Тенденцията да свеждаме всичко до себе си понякога става проблематична.

 

 

Със сигурност ги познавате: когато им разказвате за почивката си, те ви прекъсват, за да опишат своята с много подробности; в офиса, когато се носят слухове за промяна, те веднага мислят за себе си. 

 

Те, те, винаги те. На първо място и преди всичко.

 

Тези хора не виждат по-далеч от носа си. Но… вие самите? Когато влезете в стая, всички погледи ли са насочени към вас? Възприемате ли лошо някои забележки, които не са предназначени за вас? Заставате ли винаги така, че да ви забележат? Ако да, може би сте засегнати от едно доста разпространено и почти неизбежно зло за човешкото състояние: егоцентризма. 

Този термин впрочем не произлиза от психологията, а по-скоро от философията или от духовни традиции, като будизма и християнството, които се стремят да го ограничат. Но, тъй като може да приеме различни измерения при различните хора, то интересува специалистите по психология. “Въпросът за равновесието между другите и мен е неизбежен за индивидуалното израстване”, смята Кристел Птиколен, консултант по личностно развитие. “При всички онези, които не са били добре подхранени от гледна точка на емоциите и признанието, се наблюдава това, което аз наричам 

 

“гладно его”, в постоянно търсене на одобрение.

 

Така те се опитват непрекъснато да отгатнат какво мислят другите за тях”.

Д-р Кристин Бароа, психиатър, също смята, че при егоцентричните хора тревожният страх от изоставяне взема връх. “Всички ние имаме стадна нужда да съществуваме в погледа на другия”, припомня тя. “Не съществува някой, който е “напълно сам”. Но онези, които не са сигурни в себе си, могат да разиграват дори спектакъл, за да почувстват, че съществуват”.

Ако егоцентризмът не е болест, за която се грижи психотерапията, той странно напомня на специалистите за истерията, изследвана от Фройд и д-р Шарко: “За да привлекат вниманието към себе си, тези личности са склонни да театрализират всички отношения, да влязат в игра на съблазняване, да маниерничат и т.н.”, отбелязва д-р Кристин Бароа.

Друга стратегия: не оставят на другия правото да живее, възприемат го като продължение на самия себе си. “Твърдят, че ги е страх да не са егоисти, припомня Кристел Птиколен. Но това често е само проекция на страха им да останат незабелязани. Както казва поговорката, 

 

“егоистът е някой, който не мисли за мен”.

 

Детинско поведение, което не изненадва консултанта. “От емоционална гледна точка, често тези хора са застинали на възраст между 5 и 12 години, в момент, в който някаква психическа травма - малтретиране, сексуална злоупотреба, разкриване на семейна тайна - е попречила на развитието им. Те са запазили от него усещане за всемогъщество и чувството, че светът се върти около тях”.

Кристин Бароа потвърждава: “Този “пламнал” егоцентризъм се открива при повечето психологически страдания”.

Когато се установи такъв тип егоцентрично поведение, личността има повтарящи се затруднения в отношенията с другите, трудно изгражда дългосрочна емоционална връзка, преди да се окаже изправена пред онова, от което най-много се страхува: липсата на интерес от другите. “Ако базисният егоизъм, този, който ви позволява да се грижите за себе си в правилните пропорции, ви прави любезен, егоцентризмът ви изолира”, обобщава Кристел Птиколен. 

За да се справите с него, само осъзнаването ще има реален ефект. “Защо толкова много се нуждая от одобрение? Защо очаквам всичко от другия?”, са някои от въпросите, по които трябва да се работи, особено в психотерапията.

Но според д-р Кристин Бароа може да е достатъчна редовна медитация: наблюдаването на собствените мисли е първата основна стъпка, необходима, “за да бъдем по-малко зависими от другите”. “Тогава малко по малко можем да направим подбор между онова, което може да ни бъде дадено само от другите, и това, което зависи единствено от нас”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Статията не е добра на 23.10.2017 в 16:13
Достатъчно е да имаш цел в живота. Другото е от дявола! Да, има много такива хора, които изкуствено се стремят да са център и на какво и те не знаят. Но на това ги учи телевизията, шоутата. Погледнете на Слави шоуто например. Шоуто му започва с откровена проституция и завършва с такава! Закон! Шоуто на господарите на ефира също! Може да не помните темата, за която се е говорило, но помните момичетата. И когато ставаш и лягаш с телевизията, какво друго да копираш? Или в шоуто на Слави. На 99% от "приказките" им са откровени подигравки! В тях няма хумор, тоса са подигравки на жалки човечета с малки ….., които се чудят, как да станата център на внимание! Отвратително е! _____ Затова, търсете си цел в живота, за която никой да не знае.! Така ще сте на върха, на собствения си връх!

Напиши коментар