Тина Търнър: Имам повече животи от котка

Тина Търнър: Имам повече животи от котка
"Когато погледна назад и размишлявам за всичко, което ми се е случило, изпитанията, през които преминах - като трансплантацията на бъбрек -, си казвам: “Може би съм тук поради точно определена причина и може би тази причина е да споделя историята си”. Оттеглила се вече от сцената, американската певица се връща към необичайния си път в нова автобиография.

 

 

Тина Търнър се сбогува със сцената преди десет години, слагайки край на петдесетгодишната си кариера. Американката, родена под името Анна Мей Бълок през 1939 г., сега се радва на спокойствие с втория си съпруг, музикалния продуцент Ервин Бах. Напълно различен живот от годините, които е прекарала с Айк Търнър. Този пионер в рока разкри певческия й талант, подлагайки обаче на тормоз и унижения. След раздялата им никой не вярваше, че тя има бъдеще без него, но Тина Търнър стана суперзвезда през 80-те г., налагайки своята харизма и темперамента си на лъвица по сцените в целия свят.

През 1986 г. тя публикува първата си автобиография, “Аз, Тина”, която бе адаптирана в киното. Красива история за устойчивостта е в сърцето на новия й автопортрет, “Тина Търнър, автобиография”, която е и повод за имейл разговор на “Фигаро” със суперзвездата.

 

- Защо държите да издадете нова автобиография, тридесет години след първата?

 

- Исках да разкажа цялата си история с моите собствени думи. Най-удивителното е, че съм живяла повече години без Айк, отколкото с него, но тези трудни години изглежда ме определят. Животът ми продължи и срещата с Ервин, с който прекарах тридесет четири години и който вече е мой съпруг, стана моята любовна история. Когато погледна назад и размишлявам за всичко, което ми се е случило, изпитанията, през които преминах - като трансплантацията на бъбрек -, си казвам: “Може би съм тук поради точно определена причина и може би тази причина е да споделя историята си”.

 

- Лесно ли ви беше да си припомните всички тези събития?

 

- Бях малко нервна в началото на писането на книгата, но по време на болестта и диализата, започнах да мисля много за миналото. Това ми даде нова перспектива за нещата. Гледаш по друг начин на живота си, когато се изправиш пред възможността да умреш. Зададох си въпроси, на които се надявах да намеря отговори. Осмислих по нов начин най-болезнените теми - особено живота си с Айк - с повече любопитство и разбиране. По някакъв начин успях за първи път да видя живота си в неговата цялостност.

 

- Вашият живот е невероятен. Целта на книгата да отразите възможно най-вярно този необикновен път ли беше?

 

- Да. Знаете ли, по природа съм оптимист. Но, когато напуснах Айк, имах малко пари в джоба си, карта за гориво за колата и никакъв проект. Но тогава бях много по-щастлива отпреди. Обожавах тази независимост. Започнах да вярвам в себе си и сама да се убеждавам, че всичко ще бъде наред. И… това беше така!

 

- Фицджералд пише: “В американския живот няма второ действие”. Вие сте доказателство за обратно…

 

- Имах повече животи от котка… След Айк пред мен се разкри втори живот. Живот, изпълнен с приключения, успех и любов. По-голяма любов, отколкото в най-лудите ми мечти. Имаше и мрачни моменти: здравословните ми проблеми, самоубийството на сина ми. Те са важна част от моята история. Това беше доста силно второ действие.

 

 

- В книгата обяснявате, че песента River Deep, Mountain High, е била важен повратен момент във вашата кариера. Защо?

 

- Тя нямаше успех. Америка я отхвърли, защото беше прекалено сложна, за да принадлежи към комерсиалната категория. Не беше достатъчно черна, за да я определят като ритъм енд блус, и недостатъчно бяла, за да бъде част от поп сцената. Но Англия много обикна тази песен. Харесаха я групи като “Ролинг Стоунс”, които поканиха Айк и Тина Търнър да пеят с тях. Но River Deep, Mountain High беше най-вече личен повратен момент за мен. Когато записвахме песента, Айк не беше поканен да участва. И композиторът й Фил Спектър ми позволи да използвам гласа си по различен начин. От този момент аз знаех как искам да пея и как искам да живея. Това се случи без Айк. Аз се стремях към свободата.

 

- Откъде черпехте сили, за да преминете през мрачните години с Айк Търнър?

 

- Аз съм будистка от десетилетия, но сигурно би могло да се каже, че съм родена с това духовно състояние. Препятствията в живота никога не са ме плашили. Непрекъснато вървя напред. Получих своята доза трудности и понякога преминавах през лоша карма, но винаги получавах силата, за да ги понеса. Когато трябва да направя избор, винаги избирам щастието.

 

- Не ви ли липсва ласкателството, на което бяхте обект през 80-те г., след като напуснахте сцената?

 

- Никога не съм го приемала като ласкателство. Когато пеех пред публика, независимо дали е малка или голяма, винаги съм се стремяла да им дам възможно най-доброто. Не можех да се задоволя с нещо по-малко. Ние работехме ръка за ръка, за да се получи магията. Едно от най-големите удоволствия в живота ми бе да се наслаждавма на тълпата, така както тя се наслаждаваше на мен. Моите почитатели са най-добрите хора в света. 

 

- По-добре ли бяхте разбрана в Европа, отколкото в САЩ?

 

- По време на кариерата си имах по-голям успех в чужбина, отколкото у дома. Струваше ми се, че в Европа има по-малко дискриминация и повече ентусиазъм. Другите артисти ме приеха с отворени обятия, публиката ми непрекъснато се увеличаваше и почитателите ми бяха невероятно предани и верни. Никога няма да забравя вечерта, когато трябваше да анулирам концерт в Швеция заради инфекция на синусите. Вместо да се ядосва, публиката толкова се притесни за здравето ми, че хората започнаха да аплодират и викаха, за да изразят вниманието си. Получих картички, писма и дори цветя в онази вечер!

 

- Чувствате ли се модел за днешните певици?

 

- Всеки артист трябва да намери своя път и да бъде възможно най-автентичен. Когато толкова талантлив човек, като Бионсе, ми казва, че от детството си слуша моята музика, аз, разбира се, го приемам като комплимент. Но тя, като всички истински звезди, е напълно оригинална.

 

- Кой беше най-важният урок в живота ви? 

 

- Има един стар будистки израз, който казва, че е възможно да превърнеш отровата в лекарство. Добрият триумф на злото. Радостта се ражда в мъката. Знам, че ще продължа, каквото и да се случи. 

 

 

- Кой беше най-хубавият момент в музикалната ви кариера?

 

- Не аз трябва да определя кой е бил най-хубавият момент в кариерата ми. Но имам много любими моменти. Денят, в който изпълних Tonight с Дейвид Бауи за видеоклип, почувствах, че и двамата преживяваме една и съща магия. Когато вложих всичко от себе си в Private Dancer и изразих компромисите, които трябва да направиш в живота си, открих, че наистина имам какво да кажа. За мен да пея означава да разказвам истории. Това изкарва наяве актрисата в мен. И обожавам песните, които имат тази способност.

 

- Какъв спомен бихте искали да оставите?

 

- Бих искала да ме помнят като страстен човек - винаги съм работила здраво, но също и като духовна, предана, съпричастна и силна личност.

 

 

Tina Turner, autobiographie, Harper Collins, 320 p.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Кака Пена

    28 Март 2019 23:50ч.

    Страхотна жена, страхотна певица! Бъди щастлива!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Почитател

    29 Март 2019 15:39ч.

    Възхитителна, достойна за уважение, силен дух и професионализъм, красива вътрешно и външно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българофил

    13 Апр 2019 14:54ч.

    ТИНА е явление в музиката така както е Елвис, както е Луис Армстронг,както са Битълс и Ролинг Стоунс, така както преди два века е бил и Моцарт! Невероятното е, че тази жена намери сила да прекъсне кариерата си въпреки силата ,неутолимата енергия и живеца, който притежава. Тя е много по.жива и динамична от нашата мумия Лили Иванова, която на всичко отгоре е с 2 години по..стара??? Умният знае кога да каже стоп!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    21 Апр 2019 15:03ч.

    Не зная , колегите, писали преди мен, дали имат своите споделени впечатления от живо или медийно споделено изпълнение ? Аз лично имам на два пъти впечатление от живо изпълнение, веднъж по времето на Людмила Живкова и след като баща и го свалиха, "блядовете" в чужбина. Невероятна и заразна с невероятната си енергия и хъс. В НРБ беше дошла с интересен собствен " бенд" и две вокалиски , много по-млади от нея -19-21 години, при нейнети поне 45 / едната бяла като скандинавка, а другата чера като патладжан /. След вториятси за деня концерт, тя бе беше изненадващо свежа , а те неочаквано уморени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    25 Апр 2019 4:36ч.

    Old, толкова години след тези два концерта на Тина Търнър в зала Унивесиада, завистта ми към тези, които са били на втория концерт се съживява :). Аз бях на първия концерт и Тина доста закъсня. Аз се изнервих, защото всяка секунда от концерта ми беше ценна. Но тя се извини толкова мило, че ми мина на мига. После спря за 10 минути за преобличане, което нямаше как да не се случи, та тя беше вир вода. Беквокалите бяха с абсолютно еднакви фигури, като изваяни. Пиянистът също беше страхотен. Тогава Тина не пя на бис, защото времето за втория концерт беше наближило. На следващия ден разбрах, че на втория концертбисовете са били едва ли не колкото концерта и естествено съжалих за малшанса. М

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи