Европа е в критична военно-политическа ситуация. Европейският съюз не решава стари вътрешни проблеми, а се пораждат нови; Франция и Германия – две ключови държави - очакват избори; политиката на новия американски президент Доналд Тръмп още не е „прочетена”; отношенията с Русия са почти „замразени”.

 

При такива обстоятелства новият шеф на немската дипломация социалдемократът Зигмар Габриел тръгна към Москва. Преди да поеме на път, Габриел сам си утежни мисията. В интервю за полския вестник „Газета Виборча” дипломат номер едно на Германия решително отхвърли възможността ЕС да размисли относно отслабване на европейските санкции срещу Русия, което там със сигурност не е предизвикало въодушевление.

 

На път за Москва Габриел се отби във Варшава, посети и немския батальон, разположен в Литва като част от силите за бързо реагиране на НАТО по западните граници на Русия. Още една подробност, която със сигурност не е допаднала на неговите събеседници в руската столица – шефа на дипломацията Сергей Лавров и президента Владимир Путин. А е излишно да се казва какво стои на масата за преговори в Москва. Украинската криза, полувоенната ситуация в Донбас, Крим, трупането на оръжие в Източна Европа, европейските санкции срещу Москва и нейният икономически отговор са главните теми, около които руснаци и европейци само могат да се гледат мрачно, и дори да се карат.

 

Преди московските разговори Зигмар Габриел заяви в интервю за немския седмичник „Шпигел” как „на всяка цена трябва да се попречи на връщането към времето на Студената война”. След срещата с Лавров, Габриел се обърна към медиите, но нищо в думите му не намекваше неговите руски събеседници да са били благоразположени към каквито и да е отстъпки. „В момента сме в критична ситуация”, каза Габриел – „Може да се случи по-нататъшна ескалация или ние ще се върнем към едно ново начало и ще се опитаме да се разберем по-добре”.

 

Че това няма да е лесно, показа и главният събеседник на Габриел в Москва Сергей Лавров. Шефът на руската дипломация отхвърли всички западни обвинения, че Москва безпрецедентно засилва своите войски по границите на Източна Европа. „Ние имаме съвсем други данни”,заяви Лавров – „а за всичко би могло да се разговаря на срещата на Съвета Русия – НАТО”. „Това би било много по-добре, отколкото да се обвиняваме взаимно”, подчерта той.

 

Правейки равносметка на посещението на Габриел в Москва, изглежда, че най-прав е коментаторът от първа програма на немската държавна телевизия ARD, който заключи: „Нов министър на външните работи – стара политика”.

 

Хилъри като неудачна инвестиция

 

А Джордж Сорос (роден в Унгария през 1930 г. като Дьорд Шварц) – американският милиардер и филантроп, вече разчита само на стара слава. Големият борсов жонгльор и спекулант съвсем не може да се похвали с успехи през последните месеци.

 

Най-големият му провал – или по-добре казано „поражение”, се нарича Доналд Тръмп. Сорос беше затънал до гуша в президентската надпревара в САЩ. С всички сили поддържаше кандидата на демократите Хилъри Клинтън и също толкова яростно нападаше Тръмп. Някои медии дори определиха ситуацията като „от устата на Хилъри Клинтън звучат думите на Сорос”.

 

В крайна сметка се оказа, че Хилъри е „неудачната инвестиция на Сорос”. За милиардера остана утешителната битка с новия американски президент, когото се опитва да спъне на всяка крачка.

 

Впрочем, на бившия некоронован крал на Източна Европа, както понякога го описваха медиите, не му е розово положението в източните части на Стария континент. Неговите организации вече са изгонени от Русия, в Румъния все по-гласни са протестите заради техните дейности, през януари тази година в Македония беше основана гражданската инициатива SOS (Стоп на операциите на Сорос), която се бори да пресече потоците от пари за организациите в списъка за плащане на този богаташ.

 

Най-бурните дни изглежда предстоят за Сорос в Унгария. Тамошната власт, начело с премиера Виктор Орбан, иска рязко да си уреди сметките с неговите организации от сектора на гражданското общество. Ще изгоним Соросовата империя и нейните участници от Унгария, заплаши в началото на годината Силард Немет, заместник-председател на управляващата партия ФИДЕС.

 

Всичко това се случва на Сорос в държавата, в която е роден и чийто днешен премиер Виктор Орбан някога е бил негов стипендиант. Орбан е използвал и пари от фондовете на Сорос за своите политически дейности, а разривът между двамата се случва след 90-те години на миналия век – Сорос остава на либерални позиции, а Орбан потъва в консерватизъм.

 

Перлата в короната на Соросовото присъствие в Унгария е Централноевропейският университет в Будапеща, който е основан от милиардера през 1991 г. Унгарски медии, близки до правителството, съобщават, че дните на университета са преброени. Единственото спасение би могло да бъде, ако надделее прагматизмът на Орбан и сметката, че унгарската държава печели добри приходи от това училище на Сорос.

 

Автор: Жарко Ракич

Източник: Вестник „Политика”, Белград

Превод от сръбски език: Александър Станчев