Защо съдиите в Троян скочиха срещу медия-бухалка

Защо съдиите в Троян скочиха срещу медия-бухалка
Преди няколко дни съдиите от Районния съд в Троян излязоха със специално изявление срещу собствениците на сайта troyanpress.com. По документи сайтът се управлява от “Троян Медия Груп” ЕООД с управител Митко Детелинов Динушев. На практика обаче сайтът обслужва известните братя Момчил и Младен Мондешки. Тези появили се от нищото съвременни бизнесмени успяха за кратък период от време да сложат ръка върху редица атрактивни имоти и фирми, повечето от които в гр. Троян и Ловешка област., в това число и бившия завод за електромотори "Елма" АД. За няколко години успяха да подчинят на интересите си шефката на полицията и да поставят в ступор и парализат местната прокуратура, кмет и институции.

 

 

Имената на двамата братя станаха известни около скандалите “Двете каки” и “Белведере”. Скандален и криминален е и начинът, по който Мондешки чрез фирмата си „Електромоторен завод Елпром Троян“ ЕООД без правно основание използват машини и съоръжения за милиони левове. Тези машини и съоръжения никога не са закупувани от тях, но с активното съдействие на синдиците на "Елма" АД и местното РПУ и с мълчаливото бездействие на прокуратура и НАП днес те са в ръцете на братя Мондешки, вместо с тях да се разпореди държавата чрез НАП, за да събере част от многомилионните си вземания от фалиралата "Елма" АД.

 

Скандален е и фактът, че и двамата братя Мондешки са осъдени с влязло в сила решение на ВАС за неплатени данъци в големи размери, но това явно не е пречка по-малкият брат Младен да е съветник по правните въпроси на депутата от ДПС Джейхан Ибрямов, както и горд общински съветник от ДПС в гр. Троян. Няма да изброяваме  многобройните скандали и афери, в които двамата Мондешки са замесени, защото фокусът на публикацията сега е друг. Политическата активност на Мондешки, от една страна, както и възможностите им да се изявяват като анонимни автори на клеветнически публикации и да размахват фекална, медийна бухалка срещу всеки, който им е неудобен и пречи на личния им просперитет, от друга страна, обяснява щедрото финансиране на сайта от страна на политическите сили в града и общината.

 

И ГЕРБ, и ДПС, и общината в Троян дават пари за реклама на анонимна медия, която се използва като бухалка от ранния период на мутрите. Това може да бъде и частично обяснение за бездействието на правоохранителните органи и други държавни институции. Случаят с troyanpress.com е показателен за всички останали в страната, а реакцията на троянските съдии е добър повод да обърнем вниманието си върху него. Съдиите реагират остро, защото в сайта излиза статия срещу тяхна колега, която е съдия по дело, по което “Троян Медия Груп” е страна. Статията е озаглавена: “СКАНДАЛНО! Корумпиран съдия от Районен съд Троян изтрещя… взела подкуп от Сдружение Чифлик …?” 

 

“Провинението” на съдията е, че е осъдила сайта troyanpress.com по искова молба от частна фирма, която се засегнала от тяхна публикация. До присъдата се стигнало, след като собствениците на медията не се явявали на съдебно заседание, защото според тях не били редовно призовани. Ето цитат от публикацията на “Троян Прес”: “Съдия Антоанета Симеонова е на хранилка на „Да(й) България“ и е пропуснала да уведоми "Троян Прес" за Исковата Молба на Алфа Ризорт срещу медията, нещо повече осъдила е медията дори без да положи усилие за назначаване на служебен адвокат! А дори и това да е пренебрежимо, то същата Антоанета Симеонова е осъдила медията за това, че Алфа Ризорт имат партида за вода и водомер за питейна вода! Нещо, което е най-голямата лъжа и всички знаят, че е неистина! Алфа Ризорт твърди , че бидона в реката, от който помпят вода си е просто бидон за кисело зеле?! А ние сме от Марс!!!” 

 

Разбира се, статията, която по-същество представлява пасквил, няма автор, а това, че медията е осъдена за други свои лъжи от потърпевши фирми е достатъчно основание съдийката по делото да бъде обявена за корумпирана и срещу нея да се излее помия. В декларация колегите ѝ от Районния съд в Троян пишат следното:

 

“С посочената публикация в сайта Troyanpress.com от 16 януари 2020 г. (виж „Скандално! Корумпиран съдия от Районен съд Троян изтрещя… взела подкуп от Сдружение Чифлик…?“) се накърнява независимостта на съдебната власт, чиито органи при осъществяване на своите функции се подчиняват само на закона, като се ръководят от вътрешното си убеждение, основано на доказателствата по делото. За да бъде съдебната система независима, съдиите, които работят в нея, следва да бъдат оставени да правораздават спокойно, без внушения и натиск и без да им бъдат издавани публични присъди, които не подлежат на обжалване. Защото това е както в интерес на правосъдието, така и на цялото общество.

 

В посочената статия са изложени твърдения, че съдия Антоанета Симеонова не е призовала за насрочено съдебно заседание ответника по делото „Троян Медия Груп“ ЕООД и не му е назначила особен представител. Съгласно разпоредбите на ГПК, касаещи призоваване на дружества, ако същите не са намерени на обявения в Търговския регистър адрес и са го напуснали, без да посочат нов адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени – чл. 50, ал. 2, ГПК. В този случай на юридически лица и търговци не се назначава особен представител. Неявяването им по конкретното дело не обвързва съда, предвид неизпълнение на задължение от страна на дружеството да обяви актуален адрес в търговския регистър.

 

В конкретния случай, ако „Троян Медия Груп“ ЕООД счита, че са накърнени негови права, то единственият законосъобразен начин за проверка на дейността на Районен съд Троян и на конкретния съдия по цитираното гражданско дело, е по линията на инстанционния контрол – подаване на жалба до въззивния Ловешки окръжен съд.”

 

Накратко - съдиите са призовали редовно собствениците на сайта, но те не са се явили на дело, заведено заради публикация в медията им. След като получават осъдителна присъда, започват да атакуват съдийката по делото. 

 

Обръщам внимание на този случай, защото съм се занимавал с дейността на братя Мондешки и знам добре как са използвали тази медия за саморазправа със свой конкурент. Става дума за бизнесмена Борис Бояджиев, чиято единствена вина е, че управлява най-големите фирми в България за производство на асинхронни електромотори с цилиндричен ротор, като едната от тях се намира в Троян. А може би вината му се състои в това, че след поредица от криминални посегателства срещу имуществото на фирмите, управлявани от него, в това число и умишлен палеж на два автомобила в двора на фирмата в Троян, е посочил в показанията си в РПУ Троян като основна версия за извършеното криминално деяние конкуретни интереси и опит за сплашване. Посочил е, че на тези условия отговарят собственициете на фирма „Електромоторен завод Елпром Троян“ – братя Мондешки.

 

От този момент започва започва яростна кампания на сайта, работещ за Мондешки - troyanpress.com, за разправа и дискредитиране на конкуренцията. Само за две години срещу Бояджиев излизат около 220 статии в споменатия сайт, които след това се цитират от големи централни медии, свързани с един собственик и така пасквилите получават общонационална легитимация на истина. Текстовете са еднообразни и винаги анонимни. В тях няма факти, а предимно прилагателни и обиди като: селянин, келеме, доносник на ДС, измамник, кредитен милионер, олигарх, скандален приватизатор, момче за мокри поръчки и т.н.. Всичко това остава в мрежата и ако някой напише това име, първо излизат споменатите клевети и обиди. 

 

Друг важен и тъжен момент в случая е, че макар и да няма никакви конкретни факти и основания за намеса на прокуратурата, това не пречи на стоящите зад сайта анонимници непрекъснато да ѝ подвикват "дръж, дръж, разкъсай го", сякаш прокуратурата е тяхно ловно куче на къса верижка, което могат да насъскват срещу всеки, който им е неудобен. Няколко пъти срещу сайта са завеждани дела, но поради това, че собствениците се крият или сменят фирмите и адресите си, процедурите вървят бавно и трудно. Собствениците не са изпълнили и задължението си по медийния закон на Делян Пеевски, който бе приет преди година. Според него всички сайтове трябваше да се регистрират до юни 2019 г. в Министерството на културата, за да е ясно кой е собственикът им, а всяка година да подават актуална декларация за собствеността. Информацията се подава и до Агенцията по вписванията и се обявява и в Търговския регистър. Според закона онези, които не го направят трябва да бъдат глобени със солидни суми. От своя страна министерството трябваше да направи този регистър публичен, което все още не се е случило. 

 

Този пример повдига по-големия въпрос за отговорността на публикуването в интернет и на поведението на медиите

 

България е в периферията на развития свят, но и у нас се вижда едновременното пиршество на демокрацията и лъжата. Всекидневно хиляди хора бълват в интернет каквото си поискат. Сред тях и измислени факти. Независимо дали го правят нарочно или неволно, тези факти образуват океан от поквара. Хора постоянно се обвиняват взаимно за разпространението на лъжи, но встрани от вниманието остава един далеч по-съществен проблем: не обикновените потребители, а медии са основен транслатор на измислици - не всички медии, но… що значи медия днес? След като абсолютно всеки може да направи сайт и той да достигне до милиони, под въпрос е значението на понятието. Но докато теорията спори около дефинициите, в реалността нещата са ясни и практични - 

 

за големите манипулации се ползват не индивидуални имена на потребители, дори и фалшиви, а сайтове – за да може лъжата да се възприема сериозно. Колкото и да не личи, публиката все още вярва на медии, не на инфлуенсъри. Затова тече надпревара кой да се представи за медия. И сайтовете се роят. Никой не може да ги спре.

 

В интернет няма регулация, която да ограничи манипулациите. Все пак засегнатите може да търсят правата си в съда. Много често самите сайтове имат труден за изясняване собственик, а и отново са налице нерешими въпроси – ако притежанието на един апартамент се удостоверява с нотариален акт, на фирма – с регистрация и т.н., то как се доказва собствеността на сайт? Никак. Така в 99 процента от случаите лъжата е по дефиниция ненаказуема.

 

Въпреки това се ползват любопитни похвати за маскирането й. У нас в България са основни четири вида:

 

- Разпространение на всякакви измислици, заедно с уточнение с дребен шрифт или чрез появяващо се прозорче, че „сайтът не гарантира достоверността на информациите, но те се разпространяват и споделят от много хора в интернет“. Хитро е – не лъжем, защото сме лъжци, а просто даваме трибуна, за да защитим многообразието на свободното слово.

 

- Кръщаване на самия сайт със сложно име, което издава шега или намеква за измислица на поднасяните факти. Изписването на латиница обаче е сложно, изисква концентрация, за да се разбере, а хората се подвеждат, тъй като предимно четат заглавията на статии в рамките на секунда. Така лъжата в заглавието влиза в съзнанието без читателят да се усети, че „медията“ няма претенция за истинност. Нещо от рода на: „Лиляна Павлова: Предпочитам Истанбулската Конвенция пред ненаситни пенсионери, които само ламтят за пенсии”, публикувано в сайт informiran.net“. Никой жаден за информация човек няма да влезе специално в такъв сайт. Но чрез мрежите заглавието се появява пред потребителя, а това е важното. Авторът пак е застрахован – той не лъже, просто потребителят се подвежда.

 

- Лъжи, чийто авторство е читател. Например Иван Петров. Или Петър Иванов. Стара практика, древна като най-древната професия и самата журналистика.

 

- Публикуване на лъжи във Фейсбук – от лични измислени профили, в групи от мрежата… И изведнъж един или няколко сайта започват да бълват: „Граждани твърдят във Фейсбук, че…“. Пак е хитро – сайтовете просто дават трибуна на вече публикувани мнения. Читателят така и не разбира, че едни и същи граждани стоят зад публикациите във Фейсбук и сайтовете.

 

С такива методи какви ли не лъжи се разпространяват у нас. Това са само част от безумията. Те показват, че в занаята има деградация. Ако някога манипулациите се поднасяха примерно в съотношение 30 процента истина и 70 процента лъжа, то в епохата на интернет липсват първите 30 процента. Масовите споделяния после показват, че това не е проблем, кръгът се затваря. А целта е ясна  - да се отстрелва конкуренцията или просто да се постига трафик. Но разликата между критика и лъжа е от земята до небето. Нищо не може да оправдае разпространяването на измислици. 

 

Големият въпрос след всичко това е има ли спасение, има ли начин за контрол или регулация в защита на истината. Мисля, че решението е труднопостижимо, защото зависи преди всичко от вътрешния морал, култура, възпитание и ум на производителите и потребители на новини.

 

Единствено от собственици, автори и читатели зависи да не произвеждат и да не се поддават на  манипулации. От техните интелектуални качества и морал. Не звучи твърде оптимистично, но това е положението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Ветко Иванов

    22 Яну 2020 9:45ч.

    От къде Борис Бояджиев е станал милионер и “най-голям” прокзводител? И нещо за бидона на Алфаризорт ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Защо са скочили ли?

    22 Яну 2020 10:03ч.

    Ами например защото може да им е писнало да търпят наглостта и произвола на новобогаташите...ВСИЧКИ трябва да станем по-скокливи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И по-солидарни

    22 Яну 2020 10:06ч.

    с онеправданите, които се изправят в защите на истината.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    22 Яну 2020 12:07ч.

    Хубав материал

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    22 Яну 2020 20:44ч.

    Браво на Съдиите в Троян ! Дано прихванат и други региони, от тях " този достоен грип " !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Pontifex Maximus

    23 Яну 2020 13:48ч.

    Сега погледнах тези материали- обидните статии продължават и към днешна дата-23.01.20 г. по същия недопустим начин. Не виждам реакция на иначе много активните в София съсловни организации като Съюз на съдиите и пр, които иначе си късат ризите за далеч по-незначителни неща, както и не виждам реакция на Лозан Панов-може би не се е върнал от протестите в Полша.... :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи