"Пилотът не се завърна и се смята за изчезнал". 73 г. от смъртта на Антоан дьо Сент-Екзюпери

"Пилотът не се завърна и се смята за изчезнал". 73 г. от смъртта на Антоан дьо Сент-Екзюпери
На 31 юли 1944 г. авторът на „Малкият принц“ поема на последния си боен полет, от който никога не се завръща. И до днес обстоятелствата около инцидента със самолета на писателя и неговото изчезване не са напълно изяснени.

 

Антоан Мари Жан-Батист дьо Сент-Екзюпери е роден в Лион (Франция) на 29 юни 1900 г. в обедняло аристократично семейство. Баща му умира, когато малкият Антоан е едва на 4 години и с възпитанието му се заемат майка му и леля му. През 1912 г. бъдещият писател лети на самолет за първи път, но само като пътник. В училище, Сент Екс – както го наричали приятели и колеги, бил малко непостоянен и ленив и през 1919 г. се проваля на изпитите за постъпване във френския флот. Става слушател в архитектурния отдел на Школата по изящни изкуства в Париж. Две години той отчаяно търси цел в живота си – нещо, което да се съизмерва с талантите му, но и да провери смелостта му.

 

През 1921 г. Сент-Екзюпери е призован на военна служба и започва да се обучава за пилот. До следващата година той вече има пилотско свидетелство. Не след дълго преживява и първия си инцидент: през пролетта на 1923 г., докато изпълнява въздушна акробатика над Версай, горивото му свършва, той се опитва да се плъзне отвъд тълпата и загубва скорост. Идва в съзнание в болницата с множество наранявания. След тази катастрофа е отстранен от служба, мести се в Париж, където започва се занимава с писане. Това обаче не е особено доходно и Антоан става пътуващ продавач на камиони. През 1926 г. се завръща към голямата си любов, летенето, но вече не като военен, а като пилот на авиокомпания, която е пионер в първите услуги за авиопоща между Франция и нейните колонии в  Северна и Западна Африка. Назначен е за шеф на авиобаза Кап Жюби, на самия край на Сахара. Там Сент-Екзюпери пише първия си роман „Южна поща“.

 

През 1929 г. писателят-авиатор продължава приключенията си в Южна Америка – назначен е за директор на аржентинската служба за авиопоща. През 1931 г. се жени за Консуело Сунсин, родена в Салвадор писателка. Бракът им е доста бурен, Сент Екс има и доста афери с други жени. През този период той едновременно пише и работи като летец изпитател, журналист и служител по връзки с обществеността в „Ер Франс“.

 

През 1935 г. при опит да прелети от Париж до Сайгон за рекордно кратко време, Антоан дьо Сент-Екзюпери, заедно с механика си Андре Прево, се разбива със своя самолет в  Либийската пустиня. Открити са от бедуини 4 дни по-късно, без храна и напълно дехидратирани.

 

 

Когато започва Втората световна война, Екзюпери по всякакъв начин се опитва да се върне като доброволец във военновъздушните сили. Първоначално властите му отказват – заради възрастта и нараняванията му (лявата му ръка е частично парализирана). В крайна сметка обаче е назначен в разузнавателна авиогрупа и изпълнява 7 разузнавателни мисии между март и юни 1940 г. Малко след това Сент Екс е демобилизиран и заминава за САЩ. Именно там написва най-известното си произведение, което му носи световна слава -„Малкият принц“, като създава сам и илюстрациите към него.

 

В края на март 1943 г. писателят отново се завръща на активна военна служба във Франция. Частта, към която е прикрепен, извършва фоторазузнаване.

 

Сент-Екзюпери е доста небрежен, както по отношение на външния си вид и обноските си, така и при полетите си, и това му коства множество инциденти. През юли 1943 г. претърпява поредния такъв, заради допусната от него техническа грешка. Принуждават го в следващите 8 месеца да остане на земята. През пролетта на 1944 г. му е разрешено да лети отново и са му възложени 5 мисии.

 

На 31 юли, в 8,45 ч. сутринта, от базата но о. Корсика Сент Екс излита още веднъж, въпреки, че вече е превишил петте си разрешени мисии. Денят е идеален, горещ и ясен. Самолетът навлиза в корсиканските планини, насочвайки се към крайбрежието на окупирана Франция. Оттам той възнамерява да продължи на север, до Анеси и Гренобъл, проследявайки движението на вражеските германски военни части. Половин час след излитането, той е засечен от радар, докато прекосява френското крайбрежие. По обяд радарът трябвало да го улови отново при завръщането му. Но екранът остава празен. Часовете минават, а надеждата у колегите и приятелите му започва да намалява. До 14,30 ч. горивото на пилота трябвало да е свършило. В 15,30 ч. разследващият офицер попълва докладната карта за мисията: "Пилотът не се завърна и се смята за изчезнал."

 

 

Веднага се появяват различни версии какво и как се е случило. Едни смятат, че е бил ударен от вражески огън, други - че е стигнал до неутрална Швейцария, или че може да е бил спасен и закрилян от Съпротивата. Има и такива, които предполагат, че е поредният инцидент на Сент Екс – че той е изгубил съзнание заради недоброто си здравословно състояние, или че кислородното оборудване е отказало по някаква причина.

 

Много десетилетия по-късно, през 1998 г. се появява доказателство – южно от Марсилия един рибар открива в мрежата си сребърна верижка-гривна. На нея е гравирано името на писателя, на съпругата му и адреса в Ню Йорк на издателя на „Малкият принц“. Две години по-късно, в същия район, гмуркачи откриват отломки от самолет, вероятно този, на който е летял Сент-Екзюпери. Една от останките се оказва фрагмент от пилотската кабина. По запазения номер на самолета и и архивните данни се изяснява, че това действително е самолетът на писателя. Но отговор на догадките какво точно се е случило все още няма. Това може би ще си остане последната загадка на авантюриста пилот и писател. Единственото, което може да се каже със сигурност е, че самолетът е паднал във водата с висока скорост и почти вертикално. В момента на съприкосновение с водата е последвал взрив. Самолетът бил напълно унищожен, а отломките му разпръснати на огромна площ и дълбоко в морските недра.

 

Години наред французите вярват, че Антоан дьо Сент-Екзюпери просто е изчезнал, подобно на своя приказен герой.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Lizi

    01 Авг 2014 16:15ч.

    \"Най-хубавото е невидимо за очите, най-същественото се вижда само със сърцето\"...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поклон

    01 Авг 2014 18:51ч.

    Най-гениалната малка книжка за Човека!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hans

    01 Авг 2014 19:08ч.

    Невероятен и неповторим! Мир на душата му!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • georgieff/vienna

    02 Авг 2014 7:35ч.

    very strange:an autor beloved and adored by multitudes (all over the world!)whose works *simply cannnot read! * cannot understand why do they find him a genius and interesting while people like me feeling a repugnance to all he had written! in order to be understood correctly: 1/ feel very competent in literature, 2/ *can/read all French autors in original\", 3/ * adore the French literature! and ...(in spite of all): there is no any power in this world that can/ could force me to open any book by him!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Люлин

    03 Авг 2014 5:16ч.

    Какъв живот ,какъв човек........

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоименов

    08 Авг 2017 10:39ч.

    Велик писател! Няма вече такива писатели - сега има драскачи във виртуалната реалност, в която всичко е измислена лъжа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • По-горе Георгиев (от Виена) намира Екзюпери за НЕЧЕТИВЕН и даже „будещ отвращение“ с творбите си.

    11 Авг 2017 21:14ч.

    Не са малко хората, които чувстват нещата точно така, макар като цяло всички да изразяват адмирации към автора на Малкия Принц — може би защото ТАКА Е РЕДНО. Всъщност величието на този ПРЕДИ ВСИЧКО ПОЕТ е, че той именно е ПОЕТ, а поезията е нещо, което си остава неразбираемо за 90 процента от населението на Земята. Но затова пък поезията му наистина е разтърсваща, зашеметяваща. Ясно е, че за да се РАЗБЕРЕ (а не само да се ПОЧУВСТВУВА) една поезия, тя трябва да въде възприета от позицията на един богат житейски опит. При Екзюпери житейският опит на четящите е от съществено значение. За да възприемеш Екзюпери, а не само неговия Малък Принц, ти трябва да познаваш Франция, да познаваш Северна Африка, да познаваш атмосферата на аржентинската Пампа и на Кордилиерите, да познаваш ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ, да познаваш Онзи Въображаем Древен Мъдрец, който в „Цитаделата“ изгражда представата за обитаемия свят като за ХАОС, който чака нас да го превърнем в ХРАМ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Павлин Илиев

    14 Май 2018 14:55ч.

    След като рибарите намират гривната започва разследване.Тогава Франция намира тези части на самолета, след това отиват при останалите живи нацисти и вземат документи за да видят кой е свалил този самолет.На края става ядно, че това е бил някакъв нацист, (забравих му името + той още е жив) който просто си е вършел работата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи