Стефан Цвайг, между света от вчера и земята на бъдещето

Стефан Цвайг, между света от вчера и земята на бъдещето
“В деня, в който паспортът ми бе отнет, аз открих, че губейки своята родина, губя нещо повече от късче земя, очертано от граници”. Парадоксално, космополитът Стефан Цвайг, пътникът без багаж, умира от загубата на своята родина.

 

 

Забранен в нацистка Австрия, писателят намира убежище в Бразилия. Петрополис, имперският град, изгубен в планините на щата Рио, ще бъде последният му дом, разказва журналистът Александър Девекио във “Фигаро”.

 

“Да се възползваме от всички възможности, които ни се предлагат, кой знае дали всички ние няма да бъдем избити в газовите камери до няколко години”, пише Стефан Цвайг пророчески на 23 май 1936 г. на  бразилските и аржентинските си приятели, които го канят да изнесе цикъл от лекции в Южна Америка. 

 

Сутринта на 21 август Цвайг пристига в Рио на борда на “Алкантара”. Той е възхитен от необикновения и величествен пейзаж на залива Гуанабара: “зелените или скалисти острови, които изникват като монолити”, “уникално съчетание на море и планина, на град и тропическа природа”. “Никога не съм виждал толкова очарователен пейзаж, който да те накара да изпаднеш в лиризъм”, пише той. 

 

Стефан Цвайг е посрещнат в Бразилия като истински държавен глава. На кея го очаква лично министърът на външните работи. Той ще бъде приет от президента на републиката Хетулио Варгас, поканен е от Жокейския клуб, от Национални музикален институт и от Пен-клуба. Цвайг има само едно опасение: че няма да вкуси от великолепието на града. “Обзе ме опиянение от красота и щастие, възбуждайки сетивата ми, и каквото и да виждах, никога не беше достатъчно”, разказва той в “Бразилия. Земя на бъдещето”. 

 

Цвайг е поразен от Рио. Тук няма нито общ план, нито логичен ред. Неописуема мозайка. “Фантастична бъркотия от богатство и бедност, от старо и ново […] от негри и бели […] от скали и цимент, от палми и железобетон”.

 

От многобройните изяви на Цвайг при първото му пътуване до Бразилия трябва да запомним лекцията му “Духовното единство на Европа”, изнесена в концертната цала на Националния музикален институт пред престижна и екзалтирана публика. Писателят пледира за европейско обединение, което му се струва единствената възможност, за да бъде предотвратена военната заплаха и да бъде сложен край на сблъсъка на национализмите. Тези лекция предшества “Бразилия. Земя на бъдещето” и нейната мултикултуралистка утопия. 

 

Като обетована земя

 

През 1934 г. Цвайг напуска родната си Австро-Унгария и заминава за Лондон заради възхода на нацизма. Разбирайки ясно опасностите, той продължава все пак да се надява на връщането на мира. При първото си пътуване до Бразилия той открива Петрополис. “Каменният град”, изгубен в планината, на 68 км от Рио, е малък тропически Залцбург. Това е бившата лятна резиденция на бразилския император Педро II (1825-1891 г.). Стефан Цвайг пророкува: “Едно нещо е сигурно, това не е последният път, когато идвам тук”.

 

Пет години по-късно Петрополис ще бъде неговото последно убежище. Когато се връща в Бразилия, заедно с младата си съпруга Лоте, на 15 август 1941 г., това вече не е под знака на пътуването, а на изгнанието. Аншлусът е факт. Виена е станала провинция на Великия Райх. Евреите са депортирави. Книгите му са изгорени. 

 

“Евреин в Германия, германец в Англия или в САЩ”,

 

Цвайг се чувства чужденец навсякъде. Или почти. Бразилия му изглежда като обетована земя. През есента на 1941 г., съблазнени от свежия въздух и атмосфера, които му напомнят за Австрия, Стефан и Лоте пристигат с багажа си на улица “Гонсалвес Диас” 34 в Петрополис. Смятат, че тук, от другата страна на океана, закътани във възвишенията, те няма да бъдат застигнати от войната. 

 

“Бунгалото” на семейство Цвайг е кацнало на един хълм. Стръмното стълбище, което води до него, има не по-малко от 64 стъпала. Малката бяла къща отдавна е изоставена. На бразилския биограф на Стефан Цвайг, Алберто Динес, който почина преди няколко месеца, дължим инициативата за неговото възстановяване през 2012-а, 70 г. след смъртта на австрийския писател, разказва “Фигаро”.

 

Домът на Стефан Цвайг на възвишенията на Петрополис

 

Най-привлекателна е тераса, на която пишел Цвайг, съблазнила съпрузите със своята панорама. В градината е поставена мозайка, която представлява чернобяла шахматна дъска, в памет на “Шахматна новела”, написана в Петрополис. 

 

В последния си дом Цвайг завършва и “Светът от вчера”, докато публикува “Бразилия. Земя на бъдещето”. Двете книги са огледални. Първата е носталгичен химн за 

 

европейската цивилизация, която е напът да бъде изгубена, 

 

докато втората е ода за една млада страна, изпълнена с обещания. Те илюстрират вътрешното разкъсване на Цвайг между вчера и утре, между надеждата и отчаянието, между Новия и Стария свят. Ако “Светът от вчера” веднага се налага като шедьовър, “Бразилия. Земя на бъдещето” е приета хладно. В нея Цвайг представя идеализираната си визия за Бразилия, описана като “мултирасов” рай, управляван от толерантността. “Формирането на бразилската нация почива единствено, и то от векове, на принципа на  свободното и безпрепятствено смесване, върху абсолютна равнопоставеност на черни и бели, на жълти и кафяви”, пише той. Дори и “Бразилия. Земя на бъдещето” да звучи преди всичко като утопичен отговор на нацисткото варварство, Цвайг пропуска реалността в една страна, разкъсвана от мизерията и несправедливостта.

 

В Бразилия през зимата нощта пада в 17 часа. Тя е толкова черна, колкото е ясен денят. Самотен, обезкоренен, в плен на чувство за вина, Цвайг е обзет от мрака. “В деня, в който паспортът ми беше отнет, аз открих, че губейки своята родина, губя нещо повече от късче земя, очертано от граници”, пише той като признание в “Светът от вчера”. Парадоксално, космополитът Цвайг, пътникът без багаж, умира от загубата на своята родина. 

 

Стефан Цвайг със съпругата си Лоте, 1940 г.

 

В неделя следобед на 22 февруари 1942 г., благородникът на литературата, безупречно облечен и вчесан, ляга в леглото си с учтива усмивка на уста. Изпил е една доза “Веронал” с чаша минерална вода. Съпругата му Лоте, по-млада от него с 27 г., го придружава в бездната. Тя е открита, легнала до него. На бюрото си Стефан Цвайг е оставил лист: 

 

“Преди да напусна живота, трябва да изпълня един последен дълг: да благодаря искрено на Бразилия, тази прекрасна страна, че предложи на мен и моята работа една толкова приятна и гостоприемна спирка”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Спиноза

    03 Авг 2018 8:47ч.

    "химн за европейската цивилизация, която е на път да бъде изгубена, " - каква ирония, дали нацистите щяха да погубят европейската цивилизация? Не знам, но пред очите ни европейската цивилизация я погубват, с помощта на т.н. "бежанци", рекритурани с пари и организация от съплеменниците на Стефан Цвайг!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи