Европа е останала без морал

Европа е останала без морал
Публикуваме откъс от есето „Бунтът на масите” на испанския философ, социолог и есеист Хосе Ортега и Гасет (1883-1955)

 

 

 

Характерното на момента е, че обикновеният човек, като знае, че е обикновен, се осмелява да утвърждава правото на обикновеност и да го налага навсякъде. Както се казва в Северна Америка, да си различен е неприлично. Масата премазва всичко, което е различно, знаменито, индивидуално, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен. А е ясно, че това „всички”, не е „всички”. Обикновено в миналото под „всички” се разбираше сложното единство от маса и отличаващи се, специални малцинства. Сега всички е само масата. Това е ужасното явление на нашето време, описано, без да прикривам бруталния му външен вид.

 

… Същността на въпроса е, че Европа е останала без морал. Не искам да кажа, че човекът – маса захвърля старомодния морал и обръща поглед към друг, покълващ морал, а че изгражда своето съществуване върху стремежа да живее, без да се подчинява на никакъв морал. Не вярвайте нито дума на младите, когато говорят за „новия морал”. Категорично отхвърлям възможността днес в някое кътче от континента да съществува група, която да изразява нов ethos, който да наподобява морал. Да се говори за „новия морал”, означава да се проповядва безнравственост и да се търси най-удобното средство да се вършат беззакония.

 

Поради тази причина би било твърде наивно от наша страна да кажем в лицето на днешния човек, че му липсва морал. Обвинението ще го направи безгрижен или дори ще го поласкае. Безнравствеността се е превърнала в евтина стока, която всеки излага на показ.

 

Ако оставим настрана групите, които са остатъци от миналото – християни, „идеалисти”, стари либерали и т.н. – сред всички онези, които представляват съвременната епоха, няма да открием нито един, чието отношение към живота да не се свежда до убеждението, че има всички права и никакво задължение. В действие или бездействие, било под маската на реакционер или революционер, в края на краищата това е човек, незнаещ никакво задължение и със самочувствието на личност с неограничени права.

 

Каквото и семе да бъде засято в почвата на такава душевност, плодът, който ще се роди, ще бъде един и същ и ще се превърне в претекст за неподчинение… Ако се представя за реакционер и антилиберал, то ще е, за да твърди, че спасението на родината, на държавата, дава право да бъдат разрушени всички останали норми и ближният да бъде потискан, особено ако той е възвишена личност.

 

Но същото е и с революционера: привидната му любов към работника, бедняка и социалната справедливост е маскарад и средство да отхвърли от себе си задължения като учтивост, лоялност и най-вече – уважението към по-висшия. Познавам не един човек, постъпил в редиците на една или друга работническа партия само и само да си извоюва правото да не зачита интелигентността и да не се церемони с нея. Що се отнася до останалите диктатури, много добре знаем как те величаят човека – маса.

 

С пълната липса на отговорност донякъде се обяснява едно колкото смешно, толкова и скандално съвременно явление: създаването на платформа на „младежта”. Това може би е най-гротескната черта на нашето време. Смешно е, че хората се пишат за „млади”, защото знаят, че младият има повече права, отколкото задължения и може да отлага безсрочно изпълнението на тези задължения. Младият винаги мисли, че е освободен от дълга да върши или вече да е извършил подвизи. Винаги живее на кредит. Това е в природата на човека. Нещо като фалшиво право, изпълнено с ирония и нежност, което не-младите признават на младежите. Но изумително е, че това право днес се приема за действително само и само възрастните да си припишат заслугата, че вече са извършили нещо.

 

Колкото и невярно да ни се струва, младежта е превърната в chantage (шантаж, изнудване). В действителност живеем във време на всеобщ chantage, който се проявява в две взаимно допълващи се форми: шантажът на насилието и шантажътна хумора. И в двата случая целта е една и съща: низшият, обикновеният човек, да се чувства освободен от задължението да се подчинява.

 

Ето защо е безсмислено да придаваме благороден характер на настоящата криза, представяйки я като конфликт между два морала или две цивилизации: едната западаща, а другата – в сиянието на своята зора. Човекът-маса просто е лишен от морал, който всъщност е чувство за подчинение, съзнание за дълг. Но може би е грешка да се каже „просто”. Въпросът не е само в това, че този вид съзнание е лишено от морал. Нека да не опростяваме толкова нещата. Така, без причина, не можем да бъдем лишени от морал. Думата, наречена аморалност е нещо, което не съществува.

 

Ако не искаме да се подчиняваме на никаква норма, то velis nolis (искаш не искаш – лат.) ние трябва да се подчиняваме на нормата да отхвърляме всякакъв морал: това не е аморално, а безнравствено. Това е отрицателен морал, който запазва формата на другия, но вече лишен от съдържание.

 

Как се е стигнало до убеждението, че животът е аморален? Несъмнено поради факта, че цялата ни култура и съвременна цивилизация ни дават доказателство за това. Днес Европа изживява тежките последствия от духовното си поведение. Тя безрезервно се беше отдала на чудесна култура, но без корени.

 

Целта на есето беше да нахвърлим чертите на определен европейски човешки тип, като анализираме преди всичко отношението му към цивилизацията, в която се е родил. Това беше необходимо, защото тази личност не е представител на друга цивилизация, която да се противопостави на старата, а е чисто отрицание, отрицание, зад което се крие действителен паразитизъм. Човекът-маса все още живее именно от отрицанието на онова, което други са създали. Неговата психограма няма нищо общо с основния въпрос: кои са главните недостатъци на съвременната европейска култура? Очевидно е, че те са причина за съществуването на този преобладаващ човешки вид.

 

Този въпрос ни задължава обстойно да развием доктрината за човешкия живот, която в това есе, подобно на контрапункт, е само загатната. Може би е близко мигът, в който гласно ще бъде изречена.”

 

 

Откъс от есето „Бунтът на масите” на Хосе Ортега-и-Гасет;

Университетско издание „Св. Климент Охридски”, София, 1993 год.;

Превод от испански: Габриела Николова

 

Откъсът е публикуван в сайта cao.bg 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Тва намирисва НА КОМУНДЕРНА

    26 Sep 2015 0:23ч.

    дет ги беха събрали там разни Ибарури Имъдури Телман Фучик и Тарабата начело, па после Сталин си ги поизтрепа един по един да не знаат много, па Тарабата го отрови последен ХАХАХАХАХАХАХХАХ за радост на световния пролетариат, изобщо на комундерите най-хубавото им е че СИ СЕ ИЗБИВАТ САМИ ХАХАХАХАХАХАХ Па тоо шпаньол да целува портрета на ген Франко че ги опрай едно време, иначе ептен я беха забатачили кат беха поканили руските ВОЕННИ СЪВЕТНИЦИ (Подобно на Башар Асад в момента) начело с големия военен специалист диверсанта Овсенко ХАХАХАХАХАХАХ стара лубянска мърда ХАХАХАХА и накрая цялото ЗЛАТО НА ИСПАНИЯ СЕ ОЗОВА В МОСКВА КАКТО И БЪЛГАРСКОТО ХАХАХАХАХАХА И маймуни съветски

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До горния неграмотник

    26 Sep 2015 19:15ч.

    И защо толкова държиш да излагаш на показ неграмотността си? Като искаш да се изказваш, а не знаеш нищо за Ортега-и-Гасет, вземи отвори поне Гугъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Неприличен, защото — различен

    28 Sep 2015 2:05ч.

    Старата истина е, че масите са поредица от КРЪГЛИ нули, които придобиват стойност едва тогава, когато в началото на тази поредица застане КРИТИЧНО МИСЛЕЩТА ЕДИНИЦА. А тази «критично мислеща единица» е непристойна, неприлична и белязана с всички проклятия на битието, защото е различна от нулите. Това е и причината, поради която НУЛИТЕ сами разпънаха някога на кръст своята ЕДИНИЦА на Голгота. ЕДИНИЦАТА загина (моля, моля — Възкресението е само мит!), нулите си останаха КРЪГЛИ нули, а онези от нулите, които изпитваха чувството на исторически свян, се преобърнаха в «християни», но си останаха пак НУЛИ. И в това е трагедията на света — той не можа да се откъсне от «кота НУЛА»…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «…младежта е превърната в шантаж, изнудване…»

    28 Sep 2015 3:41ч.

    В различните исторически моменти различни прослойки на обществото биват използувани за шантажа, за който говори Ортега-и-Гасет. При него прослойката с «решаваща мисия» е младежта — очевидно се касае за реализирания след Втората световна война ШАНТАЖ, известен като «сексуална революция». В други времена мисията на шантажа се е осъществявала от «работническата класа» и от «трудовото селячество» — БОЛШЕВИЗЪМ. Или пък от «елитната АРИЙСКА раса» — НАЦИЗЪМ. Или пък от преживялите геноцид, холокост — ЦИОНИЗЪМ… Днес ИЗНУДВАНЕТО става с колекционирането на фанатизирани «бойци» на Ислямския фундаментализъм от целия огромен регион на Северна и Централна Африка, Близкия Изток и Централна Азия и хвърлянето им в сърцето на Европа в качеството им на «нещастни страдалци». Как трябва да наречем тази нова «революция»?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Относно историческия момент

    28 Sep 2015 20:14ч.

    "Бунтът на масите" излиза пред 1930 г. - доста преди Втората световна война. Макар и сблъсъкът на двете най-масови идеологии на 20 век - а защо не и трите, ако добавим и консуматорската пазарна демокрация, още да не е съвсем изкристализирал на обществения хоризонт в Европа, нарастналите сили и претенции на масите, умело използвани от техните водачи и манипулатори, вече са били отчетливо разпознаваеми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Егор Мъката

    02 Окт 2015 20:53ч.

    И Елиас Канети също чопли в тази насока. Бях фатмак от артилерията и покрай раздаването на боба от баките чух прекрасния ни батареен Полихронов да изрича на пресекулки:"Най-лесно се поразява групова цел" и ми смигна към лапачите, които се бутаха за повечко от мамбото(в солдатския жаргон–ядене). Вече пенсионери, зяпахме заедно "Манастирът Шаолин", когато ме побутна, сиреч–внимавай! Зона за особено внимание. Тясна пътечка се виеше към върлото на планината и на върха имаше къщичка за посветения във великото тайнство светец. "Видя ли, не метлаши в тълпата из низините, която ще го разкъса начаса, а очаква след изпитания със себе си наистина просветлени да го посетят в самотата на висините". ..... Нищо не прозрях от тези приказки. Улетях по валутни спекулации и действително хлътнах в най-страшната "Зона за свръхвнимание"–сегашен аналог на Колима от времето на Шалам Варламов, една "спортна" от осем лета, ден в ден излежани. Върнах се с кличката "РОСПИС", целият съм изрисуван с татуировки.....И бетер дон Кихот се поболях да чета, де що ми падне. Предлагам на читателите откъс от есе на Йован Христич "Дневникът на капитан Скот":"....Но те са знаели, че това е светът, пред който човек стои, истинският човешки свят, а не светът, който ние сами си правим със своите дърдорения, един свят, създаден от вода и огън, и това са именно противниците , с които трябва да се съизмерим. Съизмерим: струва ми се, че това е истинската дума. Ние живеем, заслепени и заглушени: от мечти, от желания, от амбиции, в огромни мравуняци, където шумът не престава, в пещери, където вижзаме само люлеещите се по стените сенки и където постоянно срещаме същия поглед на своите ближни: живеем в нереален свят, комуто са нужни отчаянието , завистта или омразата, за да стане реален. И отговорът не е нито в любовта, нито в добротата–макар моралистите да ни уверяват в това,– отговорът е в огъня, земята, водата, и въздуха. Едва в докосването с тях и любовта, и добротата, и благородството стават нещо реално, което не е само в измамна противотежест на действителността на омразата и отчаянието, в която човек е изоставен сам със себе си и сам с другите..." Имаше в края на 60-те години на ХХ век руски филм за Дальний Восток, където белогвардейски офицер потърси помощ от будистки монаси. Игуменът му подаде чаша с чай да пийне откъм място, където преди това беше отпил прокажен."Нали и той е твой брат?". Всички теоритични дърдорения свършват, когато на философстващи същества им подадеш чашата на прокажен. Пиша и книга "Да пийнеш от чашата на прокажения". Маркс подвиква , че светът най-после трябва да се оправи, като умело премълчава оново преустройство извътре на человека. Ето и сега пак за маси се говори, а не за онази извечна вселена, дето й викаме просторечиво " ДА КАЖЕШ НЕЩО НА СЕБЕ СИ" , това СЕБЕ СИ чезне на всички, после вземаме камшика и като побеснелия турчин шибаме скалата, паднала наслед пътя, да се отмести...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи