Душата след смъртта (откъс)

 

 

 

 

 

                                       ГЛАВА  ПЪРВА                                                                                                                              
           

        
           Съвсем неочаквано въпросът за задгробния живот завоюва на Запад широка популярност. В частност, през последните две години се появиха редица книги, чиято цел е описването на "следсмъртния" опит.  Те или са написани от известни учени и лекари, или са получили пълното им одобрение.  Един от тях, световно известният лекар и "експерт" по проблемите на смъртта и умирането Елизабет Кублер-Рос, смята, че тези изследвания на следсмъртните преживявания "ще просветят мнозина и ще потвърдят това, което, на което са ни учили две хиляди години - че след смъртта има живот".

Всичко това, разбира се, е рязко отдалечаване от досега преобладаващия в медицинските и научни кръгове възглед, според който, общо взето, към смъртта се отнасяха като към "табу" и всяка мисъл за съществуване след нея се отхвърляше като принадлежаща към областта на фантазията и предразсъдъците или, в най- добрия случай, като въпрос на лична вяра, нямаща зад себе си никакви обективни доказателства.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          За да се разбере православното учение за ангелите и другите духове, трябва най-напред да се забрави излишно опростената съвременна дихотомия "материя-дух" (истината е по-сложна и в същото време толкова "проста", че тези, които все пак са способни да вярват в нея, вероятно ще изглеждат на всички останали като "наивни буквалисти").

 

          Св. Василий Велики в книгата си за Св. Дух твърди, че "при небесните сили същността е въздушният, ако може да се каже така, дух или невещественият огън...  Затова те са ограничени по място и са невидими (за околните - бел. прев. ), когато се явяват на светиите във вида на собствените си тела".  И по-нататък: "вярваме, че всяка (от Небесните силе) се намира на определено място. Защото Ангелът, явил се на Корнилий, не е бил в същото време при Филип (Деян. 8:26, 10:3), И Ангелът, разговарящ със Захария, до "кадилния жертвеник" (Лук. 1:11), не е заемал в същото време свойственото му място на небето" (гл. 16, 23; т. 1, стр. 608, 602).
         

 

По подобен начин учи св. Григорий Богослов: "Вторичните, след Троицата, светлини, имащи царска слава, са светлите невидими ангели. Те свободно обикалят около Престола, защото са бързоподвижни умове, огън и божествени духове, бързо движещи се във въздуха" (Беседа 6 "За разумните същества").

 

          И така, понеже са "духове" и "огнен пламък" (Пс. 103:41, Евр.. 1:7) и пребивават в такъв свят, където земните закони на времето и пространството не действат по толкова материални (ако можем да се изразим така) начини, то някои от отците без колебание говорят за "въздушните тела" на ангелите. Преп. Йоан Дамаскин, като обобщава в 8 век учението на отците преди него, пише:
          "Ангелът е същество, надарено с разум, винаги подвижно, притежаващо свободна воля, безтелесно, служещо на Бога, по благодат получило безсмъртие за природата си, а вида и определението на това същество знае само и единствено Създателят. То се нарича безтелесно и невеществено  в сравнение с нас, защото всичко, съпоставено с Бога, Който Единствен е несравним с нищо, се оказва грубо, и веществено, защото само Едното Божество е истински невеществено и безтелесно". И по-нататък: "Те могат да бъдат описани, защото когато са на небето, ги няма на земята, а когато Бог ги прати на земята, те не остават на небето;  за тях обаче не са прегради стени и врати, ключалки и печати, защото са неограничени. Наричат ги неограничени, защото се явяват на достойните хора, които Бог им посочва, не такива, каквито са, но в изменен вид, според това,  как тези хора са способни да виждат" (П; 3,стр.. 45-47).

 

          Като казва, че ангелите се явяват "не такива, каквито са", преп. Йоан Дамаскин не противоречи, разбира се, на св. Василий, който учи, че ангелите се появяват "във вида на собствените си тела". И двете изказвания са верни, както може да се види от многобройните описания на явявания на ангели в Стария Завет. Така архангел Рафаил в продължение на няколко седмици е бил спътник на Товия и никой ни веднъж не допускал, че това не е човек, когато обаче накрая ангелът се открил, той казал: "През всичките дни вие ме виждахте, но аз не ядох и не пих - само наглед ви се струваше тъй" (Тов. 12:19). Също така и трите ангела, явили се на Аврам, изглеждали, че ядат и ги мислели за хора (Бит. 18 и 19 гл.). По подобен начин св. Кирил Иерусалимски в своите "Катехически слова" ни поучава за ангела, явил се на Даниил, че "Даниил при вида на Гавриил се разтреперил и паднал на лицето си, и макар да бил пророк, не посмял да му отговори, докато ангелът не са превърнал в подобие на син човечески" ("Катехически слова", 9, 1№).

 

 

В книгата на Даниил (гл.. 10) обаче четем, че даже при първата си появяване ангелът е имал човешки облик, само че толкова ярък ("лицето му - като вида на светкавица, очите му - като запалени светила, ръцете му и нозете му по вид - като лъскава мед"), че бил непоносим за човешките очи. Следователно външността на ангела е същата, като на човека, но тъй като ангелското "тяло" е нематериално и самото гледане на огненото му, сияещо явяване може да зашемети всеки човек, който все още е в плът, явяванията на ангелите по необходимост трябва да бъдат приспособени към гледащите ги хора, като се представят по-слабо сияещи и внушаващи страх, отколкото са в действителност". Вж. в Приложение 3 откъса относно явяването на ангела на стареца Захарий.

 

          Колкото до човешката душа, Блаж Августин учи, че когато тя се отдели от тялото, "самият човек, с когото става това, вижда себе си дотолкова подобен на собственото си тяло, че изобщо не може да види никаква разлика, макар че не е в плът, а е само дух" (4Божият град", кн. 21,10). Сега тази истина е многократно потвърдена от личния опит на хиляди хора, върнати към живот в наше време.

 

          Ако говорим обаче за "телата" на ангелите и другите духове, трябва да избягваме да им приписваме каквито и да е груби материални характеристики.
          В крайна сметка, както учи преп. Йоан Дамаскин, на тези 4същества вида и определението знае единствен Създателят" (И:3, стр. 45). На Запад Блаж. Августин пише, че няма никаква разлика, дали предпочитаме да говорим за "въздушните тела" на бесовете и другите духове, или ги наричаме "безтелесни" ("Божият Град", 21, 10).
          Самият еп. Игнатий може би донякъде излишно се е интересувал от обяснението на ангелските "тела" чрез понятията на научните знания от 19 век за газовете. По тази причина е възникнал определен спор между него и еп. Теофан Затворник, който смятал за необходимо да подчертае простата природа на духовете (които, разбира се не се състоят от елементарни молекули, както е при всички газове).

 

          Ако точното определение на ангелската природа е известна само на Бога, то разбирането на действията на ангелите (или поне в този свят) е достъпно за всекиго, защото за да има много свидетелства както в Писанието и светоотеческата литература, така и живота на светиите. За да разберем напълно явленията, които се случват на умиращите, трябва в частност да знаем как се явяват падналите ангели (бесовете - бел. прев). Истинските ангели винаги се явяват в същинския си вид (само че по-малко ослепителен, отколкото е в действителност) и действат само с цел да изпълнят волята и повелите на Бога.

 

 

Докато падналите ангели, макар понякога и да се явяват в собствения си вит (св. Серафим Саровски от собствен опит го описва като 4гнусен"), обикновено приемат различен облик и правят много "чудеса" чрез властта, която получават заради подчинението си на "княза на въздушната власт" (Еф. 2:2). Тяхното постоянно местообитание е въздухът, а основното им занимание - да съблазняват или плашат хората и така да ги увличат към гибел. Именно против тях води борба християнинът: "Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12).

 

          В своя малко известен трактат 4Определяне на бесовете", написан в отговор на молба да обясни някои от многобройните бесовски явления в древния езически свят, Блажени Августин дава добра обща представа за делата на бесовете:

          "Природата на бесовете е такава, че чрез свойственото на въздушното тяло сетивно възприятие те твърде много превъзхождат възприятието, което имат земните тела, а също и по бързина, благодарение на по-добрата подвижност на въздушното тяло, те несравнимо превъзхождат не само движенията на хората и животните, но даже и полета на птиците. Надарени с тези две способности, доколкото те са свойствени на въздушното тяло, те предсказват и съобщават за много неща, за които са узнали много по-рано, а хората се учудват на това поради бавното земно възприятие.

 

 

Освен това през дългия си живот бесовете са натрупали много по-голям опит в различни събития, отколкото придобиват хората през краткия период но живота си. Посредством тези свойства, присъщи на въздушното тяло, бесовете не само предсказват много събития, но извършват много чудесни (с характер на чудо - бел. прев.) деяния ("Определение на бесовете", гл. 3).

 

          Много бесовски 4чудеса" и зрелища са описани в пространна беседа на св. Антоний Велики, вкючена от св. Атанасий житието му, където също се споменават 4леките тела на бесовете" (гл. 11). Житието но св. Киприян, бивш магьосник , също съдържа многобройни описания на бесовски превъплъщения и чудеса, съобщени от действителни участници в тях.

 

          Класическо описание на бесовски действия се съдържа в седмата и осмата беседа на св. Йоан Касиан, велик галски Отец от 5 век, който първи е предал на Запада пълното учение на източното монашество. Св. Касиан пише: "Голямо множество зли духове изпълва въздуха, който се разлива между небето и земята и в който те летят неспокойно и не безцелно. Така че Провидението Божие за добро ги е скрило и направило недостъпни за погледите човешки - иначе от страх пред нападението им или от страшния вид на лицата, в които те по волята си се превръщат и преобразуват, щом поискат, хората биха се измъчвали от непоносим ужас до пълно изнемощение..."

 

          А че нечистите духове се управляват от по-зли владетели и са им подчинени, освен от свидетелствата на св. Писание, които четем в Евангелието, в разказа за отговора на Господа към клеветата на фарисеите: "И ако Аз изгонвам бесовете чрез Велзевула бесовския княз..." (Мат. 12:27) - научаваме също и от ясните видения и многото преживявания на светиите. "Когато един наш брат пътешествал в тази пустиня, при настъпването на вечерта намерил някаква пещера, спрял се там и решил да извърши в нея вечерната си молитва. Докато пеел псалми, както обикновено, минало полунощ.

 

 

След края на молитвеното правило, като пожелал да успокои малко умореното си тяло, той си легнал и изведнъж видял безбройни тълпи демони, събиращи се отвсякъде, които в безкрайна върволица и в твърде дълги редове минавали край него, като някои вървели пред началника си, а други го следвали. Най-после дошъл князът им, който и по размери бил по-голям, и по вид по-страшен от тях;  и като поставили престол и той седнал на издигнатия трибунал (мястото на съдията), започнал усърдно и подробно да разглежда действията на всеки от тях, и тези, които казвали, че още не са успели да прелъстят съперниците си, заповядвал да изгонят от лицето му с упреци и ругатни, като безделници и небрежни, и ги укоряваше с яростен рев, че напразно са пропилели толкова време и труд.

 

 

Тези пък, които заявяваха, че са прелъстили определените им хора, изпращаше с големи похвали, сред всеобщия възторг и одобрение, като най-храбри воини за пример на всички прославени.  Един от най-злите духове сред тях, като приближи, със злорадство доложи за знаменитата си победа - бе успял, след 15 години постоянно изкушаване, да победи същата тази нощ и да вкара в блуд един добре известен монах, чието име той споменал.  При това съобщение необикновена радост обзела всички и той отминал, възвеличен от високите похвали на княза на тъмнината и увенчан с голяма слава.  С настъпването на зората цялото множество демони изчезнало от погледа на отшелника." ("Беседи"), 8 - 12, 16, руски превод на еп. Петър, Москва, 1891, стр. 313, 315).

 

          Подобни неща са се случвали с много православни християни дори и до нашето столетие. Напълно очевидно е, че това не са сънища или видения, а срещи в състояние на бодърстване с бесовете - такива, каквито са - но, разбира се, само след отварянето на духовните очи на човека, за да може той да вижда тези същества, които обикновено са невидими за човешкото око. Съвсем доскоро може би само шепа, старомодни" или "простодушни" православни християни можеха все още да вярват в "буквалната истинност" на подобни разкази;  дори и сега някои православни християни трудно им вярват - дотолкова убедителна бе съвременната вяра в това, че ангелите и бесовете са "чисти духове" и не действат по такива "материални" начини. Единствено само поради голямото нарастване на бесовската активност през последните години тези разкази започват отново да изглеждат най-малкото правдоподобни.  Широкоразпространените в наши дни съобщения за "следсмъртни" преживявания също откриха областта на нематериалната действителност за много от обикновените хора, които нямат контакт с окултното, а ясното и правдиво обяснение на това царство и неговите същества стана една от нуждите на нашето време.  Такова обяснение може да даде само православното християнство, съхранило до наши дни истинското християнско учение.

          Сега да видим по-подробно как ангелите (и бесовете) се появяват в момента на смъртта.

 

                                                   Глава трета

                       Явявания на ангели и бесове 
                         в смъртния час
              
         

 

В тези случаи починалият обикновено бива посрещнат от два ангела. Eто как ги описва авторът на "Невероятно за мнозина..."  "И едва тя (старицата - болногледачка) произнесе тези думи ("царство му небесно, вечен покой..."), до мене се появиха два ангела и аз някак си разбрах, че единият е моя Ангел-Пазител, а другият ми беше неизвестен."  (По-късно един благочестив странник му обяснил, че това е бил "ангелът-посрещач"). Св. Теодора, чийто път след смъртта през въздушните "митарства" е описан в житието на св. Василий Нови (10 век, 26 март), разказва:  "Когато напълно изнемощях, видях да се приближават към мен във вид на красиви юноши два ангела Божии;  лицата им бяха светли, очите им гледаха с любов, косите им бяха бели като сняг и блестяха като злато; дрехите им приличаха на светлината на мълния и на гърдите бяха кръстовидно препасани със златни пояси."  Галският епископ от 6 век св. Салвий описва своите преживявания пред смъртта така:  "Когатопреди четири дни килията ми се разтресе и вие ме видяхте да лежа мъртъв, аз бях вдигнат от два ангела и отнесен на самия връх на небесата" (св. Григорий Турски. "История на франките", УП, 1).

 

          Задължението на тези ангели е да придружават душата на починалия по пътя на задгробния живот. Нито във вида им, нито в постъпките им има нещо неопределено - бидейки с човешки облик, те здраво хващат "ефирното тяло" на душата и го отвеждат.  "Светлите ангели я взеха (душата) на ръцете си" (св. Теодора).  "Като ме хванаха под ръка, ангелите ме изнесоха от болничната стая направо през стената..." ("Невероятно за мнозина...") Св. Салвий бил "вдигнат от два ангела".  Подобни примери може да се дадат още много.

 

          Поради това не може да се твърди, че "светещото същество" от съвременните случаи, което няма видима форма, до никъде не придружава душата, въвлича я в разговор и й показва "обратен филм" за изминалия й живот, е ангелът, който я съпровожда до задгробния свят.  Не всяко същество, което се появява като ангел, наистина е ангел, "защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината" (2 Кор. 11:14).  и затова за съществата, които нямат и вид на ангели, може уверено да се каже, че не са ангели.  По причина, която ще се опитаме да обясним по-нататък, в съвременния "следсмъртен опит", изглежда, никога няма среща с ангели.

 

          Тогава дали не е възможно в действителност "светещото същество" да е демон, който се маскира като "ангел на светлината", за да изкушава умиращия, когато душата напуска тялото му? Д-р Моуди ("Живот след смъртта", "Размисли"...") и други изследователи действително поставят този въпрос, но само за да отхвърлят такава възможност във връзка с "доброто" действие, което оказва това явление върху умиращия.

 

 

 Разбира се, възгледите на тези изследователи за "злото" са наивни до крайност. Д-р Моуди предполага, че "сатаната, изглежда, заповядва на слугите си да вървят по пътя на омразата и разрушението" ("Живот след смъртта"), и вероятно съвсем не е запознат с християнската литература, която описва истинската природа на бесовските изкушения, неизменно представяни на жертвите като нещо "добро".

 

          Какво е обаче християнското учение за бесовските изкушения в смъртния час?

 

          Св. Василий Велики в тълкуванието си на псаломските думи "спаси ме от всички мои гонители и ме избави, за да не изтръгне врагът като лъв душата ми"Пс. 7:2-3) дава такова обяснение:  "Мисля, че за мъжествените Божии подвижници, врагове, когато избягат от  всички гонения и са на края на живота си, князът на тоя свят търси да ги задържи при себе си, ако се намерят по тях рани, получени от борбата, или някакви петна и следи от греха.  

 

Ако пък бъдат намерени незасегнати и чисти, тогава като непобедими, като свободни ще бъдат упокоени от Христа.  Затова Пророкът се моли за бъдещия и  за сегашния живот.  За тукашния казва: "спаси ме от всички мои гонители", а за тамошните изпитания: "и ме избави, за да не изтръгне врагът като лъв душата ми". И това можеш да научиш от Самия Господ, който преди страданията Си казва: "иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо" (Йоан. 14:30) (т. 1, стр. 104).

 

          Действително не само на християнските подвижници се налага да се сблъскват с бесовско изпитание в смъртния час.  Св. Йоан Златоуст в "Беседи по Евангелист Матей" образно описва, какво се случва с обикновените грешници по време на смъртта:  "Ето защо много разкази ще чуеш за ужасите на сетния ни край и за страшните явления, самият вид на които е непоносим за умиращите, така че лежащите на смъртния одър го разтърсват с голяма сила и гледат страшно околните, докато душата се мъчи да се задържи в тялото и не иска да се раздели с него, ужасена от вида на приближаващите Ангели.  Защото, ако ние треперим, като гледаме страшни хора, то какво ли ще бъде мъчението ни, когато видим идващите страшни Ангели и неумолими сили, когато повлекат душата ни и я изтръгнат от тялото, когато тя много ще ридае, но напразно и без полза" (Беседа 53, т. 3, стр. 414-5).

 

          Православните жития на светиите са пълни с разкази за подобни бесовски зрелища, чиято цел обикновено е да уплашат умиращия и да го принудят да се отчае за собственото си спасение. Например св. Григорий в своите "Беседи" разказва за един богаташ, който бил роб на много страсти:  "Малко преди смъртта си той видял застанали пред него отвратителни духове, които свирепо се заканвали да го отнесат в адските дълбини... цялото семейство с плач и стенания се събрали около него, макар и да не можели от думите на самия болен, от бледното му лице и треперещо тяло да разберат; че там има зли духове.  

 

 

В смъртен страх пред тези ужасни видения той се мятал насам-натам в леглото си... И сега, почти без сили и надежда за облекчение, той извикал:  "Дайте ми време до сутринта!  Потърпете поне до сутринта!"  И след това животът му свършил (4, 40).  Св Григорий разказва и други подобни случаи,  както и Беда  в своята "История на Английската Църква и народ" (кн.5, гл. 13, 15).  Даже в Америка през 19 век подобни случаи не са били рядкост - една наскоро публикувана антология съдържа многобройни предсмъртни видения на неразкаяни грешници, случили се през миналия век, които носят заглавия като: "Аз съм в огън, измъкнете ме!", "О, спасете ме! Те ме отвличат!", "Отивам в ада!"  и "Дяволът идва, за да отнесе душата ми в ада" (Джон Майерс, "Гласове на прага на вечността", Ню Йорк, 1973).

 

          Д-р Моуди обаче не съобщава за подобни неща - всъщност в неговата книга всички преживявания на умиращите (със заслужаващо внимание изключение на самоубийствата) са приятни - били те на християни или на нехристияни, на хора религиозни или не.  От друга страна, Осис и Харалдсън в своите изследвания намират нещо не много различно от този опит.

 

          Тези учени са открили в изследванията си на американските случаи същото, което и д-р Моуди - явяването на отвъдни посетители се възприема като нещо положително, болния приема смъртта, това е приятно преживяване, което предизвиква спокойствие и душевен подем, а често и прекратяване на болката преди смъртта.
          В изследванията обаче на индийските случаи поне една трета от болните, имали видения, са изпитвали страх, потиснатост и безпокойство поради появата на "ямдути" ("вестители на смъртта" - хинди) или други същества;  тези индийци се съпротивлявали или опитвали да избягнат отвъдните пратеници.  Така например в един случай умиращ индийски чиновник казал: "Тук има някой!  Той е с каруца, навярно е ямдут.

 

 

Вероятно ще вземе някого със себе си. Той ми се подиграва, че иска да вземе мен!...  Моля ви, дръжте ме, не искам."  Болката му се усилвала и той издъхнал.  Друг умиращ индиец внезапно казал: "Ето, идва ямдутът да ме вземе. Свалете ме от леглото, за да не ме намери."  Той посочи навън и нагоре: "Ето го!"  Болничната стая беше на първия етаж. Навън, до стената на сградата, имаше голямо дърво, по чиито клони бяха накацали много врани: Щом болният получи това видение, те всички внезапно отлетяха с голям шум, като че ли някой стреля с пушка  Това ни учуди и ние и ние побягнахме навън през отворената врата на стаята, но не видяхме нищо, което би могло да уплаши враните. Като че ли те също бяха почувствали нещо ужасно. Щом се случи това, болният изгуби съзнание и след няколко минути издъхна."  Някои "ямдути" имат страшна външност и предизвикват в умиращия още по-голям страх.

 

          Това е най-голямата разлика между американския и индийския опит от умирането в изследванията на Осис и Харалдсън, но авторите не намират обяснението му.  естествено възниква въпросът - защо в съвременния американски опит почти изцяло отсъства един елемент - страхът, предизвикан от ужасните отвъдни явления, дотолкова общи както за християнския опит от миналото, така и за съвременния индийски опит?

 

          Не е нужно да определяме точно явяванията на умиращите, за да разберем, че както видяхме, те в някаква степен зависят от това, , какво очаква или какво е готов да види умиращия.  Затова християните от миналите векове, които имали жива вяра в ада и чиято съвест в края на живота им ги обвинявала, често виждали преди смъртта си бесове.

 

          Съвременните индуси, които, разбира се, са "по-примитивни" от американците във вярванията и разбиранията си, често виждат същества, които съответстват на техните все още твърде реални страхове от задгробния живот, а съвременните "просветени" американци виждат видеогледки, съгласуващи се с "комфортния" им живот и убеждения, които, общо взето, не включват реален страх от ада или увереност в съществуването на бесовете.

 

          В действителност бесовете сами предлагат такива изкушения,  които се съгласуват с духовното съзнание или очакванията на изкушаваните.  На тези, които се боят от ада, бесовете могат да се явят в ужасен вид, за да умре човекът в състояние на отчаяние, но на тези, които не вярват в ада (или на протестантите, които вярват, че са спасени "със сигурност", и за това не се боят от ада), бесовете естествено биха предложили някакви други изкушения, които да не откриват толкова ясно злите им намерения.  Така например те могат да се явят на един достатъчно вече пострадал християнски подвижник в такъв вид, че да го съблазнят, а не да го изплашат.

 

          Хубав пример от този род е изкушението от бесовете в смъртния час на мъченица Мавра (3 век).  След като била разпната на кръст в продължение на девет дни заедно с мъжа си, мъч. Тимотей, дяволът започнал да я изкушава.  В житията на тези светии се говори, че самата мъч. Мавра разказала на своя съпруг и състрадалец: "Бъди добър, брате мой, и прогони съня от себе си. Бъди буден и разбери това, което видях: стори ми се , че пред мен стоеше един като че ли неземен човек и държеше в ръка чаша, пълна с мляко и мед. Но аз му казах: Кой си ти ? Той отговори: аз съм ангел Божий. Тогава му казах: да се помолим на Господа; след това той рече: дойдох при теб за да облекча страданията ти. Видях, че много искаш да ядеш и пиеш, защото до този час не си вкусила никаква храна.  

 

 

Отново му казах: кой те подсети да ми окажеш тази милост?  И какво общо имаш ти моето търпение и желания? нима не знаеш, че Бог е силен да извърши това, което е невъзможно за хората?  Когато се помолих, видях, че този човек обръща лицето си на запад. Така разбрах, че това е било сатанинска съблазън - сатаната искаше да ни вкара в изкушение на кръста.  След малко това видение изчезна.  После се приближи друг човек и ми се стори, че той ме доведе до една река, в която течеше мляко и мед, и ми каза: пий.  Но аз му отвърнах: вече ти казах, че няма да пия ни вода, нито някакво друго земно питие, докато не изпия чашата на смъртта за Христа, моя Господ, която Той Сам ще ми приготви за спасение и безсмъртие във вечния живот.  Когато казах това, човекът пи от реката и изведнъж изчезна заедно с "нея". ("Житие на св. мъченици Тимотей и Мавра", 3 май).  За третото явяване, видяно от мъченица Мавра, явяване на истински ангел, в това изследване ще стане дума по-нататък, но и сега е ясно колко внимателен трябва да бъде християнинът, когато получава "видения"  по време на умирането.

 

          И така - смъртният час е наистина време на бесовските изкушения, и тези "духовни преживявания", които хората получават през това време  (даже ако изглежда, че това е станало "след смъртта", за което ще говорим по-нататък), трябва да бъдат сравнени със същите християнски критерии, които важат и за всеки друг "духовен опит".  Аналогично, "духовете", които може да се видят през това време, трябва да се подложат на всестранна проверка, което ап. Йоан изразява така: "изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света" (1 Йоан. 4:1).

 

          Някои от критиците на съвременния "следсмъртен" опит вече посочиха сходството на "светещото същество" с "духовете-приятели" от медиумическия спиритизъм.  Затова нека разгледаме накратко спиритическото учение в тази му част, където се говори за "светещи същества" и за техните съобщения.  Един класически труд по спиритизъм (Дж. Артън Хил, "Спиритизъм" - неговата история, явления и учение", Ню Йорк, 1919) посочва, че "спиритическото" учение винаги или почти винаги се съгласува с високите морални норми; по отношение на вярата то винаги е теистично, винаги се отнася с уважение, но не се интересува особено от такива интелектуални тънкости, които са занимавали отците на църковните събори".  По-нататък в книгата се отбелязва, че "ключът" и "централната доктрина" на спиритическото учение е любовта, че спиритистите получават от духовете "забележително знание", което ги задължава да извършват мисионерска дейност за разпространяване на "знанието за това, че след смъртта действително има живот" и че"съвършените" духове са лишени от "ограниченията" на личността и стават в по-голяма степен "влияния", отколкото "личности", като все повече и повече се изпълват със "светлина".  И наистина в своите химни спиритистите буквално призовават "светещите същества":

 

                                        
                                  "Слуги на светлината преблажени,
                                   от смъртните очи сте невидени..."

                                   "Вестители светли прати ни в нощта,
                                    за да прогледнат нашите сърца..."

         

 

Всичко това е достатъчно, за да се усъмним в "светещото същество", което в наши дни се явява на хора, незнаещи нищо за природата и коварството на бесовските хитрости.  Нашата подозрителност дори се засилва, когато научаваме от д-р Моуди, че някои описват това същество като "забавна личност" с "чувство за хумор, която "развлича" и "забавлява" умиращия ("Живот след живота").  Подобно същество, с неговата "любов и разбиране", в действителност много прилича на тривиалните и често добродушни "духове" на сеансите, които без всякакво съмнение са бесове (ако самите сеанси не са мошеничество).

 

          В резултат на това някои отричат като бесовска измама изобщо всичките съобщения за "следсмъртен" опит.  В една книга, написана от протестанти-евангелисти, се твърди, че "съществуват нови и ненаучни опасности в цялата тази лъжа за живота след смъртта. Даже смъртната вяра в съобщенията за клиничния опит може, според нашите убеждения, да има сериозни последици за вярващите в Библията.  Не един искрен християнин напълно е повярвал, че "светещото същество" е не някой друг, а Иисус Христос и, за нещастие, такива хора лесно могат да бъдат заблуждавани" (Джон Уелдън и Зола Левит, "Имали живот след смъртта?", 1977).  Освен споменаването на несъмнения факт, че редица изследователи на "следсмъртния" опит се интересуват и от окултизъм и даже имат контакт с медиуми, авторите на книгата си подкрепят твърдението си, като цитират някои забележителни паралели между съвременния "следсмъртен" опит и опита на медиумите и окултистите от близкото минало.

 

          В тези наблюдения, разбира се, има много истина.  За съжаление, без пълното християнско учение за задгробния живот даже и най-добронамерените "вярващи в Библията" се заблуждават, като отхвърлят заедно с опита, който може да се окаже бесовска имама, и истинския следсмъртен опит на душата.  И както ще видим,  тези хора сами са способни да повярват на лъжливия "следсмъртен" опит.

 

          Осис и Харалдсън, всеки от които е имал "непосредствен опит от общуване с медиуми", отбелязват определено сходство между явяванията, виждани от умиращите, и опита на спиритизма.  Те обаче посочват същественото, очевидно различие между тах: "Вместо продължение на земния живот (каквото описват медиумите) преживелите смъртта предпочитат да започнат съвсем нов начин на живот и занимания" ("В смъртния час").  В действителност царството на "следсмъртния" опит не изглежда да е напълно различно от царството на обикновения медиумизъм и спиритизъм, но все пак това е царство, в което бесовските измами и лъжи не само са възможни, но и положително трябва да ги очакваме, особено в последните дни, в които живеем и ставаме свидетели на все нови и по-нови духовни изкушения, даже на "големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните". (.Мат. 24:24).

 

          Затова трябва да бъдем (като минимум) много внимателни със "светлите същества", които като че ли се появяват в момента на смъртта.  Те твърде много приличат на бесове, които се представят за "ангели на светлината", за да съблазнят не само умиращия, но и тези, на които той ще разкаже после историята си ако бъде върнат към живот (за която възможност, разбира се, бесовете са добре осведомени).

 

          В крайна сметка обаче нашето мнение за това и други "следсмъртни" явления трябва да се основава на наученото от тях - независимо дали то е дадено от някакво "духовно същество", видяно в момента на смъртта, или просто се подразбира и се извежда от тези явления.
          Някои от "починалите" и върнати към живот - обикновено тези, които са били или са станали много "религиозни"  - идентифицирали "светещото същество" не с ангел, а с невидимо присъствие на Самия Христос.  При тези хора преживяването често е свързано с друго явление, което за православните християни вероятно е най-загадъчното на пръв поглед от всичко, което се среща в съвременните следсмъртни преживявания - виждането на "рая".

 

 

                                               Глава четвърта

                                             Виждане на "небето"

 

                         В "Живота след живота" д-р Моуди отбелязва, че анкетираните от него хора, съдейки по всичко, не са преживявали нищо от рода на 4митологическото изображение на бъдещето" и даже проявяват недоверие към обикновения образ на рая и ада и към цялата "Представа за наградата и наказанието в задгробния живот".
          В "Размисли за живота след живота" обаче той посочва, че последните анкети са открили многобройни преживявания от "други сфери на съществуване, които може да се нарекат "райски".  Един човек попаднал в "селска местност с ручейчета, трева, дървета и планини"; една жена, която се оказала в също толкова "прекрасно място", разказва: "в далечината... се виждаше град.  Там имаше здания - отделни здания.  Те блестяха и светеха.  Хората там бяха щастливи.  В града имаше искряща вода, фонтани... мисля, че може да бъде наречен "град на светлината".

 

          В действителност това преживяване, съдейки по редица нови книги, е твърде общо.  Споменатите по-горе протестантски автори вярват, че то (поне в случаите, когато образите в него са типично библейски) е християнско и трябва да се прави разлика между него и повечето други "следсмъртни" преживявания, които, според убеждението им, са бесовска измама.  "Невярващите, изглежда, имат лъжлив опит от този тип, който в Библията се приписва именно от сатаната; вярващите преживяват доктринално правилно събития, които може да бъдат взети направо от Писанието" (Левит и Уолдън. "Имали живот след смъртта?").  Действително ли това е така, или  опитът на вярващите и невярващите е всъщност много по-сходен, отколкото си представят тези автори?

 

 

          Опитът на Бети Малц, която публикува книга за 28-минутното си пребиваване "извън тялото" по време на клинична смърт, се счита от тези автори за истинно християнски.  След смъртта си тя веднага се оказала "вървяща на горе по един прелестен зелен хълм... Вървях по трева с такъв ярко зелен цвят, какъвто никога преди това не бях виждала".  Придружавала я друга, "висока мъжка фигура в мъжки дрехи.  помислих си - не е ли това ангел?... вляво от мен растяха пъстри цветя.  Имаше и дървета, и храсти... Излязохме пред великолепна сребриста постройка.  Приличаше на дворец, но без кули.  Докато се приближавахме към него, чувах гласове.  Бяха мелодични, хармонични, сливаха се в хор, и аз чух думата "Иисус"... Ангелът зави наляво и докосна с длан голяма врата, която до сега не бях забелязала.  Вратата, висока около 4 метра, беше направена изцяло от огромен бисерен къс".  когато вратата се отворила, "видях вътре нещо, което изглеждаше като улица със златист цвят, покрита със стъкло или вода.

 

 

 Жълтия й цвят беше ослепителен.  Не мога да го опиша.  Никого не виждах, но усещах Нечие присъствие.  Внезапно разбрах, че тази светлина беше Иисус." Като получила разрешение да мине през вратата , тя си спомнила за баща си, който се молел за нея, вратата се затворила и тя се върнала надолу по хълма, при което видяла слънцето, изгряващо над обсипаната със скъпоценни камъни стена.  Скоро то се превърнало в изгрева над града Тере-Хот, където тя се върнала в тялото си  в болницата и всички възприели това като "чудо" (Бети Малц, "Моето мимолетно впечатление от вечността", Тексас).

 

Отличава ли се в действителност това преживяване качествено от повечето, разказани от д-р Моуди?  Наистина ли това е християнско виждане на небето? (Мисис Малц по вероизповедание е протестантка; след всичко преживяно вярата й укрепнала).  Православния читател, разбира се, не е толкова уверен в това, колкото цитираните по-горе протестантски автори.  Освен това, щом не научаваме от това преживяване как отива душата на Небето след смъртта и през какво преминава, преди да стигне дотам, в такъв случай то не изглежда да е особено различно от тези "светски" следсмъртни преживявания, за които сега често пишат. Освен "християнската" окраска, придадена му от вярващата протестантка (ангелът, химнът, присъствието на Иисус), тук има елементи, общи със "светските случаи: усещането на покой и мир (което тя описва като рязко контрастиращо с многомесечната й тежка болест), "светещото същество" (което и други идентифицират с Иисус), приближаването до някакви други сфери, намиращи се зад определена "граница". Освен това е малко странно, че тя е видяла изгрева на отвъдното слънце над украсените със скъпоценни камъни стени, ако това действително е било Небето... как трябва да се разбира това?

 

          В някои нови книги се описва цяла поредица от аналогични преживявания, краткото разглеждане на които ще ни даде възможност много по-добре да разберем същината на нещата.

 

          Една от книгите бе съставена наскоро от "християнски" (повечето протестантски) случаи на умирания и "следсмъртни" преживявания (Джон Майерс, "Гласове на прага на вечността", 1973). В един от описаните в книгата случаи една жена "умряла", била освободена от тялото си и отишла на някакво място, обилно залято от светлина, струяща от "прозорци на небето". "Това, което видях там, направи всички земни радости да избледнеят. исках да се присъединя към радостната детска тълпа, която пееше и лудуваше в ябълковата градина... По дърветата имаше едновременно и благоуханни цветове, и зрели червени плодове.

 

 

Докато бях там и се наслаждавах на красотата, постепенно започнах да усещам Присъствието, присъствието на радостта, хармонията и съчувствието. Сърцето ми се стремеше към всичко това, за да стане част от тази красота." когато след 15-минутно състояние на "мъртвец" тя се върнала в тялото си, този, различен от нашия свят, бил за нея през останалото време на деня и целия следващ ден много по-реален от този, в който се върнала. Това преживяване е предизвикало привидна "духовна" радост, сравнима с изпитаната от мисис Малц, и също е внесло в живота на този жена ново измерение, но видяният от нея образ на "небето" е съвсем различен.

 

           Ярко "следсмъртно" преживяване е имал лекарят от Вирджиния Джордж Ричи. Кратко съобщение за това е публикувано през 1963г. в "Хайдпост Мегъзин", а по-обширен вариант - във вид на книга - "Завръщане от утре". В този случай, след продължително отделяне от тялото си, обявено за мъртво, младия Джордж Ричи се върнал в стаичката, където лежало тялото му, и едва тогава разбрал, че е "мъртъв". При това стаята се изпълнила с обилна светлина, която той усещал като присъствие толкова утешително, толкова радостно и всепоглъщащо, че исках завинаги и изцяло да се отдам на съзерцанието му".  След като видял "обратния филм" на живота си, в отговор на въпроса "Как използва времето си на земята?" той видял три видения.  

 

 

Първите две, изглежда, се отнасяли до "съвсем друг свят, заемащ същото пространство, което и нашата земя, и притежаващ много земни черти - улици и селска местност, университети, библиотеки, лаборатории".  "От другия свят имах само мимолетно впечатление.  Този път, както ми се стори, бяхме вече не на земята, а невероятно далече и без всякаква връзка с нея.  И тук, макар и отдалече видях град - но град (ако може изобщо да се помисли такова нещо), построен от светлина... където стените, къщите, улиците като че ли излъчваха светлина, а по тях се движеха също такива ослепително ярки същества, както и този някой, който стоеше до мен.  Това беше само мигновено видение, защото в следващия момент стените на малката стая се затвориха над мен, ослепителната светлина угасна и аз потънах в странен сън." Дотогава той нищо не бил чел за живота след смъртта, а след този случай станал активист на протестантската църква ("Гласове на прага на вечността").

 

          Този потресаващ случай е станал в 1943г. и както се оказва, подобни случаи са характерни не само за "възкресенията" от последните няколко години.  Протестантският пастор Нормън Винсент Пил съобщава за редица подобни случаи и отбелязва следното: "Халюцинации, сънища, видения - не вярвам в това.  Твърде много години съм разпитвал хората, които са били на прага на "нещо" и са поглеждали от другата му страна, и те единодушно говореха за красота, светлина и мир, така, че не мога да имам каквито и да било съмнения" (Нормън Винсент Пил). В "Гласове на прага на вечността" са дадени многобройни примери от антологиите на 19 век за виденията на смъртното легло и предсмъртните преживявания и макар ни един от тях да не е толкова подробен, както някои от съвременните случаи, те дават достатъчно доказателства за значителното разпространение в онези времена на отвъдни явления и сцени, виждани от умиращите.  в тези случаи хората, които се смятали за християни и подготвени за смъртта,  имали усещането за мир, радост, светлина,виждали ангели, рай, а невярващите (в по-религиозната от днес Америка на 19 век!) често виждали бесове и ад.

 

          След като установихме факта на съществуването на тези видения, трябва да се запитаме - каква е природата им?  Действително ли виждането на Небето е толкова разпространено сред тези, които умират като християни (както те разбират това), но все пак остават извън Христовата, Православна Църква?

 

          В нашите разсъждения за природата и ценността на  такива случаи ще започнем с повторение на подхода към въпроса за "срещата с другите".  Ще разгледаме опита на смъртта на нехристияните, за да видим действително ли той се отличава забележимо от опита на тези, които се провъзгласяват за християни.  Ако нехристияните също обикновено виждат Небето по време на "смъртта" или след нея, то ще трябва да разглеждаме това преживяване като нещо естествено, което може да стане с всекиго, а не като нещо специфично християнско.  Книгата на Осис и Харалдсън предлага многобройни доказателства в това отношение.

 

          Тези изследователи съобщават за 75 случая на "виждане на друг свят" от умиращи.  Някои разказват за невероятно красиви ливади и градини, други виждат голяма врата, трети чуват отвъдна музика.  Често тук се намесват твърде земни образи, както в случая с една американка, която заминала в прекрасната градина с такси, или с индийката, която влязла в своето "Небе", яздейки крава ("В смъртния час"), или пък с жителя на Ню Йорк, който излязъл на разкошна зелена поляна и душата му била изпълнена с "любов и щастие", а в далечината виждал зданията на Манхатън и парк с развлечения (Дейвид Уилър, "Пътешествия в отвъдното").

 

          Важно е да се отбележи, че в изследванията на Осис и Харалдсън индусите виждат "Небето" толкова често, колкото и християните, но докато последните виждат "Иисус" и "ангели", то първите също така често виждат индуистки храмове и богове.  Още по- важно е, че дълбочината на религиозността на пациентите, изглежда, не оказва никакво влияние върху способността им да виждат отвъдни явления: "дълбоко религиозните хора виждаха градини, врати на Небе не по-често, отколкото по-слабо или съвсем нерелигиозните". Действително един член на индийската комунистическа партия, атеист и материалист, бил по време на смъртта си пренесен на "едно прекрасно място на тази земя..." Той чул музика, а също и някакво пеене в далечината. Когато разбрал, че е жив, той се огорчил, че трябва да напусне толкова красиво място. Друг човек направил опит да се самоубие и умирайки казал: "Аз съм на небето. Около мен има много къщи, много улици с големи дървета, а по клоните им растат особено сладки плодове и пеят птички."  Повечето от преживелите подобно нещо чувстват голяма радост, покой и готовност да приемат смъртта; рядко някой иска да се върне към живота.

 

          И так, ясно е, че трябва да бъдем много внимателни при тълкуването на "виденията от Небето", които виждат умиращите и "умрелите".  Както и по-горе, обсъждайки "срещите с други" в гл. 2, така и сега ние трябва ясно да различаваме истинските благодатни видения от другия свят и просто естествените преживявания, които може би излизат от нормалната рамка на човешкия опит, но в никакъв случай не са духовни и нищо не ни казват за истинската реалност нито на рая, нито на ада от истинското християнско учение.

 

          Сега ни предстои най-важната част от нашето изследване на "следсмъртния" и предсмъртния опит: намирането на измеренията му и преценяването му чрез критериите на истинското християнско учение и опит от живота след смъртта, а също и определянето на значението му за нашето време.  Още сега можем да дадем предварителна оценка на толкова разпространените видения от Небето - повечето, а може би и всички тези случаи нямат почти нищо общо с християнското виждане на Небето.  Това не са духовни, а светски видения.  

 

 

Те са толкова бързи, така лесно се получават, толкова са еднакви, земни в своята образност, че не може да се прави никакво сериозно сравнение между тях и истинските християнски видения на Небето (някои от тях ще бъдат описани по-нататък).  Даже най"-духовния" момент в някои от тях - усещането за "присъствие" на Христос - още веднъж говори за духовната незрялост на тези, които го изпитват, отколкото за нещо друго. Най-скорошните случаи предизвикват чувство, близко до "комфорта" и "мира" на съвременните спиритически и петдесятнически движения, а не дълбоко благоговение, страх Божий и покаяние, което е предизвиквало у християнските светии истинското усещане за Божието присъствие; пример за това е случаят с ап. Павел по пътя за Дамаск (Деян. 9:3-9).

 

          Въпреки това не бива да се съмняваме, че тези случаи са нещо необикновено; много от тях не могат да бъдат сведени до халюцинации и вероятно стават в рамките на земния живот, както го разбират обикновено, но като че ли в някаква сфера между живота и смъртта.

          Каква е тази сфера?

          Сега ще се занимаем именно с този въпрос.  За да му отговорим, най-напред да се обърнем към истинските християнски свидетелства, а после, както правят д-р Моуди и другите автори - към писанията на съвременните окултисти и на други хора, които твърдят, че са посетили светове, различни от нашия.
          Последният източник на сведения, ако бъде разбран правилно, дава удивително потвърждение на християнската истина.
          Като начало да се запитаме - какво е това царство, в което попада душата веднага след смъртта, според християнското учение?

 

                                                  
                                      Глава  пета
               Въздушното царство на духовете

               

 

За да разберем в каква област влиза душата след смъртта, трябва да я разгледаме в пълния контекст на човешката природа.  Нужно е да си изясним природата на човека преди падението му и промените, станали след падението, особено в способността на човек да влиза в контакт с духовните същества.
          Може би най-ясното православно изложение на тези въпроси може да се намери в книгата на епископ Игнатий (Брянчанинов), която вече цитирахме, разглеждайки православното учение за ангелите (т. ІІІ от събраните му съчинения).  Една от главите на тази книга Владика Игнатий е посветил на изследването на "сетивното възприятие на духовете", т.е. на ангелските и бесовските явявания на пората.  Тук ще цитираме тази глава, която излага православното светоотеческо учение, ясно и точно предадено от един от най-великите православни отци на нашето време. (Подзаглавията са на автора.)

                         
                     Първоначалната природа на човека

          Преди падението тялото му е било безсмъртно, лишено от недъзи, без сегашната му груба вещественост и тежест, без греховните и плътски усещания, които сага са естествени за него (проповеди на Макарий Велики, слово 4).  Сетивата му са били несравнимо по-съвършени, действието им - несравнимо по-обширно, напълно свободно.  Облечен в такова тяло, с такива сетивни органи, човекът е бил способен да вижда осезателно духовете, към които е принадлежала душата му; бил е способен да общува с тях, имал е такова Богопознание и общение с Бога, които го сродявали със светите духове.  

 

 

Святото тяло на човека не е било препятствие за това, не е отделяло човека от света на духовете.  Човекът, облечен в тяло, бил способен да живее в рая, където днес могат да пребивават само светиите, и то само с душите си, и където ще се възнесат и телата на светиите при възкресението им.  Тогава тези тела ще оставят в гробовете грубостта, придобита при падението; тогава те ще станат духовни, даже духове, според думите на Макарий Велики (слово 6, гл. 13), ще проявят свойствата си, дадени им при сътворението.  Съществува обаче разлика в ефирността между тялото на човека в рая преди падението и тялото му на небето след възкресението.  Вж. Слово 45, гл. 5, от Симеон Нови (бел автора).  Тогава човеците отново ще се присъединят към рода на светите духове и ще влязат в открито общуване с тях.  Пример за тяло, което е било едновременно и дух, виждаме в тялото на нашия Господ Иисус Христос след възкресението Му."

                
                                 Падението на човека
    
         

С падението се изменило и тялото, и душата на човека.  В собствен смисъл падението било за тях и смърт.  Видимата, наричана от нас смърт всъщност е само разделяне на душата от тялото, преди това вече умъртвени поради отдръпването от тях на истинския живот, Бога.  Ние се раждаме вече убити от вечната смърт!  Ние не чувстваме, че сме убити, както и на всички мъртъвци е свойствено да не чувстват смъртта си!  Недъзите на нашето тяло, неговата зависимост от враждебното влияние на различни вещества от материалния свят, грубостта му - всичко това е следствие от падението му.  По същата причина тялото ни е попаднало в рода на животинските тела; то съществува чрез живота на падналото естество. То служи за тъмница и гроб на душата.

 

Силни са тук употребените думи! но дори и те недостатъчно изразяват сгромолясването на тялото ни от духовната висота до плътското състояние. Нужно е самоочистване чрез дълбоко покаяние, за да се получи представа за бедственото състояние на тялото ни, За неговата умъртвеност поради отдалечаването му от Бога. В това състояние на умъртвеност понеже са крайно груби и веществени, телесните сетива са неспособни да общуват с духовете, не ги виждат, не ги чуват и усещат.

 

          По същия начин и изхабената секира не може вече да се употребява по предназначение. Светите духове се отдръпнали от общуването с човеците, като с недостойни за такова общуване; падналите духове, които увлекли и нас в падението си, се смесили с нас и за да ни държат по-лесно в плен, стараят се да направят и себе си, и веригите си незабележими за нас. Ако и да ни се откриват, то го правят, за да укрепят властта си над нас.

 

 

Всички ние, които сме в робство за греха, трябва да знаем, че общуването със светите Ангели не е присъщо за нас поради отдалечаването ни от тях при падението; че по същата причина ни е присъщо общуването с отхвърлените духове, към чийто род принадлежи душата ни; на тези, които за сетивата ни изглеждат човеци, но пребивават в греховност и падение, са демони, но не и светли Ангели. "Осквернената душа - казва свети Исаак Сирин - не влиза в чистото царство и не се уподобява на светите духове" (Слово 74). Светите Ангели се явяват на светите човеци, възстановили общуването си с Бога и с тях чрез свят живот. В редки случаи обаче, за някои особени цели на Бога св. Ангели се явяват на грешници и даже  на животни, както отбелязва по-нататък еп. Игнатий (бел. на автора).

 

          "Макар демоните, когато се явят на хората, най- често да приемат вида на светли Ангели, за да ги заблудят най-лесно, макар понякога да се стараят да ги убедят, че са човешки души, а не бесове, макар понякога и да предсказват бъдещето и макар да откриват тайни, не бива обаче никак да им се доверяваме. При тях истината е смесена с лъжа и се употребява от време на време само за по-лесно прелъстяване Сатаната се преобразява в ангел, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата, е казал светият апостол Павел (2 Кор. 11:14-15) (т. ІІІ, 7-9).

 

          "Общото правило за всички човеци се състои в това - никак да не се доверяват на духовете, когато се явяват в сетивен вид, да не се влиза в разговор с тях, да не им обръщат никакво внимание, да смятат явяването им за много голямо и опасно изкушение. По време на това изкушение мислите и сърцето трябва да бъдат устремени към Бога с молитва за помилване и избавление от изкушението. Желанието да се видят духове, любопитството да се научи нещо за тях и от тях е признак на огромно безразсъдство и пълно непознаване на нравствените предания, правилата за поведение на Православната Църква.

 

          Знания за духовете се получават съвсем не така, както предполага неопитният и непредпазлив изследовател. Откритото общуване с духовете за неопитния е голямо нещастие или извор на големи нещастия.

 

          Боговдъхновеният писател на книга Битие казва, че след падението на първите хора - Богове, като произнесъл присъдата им, още преди да ги изгони от рая, направи Господ Бог на Адама и жена му кожени дрехи, с които ги облече (Бит. 3:21). "Кожените дрехи", според тълкуванието на светите отци (св. Йоан Дамаскин, "Точно изложение на православната вяра", кн. 3, гл. 1) означават нашата груба плът, която при падението се изменила - изгубила ефирността и духовността си и получила сегашната си вещественост. Макар първоначалната причина за промяната да е било падението, но самата промяна е станала под влиянието на Всемогъщия Творец, по неизказаната Му милост към нас, за наше най-голямо добро.

 

Сред многото полезни за нас последствия, които са резултат от днешното състояние на телата ни, трябва да посочим и това, че поради снизходително допуснатата груба вещественост на тялото ни, ние сме станали неспособни да виждаме сетивно духовете, в чиято власт сме изпаднали. Божията премъдрост и благост са сложили преграда между човеците, свалени във властта на земните управници, отделят с тъмнична стена злодеите от човешкото общество, за да не вредят те произволно на това общество и да не развращават другите човеци (св. Йоан Касиан, Беседа 8, гл. 12). Падналите духове действат на хората, като пораждат в тях греховни помисли и усещания; до сетивно виждане на духовете стигат твърде малко човеци (стр. 11-12).

 

          Душата, облечена в тяло, изолирана и отделена чрез него от света на духовете, постепенно се самообразова, като изучава закона Божий, или, което е едно и също, чрез изучаване на християнството, и придобива способността да различава доброто от злото. Тогава тя получава дара на духовното зрение и - ако това съответства на целите на Бога, който я ръководи - на сетивното им виждане, защото измамата и съблазънта вече са много по-малко опасни за нея, а опитността и знанието са полезни. При отделяне на душата от тялото при видимата смърт ние отново влизаме в рода и обществото на духовете. От това се вижда, че за благополучно влизане в  света на духовете е нужно навреме да се просветим с Божиите закони и че именно за това просвещение ни е  дадено известно време, определено на всеки човек, за да  странства по земята. Това странстване се нарича земен живот.

                                   
                              Отваряне на сетивата
    
         

Човеците стават способни да виждат духовете при известно изменение на сетивата, което се извършва по незабележим и необясним за човека начин. Той забелязва в себе си само това, че внезапно е започнал да вижда неща, които досега не е виждал и които са невидими за другите хора, да чува това, което досега не е чувал. За изпиталите върху себе си такова изменение на сетивата то е съвсем просто и естествено, макар и необяснимо и за този, който го изпитва, и за другите; за неизпиталите го то е странно и неразбираемо. По същия начин всички знаят, че хората могат да потъват в сън, но що за явление е сънят, как така незабелязано за себе си минаваме от състояние на бодрост в сънно и безсъзнателно състояние - за нас това остава тайна.

 

 

Промяната на сетивата, при която човек влиза в сетивно общуване със съществата от невидимия свят, в Свещеното Писание се нарича отваряне на сетивата. И отвори Господ - казва Писанието - очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка (Числ. 22:31). Обкръжения от враговете пророк Елисей, за да успокои изплашения си слуга, се молеше и думаше: Господи! Отвори му очите да види. И Господ отвори очите на слугата, и той видя, и ето, цялата планина пълна с коне и огнени колесници около Елисея (4 Царс. 17) (вж. също и Лк. 24:16-31).

 

          От тия места на Свещеното Писание, в което се разказва за праведниците, става ясно, че телесните сетива са нещо като врати и входове към вътрешната стаичка, където пребивава душата. Че тези врати се отварят и затварят по Божие повеление. Премъдро и милосърдно тези врати остават постоянно заключени у падналите човеци, за да не нахлуят в нас и да ни погубят заклетите ни врагове - падналите духове. Тази предпазна мярка е нужна още повече затова, защото след падението ние се намираме в света на падналите духове, заобиколени сме от тях и сме техни роби. Като нямат възможност да влязат в нас, те ни напомнят за себе си отвън, като ни причиняват разни греховни помисли и мечти или привличат лековерната душа към общуване със себе си.

 

 

Не е позволено на човека да отхвърля Божието покровителство и със собствени сили, по Божие допущение, но не и по Божия воля, да отваря сетивата си и да влиза в открито общуване с духовете, но и това се случва. Очевидно е, че със собствени сили може да се постигне общуване само с падналите духове. Не е присъщо на светите Ангели да вземат участие в нещо, несъгласно с Божията воля, неблагоугодно на Бога. Какво привлича човеците към влизане в открито общуване с духовете? Лекомислените и непознаващите християнството на дело могат да се увлекат от любопитство, незнание, неверие, без да разбират, че встъпването в такова общуване може да им донесе огромна вреда" (стр. 13-15).

 

          Мисълта, че в сетивното виждане на духовете има нещо особено важно, е погрешна. Без духовно зрение сетивното не ни дава правилна, а само повърхностна представа за духовете и може много лесно да не създаде съвсем неверни схващания за тях, каквито именно получават неопитните и заразените от тщеславие и самоувереност. Духовно виждане на духовете постигат  единствено истинските християни, а за сетивно най-способни са хората с най-порочен живот... Много малко от хората имат тази способност по естествена даденост, т.е. по медиумична дарба, която може да се наследява (бел. на автора), или им се явяват по повод на някакво особено обстоятелство в живота им.

 

 

В последните два случая човек не подлежи на порицание, но трябва да употреби всички усилия, за да излезе от това положение, което е твърде опасно. В наше време мнозина си позволяват да влизат в общуване с падналите духове чрез магнетизъм и спиритизъм, при което тези духове обикновено се явяват във вид на светли ангели, съблазняват и мамят с различни интересни приказки, като смесват истината с лъжа, и винаги причиняват извънредно душевно и даже умствено разстройство (стр. 19).
          Да не мислят високо за себе си тези, които сетивно са видели духове, дори на свети Ангели - само по себе си това виждане ни най-малко не е доказателство за достойнството на виделите ги хора - на това са способни не само порочните човеци, но и най-безсловесните животни (Числ. 22:23, стр. 21).

 

                        Опасността от контакта с духове

         

 

Виждането на духове с плътските очи винаги носи по-голяма или по-малка вреда на тези човеци, които нямат духовно зрение. Тук, на земята, образите на истината са смесени с образите на лъжата (св. Исаак Сирин, Слово 2), както в страната, в която е смесено доброто със злото, където са изгонени падналите ангели и човеци (стр. 23).
          "Виждащият духове сетивно може лесно да бъде излъган за своя вреда и гибел. Ако той, виждайки духове, прояви доверие към тях или бъде лековерен, непременно ще бъде измамен, увлечен, дамгосан с неразбираемия за неопитните печат на съблазънта, с печата на страшната повреда на неговия дух, при което често се губи възможността за поправяне и спасение.

 

 

Това се е случило с много, твърде много хора - не само с езичниците, чиито жреци в голямата си част са били в общение с демоните; не само с мнозина от християните, непознаващи тайните на християнството и поради някакви обстоятелства влезли в общение с духовете - Случвало се е на много от подвижниците и монасите, непритежаващи духовно зрение и видели духове сетивно.

 

          Правилно, законно влизане в света на духовете може да ни даде само и единствено християнското подвижничество. Всички други средства са незаконни и трябва да се отхвърлят като непотребни и гибелни. Само Бог довежда до виждане на духовете истинския Христов подвижник. Под Божието ръководство се различават призраците на истината, в които се облича лъжата, от самата истина, дарува се на подвижника най-напред духовно зрение за духовете, а после някои подвижници получават и сетивно зрение за тях, чрез което се попълват знанията, получени от духовното" (стр. 24).

 

                                    Някои практически съвети

         

Владика Игнатий извлича от разсъжденията на св. Антоний в житието му, написано от св. Атанасий (то вече бе споменато като основен източник на познания за делата на бесовете), практически съвети за християнските подвижници относно необходимото поведение при сетивно възприемане на духове, ако това се случи на някого.  Тези съвети имат огромно значение за всички, които желаят да водят истински духовен християнски живот в наши дни, когато (по причини, които ще се опитаме да обясним по-нататък) сетивното възприемане на духовете е станало много по-разпространено отпреди.  

 

 

Св. Антоний учи:
          " И следното трябва да знаете заради вашата безопасност.  Ако ви се яви някакво видение.  Не позволявайте да ви овладее страх, но каквото и да е това видение, смело му задай най-напред въпроса:  кой си ти и откъде си?  Ако това е явяване на светии, те ще те успокоят и ще превърнат страха ти в радост.  Ако пък явлението е дяволско, щом срещне в душата ти твърдост, то веднага ще се разколебае, защото въпросът "Кой си ти и откъде си?" е признак на безстрашна душа.  Като задал този въпрос, Иисус Навин (Нав. 5:13) се уверил в истината, а врагът не могъл да се скрие от Даниил" (Дан. 10:20, стр. 43-44).

 

          Като разказва как даже св. Симеон Стълпник веднъж едва не бил измамен от беса, който му се явил като ангел на огнена колесница (Жития на светиите, 1 септ.), еп. Игнатий предупреждава съвременните православни християни: "Ако светиите са се намирали в такава опасност да бъдат излъгани от лукавите духове, то за нас тази опасност е още по-страшна.  Ако светиите не винаги са разпознавали демоните, явяващи се във вид на светии и на Самия Христос, то как е възможно да мислим за себе си, че безпогрешно ще ги разпознаем?  Единственото средство за спасение от духовете се състои в това - решително да се отказваме от виждането им и общуването с тях, като признаваме неспособността си за такова виждане и общуване.

 

          Светите наставници на християнското подвижничество... заповядват на благочестивите подвижници да не се доверяват на никакъв образ или видение, ако те внезапно се появят, да не влизат в разговор с тях, да не им обръщат внимание.  Те заповядват при такива явявания да се запазваме с кръстното знамение, да затваряме очи и решително съзнавайки своето недостойнство и неспособност да виждаме свети духове, да се молим на Бога да ни опази от всички козни и съблазни, със злобно лукавство заложени около хората от духовете н злобата, заразени от неизлечима омраза и завист към човеците" (стр. 45-46).

 

          По-нататък еп. Игнатий цитира преп. Григорий Синайски:   "Ако видиш нещо с плътските си очи или в ума си, вън или вътре в себе си, нищо не приемай, било то образа на Христа или на Ангел, или на някой Светия, или пък умът ти възмечтае или си въобрази светлина - защото и на самия ум е присъща по природа мечтателност, и той лесно създава образи, каквито желае - нещо обикновено при хората, които не внимават строго за себе си и с това си причиняват вреда..." (Последна от твърде полезните глави. Добр. т. 1, стр. 48).

 

                                              Заключение

       

 

  В заключение еп. Игнатий учи:  "Единствено правилният начин да се влезе в света на духовете е християнското подвижничество.  Единственият правилен път до сетивното виждане на духовете е християнското преуспяване и съвършенство" (с. 53).

          "Когато ни дойде времето, определено от единия Бог и известно на единия Бог, ние непременно ще влезем в света на духовете.  За всеки от нас това време е близо!  Да ни даде всеблагият Бог така да прекараме земния си живот, че още в него да прекратим общуването си с падналите духове и да влезем в общение със светите духове, та на това основание, след като се освободим от тялото си, да бъдем причислени към светите, а не към отхвърлените духове" (стр. 67).

 

          Това поучение на еп. Игнатий (Брянчанинов), съставено преди сто години, напълно би могло да се напише и днес - толкова точно предава духовните изкушения на нашето време, когато "вратите на възприятието" (използвайки фразата, употребена от един експериментатор в тази област - Олдъс Хъксли) са отворени така широко, както не е могло и да се мечтае във времето на еп. Игнатий.

 

          Надали е нужно да се коментират тези думи.  Внимателният читател може би вече е започнал да ги прилага към "следсмъртните" състояния, описани на страниците на тази книга, и така е започнал да разбира опасността от тези опити, заплашваща човешката душа.  Запознатият с това православно учение не може да не гледа с изумление и ужас лекотата, с която съвременните "християни" се доверяват на виденията и явяванията, които стават все по-разпространени.  Причината за тази доверчивост е ясна - римокатолицизмът и протестантството, много векове след откъсването си от православното учение и практика на духовния живот, са изгубили всяка способност за ясно разпознаване в царството на духовете, станали са напълно чужди на най същественото християнско качество - недоверието към собствените "добри мисли и чувства".  

 

 

В резултат от това "духовните" преживявания и явявания на духове днес може би са по- разпространени от всяко друго време на християнската ера, а лековерното човечество е готово да приеме теорията за "новия век" на духовни чудеса или "новото излияние на Духа Свити", за да обясни този факт.  Човечеството дотолкова е обедняло духовно, считайки себе си за "християнско" даже когато са готови за века на бесовските "чудеса",  че това се явява едно от знаменията на последните времена (Апок. 16:14).

 

          Трябва да се добави, че самите православни християни, притежаващи на теория истинското християнско учение, рядко осъзнават това и често пъти се поддават на измама толкова лесно, колкото и неправославните.  Дошло е времето тези, на които това учение принадлежи по право от рождението им, да се върнат към него!

 

          Тези, които сега описват "следсмъртните" си преживявания, показват, че точно така се доверяват на опита си, както и всеки объркан човек в миналото;  в цялата съвременна литература по този въпрос има извънредно малко случаи, в които сериозно се задава въпросът:  не би ли могло поне част от преживяното да е от дявола?  Православният читател, разбира се, ще зададе този въпрос и ще се опита да разбере тези случаи в светлината на духовното учение на православните отци и светии.
          Сега трябва да продължим по-нататък и да видим какво конкретно се случва с душата, когато тя напуска тялото след смъртта и влиза в света на духовете.


     

 

 

 

 

Продължението можете да прочетете на следните адреси: 6, 7 и 8 глави: http://pravoslavietobg.blogspot.bg/2012/09/2_13.html

 

                                                                                          9 и 10 глави: http://pravoslavietobg.blogspot.bg/2012/09/3_14.html 

 

                                                                          приложения 1, 2, 3 и 4: http://pravoslavietobg.blogspot.bg/2012/09/4.html

 

                                                                                       приложение 5: http://pravoslavietobg.blogspot.bg/2013/05/5.html

 

 

Цялата книга е публикувана в сайта: http://pravoslavietobg.blogspot.bg