Дигиталната жакерия на “жълтите жилетки” доведе до насилия и политическа криза, невиждани от 1968 г. насам. Във Франция има 67 млн. “жълти жилетки”. А Еманюел Макрон, първата мишена на бунтовниците, носи цялата отговорност за тази експлозия. Той смаза французите с правила, налози и данъци. Задълбочи отслабването на суверенната държава. Прекали, установявайки
авторитарна, технократична и арогантна власт,
с множество злоупотреби, и прояви пълно презрение към гражданите, депутатите, експертите и медиите.
Мислейки се за Юпитер, Еманюел Макрон се оказа в ролята на Икар. С грешки и провокации, той си отряза крилата. След очевидния му провал да преустрои Европа и опита да спечели Доналд Тръмп, проектът му за преобразяване на Франция се провали. Също като седемгодишният мандат на Жак Ширак, неговият петгодишен мандат е потенциално мъртвороден.
Еманюел Макрон беше последният шанс за реформирането на Франция по мирен и демократичен начин.
Тласкайки французите към бунт, той не ги мобилизира с утопията за едно различно общество, като генерал Дьо Гол през май 1968-а, а с химерата за запазване на модела, наследен от Тридесетте славни години*. С един лозунг: да разбием всичко, за да не се променя нищо.
В крайна сметка, с “жълтите жилетки” Еманюел Макрон създаде условия за социологическото и политическо
сливане на крайната левица и крайната десница,
което може да тласне Франция през 2022 г. към италиански сценарий.
Така че не само мандатът на Еманюел Макрон, но и цяла Франция е в преломен момент от историята си. Изборът е ясен. Или Еманюел Макрон, напълно изолиран във Франция, както и Европа, се присъединява към Франсоа Оланд
в списъка на президентите зомбита
и се оказва поредната провалена възможност за влизането на Франция в ХХI век, като солидността на Петата република му позволи да остане на поста си, но губейки напълно способност за действие. Или радикална промяна на неговото президентство и на проекта му за нов икономически, социален и политически договор.
В този решаващ момент Еманюел Макрон вече не държи съдбата си в свои ръце.
Няма нужда да бъде убиван, защото той сам го направи.
Той скъса всяка връзка с нацията, обществото, гражданите. Обърнатата пирамида, която бе изградил с огромното и празно правителство, мнозинство и партия, се срина, за да се превърне в негов мавзолей.
Така че днес само французите могат да го спасят,
връщайки му политическата основа.
През 1936 г., изправен пред възхода на тоталитаризма и риска от война, Ели Халеви призова към гражданска отговорност: “Отговорността за злините, които измъчват човечеството, трябва да се прехвърли от държавниците към обикновения народ, т.е. към самите нас. Мъдростта или лудостта на нашите държавници е чисто и просто отражение на нашата собствена мъдрост и лудост. От нас зависи да заменим духа на фанатизъм с духа на компромис”.
За Еманюел Макрон със сигурност това означава да промени всичко в курса си: да се фокусира върху първоначалната си мисия да модернизира Франция; да уравновеси икономическата политика в посока на приобщаващ растеж; да възстанови суверенната държава; да обнови хората си, като отвори своя екип за опита, политиката, познанията и разнообразието; да сложи край на злоупотребите с власт и на постоянните словесни отклонения.
За французите това означава да не се поддават на изкушението на манихейството и насилието. В този мандат има постижения в сферата на образователната реформа, труда, обучението, данъчното облагане на капитала и бизнеса, и те трябва да бъдат съхранени. Гражданите трябва да приемат, че намаляването на данъците минава през намаляване на публичните разходи.
Еманюел Макрон стана непоносим, тръбейки “Франция, това съм аз”.
Всъщност Франция, това сме ние. Наша е отговорността да не я оставяме да залитне в нихилистично насилие. В момента, в който демокрацията се сблъсква с безпрецедентна криза от 30-те г. насам, нашата страна не може без държавен водач в пълния смисъл на тази дума. Еманюел Макрон трябва да бъде поставен под повишено наблюдение, но не и доведен до безсилие.
* Тридесетте славни години (1945-1975 г.) - бел. ред.
С леки съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова