Почина писателят Георги Данаилов

Почина писателят Георги Данаилов
Писателят Георги Данаилов е починал тази нощ на 81-годишна възраст след тежко боледуване, съобщи бТВ.

 

 

Георги Данаилов е потомък на известен свищовски род. Внук е на акад. Георги Тодоров Данаилов и правнук на Марко Балабанов – първия външен министър на България след Освобождението. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Завършва и преподава химия, а пише от студентските си години.

Още първите му книги печелят широка популярност: „Деца играят вън“ (1970), „При никого“ (1973), „Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието“ (1982).

„Къща отвъд света“ (1997), посветена на село Ковачевица, е най-преиздаваната му книга.

Търсени и обичани са и „До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис” (1990), „Спомени за градския идиот“ (1993), „За Жан-Жак Русо и други глупости“ (1997), „Доколкото си спомням“ (2000 – 2002), „Весела книга за българския народ“ (2004), „Зимникът на рая“ (2007), „Защо не сме социалисти“ (съвместно с още 10 автори, 2009), „Мемоарите на едно жълто паве“ (2009), „Цената на безсмислието“ (2012), „Към никъде“ (2015).

Автор е на много пиеси: „Краят остава за вас“ (1975), „Съдията и жълтата роза“ (1977), „Несериозна комедия“, „Есента на един следовател“ (1980), „Солунските съзаклятници“ (1983), „Господин Балкански“ (1985), „Една калория нежност“ (1986) и др.

По негови сценарии са заснети филмите „Деца играят вън” (1971), „При никого” (1975), „Хирурзи“ (1977), „Почти любовна история” (1980), „Забравете този случай” (1985), „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде? (2007) – трите, заедно с Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (1990, заедно с Георги Дюлгеров) и др.

Книги и пиеси на Георги Данаилов са превеждани на руски, арменски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и др. езици. Пиесите му са играни в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Грузия, Армения. Носител на призове от международни филмови фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан.

През 1997 г. Георги Данаилов спечели първа награда на международния конкурс „Русо“ в Париж.

Лауреат е на наградата на София, почетен гражданин е на Свищов, присъдени са му наградите „Чудомир”, „П.Р. Славейков” и „Стоян Михайловски”, „Аполон Токсофорос“ от Празниците на изкуствата „Аполония”.

От 1993 до 1995 г. Георги Данаилов беше председател на Агенцията за българите в чужбина.

Коментари

  • ?,dlf

    08 Март 2017 13:06ч.

    Винаги е тъжно,когато е налице загуба на човек. Лека му пръст на Г.Данаилов,нека да бъде оценен от идните поколения.Сега да спазваме ...".не съдете,защото ще бъдете съдени..."Прави обаче впечетление, в кратките биографични бележки се подчертава може би несъзнателно, интернирането на неговото семейство през 50 години,преподаването на химия, но не това,че е дълги години уважаван университетски преподавател във ВХТИ. Изпитвал е жена ми като асистент още 1964 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Камен Стефанов

    08 Март 2017 15:38ч.

    Мир на душата ти, Жожо. Неизбежно ще те последваме и понеже ни изпревари, надявам се, че и там ще ни срещаш, като в Ковачевица - с недоверие, завършващо с приятелство. Благодаря ти за миговете, които прекарвам с твоите книги и спомени. Бъди благословен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като списувател сигурно е......

    09 Март 2017 9:06ч.

    ..... не лош в този занаят но като човек предпочитам да не го споменавам с НИЩО!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи