Скандалът, който извади наяве за широката публика особения статут и специфични възможности на Болтън, възникна около ареста на дъщерята на шефа на китайската корпорация Хуауей. Според непредпазливото (или по-скоро демонстративното) признание на самия Болтън, той е знаел за това агресивно действие спрямо Китай доста по-рано, а за предстоящия арест е бил информиран още преди началото на ключовите преговори между президента Тръмп и председателя Си Дзинпин.
Проблемът се състои в това, че самият Тръмп не е знаел нищо за ареста, което означава, че той не само, че е преговарял със Си „на тъмно“, но и не е давал съгласието си преди такава важна среща да се предприеме толкова сериозен и унизителен за Китай дипломатически инцидент. В контекста на случилото се ситуацията започна да придобива вид на очевидна провокация. Защото само със съзнателен саботаж на дипломатическите усилия на Тръмп може да се обясни подобно поведение на човека, който в администрацията му уж отговаря за националната сигурност и е длъжен да бъде най-информираният и доверен помощник на президента.
Тръмп, който е известен с експлозивния си темперамент и скандалните уволнения на високопоставени членове от своята администрация за къде по-малки простъпки, не реагира на действията на Болтън. Това ни кара да мислим, че статутът на съветника по сигурността, като подчинен на президента, не е нищо повече от една формалност. Самият Тръмп много пъти е казвал, че негов най-голям проблем и най-важен политически противник е така наречената „дълбока държава“ ( the deep state), тоест една група от никого неизбрани политици, бюрократи и хора от разузнавателните служби, които фактически управляват САЩ, независимо от това кой е официалният президент на страната.
Съдейки по непотопяемостта на Болтън, се създава впечатление, че Тръмп така и не може да изчисти представителите на тази „дълбока държава“, даже в собствената си администрация, въпреки че очевидно се опитва да води повече, или по-малко независима политика.
Уместно е тук да споменем обяснението на президента Путин за начина, по който функционира американската система на властта. По този повод той казва следното: „Аз вече съм общувал с не един американски президент, а и с втори и с трети. Президентите идват и си отиват, а политиката не се променя. Знаете ли защо? Защото властта на бюрокрацията е страшно силна. Човека са го избрали, той идва със свои идеи, но при него пристигат добре облечени хора с куфарчета, облечени с тъмни костюми като моите, но не с червени, а с черни или тъмносини вратовръзки и започват да му обясняват какво и как трябва да го прави. И тогава всичко се променя. Това се повтаря във всяка една администрация. Да се промени нещо е много сложна работа. Казвам ви това без всякаква ирония. И това не е защото на някой не му се иска промяна, а защото е много сложно“.
Ярко доказателство за желанието на Доналд Тръмп да промени нещо стана неочакваното му решение за извеждане американските войски от Сирия. Както твърдят „информирани източници“ на авторитетните американски медии, това решение е било прието въпреки откритата съпротива на висшите чинове от Пентагона и високопоставени сътрудници от Държавния департамент. Иначе казано, от представителите на същата тази „дълбока държава“. Това е особено важно, отчитайки факта, че „дълбоката държава“ през април 2018 г. успя да отмени също такова решение на Тръмп за извеждане на войските от Сирия.
Веднага след обявяване на решението за извеждане на войските, Болтън спешно замина за Израел да преговаря с премиера Бенямин Нетаняху. След преговорите той категорично заяви, че американските войски няма да бъдат извеждани от Сирия. С тази своя декларация той шокира дори виделите какво ли не американски журналисти, които не очакваха такова драстично противоречие между решението на президента и реакцията на неговия уж подчинен. Последният говореше така, сякаш той управлява САЩ. В продължение на няколко дни ситуацията балансираше между фарса и комедията. Участниците във вътрешнополитическия конфликт правеха противоречиви изказвания, като при това създаваха впечатление, че всичко е наред, въпреки че целият свят ясно осъзна, че във Вашингтон има явно двувластие и сега върви борба за контрол върху американските въоръжени сили.
Но в края на краищата, Доналд Тръмп удържа тактическа победа. Извеждането на техниката от Сирия практически започна. Или поне за това съобщават няколко от авторитетните американски медии, като "Уолстрийт Джърнъл" и "Нюзуик". В конкретния случай важна е най-вече информационната компонента за противопоставянето на условно наречените „ястреби“ на Болтън и „изолационистите“ на Тръмп.
Съобщавайки за началото на извеждането на техниката, "Нюзуик" подчерта, че това е направено въпреки позицията на Болтън, а в материала си "Уолстрийт Джърнъл" отделя особено внимание на цитата от някакъв неназован високопоставен американски военен, който е съобщил на журналиста от вестника, а чрез него и на широката американска аудитория, че „плановете не са променени. Ние не се подчиняваме на Болтън“.
Във всеки случай, част от армията видимо подкрепя позицията на Тръмп и се подчинява на него, а не на „дълбоката държава“. Но дали това е достатъчно за да успее Тръмп да реализира своите президентски пълномощия е под въпрос. При каквато и да е конструкция на двувластието и очевидния вътрешнополитически раздор, най-вероятно противопоставянето няма да се реши по мирен път, тъй като противоречията между страните в конфликта са принципни и труднопреодолими. Светът само ще спечели от това противопоставяне. Колкото повече отслабва Америка в резултат на създалата се ситуация, толкова по-леко ще бъде след това на победителят във войната за Вашингтон да ръководи и да се договаря.
Превод за "Гласове": Никола Стефанов