Коя е наистина Никол Кидман? Австралийската суперзвезда, родена на Хаваите, която днес живее в Нашвил - американската столица на кънтри музиката -, ще навърши 50 г. през юни.

 

 

Открита в “Смъртоносна тишина” (1989 г.), превърнала се в звезда в “Да умреш за…”, тя стана НИКОЛ КИДМАН с “Широко затворени очи” (1999 г.), филма завет на Стенли Кубрик, който бележи и края на двойката Никол Кидман-Том Круз. Тя не само се еманципира от него, но и утвърди таланта си, който я превърна в една от най-ангажираните звезди през следващото десетилетия. “Другите” (2001 г.) и “Часовете” (2002 г.) й донесоха голямото признание: “Оскар” за главна женска роля през 2003 г.

Във филма “Лъв”, първата режисьорска работа на Гарт Дейвис, тя прави забележителна второстепенна женска роля, за която бе номинирана за “Оскар”. Направен по истинска история, филмът разказва за невероятната съдба на Сару (Дев Пател), индийско дете, осиновено от австралийска двойка, което, благодарение на Google Earth, ще намери истинската си майка 20 г. по-късно, след като брутално е било откъснато от нея. С перука и погрознена, Никол Кидман играе тази майка осиновителка, преизпълнена с любов и съпричастност. Срещнахме се с нея на кинофестивала в Торонто, където тя бе дошла, за да представи филма “Лъв”. Никол Кидман е едновременно много сърдечна и напълно недостъпна, един от многобройните й парадокси.

 

 

- Лесно можем да си представим какво ви е привлякло в този проект…

 

- Това е истинската история на една жена, която е могла да има деца, но е избрала да си осинови, защото е носела в себе си идея, още по-голяма от майчинството, историята за напълно безусловната любов. Срещнах се с тази жена, прекарах известно време с нея, тя ме развълнува. А освен това имах желание да подкрепя Гарт Дейвис: той е австралиец, това е първият му филм и аз вярвам в него. Стигнах до момент в кариерата си, в който смятам за важно да работя с начинаещи режисьори, автори със силна и дръзка визия.

 

 

- Не е съвсем обичайно за звезда от вашия ранг да участва в първия филм на даден режисьор…

 

- Това е почти творческа борбеност. Все повече ме привлича независимото кино, авторските филми с малък бюджет, които изместват границите. Искам да обърна гръб на самодоволството и вече не искам да се защитавам. Наистина се вълнувам да застана зад тези млади режисьори и да преживея с тях емоцията на първите мигове. Сега снимам с Йоргос Лантимос - знаете го, режисьора на “Омарът” -, след това ще работя със София Копола в The Beguiled (уестърн, римейк на филма на Дон Сийгъл). Това са проекти, в които няма нищо консенсусно.

 

- Помогна ли ви срещата с истинската Сю Брайърли, чиято роля изпълнявате в “Лъв”?

 

- Първо, тази история ми говори лично: аз твърдо вярвам, че в този свят някои хора са предопределени да се срещнат. После, защото има много общи неща между нея и мен. Тя е австралийка. И също като нея аз съм осиновителка на две деца. За филма се преобразих физически - обожавам метаморфозите. Ето в какво се състои нашата работа. Да бъдеш актриса, означава да се поставиш в услуга на един филм, дори ако това означава да пожертваш нещо - своята тайнственост или предполагаема красота -, това е задължение. Ако искам да запазя контрол, то тогава е по-добре да упражнявам друга професия.

 

- Като осиновителка, задавахте ли си въпроса, както във филма, какво ще решат децата ви по-късно?

 

- Двете ми осиновени деца вече са големи. Изабел, по-голямата, е на 22 г. и се омъжи. Другите ми две биологични деца, Фейт Маргарет и Съндей Роуз, са на 6 и 8 години. Каквото и да решат децата ми в живота си, аз ще ги подкрепя.

 

- Живеете в Тенеси. Съпругът ви Кийт Ърбан е идол на кънтри музиката. Как изглежда животът ви?

 

- Животът в Нашвил е прекрасен. Там живея просто, спокойно, доста е буржоазно. (Тя се смее). Семейството ни е сплотено, омъжена съм за един и същи човек от десет години, аз съм удовлетворена жена. Всичко е стабилно, паралелно на много интензивен творчески живот.

 

 

 

- Като че ли вашият стабилен живот ви позволява да се “отпуснете” във филмите…

 

- Мисля, че няма нищо по-хубаво от това да се прибереш у дома и да намериш онези, които обичаш. Това е моята котва, убежище, светилище. Това е източникът на моето равновесие и енергия: днес аз знам много точно къде ми е мястото. В крайна сметка, всичко се свежда до любовта. Това е абсолютната основа. Много силно осъзнаваш това, когато си дете, после има периоди, в които може би го забравяш или се отдалечаваш, но това е животът: да бъдеш обичан, да намериш любовта, да даваш любов.

 

- Има ли актриси, които чувствате близки?

 

- Обожавам Мерил Стрийп, но ако трябва да посоча европейска актриса, това ще бъде Изабел Юпер. Тя е смела актриса, изследователка: достатъчно е да видиш филмите й с Михаел Ханеке или последния, на Пол Верховен. Луда съм по Ханеке, съобщих му, че бих искал да работя с него, но той все още не ми е предложил роля…

 

- Мислите ли, че при избора си на филми давате думата на жените?

 

- Боря се за жените, за правата на жените, събирам средства за някои благотворителни каузи, като борбата срещу насилието над жени и посегателството към основните им права. В киното разказвам тяхната история. Когато избирам филм, винаги имам наум тази мисъл: сложността на живота на жените. С Рийз Уидърспун продуцирахме сериал за HBO, който се казва Big Little Lies. Жан-Марк Вале ръководи напълно женския кастинг: Шейлийн Удли, Лора Дърн, Зоуи Кравиц, Рийз и аз самата. Надявам се, че докато съм жива ще видя жена президент на САЩ и дъщерите ми ще станат свидетелки на това.

 

- Смятате ли да преминете към режисурата?

 

- Не на всеки е дадено да бъде режисьор. Трябва наистина да съм обсебена от някоя история, за да го направя. И сега ми е доста трудно да обясня на двете си дъщери, че майка им трябва да отсъства, за да изиграе роля, ако трябва да добавя, че “мама заминава да снима филм”, ще им бъде тежко. Те се ядосват всеки път, когато заминавам задълго. Все още са много малки, имат нужда от майка си. Когато миналата година трябваше да се кача на една театрална сцена, поисках позволение от тях. Те ми отговориха в унисон: “Дума да не става!”. Трябваше да преговарям с тях, за да играя във “Фотограф 51” в Лондон. Вярно е, че аз не искам да пропусна детството им…

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Одрин падна!

Одрин падна!

На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българска...

2 коментар/a

((555 на 16.02.2017 в 09:00
А тия тъмнокожи деца, като ги осиновяват бели родители, тях някой пита ли ги?
*******(((_______** на 16.02.2017 в 09:04
Путин забрани да се осиновяват руски деца в Америка, но някой пита ли малките българчета, като ги осиновяват зад граница? Това е държавно богатство, държава без хора, за къде!

Напиши коментар