Защо кратките любовни истории са най-хубави?

Това е кратка лятна история. Неочаквана среща в чужбина. Прекарали сте само няколко дни заедно, но те са по-запомнящи се, отколкото четиригодишна връзка. След това е трябвало да се качите на самолета и да се върнете към “реалния живот”. Понякога намирате убежище в този красив спомен на страстта, във вашите “Мостове на Медисън”.

Най-кратките любовни истории, от които най-трудно излизаме, са съвършени: като започнем с прочутите Ромео и Жулиета, които са се обичали само една седмица. Психоаналитикът Саверио Томасела ни обяснява защо това е така.

- Защо кратките връзки ни се струват най-прекрасни?

- В началото на една любовна връзка се случва нещо много силно: имаме чувството, че сме намерили човека, който ще ни разбере, ще ни приеме и ще ни обича повече от всичко на света. Има нещо като прозрение. Имаме чувството, че това е раят. То може да продължи няколко дни, няколко месеца, докато стигнем до изпитанието на реалността: когато другият започне да ни разочарова. Тогава си даваме сметка, че той не отговаря на нашите идеали и фантазии. В кратките връзки обаче нямаш време, за да стигнеш до това разочарование. Когато знаеш, че всичко ще продължи само няколко дни, се стремиш да дадеш най-доброто от себе си. 

- Може ли да се каже, че в тези съвършени истории фантазията, която проектираме върху другия, е по-силна от реалността?

- Вярно е, че когато се влюбваме, влагаме всичките си очаквания и мечти в зараждащата се идилия. Фантазията идеализира връзката, което е добре в началото. Това е необходимо, за да се впуснем в нея, в противен случай ще живеем в постоянен страх от непознатото. Въпреки това се случва нещо друго: в началото се посвещаваме напълно на другия и на връзката. Забравяме за семейството, неприятностите, работата, рутината. Излизаме извън обичайния ход на нещата.

- Наистина ли става дума за любов?

- Да. Този силен момент е смесица от любовна реалност и фантазия, но има нещо реално. Рядко една любовна история не се превръща във фантазия.

- Често се връщаме след това към тази мимолетна идилия. Може ли носталгията да бъде опасна за бъдещите ни връзки?

- Може да бъде опасна, ако този спомен се превърне в абсолютен критерий за връзка, вместо да бъде двигател, който да ни накара да потърсим друга толкова силна любов.

- Можем ли сериозно да очакваме дълготрайна връзка с този любовник? Задължително ли е да се разочароваме?

- Някои хора не се опитват да се срещнат впоследствие с любимия човек от страх да не развалят спомена. Други си казват месеци или години по-късно, че този човек вероятно е бил човекът на живота им. Те знаят, че една дълга връзка не може да остане идеална, но си струва да опиташ да преживееш разочарованието с този човек. По принцип да живееш и да обичаш означава да приемеш да бъдеш разочарован. 

Превод от френски: Галя Дачкова