Симона: Когато тати почина, мама ни остави - мен, кака Клавдия и батко Захари

<p>Навърших 19 г. на 2 ноември. Родена съм през 1994 г. в с. Владимирово, близо до Монтана.</p> <p>Тате умира от някаква болест, когато съм на две годинки. И тогава майка ни изпраща нас, трите деца, в детската градина - мен, кака и брат ми. Защото няма как да ни гледа, затова. Кака е на четири години, а бати Захари е по-голям от нас. Сега е в Италия. Кака е в София, виждаме се често. Казва се Клавдия и учи за медицинска сестра.</p> <p><strong>И когато тати, казваше се Истилиян, почина, мама, тя се казва Мика, ни остави в дома в Георги Дамяново.</strong></p> <p>Аз бях там до първи клас и после бързо ме прехвърлиха в Берковица. Тримата бяхме заедно. Но брат ми не искаше да учи. Учи до девети клас, после отиде на село при майка, после в Италия. И от много години не съм го виждала.</p> <p>Аз и кака продължихме да учим. Там си имах приятелка Мария, тя е още в Берковица. Като пораснахме, правехме само щуротии. Ядосвахме госпожите, когато не се прибирахме, Защото</p> <p><strong>ние ходиме из центъра, играеме си на фонтаните, мокрим се. И като отидем в дома, започват да ни бият, карат ни се.</strong></p> <p>Приятели са ми тези, на които като споделям нещо, те ме разбират и не го казват на другите. А имало е и такива, които не ми пазят тайната. И на мен ми става едно такова кофти, защото аз му споделям, а той...</p> <p><strong>Не ми харесва само, когато видя семейство на улицата например. Става ми едно такова гадно. Искам и аз да имам.</strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31872_tyBqF37hKLLCmLOViR8bmTjRjPQD15.jpg" style="height:450px; width:600px" /></p> <p><em>Илюстрация на Симона към приказката за Иван Грозника</em></p> <p>В ателието идвам, за да се науча да правя тези неща - да рисувам, да правя мартеници, да шия. И като си имам момиченце, да го уча него да прави мартениции. Тук идвам с много желание, защото има много забавления.</p> <p>Вие сте ни приятели, докато на другите места не е така, всеки си ходи сам нанякъде.</p> <p>Миналата година от &bdquo;Прегърни ме&rdquo; ни водиха на море. Пишех си дневник всеки ден. При вас е по-различно от другите проекти, защото се събираме, разговаряме, по-сближени сме някак си. Докато на другите места, където ни водят, по хижи например, там всеки ден е едно и също.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31872_8D2qJdW31aDdIp2FKXquNlYt2htn53.jpg" style="height:450px; width:600px" /></p> <p><em>Симона (с лилавата корона) след края на спектакъла &quot;Снежанка и седемте джуджета&quot;. От двете й страни са Златко, в ролята на принца и ловеца, Милена Нейова и Здравчето в ролята на Снежанка</em></p> <p>А много хубаво беше, когато рисувахме, четяхме, правихме театър на маса.</p> <p><strong>Аз играх мащехата на Снежанка, вещицата.</strong></p> <p>Имаше и други интересни неща. Например първо ти ни четеше приказка, после ние, писателите, трябваше да направим друг край на историята. Имаше и рисуване на тази приказка. Последната вечер имахме и истинско представление. Имаше много забавни работи. Водихте ни и на аквапарк. Много хубаво беше. Най-хубавото ми море.</p> <p>Най-много обичам да рисувам. Миналата година реших да направя сама една картина с Тайната вечеря.</p> <p><strong>Исках нещо да направя за Господ.</strong></p> <p>Господ е казал тогава, че ще има предател, който седи на неговата трапеза. Това са неговите ученици. Повече не помня.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31872_hjtfH3zSvxvfDouhu3cztY7pZHUH5p.jpg" style="height:600px; width:450px" /></p> <p>Ходя на църква всяка неделя, после ходя на неделно училище. Говорим си за празниците през цялата година, за св. Петка, за св. Златка, за всички.</p> <p><strong>И се моля всяка вечер с Отче наш. Добре, ще ти я кажа:</strong></p> <p><em>Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес</em><br /> <em>и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжници си. И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукаваго. Амин!</em></p> <p>Имаше още нещо, ама все не успявам да го запомня...</p> <p><strong>Сама съм си решила да се моля, никой не ми е казал да го правя.</strong></p> <p>Когато ми е мъчно, когато съм притеснена, когато нещо ми предстои, моля се на Господ да ми помогне.</p> <p><strong>Не съм сърдита на мама. Гадно ми е, ама така се е случило. И на нея й е гадно.</strong></p> <p>Аз я виждам, понякога си ходя на село. Сега живее сама, дават й пенсия 170 лв., справя се как може. Имаме къща. Последно заедно бяхме трите - с мама и с кака на Бъдни вечер. Мама меси питка, прави боб с чушки, баница, имаше много неща. И си говорихме. Пита ни как се справяме в училище, казва ни да слушаме, да внимаваме. И така.</p> <p><strong>За кое гадже да ти разкажа?</strong></p> <p>За което ти знаеш? А, разделихме се. Сега сме си приятели. Аз така реших. Знам, че малко хора имат смелостта да направят такова нещо. Но ние много се карахме, за най-малкото. И то ми писна и му казах да се разделим&nbsp;и да си останем приятели. Той отначало не искаше, но го предумах. Казах му е, че не е хубаво така, да не си казваме &bdquo;Здравей, добър ден&rdquo;.</p> <p><strong>Един път той ми каза да се събереме, но аз казах:&nbsp;<em>Не, тцъ!</em></strong></p> <p>Аз още го обичам. Но непрекъснато се караме и обиждаме. Не е хубаво така.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31872_sMsmHexpYooPxze49oM494ZFSJqpci.jpg" style="height:424px; width:600px" /></p> <p><em><strong>Да нарисуваш Пикасо </strong>&nbsp;автор: Симона, Майсторски клас на Амунен Женева</em></p> <p>Иначе искам да стана модел.</p> <p>Но ако имам право на три желания, ще поискам работа, да имам подслон и да сме здрави със семейството ми.</p> <p><strong>За себе си искам да съм добра.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31872_GbzbkBHqDpluMAbZ8w88nPUjivuLEX.jpg" style="height:398px; width:600px" /></p> <p><em>&nbsp;Театър на маса &quot;Котаракът в чизми&quot;, участие на ателие ПРЕГЪРНИ МЕ в Нощ на театрите, 14 септември 2013 г.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Кампания 24 ГРАМА НАДЕЖДА ПРОДЪЛЖАВА! Включи се и ти!<br /> Всеки, който желае да подкрепи Симона и останалите деца в ателие ПРЕГЪРНИ МЕ,</em></strong></p> <p><em>може да дарява по 1 лев на месец, като изпраща дарителски есемес с текст&nbsp;<strong>DMS ATELIE</strong>&nbsp;на единен дарителски номер&nbsp;<strong>17777</strong>&nbsp;(за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Тel). За повече информация посетете www.dmsbg.com</em></p> <p><em>След това той трябва да изпрати имейл адреса си на имейла на сдружението&nbsp;</em></p> <p><strong><em>[email protected]</em></strong><br /> <br /> <em>Надеждата ни е да съберем около 2000 съмишленици, които да поемат ангажимент всеки месец между 20-о и 25-о число да изпращат по един ДМС. От своя страна, сружението се ангажира всеки месец да ви подсеща на посочения от вас имейл адрес да пуснете есемес, а в сайта на &bdquo;Гласове&rdquo; и страницана на ателието във Фейсбук да разказва със снимки и картинки за&nbsp;всичко, което децата са прочели, научили и измайсторили с вашите пари.</em></p> <p><em>Милена Нейова, председател на сдружение &bdquo;Прегърни ме&rdquo; и журналист в &bdquo;Гласове&rdquo;</em></p> <p><em>Ателие &ldquo;Прегърни ме&rdquo; благодари на фондациите Комунитас и Америка за България, Vivacom, бТВ, Дарик радио, &quot;Медиапул&quot;, &quot;Дневник&quot;, десетките приятели и анонимни дарители за доверието и подкрепата.</em><br /> <em>Без вашата безкористна помощ, ателието щеше да затвори врати още през зимата на 2010 г.</em><br /> <em>Но оцеляхме! Благодарим ви, приятели!</em></p> <p>&nbsp;</p>