Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство представя видео пред музея

Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство представя видео пред музея
На 17 август 2018 г. Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство предлага кино на открито и изложба в една и съща вечер.

 

Изложбата е продължение на серията самостоятелни представяния на български художници от проекта „Автобиография” на музея. Тя разширява фокуса върху отделните творци, като ги включва в общия контекст на музейното пространство. 

Авторите са седем – Аделина Попнеделева, Боряна Росса, Любен Фързулев, Людмил Лазаров, RASSIM®, Сашо Стоицов, Станислав Памукчиев, като творбите им са обединени от различия в подхода при създаването на живопис днес. Изследвани са специфични творчески търсения, които предлагат художествени модели извън традиционното схващане за медията. Освен очертаните посоки на развитие се открояват ясни позиции на всеки отделен автор в съвременната арт среда. 

Характерно за седмината е че, работейки в различни сфери на съвременното изкуство – живопис, изкуство в градска среда, пърформанс, видео арт гледат на живописта като на средство.

Селекцията от филми включва видео документация на пърформанси на Аделина Попнеделева, Боряна Росса, RASSIM®, интеарактивен мултимедиен диск на Любен Костов (Любен Фързулев), дигитални визуализации на Сашо Стоицов и филм за Станислав Памукчиев:

 

 “Преминаване“, 2003, филм за Станислав Памукчиев с режисьор и сценарист Стефан Джамбазов, оператор Цветан Недков, 27'9".

 

“Преминаване” е сниман по време на подреждането на голяма юбилейна изложба на Станислав Памукчиев. Но това е само външната, фабулна страна на филма, в който става дума за смисъла на изкуството и взаимоотношението на художника с реалния свят. Това са откровения в промеждутъците на усилието, наречено подреждане на изложба. Но точно това ги прави и по-ценни, защото художникът споделя само това, което му е на сърцето. За другото няма време...

 

 “Образи от Ню Йорк и София 2011-2012“,  визуална импресия на Сашо Стоицов,  23'6"

 

Работата е поглед през окото на автора по време на  негови пътувания между София и Ню Йорк. Независимо от техниката, с която се захваща, художникът остава неконвенционален, проницателен, тих, но с гръмогласно чувство за ирония и хумор.

 

“The real thing“, 2000, документация на пърформанс на Аделина Попнеделева съвместно с Мишел Бек, 3'52" 

 

Художничката е облечена с връхна дреха, върху която чрез трансферен печат са пренесени рекламни слогани. Името на марката е сменено с името Аделина, превръщайки я в движещ се билборд: от летище София до летище Кенеди, Ню Йорк и после на най-рекламното място - Таймс скуеър. Иронично пътешествие, състояло се реално през 2000 г.

 

“Нирвана”, 2005, документация на пърформанса на Аделина Попнеделева, Регенсбург, Германия, 11'11"

 

В този пърформанс художничката пере бели дрехи с кални води, облечена също с бяла риза, върху която калта оставя следи. Ризата е медиатор, връзка с отвъдния свят. Съществува представа, че точно бялата риза е облеклото на самодиви, русалки, орисници. Както голото, така и облеченото с бели дрехи тяло символизира премахването или „разкъсването” на културната рамка на човека, докоснал се до „природното”.

 

5. “Вирус”, 1999, видеоклип на Любен Костов (Любен Фързулев) от участие в изложба “Бактерия Булгарикус” в Национален музей за съвременно изкуство в Рига с мултимедийна инсталация “Микроба”, 50"

 

6. “Солено”, 1998 видеоклип на Любен Костов (Любен Фързулев) от участие в  Международно биенале на графиката Интер Контакт в Прага с инсталация “Лабиринт”, 17" 

 

7. “Fuck You!”, 2000, интерактивен мултимедиен диск на Любен Костов (Любен Фързулев)

 

Действието започва с видеоклип, в който автобус №150 пристига в Обеля, качва пътници и тръгва.  На фона на плуващи риби се четат псувни. Рибите са безгласни и могат да се сравнят с понятието “народ”. “Fuck You!” e протест срещу масовата култура, която ни залива отвсякъде.

 

8. “Дрога”, 1995, видео документация на пърформанса на RASSIM®, 12'12"  

 

Видеото представя в съкратена версия реакциите на артиста, дишащ лепило в продължение на 1 час и 30 мин., като трансформира злоупотребата с дрога в художествен акт. 

 

 

 

 

 

Коментари

  • "Но точно това ги прави и по-ценни, защото художникът споделя само това, което му е на сърцето. За другото няма време..."

    13 Авг 2018 16:19ч.

    Ма, тоя да не е зодия рак?! Хората със зодиакален знак рак винаги са заети и постоянно времето не им стига.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • псевдо и постхудожественто като художествен акт

    14 Авг 2018 5:00ч.

    Съвременното изобразително изкуство е стигнало до етап в който НЕ УМЕЕ да изразява идеи и чувства с изразните средства на изобразителното изкуство - форма, цвят, визуална илюзия. Поради това наблюдаваме псевдо и постхудожественост опакована в станиола на дърдорене, псевдофилософски обяснения и безсмислени видео акции. Не случайно случайниците, които са некадърни да се нарекат художници предпочитат да ги наричат артисти. И всичко това за да се прикрие простичкият факт, че съвременният художник няма базови умения, НЕ УМЕЕ да рисува и моделира. Не умее да направи един прост академичен етюд. Не умее да нарисува човешко тяло. Не умее да направи портрет. Не умее да направи композиция носеща идеи и пораждаща емоции. Не умее, защото вече няма и кой да го научи на това. Няма и кой да му подскаже, че тези академични умения не само, че не го ограничават, а развиват пространственото мислене и изразяване. И така, неумението поражда стремеж към подмяна, измама, лъжа, шмекерия. Съответно води до дълги претенциозни литературни или вербални обяснения - какво е направил или какво е искал да направи автора. И това с цел да не останат напълно неразбрани от публиката. Онази публика с претенции за елитарна се прави, че открива дълбок смисъл в безмислиците етикетирани като съвременно изкуство. Прави се, защото се опасява да не изглежда проста в очите на останалите елитари. От друга страна по-непретенциозната или по-директна публика не се притеснява да твърди, че за нея в голямата си част съвременното изкуство е неразбираемо и безсмислено. За което е заклеймявана като ПРОСТА от обединения псевдоелитарен фронт от артисти и техни престорени почитатели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи