Просветен министър или партиен секретар?

Просветен министър или партиен секретар?
Що се отнася до либерализма, той вече излиза от мода. Моето скромно мнение е, че за нас, българите, той е една твърде неподходяща политическа дреха. Без да обсъждам въпроса по същество, аз все пак бих искал да напомня на уважаемия г-н министър, че според чл. 11 (2) на нашата конституция нито една политическа идеология „не може да се обявява или утвърждава за държавна”, т.е. да се поставя от държавата в привилегировано положение по отношение на останалите. Това значи, че не трябва да се смесват две неща: конституционната политическа уредба на днешна България и начина, по който днешните българи „виждат света”. Днешна България има точно определена конституционна уредба – парламентарна демокрация - но не и някаква задължителна за всички граждани политическа идеология. За добро или за лошо всеки българин е свободен да възпитава децата си в ония разбирания за добро или зло, които сам изповядва, и не е министърът на просветата този, който ще се противопостави на тази гледна точка за възпитанието. Нещо повече: всеки български гражданин има право да отстоява убежденията си – либерално-демократични или не, стига да не нарушава ал. (4) от посочения по-горе член на Конституцията: да не разпалва етническа, расова и верска омраза и да не се стреми към насилственото завземане на държавната власт.

 

Имаше навремето един театрален персонаж – партийният секретар. Той беше дежурният положителен герой, който олицетворяваше  върховната мъдрост и моралния авторитет на Партията. Обичайно на партийния секретар се противопоставяше административният началник – председателят на ТКЗС-то, директорът на завода, на болницата или на научния институт – един бездушен технократ, който не държи сметка за съдбите на хората и за идеалите на социализма. Между партийния секретар и административния началник се разгръщаше морален сблъсък, който в крайна сметка водеше до победа на справедливостта и доброто. 

 

В живота, за разлика от театъра, партийните секретари бяха най-различни хора – не винаги особено симпатични. Фактически партийният секретар беше един втори началник, който си вре носа навсякъде – дори и в личния живот на хората. Да си партиен секретар не се изискваше много ученост и акъл: най-важното качество на добрия партиен секретар беше една безмозъчна преданост на „партийната линия”. 

 

Освен че се занимаваше с политическа пропаганда, партийният секретар имаше особената привилегия да раздава морални оценки. Тогава се считаше, че кажи-речи всяка една работа, която човек върши, има и своето морално-политическо измерение. С тази именно невидима, но много важна страна на нещата, се занимаваше партийният секретар. 

 

Мислех си, че когато дойде демокрацията, фигурата на партийния секретар ще бъде пратена на бунището. Оказва се обаче, че партийният секретар е вечен. Винаги има хора, които нахално твърдят, че притежават особената компетентност да бъдат морални съдници. Такъв е случаят със сегашния министър на образованието Красимир Вълчев. Той отхвърли учебниците по история за Х клас, писани от квалифицирани български учени, на едно-единствено основание – че те не формират правилно отношение към света, в който живеем. По-точно, в тези учебници „с различни техники е направен опит да се даде благовидност, нормалност на един режим, който ние сме характеризирали като тоталитарен”.

 

Как точно трябва да се дешифрира това мъгляво изказване на министъра от авторите на учебниците по история – това е въпрос с повишена трудност. Ясно е едно:  спорът за писането на учебници и за историята на социализма се пренася от експертна на морална плоскост. Господин министърът счита, че в качеството си на административен ръководител има моралното задължение да отхвърли гледната точка на експертите съобразно собствените си разбирания за добро и зло. Тази позиция заслужава да се анализира най-подробно, защото би могла да се превърне в опасен прецедент. 

 

Понеже в случая става въпрос за сблъсък на две гледни точки – експертна и морална, редно е да се запитаме дали министърът на просветата е ex officio и морален авторитет. Ако някой защитава тази теза, трябва да знае, че тя е неудържима. В англоезичната логическа литература се счита, че „има определени области на аргументацията, където практически никой не може да се счита за авторитет. Такива области са политиката, морала и религията. Например ако някой поддържа, че абортът е неморален, защото някакъв философ или религиозен водач е казал това, този аргумент би бил слаб независимо от квалификацията на цитирания авторитет. Много въпроси от тази област са така спорни, че не съществува конвенционална мъдрост, върху която един авторитет може да се опре.”(1)

 

Очевидно е, че според министър Вълчев критикуваните от него учебници по история не осъждат в достатъчна степен общественото устройство, характеризирано от него като тоталитарно. По-точно казано, той твърди, че при оценката на социализма са пренебрегнати базовите характеристики на това общество, а са надценени някои маловажни, несъществени негови характеристики. 

 

Без да обсъждам въпроса по същество, бих желал да отбележа, че въпросът кои са съществените и кои – несъществените характеристики на едно общество е двусмислен. Той стои по различен начин в зависимост от гледната точка, от която се опитваме да го решим: социологическа, т.е. научна и ценностна. И в двата случая обаче този въпрос няма един общоприемлив отговор.

 

От социологическа гледна точка въпросът за това кои са основните белези, които определят облика на едно общество, е твърде спорен. За да си отговорим на този въпрос, ние трябва да разполагаме с една универсална теория за структурата и функционирането на обществото. Имаше време, когато за такава теория у нас се считаше единствено марксовият исторически материализъм. Това време обаче безвъзвратно отмина. Моето лично мнение е, че едва ли някога човечеството ще се домогне до такава универсална гледна точка за обществото, която обяснява удовлетворително социалните процеси в цялото им многообразие. Обществото изглежда е толкова сложен предмет на изследване, че такава универсална обяснителна теория едва ли е възможна. (В една лекция на Джон фон Нойман се прокрадва идеята, че човешкият мозък е свръхсложен предмет. Той е толкова сложен, че най-простият модел на неговото функциониране е еквивалентен на пълното му описание.(2) Може би същата логика важи и по отношение на обществото.) 

 

Ако разглеждаме въпроса за съществените и несъществените признаци на т. нар. реален социализъм от ценностна гледна точка, т.е. от гледна точка на преживяванията на отделния човек, ние се сблъскваме с това, което Карл Попър нарича „дуализъм на фактите и нормите”. Там е работата, че всяка оценка се намира в логическа връзка с определена норма, а между света на  фактите и този на нормите „зее пропаст”. 

 

След съответните проучвания ние можем да установим един факт, напр. че повечето хора в България считат (или казват, че считат) кражбата за зло. Не разполагаме обаче с обективен критерий, въз основа на който да установим истинността на оценъчното съждение „Кражбата е зло”, така че да бъде показано решителното превъзходство на нормата „Не кради” пред нормата „Кради, но внимавай да не те хванат”. (Съществува дори гледна точка, че т. нар. ценностни твърдения не подлежат на истинностна оценка, т.е. че те са псевдотвърдения. Те не изразят някаква мисъл, т.е. че нещо е „така и така”, а определена емоция – това, което изразява едно възклицане, напр. „Ах!”).(3)

 

В „Отвореното общество и неговите врагове” К. Попър обобщава разбирането си за дуализма на фактите и нормите така: 

 

„Невъзможно е по строг логически път еднозначно да се получи нормативно твърдение, решение или предложение за следване на политическа линия от твърдение, описващо факт. Казано по друг начин, невъзможно е да се получат норми, решения или предложения от факти.” (4)

 

И без да е философ от ранга на К. Попър, всеки достатъчно интелигентен човек знае, че споровете за красиво и грозно, добро и зло, щастие и нещастие, не са лишени от смисъл, но са почти винаги безрезултатни. В този смисъл народът е казал, че „един харесва попа, а друг – попадията”. В тази грубовата мъдрост има повече истина отколкото в брътвежите за някакви общоевропейски ценности, които, на всичко отгоре, по непонятна причина заобикалят Новия завет. 

 

От казаното следва, че ако съществува някаква „божествена” гледна точка по въпроса за важните и маловажните признаци на социалистическото общество, тя е принципно недостъпна за нас. Това общо съображение обезсилва претенцията на министър Вълчев да учи на морал нашите историци. 

 

Ясно е, че в решението си да върне за доработка учебниците по история за Х клас, Красимир Вълчев се основава на определено разбиране за „базовите характеристики” на социалистическото общество. Според това разбиране най-важната характеристика на едно общество е дали то е от една страна демократично и от друга – либерално. Следователно обществата могат да се разделят на два вида: либерално-демократични и такива, които не са либерални или (и) демократични. От гледна точка на тази проста класификация на обществата социализмът, който не беше нито либерален, нито демократичен, е чисто и просто общество „второ качество”. 

 

Няма съмнение, че тази идеология е популярна у нас, въпреки че още от времето на Платон срещу демокрацията са били издигнати силни аргументи. Що се отнася до либерализма, той вече излиза от мода. Моето скромно мнение е, че за нас, българите, той е една твърде неподходяща политическа дреха. Без да обсъждам въпроса по същество, аз все пак бих искал да напомня на уважаемия г-н министър, че според чл. 11 (2) на нашата конституция нито една политическа идеология  „не може да се обявява или утвърждава за държавна”, т.е. да се поставя от държавата в привилегировано положение по отношение на останалите. Това значи, че не трябва да се смесват две неща: конституционната политическа уредба на днешна България и начина, по който днешните българи „виждат света”. 

 

Днешна България има точно определена конституционна уредба – парламентарна демокрация - но не и някаква задължителна за всички граждани политическа идеология. За добро или за лошо всеки българин е свободен да възпитава децата си в ония разбирания за добро или зло, които сам изповядва, и не е министърът на просветата този, който ще се противопостави на тази гледна точка за възпитанието. Нещо повече: всеки български гражданин има право да отстоява убежденията си – либерално-демократични или не, стига да не нарушава ал. (4) от посочения по-горе член на Конституцията: да не разпалва етническа, расова и верска омраза и да не се стреми към насилственото завземане на държавната власт.

 

Когато става въпрос за идеологията, трябва да отбележим, че министър Красимир Вълчев изглежда не разбира смисъла на тази дума. Той твърди, че 

 

базовите характеристики на социалистическия режим са били „недемократични, силово наложени, идеологически, нарушаващи човешките права и свободи” и 

 

в днешна България „не трябва да се допуска идеологизиране и политизиране на учебното съдържание”. 

 

Това изглежда означава, че за уважаемия г-н министър думата „идеология” има негативна конотация, т.е. идеологията е нещо лошо, което пречи на възпитанието.  Думата „идеология” обаче има две основни значения: широко и тясно. В първия случаи под „идеология” се разбира „система от идеи”, напр. „шахматната идеология на Арон Нимцович”, „религиозната идеология на Лев Толстой”, а във втория – „сфера на общественото съзнание, която се състои от политическите, философските, моралните, правните, религиозните и естетическите идеи на хората и изразява техните социално-класови интереси.” Този втори смисъл е характерен за употребата на думата „идеология” от Карл Маркс и неговите последователи.

 

И в двата смисъла на думата обаче, и в тесния, и в широкия,  идеята, че възпитанието трябва да бъде идеологически неутрално, е чиста безсмислица. Да „изчистим” възпитанието от идеи – били те за произхода на човека или за доброто и злото – това може да каже само човек, който не си дава сметка за смисъла на думите. По същия начин, когато министър Вълчев застъпва тезата, че преподаването на история не само учи, но и възпитава, той, без да схваща това, влиза в крещящо противоречие с тезата си за деидеологизацията на учебното съдържание.

 

Самият факт, че инициативата на образователния министър да „коригира” учебниците по история беше подкрепена от привържениците на определени партии и порицана от други говори, че тази височайша гледна точка, която тук коментираме, не е политически безпристрастна. В ръцете на министъра обаче са „и ножа, и хляба”. И точно като някогашния партиен секретар от драматургията на социалистическия реализъм той е решил да въздаде справедливост за срам на професорите по история, които, оказва се, не са дорасли до неговите морални прозрения. Те, учените, никога не са били на почит у нас. И сега обществото нехае за унижението, на което ги подлага един администратор. Така им се пада – и бездруго днес професори и доценти – с лопата да ги ринеш. Нека министърът да им „набие обръчите”, че да разберат кой командва в тази държава!  

 

1. Hurley, P., A Concise Introduction to Logic, Wadsworth Publishing Company, Belmont, California, 1994, p. 135-136. 

 

 2. Дж.фон Нейман, Теория самовоспроизводяхщихся автоматов, издательство „Мир”, Москва, 1971, с. 67.

 

 3. По този въпрос виж Alfred Ayer, Language, Truth and Logic, Chapter VI, Critique of Ethics and Theology.

 

4. К. Попър, Отвореното общество и неговите врагове, т.1, Магията на Платон, Издателство „Златорогъ”, София, 1993, с. 83

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Вярно и точно казано, само че

    08 Юли 2019 11:51ч.

    за либералите от соросоиден тип аргументите нямат никакво значение. Тяхната религия са "евроатлантическите ценности", които и досега не са формулирани, но пък в тяхно име може да се изгони от работа и публично да се унижава всеки несъгласен с управляващите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен страхливец

    08 Юли 2019 11:54ч.

    Срещу идеологическата репресия не се рита в България, проф. Кулов. Можем само да се надпреварваме в похвални слова в чест на властимащите, иначе винаги сме прецакани. Вижте официалните позиции на университетите по отношение на мракобесието в новите закони, отнасящи се до висшето образование. Колегията не само прие кретенизма със създаването на бюрократични агенции, които определят кое е научна дейност и кое не, но и прилага "критериите" на НАЦИД навсякъде, за щяло и нещяло. Учените могат да се борят с некомпетентността и лобизма, но само ако са подкрепени от ректорските ръководства. Когато те играят в комбина с властта, можем само да скърцаме ядно със зъби. Що се отнася до очевидната правота на повечето от добре обоснованите тези в статията Ви - какво да очакваме от бюрократична писарушка, избила от блатото на пишман финансистите? Единствено купени морални оценки, които смачкват всякакъв опит за обективна преценка. Моят собствен съвет е да се надявате (както и аз), че някъде в Ада има специално място за хора, които си играят с идеите и съвестта на обществото като жонгльори на кръстовище. Вие сте прекалено мек. Да определиш съвременната политическа структура в България като "демокрация" е все едно Цицерон да разправя, че Рим е демокрация. Очевидно е, че призракът на една арогантна, мръсна и затънала корупция идеология, маскирана като борба за "права", е установила дори по-тежък диктат върху българското общество, а и върху доскоро благоденстващите западни общества, отколкото Брежневия и Сталиновия комунизъм. Единственото, което може да промени нещата е мащабна война. Дали не е по-добре да живеем в една безкрайна 1984-та? Аз не съм сигурен, но отговорът на повечето обикновени хора е категорично "да". Много е смешен митът за "десния интелектуалец". Човек само трябва да види статиите и коментарите в сайтовете на nova news за да види интелектуалния капацитет и ерудицията на "десния човек" в България. Той се изчерпва с малоумни иронични неологизъмчета от типа на "Раша" и "Путьо", които се предполага, че имат аргументативна функция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Просветен министър или партиен секретар?

    08 Юли 2019 12:25ч.

    Не, комсомолска секретар!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прот

    08 Юли 2019 13:00ч.

    С цялото ми уважение към трудът Ви, г-н професор, следва да посоча абсолютната невъзможност на министъра да схване двете причини поради които дължи оставка. Вината не е у вас или в наратива, той толкова може. Партиен секретар.Политпропагандатор. Профгрупорг.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като гледам снинката се чудя...

    08 Юли 2019 13:09ч.

    ...министърчето ли е клонинг на евродепутатчето Ковачев А. или обратното, но това е по-безинтерсният казус, а по-интерсният е дали и на двамцата и родителите са били яростни антикомунисти, че то обикновено децата на бившите байтошови функционери са бай-яростни апологети на западната "демокрация и евроатлантически ценности?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аллаху акбар, хайл Хитлер, вобискум Сатанас и т.н.

    08 Юли 2019 13:40ч.

    Някой го е хванала логореята. На какво основание министъра казва? Ами защото е облечен с власт, а властта означава принуда. България светска държава ли трябва да бъде? Ние българи ли сме? В държава ли трябва да бъдем организирани, или в друга структура, напр. комуна? Законите на държавата задължителни ли са? Частната собственост свещена и неприкосновена ли е, особено тази на богатите? Парите имат ли стойност? Ако полицай ти издаде нареждане, ти трябва ли да му се подчиниш? Какви партии може, и какви не може да има? Престъпление ли е канибалството? Собствеността на починалия принадлежи на кого? И т.н. и т.н. - на практика по-голямата част от живота на хората в обществото се урежда на принипа - защото някой си така е казал. Това е политиката - да се моделира живота и поведението на гражданите доколкото бъде преценено за нужно. Каква е ролята на образованието в цялата работа? Въпрос с повишена трудност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Каква е ролята на образованието в цялата работа?"

    08 Юли 2019 14:16ч.

    В “Еволюция на всичко”, Мат Ридли цитира Хорас Ман /към 1850г./, считан за един от отците на американското обществено образование: „насаждането на ценности като покорство към властите, пъргава изпълнителност и организиране на времето според звъна на камбани ..."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Просветен министър или партиен секретар?

    08 Юли 2019 15:38ч.

    Обикновен Киряк Стефчов!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мерник

    08 Юли 2019 16:35ч.

    За съжаление пред погледа на всички нормални българи,едно недоносче,една калинка от БКП/ГЕРБ раздава оценки,заповеди ,изобщо безчинства в една толкова сериозна сфера като образованието.Къде е интелигенцията-културна ,образователна да реагира на това брутално поведение?Народът бил умрял,бил мърша..Не! Няма ги моралните водачи на нацията,защото са заситени с моркова на Борисов.С две думи,продажна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • скука

    08 Юли 2019 17:00ч.

    Либерализма наистина умря,особено в БГ. Време е подобни либерални правителства като на ББ също да отидат в историята. Първото нещо,което трабвя да направи новото правителство е да изчисти цялото министерство на образованието от соросите либерасти,и да отмени техните сороски реформи, учебници,програми, защото децата са бъдещето на БГ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Продадени като месо

    08 Юли 2019 17:13ч.

    Вълчев пусна Анимус в училищата и с Партията продадоха децата като месо на чужди НПО. Днес 18:30 от НДК е протеста срещу търговията с хора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    08 Юли 2019 19:41ч.

    БКП/ГЕРБ нямат нищо общо. Простотията, неможенето и користта нямат цвят нито нация. Всичкото професор, хабилитирани и пр. как търпят случайници се пита?! Този им се явява шеф, както и "безсребреника" Вълчев преди години. Какво ще загубят, смешните си заплатки ?! Те са съсловието, което трябва да каже "сус". Иначе ще се окаже че наистина всичко се решава от столипиново, факултета и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Te са съсловието, което трябва да каже "сус"."

    09 Юли 2019 8:46ч.

    Да! Това е абсолютно правилно, кастата на учителите е исторически призвана да бъде консервативна, за да съхрани здрав фундамента на общетсвото, но феминизацията, соросоидацията и нагъзвацията съсипаха средното, а вече и висшето образование!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Познавах и много прилични хора, заемащи поста партиен секретар.

    10 Юли 2019 11:06ч.

    За разлика от това самозабравило се нищожество с абсолютно тоталитарен манталитет, какъвто е настоящият министър на българското, с извинение, образование. Впрочем нищожеството има и по-сериозни тоталитарни грехове: 1) Чрез законодателните си инициативи, одобрени от нотариата Му, то върна доноса като инструмент за академично развитие, вкл. анонимния донос. 2) Превърна НАЦИД в някаква, метафорично казано, тричленка, която анонимно преценява постфактум, със задна дата, след частити рецензенти, кой става и кой не за професор, доцент, доктор, доктор на науките в пълно нарушение на българското административно право - става дума за хора, минавали през 20-членен СНС и ВАК по съвсем друг закон и изисквания. По оплаквания на колеги въпросната тричленка обръща внимание на всякакви анонимни доноси и уважавани колеги даже са били заплашвани със съд по телефона. 3) Сведе оценката на цялата хуманитаристика и българистиката до някакви точки, лобирайки за частни задокеански,фирми и пренебрегвайки дори европейската система ERIH PLUS.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Добре, че през двата предишни века не е имало такива министри,

    10 Юли 2019 11:14ч.

    а то ни Висше училище от 1888 г., Софийски университет днес, ни Българско книжовни дружество от 1868 г., БАН днес, щеше да има. Да не говорим, че Кант щеше най-много да мие тоалетните в университета в Кьонигсберг, а на Витгенщайн нямаше и ведро да му се връчи да полива някоя академична градинка в Обединеното кралство с единствената му приживе монография от 75 страници. Която бройка страници и монографии хич, ама хич не се вписва в описаните в Правилника на гусин министъра към ЗРАСРБ виждания за това що е монография и има ли тя почва в партийносекретарската министерска главица, според която главица, вместо ученият да мисли за смисъл и принос, трябва да брои страници и знаци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Просветен министър или партиен секретар,

    10 Юли 2019 12:04ч.

    Не - шмульо!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "не" на диктатурата на бюрокрацията в науката!

    10 Юли 2019 13:31ч.

    Напълно приветствам поста от 10.07.2019 в 11:14 !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Този

    10 Юли 2019 16:12ч.

    професор явно иска да имаме за идеология идеите на социализма и комунизма, или Маркс Лениновата идеология. Сега Корнелия Нинова с Визията си за България, ни дава идеи и идеология за повече държава, но това не било марксистко ленинска идеология за класовата борба и унищожаване на богатата класа. Но повече държава означава държавна собственост, която обаче не може да се получи без да се изземе от богатите, или да се национализира. Което означава пак класова борба. Защото няма да платят на богатите за тяхната собственост, както са правили в Чехословакия и Унгария след 1945 година, а просто ще се вземе или ще се национализира собствеността от богатите хора. Може богатите само да не бъдат убити. Та това е Визията за България. " Преоблякъл се Илия, огледал се - пак в тия". Ама по простите хора могат да бъдат излъгани - няма да се връща социализма, но пак държава или повече държава или държавна регулация и държавни предприятия, които били за социална грижа към безработните. Но сега няма безработица в България. Има десен комунизъм с пълна заетост, големи заплати и внедряване на НТПрогрес. Тогава основната теза против капиталистическия десен комунизъм е, че има неравенство. Комунисти преди 10 ноември 1989 година казваха, че комунизма не върви заради уравниловката или по точно заради равенството в бедността. Казваха, че трябва да има неравенство, но малко. А то си има неравенство при капитализма. Само че капиталистите присвояват обществен капитал, като частна собственост и затова са общественици. Те динамично управляват капитала си, като го "въртят" или вкарват в кръгооборот и така са общественици. Те работят за обществото, като създават стоки,, организират производство и пазар и съответна инфраструктура, плащат данъци, заплати, строят заводи фабрики и т.н.. Така, че няма никакво основание да ги мразим. защото богатите работят за обществото. Това не е либерализъм, а десен консерватизъм, който е бъдещето на човечеството. Либерализъм е центъра, а ляво е социалдемокрацията, а не социализма комунизма , и демократичния социализъм, които са крайно леви утопични идеи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Къде от рубриката “Скандалът”

    11 Юли 2019 5:06ч.

    изчезна писмото на проф. Кулов - в настоящия момент го намирам само в рубриката “Коментари”?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Питам, понеже има и други въпроси за задаване:

    11 Юли 2019 5:30ч.

    Колко и какви монографии имат авторите на проекта за промени в ЗРАСРБ? Какъв процент от гласувалите тези промени в НС са учени със степени и академични ДЛЪЖНОСТИ (от научните ни ЗВАНИЯ по стария закон ни лишиха неправомерно още с предишния вариант на ЗРАСРБ)? Защо в ЗРАСРБ пише само “международни бази данни”, а негласно се признават само Scopus u Web of science (Институтът по балканистика пусна писмо до министъра с подписана от редица колеги петиция поне ERIH PLUS да се признава в хуманитаристиката)? Защо в нарушение на административното право подлежим на анонимна “преоценка” със задна дата, тъй като са ни били присъждани научни степени и научни звания в съответствие на съвсем друг закон, а сме и изчаквали два месеца и половина “мораториум” ВАК за евентуално плагиатство? Една монография със сериозни научни приноси наистина ли не се брои за монография по планетата, ако е 99 стандартни, а не 100 според Правилника на МОН към ЗРАСРБ и на какво основание? Приносите в хуманитаристиката, че и в другите науки, в България никога не са се мерили в наукометри, науколитри, наукокилограми и наукоточки по таблици до настоящия Правилник. В момента има единни национални наукоточки според него, но на всеки университет е дадено право да си добавя свои допълнително. Знам един провинциален например, в чийто правилник наукоточките за публикации и цитати в хуманитаристиката са завишени дву- и трикратно, което е дискриманация спрямо останалите колеги в същия университет и в другите университети в България? Защо е дадена подобна възможност, след като ще има единни национални изисквания? Кой носи отговорност за възможността за подобни дискриминационни явления?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Закони с обратна възможни ли са и на какво правно основание в демократична европейска РБ?

    11 Юли 2019 6:01ч.

    А настоящият Правилник за приложение на ЗРАСРБ има ли силата на закон и на какво правно основание? А всичко на всичко регистраторът НАЦИД на какво правно основание се явява арбитър на решения на СНС, ВАК по Закона за научните степени и научните звания и научните журита по стария вариант на ЗРАСРБ? А колко научни списания по българистика, регистрирани в Scopus u Web of science, са съществували в България отпреди 2015 г. и колко са в момента? А всички научни публикации до тази година по български език, българска литература, българска история, българска етнология, етцетера се явяват “втора ръка” наука само защото не са плащани едни пари на фирмата Scopus? Кой чиновник държи в джоба си отговорите на всички тези въпроси?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Забележка

    11 Юли 2019 6:05ч.

    заглавието на горния пост да се чете “Закони с обратна СИЛА...” Против такава възможност, предвидена по настоящия закон и правилника за приложението му, събираше подписи синдикат “Подкрепа”. Няма яснота каква е съдбата на подписката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Последно питане, много важно:

    11 Юли 2019 6:29ч.

    При подобно законодателно-правилниково творчество какво правим с придобилите научни степени и академични длъжности лица по ЗРАСРБ от 2010 г., в чиито научни журита са били председатели и членове професори и доценти /ВАКовски, да ги наречем/, но които понастоящем все още липсват от сегашния регистър на НАЦИД поради ред бюрократични недоразумения и неясно бързане със сроковете за рагистрация - не са един и двама, вкл. и мастити български учени? Отнемаме им дипломите? Лишаваме ги от право да участват в научни журита? Спираме всякакви конкурси и седим и чакаме? В чии джобове са скрити отговорите на тези въпроси?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи