДС.</strong></p> <p>И в този случай комисията стриктно спази закона. Вярно е, че службата, в която е работил А. Петров, е била в структурите на ДС. Законодателят обаче е квалифицирал в Допълнителната разпоредба към закона, параграф 1, ал. 1, какви длъжности трябва да е заемало дадено лице, за да бъде обявено публично името му като щатен служител на ДС. Те са оперативен работник, дознател и следовател. А. Петров не попада в тези категории. Почти всички членове на комисията много подробно се запознахме с кадровото дело на г-н Петров, проследихме професионалния му път в ДС. Установихме, че е започнал работа на трудов договор като научен сътрудник, след това е преминал на офицерска длъжност и като такъв е работил до освобождаването си след 1991 г. Но така или иначе, не е заемал нито една от трите длъжности, записани в закона. Именно затова ние нямахме правното основание да обявим неговата принадлежност към ДС в решение.</p> <p><strong>Добре, но по информация от негови бивши колеги се знае какво е работил в ДС Александър Петров. Публикувахме и в ГЛАСОВЕ материал по темата. Ще припомня, че служебните му задължения след 1979 г. са били свързани основно с внедряването и експлоатацията на информационната система на контраразузнаването ИСКРА. Тази система съхранява, обработва и предоставя на потребителите й информация за всички обекти на дейност на контраразузнавателните поделения &ndash; български и чуждестранни. Това е огромен масив от секретна и строго секретна информация, до която Петров е имал достъп в продължение на доста години. Какво е личното ви мнение, не ви ангажирам като председател на комисията, морално ли е такъв човек да бъде член на ЦИК в една демократична държава?</strong></p> <p>Винаги съм споделял, че ако назначението на даден човек, работил за ДС или РУМНО, независимо от заеманата от него длъжност в тези структури и независимо от професионалните му качества, е възможно да породи политическо и социално напрежение или съмнения в обективността на работата в някакъв колегиален орган, какъвто е ЦИК, по-добре е да му бъде предложена възможност да работи другаде. Все пак всеки човек има право на труд, от една страна, но от друга не трябва по подобен начин да се подронва авторитетът на такива важни за демокрацията и правовия ред институции.</p>