Народът сменя господарите, но не и игото си

Народът сменя господарите, но не и игото си
"Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен нему: той просто носи други дрехи". В книгата си “Величието на обикновения народ” (Grandeur du petit peuple), дневник, писан всеки ден, френският философ и писател Мишел Онфре разказва за едногодишния бунт на “жълтите жилетки”. Откъс от него публикува “Фигаро”.

 

В памет на баща ми Гастон, който беше селскостопански работник,

На майка ми Елен, която беше чистачка,

На брат ми Ален, който е механик в кариера,

На жена му Натали, която е лавкаджийка,

На племенника ми Людовик, който след обучение за дървосекач, е чирак водопроводчик

На племенницата ми Виржини, която е санитарка

 

Историята се повтаря. Но би било безполезно и нелепо да пригласяме на марксисткия припев, че това, което първият път се случва като трагедия, винаги се връща под формата на комедия. Невярна мисъл на истински овце, интелектуален мързел и реторична леснота. Всеки, който все още има малко памет и култура, знае, че това, което се случва, вече се е случвало и още ще се случва според същите принципи. Доброто познаване на Тацит и Тит Ливий, Сетоний или Полибий е достатъчно за усилието на онзи, който иска да разбере последните ни двадесет века - и още повече последните двадесет и пет години, ако не и последните двадесет и пет месеца… 

 

Гракхите* описват морфологията на всички народни движения: как се раждат, растат, живеят, умират и изчезват, смилани от властниците и собствениците. Когато с двамата братя Гракхи плебсът се разбунтува срещу патриархата, той трябва един ден да плати цената за бунта си и то с кръв. Също като Спартак, тракийският гладиатор, който въстава срещу Рим и в крайна сметка е разпънат на кръст заедно с 6000 свои другари в бунта на километри по протежението на Виа Апия. Историята на Европа е богата на жакерии, бунтове, метежи, въстания, размирици, в които всеки път се чува думата на унизения, наранен, лишен, изтощен, обложен с данъци, такси, удръжки, осакатен народ.

 

Народът не се стреми да смени политическия режим, на който се подиграва при първия си глад, защото той иска хляб за семейството си, мляко за децата си, лоена свещ за бедното си жилище и сапун за чистотата си. Той не е чел “За обществения договор” на Русо, нито “Духът на законите” на Монтескьо и не го интересува дали най-добрият начин да промени живота си е република, вдъхновена от римляните, или конституционна монархия, заимствана от англичаните: той иска да може да печели своя къшей с труда си, да купува всекидневния си хляб, да храни жена си и децата си, да пере бельото си и да мие тялото си, опустошено от работа, мизерия и бедност. Каква полза от генералните щати на краля или разискванията на претъпканото Учредително събрание на якобинците, ако остава експлоатиран? Сменя господаря си, това е всичко…

 

Каква полза за обикновения народ от Френската революция? Важно ли е за него, че вече не живее при монархия, а при републикански режим? Или при Директорията? Или при империята? Или при Реставрацията? Не го интересува дали е експлоатиран от един режим или от друг. Той сменя оковите, но не и положението си, пребоядисват игото му, но винаги има такова. Защото революциите - би трябвало по-често да си задаваме въпроси за етимологията, защото тя носи истинския смисъл на нещата… - никога не са нещо повече от въртеливи движения, които връщат най-скромните в изходната им точка! След като се случат, те заменят една тирания с друга. Махат диктатора, за да направят място за подобен нему: той просто носи други дрехи.

 

Възхвала на народа от старата школа

 

Как да се преборим с тази проказа на периферната Франция? Като очерним движението, за да попречим да се чуе това, което има да каже. По силата на поговорката, която е все по-актуална, че мъдрецът показва луната, а глупакът гледа пръста му, институционалната преса разполага с изпитана техника: да дискредитира ищеца, за да дискредитира искането му. По какъв начин? Достатъчно е да ги представи като кресливи селяндури, кретени от полето, простаци от горите, тъпаци от селата, неграмотници, дошли от гората. Това е триумфиращият аргумент, откакто парижките бобита** отдясно и отляво възхваляват заслугите на маастрихтската либерална държава - свикнали сме!

 

Следователно това е Франция на пиячите и пушачите, на ловджиите и шофьорите, които носят жълтата жилетка. Тези хора, забележете, не пият Сприц на терасите на Сен-Жермен-де-Пре, не пушат хашиш в шикозните апартаменти в Маре***, не са вегани в тавански помещения с гледка към Айфеловата кула, следователно са селяндури, селяни, говеда, с една дума: варвари…

 

Преди “Жълтите жилетки” научих един урок: този народ, когото дългогодишната либерална образователна и културна политика се опитаха да оскотят, видиотят, затъпят, кретенизират, този народ, повреден от десетилетия от лишено от култура училище, безмозъчни телевизионни предавания, форматирани книжни продукции, пропагандаторски речи, масово препредавани от печатните, радио и телевизионни медии, този народ, угояван като гъска от телевизионните риалити и вариете, от религията на футбола и опиума на игрите на късмета “Франсез де жу”, този народ, за който казах веднъж, че е народ от старата школа и го обичам, този народ: той мисли. И той мисли точно и правилно. Доста по-добре от Макрон, за когото казаха, че е бил асистент на Пол Рикьор, и от неговото обкръжение и предани избраници. Чуваме малко, много малко, да не кажа изобщо народа от старата школа, прославян някога от мозъчния тръст “Тера Нова”****.

 

Вижте емблематичния Матьо Касовиц, който туитва: “Народът, който се бори да защити комфорта си, не ми харесва” (25 ноември 2018 г.) - да защити комфорта си, докато той получава минимална или почти минимална работна заплата! Иначе са много мълчаливи хората от шоубизнеса, киното, литературата, песента, които толкова често виждаме в медиите, за да се борят с Глада и Мизерията с главни букви, стига само да не ги карат да вземат страната на гладуващите и мизерстващите с малки букви, които живеят под носа им… Това завръщане на стария народ, който прави Историята и иска да разчисти стария свят - фалшивият проект на Макрон - ми връща усмивката.

 

Републиката е нападната с палетна количка 

 

“Жълтите жилетки” хвърлиха електрическа палетна количка (следователно екологична и  незамърсяваща: точка за тях…) срещу вратата на министерството на Бенжамен Гриво. Хубава работа! И ето, че вместо резюме за тази нова жълта събота, палетната количка почти е представена от журналистите като танк, “Рафал” последно поколение, ядрена подводница, оръдие за стелт война, последния вик на смъртоносната технология на държавата, малкото тайно бижу на “Дасо”. Казват ни също, че палетната количка била изстреляна лично срещу Републиката. Ей Богу! Ако Републиката е застрашена от една палетна количка, значи или силата на количката е голяма, или Републиката е много слаба, или тези, които говорят подобни неща, смятат слушателите си за глупаци. 

 

По-скоро поддържам последната хипотеза… Двусмислицата тук е свеждането на VIII действие на “Жълтите жилетки” до тази работа с нападнатата с палетна количка Република! Една палетна количка разбива вратата на едно министерство и вече всички палетни колички разбиват едновременно всички врати на министерствата с цел да свалят Републиката! Трябва да заключим, че тази скромна палетна количка, на която бяха кацнали персонажи, излезли направо от Рабле, които се превиваха от смях, докато разбиваха вратата, са имали за цел да разпалят държавен преврат, както някога Пиночет с танковете на чилийската армия… Нищо по-малко, иначе какво?

 

Възстановяване

 

Бих искал да представя на моите читатели анонимното свидетелство на един от многобройните непознати приятели, които ми изпращат съобщения, защото ме четат или гледат по моята WebTV, и свидетелстват непресторено за състоянието на света. Оказва се, че този непознат приятел бил част в същия този ден от силите на реда в подножието на Триумфалната арка. Ето какво ми написа той - и което възпроизвеждам с негово съгласие: По време на демонстрация при мен дойде една “жълта жилетка”, за да ми каже колко е тъжен от случилото се при Триумфалната арка. Неговият баща бил загинал във войната и тялото му никога не било намерено. Оттогава, каза ми той, се чувствал виновен, че носи същата емблема, като онези, които според него са опустошили гроба на баща му. Около нас цареше пълно мълчание и дори и да плачеше, този човек имаше възхитително достойнство. Тогава му припомних, че също “жълти жилетки”  защитиха гроба на незнайния воин и нито един военен не може да го забрави. Прегърнахме се и мога да ви уверя, че този момент ще остане силен спомен от професионалния ми живот. Това е всичко. 

 

В този ден имаше най-малко два вида “жълти жилетки”: тези, които я използваха, и онези, които служеха на същата тази емблематична жилетка - тези, които изпълниха вариация на Конбендитската тема на опикаване на гроба на незнайния воин, и онези, които го защитаваха. Първите дойдоха от предградията - трябва да се видят видеозаписите, те говорят сами по себе си -, това са екземпляри на прочутия народ “стимулатор”, който Друе (Ерик Друе, самопровъзгласилият се лидер на “жълтите жилетки”, близък до крайната левица - бел. ред.) призова да се присъедини към него, защото вярва, че “жълтите жилетки” в тяхното разнообразие и в тяхната съвкупност, е той и само той. Това е комплексът на Нерон… Фалшиви “жълти жилетки” носеха жилетката, за да крадат, грабят, да разбият лицето на Мариана, да плячкосват, да задигнат жалките продукти на търговския туризъм от този паметник. Именно това племе от нехранимайковци героят на Меланшон, напълно напомпан с теориите му, превърна в герои…

 

Носен от медиите, които живеят само от шума, харесван от Макрон, защото радикализира движението, следователно го дискредитира и лишава от симпатии, ухажван от Меланшон, защото е лесен за съблазняване и заблуждаване, Ерик Друе е полезният идиот на левицата, която сама по себе си е полезният идиот на ислямо-левичарството, което е Троянският кон на зеления фашизъм, призван да последва в историята кафявата му, националсоциалистическа формула, и червената, марксист-ленинистка. Камю ни беше предупредил в края на “Чумата”: заразените плъхове никога не са далеч… Дотук стигнахме.  

 

Ако “жълтите жилетки”, които защитиха гроба на незнайния воин, са неспособни да се организират, тогава фалшивите “жълти жилетки”, които го напднаха, ще надделеят. И Триумфалната арка ще бъде за тях само началото: това ще бъде началото на края. Възстановяването ще се случи и както при всички революции, обикновеният народ ще е сменил господарите, това е всичко. 

 

* „Гракхите“ е името, дадено на двама римски братя и държавници, Тиберий Гракх и Кай Гракх, известни с неуспешния си опит да реформират римската социална система. Гракхите са от знатно плебейско семейство, синове на консула Тиберий Семпроний и Корнелия Африканска, дъщеря на победителя на Ханибал - Сципион Африкански (бел. ред.).

** Бобита - от bobos - буржоа бохеми (бел. пр.)

*** Сен-Жермен-де-Пре и Маре са модни квартали в Париж (бел. ред.)

**** Тера Нова е френски независим либерален мозъчен тръст, считан за близък до Френската социалистическа партия и сега близък до френския президент Еманюел Макрон (бел. ред).

 

Със съкращения. Заглавието е на "Гласове".

Източник: Michel Onfray: «Les révolutions sont des girations qui reconduisent les plus modestes à leur point de départ!»

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • нън

    23 Яну 2020 9:25ч.

    Мъдрият бай ганьо е казал - народа е брашнян чувал, изтупаш ли го пуска.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • По тоя повод/ народът е безсилен

    23 Яну 2020 9:37ч.

    Тия дни ми се случи да ида в Сливен и имах една любима уличка, та минах по нея. Старата РИМСКА баня я нямаше, просто един изкоп за нова сграда. Спрях се да питам, кой събори банята? Толкова години не я бяха пипнали, а сега изведнъж, щели да строят шест етажна сграда. ...... Отговорът беше, ами Мъндев строи тук, някакъв местен бабаитин предполагам. Сградите там стават все едно да си прескачат в балконите, толкова са близко. Къде ще си паркират колите, също не е ясно. .............................. Но е ясно, че един обект като РИМСКА баня, просто вече не съществува. Предполагам и снимков материал няма. Усещате ли нечистоплътността на така наречените силни на деня? Нечистоплътни, вони! .......................................... В Америка, някаква скапана дървена барака на 150 години, била местното първо училище, та я заградили, та я обявили за паметник на културата едва ли не, а ние вековни обекти срутваме заради Онуя на някакъв си местен глупак. ........ Кой архитект е разрешил да се срути банята? Та само камъните от които е била съградена на по-ценни от БМВ то на господина, предполагам кара такава марка или подобна. .............................. Как да спрем да ни мачкат, как!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • dsf

    23 Яну 2020 9:47ч.

    като начало партиите трябва да се забранят. само по един мандат в събранието, за да няма политическа класа, доживотни политици.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    23 Яну 2020 10:39ч.

    Ама и редакторите грамотни: "...знатно плебейско семейство!" Трепач! О, неграмотни времена, о, плебейски нрави!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нъвв

    23 Яну 2020 10:49ч.

    Добре е че пролетарския по произход онофре се е замислил,че народа не може да управлява, може само да се бунтува.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сега

    23 Яну 2020 11:47ч.

    обществото е общество на свободните граждани и гражданки. Гражданите са върховен суверен в обществото и това е записано в Конституцията. Така е записано и в Руската Конституция, която Путин иска за замени. В една Великобритания върховен суверен е кралицата или кралската монархична Конституция. Но за мен правилното е суверен да са свободните граждани. Те имат право само да гласуват през 4 години, но нямат права да контролират трите власти. Могат да правят протести, шествия, гражданско неподчинение, бдения, демонстрации, митинги, манифестации, с които да казват на другите три власти, че има проблеми в обществото. В България сега хората правят най вече протести, и то за да насочат вниманието на властите към дадени проблеми на общността и правителството да реши тези проблеми. Защото ако не правят протести хората, никой от правителството няма да знае за проблемите им. Но напоследък правят поне на 5-10 места протести, и правителството не може да реши всички проблеми. Аз обаче мисля, че гражданите трябва да имат своя четвърта контролна гражданска власт, която да контролира другите три власти и да има права да отзовава депутати, министри, съдии и общински съветници, които крадат, нарушават законите, обогатяват се незаконно използвайки властта си, корумпирани са и т.н.. Такава власт трябва да се конституира в Конституцията и да се предлага и избира от гражданите. Не от партиите или от държавата и църквата, а от гражданите. Тогава гражданите наистина ще са суверен в обществото. А сега уж опозицията контролирала властта. Това са пълни заблуди. Но партии има и винаги ще има, както и демокрация. И аз мисля, че както разделението на властите е взаимствано от Жан Жак Русо, ако се не лъжа, от църквата и от догмата за Света Троица, то при диамантената цивилизация, с четири единен Бог, трябва да има и четири власти в обществото. От тук идва идеята за четири власти, и реална Четвърта контролна гражданска власт. По принцип медиите са четвърта власт, но в България и света, медиите са собственост на бизнесмени или на държавата, и те, а не главните редактори определят редакционната политика на медиите. Само в някои държави, които са много напред, има независими медии

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аха - за Сега на 23.01.2020 в 11:47

    23 Яну 2020 11:55ч.

    Аха?! Започвам и свършвам с последното Ви изречение! """""Само в някои държави, които са много напред, има независими медии """""" Вие наистина ли смятате където и да е по света има независими медии?! Та те нашите мнения трият и не допускат дори във форуми да се изкажем, а Вие говорите за свободни медии някъде си. .......................... Чували ли сте, дали в месните гета на Америка имат собствена преса? Дали там някой се осмелява в някаква страница в интернет да извика и закрещи за живота в гетата? Или пък натиканите потомци на индианците, живеещи на помощи и със осигурени игрални зали, за да ги пристрастят и направят абсолютно неадекватни за действителностт? Независим преса няма! Защото пресата е ВЛАСТ! И тази власт принадлежи на някого и се контролира от страха от по-силния на деня. Мислите Дачков не би искал да публикува и други мнения и статии. Иска навярно. Но смее ли! И не го упреквам, всички се снишаваме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • д г

    23 Яну 2020 12:03ч.

    Каквото е нивото на хората, такъв е и бунта им. Най-общо нивото се определя от културата, но не в цялостта й, а най-вече от образованието и социалното чувство на реципрочност между обикновените хора. Когато обикновените хора загубят каквото и да е уважение към управляващите ги, те обикновено развиват уважение към себеподобните си, тогава те се обединяват. Когато обаче в хода на революцията хората загубят уважение и към себеподобните си, тя губи енергия и накрая някой умел политик може да вземе неограничена власт. В случая на Френската революция такъв е Наполеон, който заявява че вдигнал и си положил френската корона която се търкаляла по улицата. Тогава вече е била изчерпана вярата че обикновените хора могат да поддържат обществения договор описан от идеолозите на Просвещението и Наполеон се е провъзгласил че той е революцията, а хората да си гледат своята работа и професия. Сега описаното от автора подобно разочарование между жълтите жилетки от морала на някои участници в движението им, също може да го изтощи. По-трудно е в България, тук хората са със слабо чувство за гражданско участие и уважение към себеподобните си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    23 Яну 2020 12:09ч.

    Този път четем нещо написано от французин, но не по френски - в бъбриво - естетизиран претенциозен маниер.Просто, стегнато и ясно, но умно. Най- трудно е да се пише просто и умно. Дори в изкуството е ползотворен аналогичен подход.Сещам се за художника Иванов /руски художник живял и творил в Италия/, чиято картина "Явяването на Христос" смаяла и пленила зрителите й със своята простота.Всички омаяно възкликнали"Ееее, колко просто!", на което художникът отговорил: След като работих 20 години върху нея успях да я направя проста." Поздравявам сътрудниците на сайта за избора и превода на този забележителен материал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Така е записано и в Руската Конституция, която Путин иска за замени.

    23 Яну 2020 12:25ч.

    Трамвай, пак лъжеш като дрът сиганин! Молим модераторът да си влезе във функциите и да трие такива постове, в които истината се изопачава по същество, това е нещо недоустимо дори и в широко отворен форум като вашия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Но партии има и винаги ще има

    23 Яну 2020 12:27ч.

    Докато се вярва на такава простотия че партиите са необходими резултатите ще са винаги едни и същи. Не може да очакваш различен резултат при едни и същи предпоставки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И аз мисля, че както разделението на властите е взаимствано от Жан Жак Русо, ако се не лъжа,

    23 Яну 2020 12:28ч.

    Лъжеш се и лъжеш... наистина велико нещо е свободата на словото, щом недообразовани като тебе намират едно китно и уютно местенце да "раждат идеи", като животните си... Патентът на учението за разделението на властите в британски условия се държи от Лок (законодателна, изпълнителна и федеративна), а във френски - от Монтескьо (законодателна, изпълнителна и съдебна).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Авторът: "Фалшиви “жълти жилетки” носеха жилетката, за да крадат, грабят, да разбият лицето на Мариана, да плячкосват, да задигнат жалките продукти на търговския туризъм от този паметник"

    23 Яну 2020 12:36ч.

    Нима авторът допуска, че автентичните жълти жилетки няма да бъдат употребени, макар и по-фино и по-маневрено, за целите на някой (или оня същия) задкулисен кукловод? Или целта е просто да изразим една симпатия, току пред лицето на осъзнаването, че "народът сменя господарите, но не и игото си"... Така е отграничил автентичните от мнимите, сякаш излиза, че въпреки прозрението в заглавието, надеждите социалната промяна да дойде от унизените и оскърбените, все пак остават...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • същността на моето като модус на преманентно революционизиращо (само)изличаване

    23 Яну 2020 13:05ч.

    Говорейки за смяната на одеждите, без да се променя нищо същностно, следва да уточним, че проблемът не се свежда до вида или типа на една или друга социална промяна, конфигурираща се в зависимост от една или друга политика или идеология, а до самата социална промяна като такава, чието лице (без значение какво е то) прикрива нищетата на човешкото - да се опредметява, вследствие безкрайното доверие в "нормалната непосредственост" и естезисността на даденото, забравяйки да се разпредметява, и да се самоотчуждава до фалшиви представителства, изключвайки или просто непознавайки всякакъв фалсификационизъм (по Попър) като контрапроцедура спрямо коя да е форма на отчуждение. Ето защо не вярвам, че Маркс се е самодекларирал като класов мислител; класовата борба в същността си - и в контекста на току-що казаното - не е субстанциално по-важна от расовата, джендърната, борбата според образователен статус или поколенската борба. Има една-единствена борба и това е "моята борба" (изличавайки всякакви експликации и препратки към онова толкова неудобно изповедно произведение) за онова, което тупти в ето тези гърди, и съгласно онова, което шепти отвътре и крещи отвънка ето този глас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мария Д.

    23 Яну 2020 13:28ч.

    Чудесна статия, написана по мъжки!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ей, хора

    23 Яну 2020 13:39ч.

    Написаното е тънка манипулация с усещанията на нещастните. Щом може да пише така ярко и убедително, защо не даде определение (смисъла) на думата ЕКСПЛОАТАЦИЯ. Във всички справочници е написано: ".... когато допълниетлно произведената стойност от всеки продукт на труда се присвоява от друг субект(лице или компания)" Нега тогава, този писател, учен философ да обясни на тях, на неучените хора КАК СЕ ПОЛЗВА "допълнителната стойност…" от разните субекти. Да ама неговата цел не е такава и затова не му плащат хонорари! Не му се връзвайте на сладкодумието...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мария Д. на 23.01.2020 в 13:28

    23 Яну 2020 13:49ч.

    А за тебе мъж кога, а?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Когато народ като френския

    23 Яну 2020 19:54ч.

    прави за два века дузина революции, днешните господари винаги имат едно на ум на какво е способен такъв народ. Авторът, който е французин просто и на хабер си няма да живееш в държава като България, чиито народ и чергата под г.за му да запалиш няма да се помести, камо ли да направи революция. Има още стотици години да ги догонваме французите по отношение на революциите. Пък и не само.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Непоискани услуги

    23 Яну 2020 21:00ч.

    Мишел Онфре обърква срането на цялата плеяда професионални и полупрофесионални политици,плямпачи -философи,икономисти, политиолози,социолози,изследователи,институти и институции на властта. И на десните,и на левите ,и на лево-десните политактивисти ,и на цялата камарила либерасти от Русо,Монтескьо,Джон Лок,Джеферсън,Стюарт Мил..... и въобще на всички социални инженери дето мине,не мине започват да социалинженерстват върху гърба на хората. И либерастите,и якобинците,и болшевиките никой не ги е канил с бъклица да преустройват света,а те просто нагло и шумно си натрапват услугите ,непоисканите услуги на хората.Ако вземем да изброим жертвите на Холандската,Английската,Френската,Младотурската,Руската,Китайската и въобще всички социално революции и последвалите свързани с тях войни ще се види,че са много повече от жертвите на каквито и да е други войни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • с други думи

    23 Яну 2020 21:32ч.

    я си лежете на задника като българите. За кво ви са революции? Децата ни сега щяха да говорят перфектно турски и да възхваляват Ердоган. И ВСИЧКО ЩЕШЕ ДА НИ е наред?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    23 Яну 2020 21:50ч.

    Социалните революции се обуславят от властниците /както каквито и да са маскирани идеологически те!/, защото са ОТГОВОРИ на техните тирании, давани им от огромните множества на подтинатите от тях човеци.Действителното революционно насилие е ОТВЕТНО! И именно, когато е ответно и само ответно, то не се нуждае от оправдание.Подтисниците са тези /независимо кои са те!/, които следва да отговарят за подтисничеството си довело до ответно /революционно/ насилие. Съвсем отделен въпрос е, че след социалните революции невинаги се постига намаляване на полетата на несправедливост, но от това не следва, че границата на търпимост към властниците трябва да клони към нула.Властниците са тези, които следва да се замислят пределно сериозно КАК упражняват властта си, за да не допускат преминаването на съответните граници на търпимост - респективно - естествената МЪЖКА реакция на подтиснатите от тях огромни множества от човеци. Някои властници си научават този урок, а други /повечето!/ - не. Не амалгамирайте въпросите в психологически удобни идеологически смеси - разсъждавайте аналитично.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • `Не е луд този, който яде баницата, а който му я дава`

    23 Яну 2020 22:47ч.

    Та властниците никога няма да спрат да ядат баницата и ще им се услажда все повече, когато няма Народ, който да се противопостави на тиранията им. За сега французите /и някои други, например испанците/ показаха, че са Народи. От източните можем да прибавим унгарци, чехи и поляци. За съжаление ние не се числим към народите, които отстояват правата си и правят революции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • anonimen robot

    23 Яну 2020 23:32ч.

    Tova filosofsko opravdanie na statukvoto e trudno da byde docheteno, no kakvo predlaga gusin filosofa? Naverno, kato Maria Antoaneta - gladnite da papkat pasti, kato nqmat hliab li? Neka si spomni kakvo I se slichi, a bi mogyl da pomogne na rodninite ot dylgia spisyk na posvetenite. Ponqkoga se chudia kak e vyzmozhno ot cqlo edno semeistvo vsichki da sa luzyri...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българите

    24 Яну 2020 0:22ч.

    а и повече от хората в този сайт, са само за революции. Но сигурно самите те няма да участват в тези евентуални революции, Ще участват младите и глупаците, а те ще вземат властта и ще се облагодетелстват. Сега в момента, в сегашно време се прави революция. Но се прави революция в съзнанието на хората. Не е нужно да се избиваме и да се лее кръв. Това е революция, при която се обръщаме на 180 градуса и променяме отношенията си, манталитета си. И това го правят все повече хора, и ще го правят всички в целия свят. От друга страна се прави технологична революция, която е най истинската революция. Или се създават нови машини, които заместват умствения труд на хората с машинен умствен труд, чрез компютрите. Ще се създадат и машини, като ще се създаде изкуствен интелект - роботите. А може да има и друго изобретение, за да се смени човека в някаква работа, която той прави и физически и умствено. Но това е пак идеята за роботите. Всички машини, които заменят физическата работа на хората - фадроми, багери, камиони, рейсове и т.н. ще се командват от компютри, а не от човека. В момента това е технологичната революция. Компютри да командват багерите, фадромите и т.н. Човека ще е само оператор на няколко такива машини с компютри. Та това са революциите, като се сменят класите от един по нисш строй, със класи от по висш строй. Може би автора на статията има точно пред вид това, че се сменят системите и едно старо класово общество, се заменя с ново по висше класово общество. Но това не става с революции с кръв и убийства, а чрез приемане на новото. Американци и англичани и германци въвеждат все нови обществени системи и нови класи, но без кръв. Докато французи, руснаци и особено българите, които са по турци от турците и по католици от папата, го правят с революции с кръв и войни. Не случайно англичаните и философа Бърк, доколкото си спомням, са казали, че френската революция не е трябвало да бъде с кръв и войни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Когато народ като френския на 23.01.2020 в 19:54

    24 Яну 2020 8:00ч.

    Я, стига с тези революции.... Ще си умрат на мъката, че покриха народа си с кръв преди двеста години...Добре е, че все пак осъзнават грешката си ....Революцията им е жестока, съвършена глупост .. И те го знаят

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев на 23.01.2020 в 21:50

    24 Яну 2020 10:14ч.

    Докога все ще реагирате бе, тъкмо реактивното не е синоним на мъжкото, а обратното. За оправданието съм съгласен, всяка такава реакция е праведна; няма как да се съглася обаче, че замяната на едни властници с други, в началото уж по-добре, решава проблема из основи. Формулата за революционно въздействие не може да си остава старата ре-продуктивна, а следва да се превърне в такава, каквато предлагат синоптиците и критиците (вкл. Маркс, за когото толкова много се говори тук). Тоест, революционизиращото съзнание трябва да бъде прекъсващ/стопиращ историческия пласт синтез (с последваща вече екзистенциализираща реконструкция не откъм представителствата, а откъм представящия си ги), а не аналитично наместване сред реалностите на едно редпродуцирано статукво, което, според автора, единственото което прави, е да си сменя одеждите на принципа на поговорката: "Преоблякъл се Илия, пак в тия". Всичкото това съм го дал в поста си малко преди твоя, ама няма кой да чете и най-вече да разбира.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • anonimen robot на 23.01.2020 в 23:32

    24 Яну 2020 10:25ч.

    Философът (впрочем, това е работата на философите, а не на лаладжиите с претенции, чието ниво никога не обладава рефлексивно съзнание) предлага екзистенциално - т.е. обърнато към себе си - битийстващо самоосъзнаване с последващо размишление върху това: кой и как продуцира революционно очакващо съзнание изобщо, за да завърти (ре-волвира) кръга, респ. извечното кръжене, на революции и последващите ги исторически намествания, които обаче не водят до никъде, защото повтарят един и същ симптом - да оставаме реактивни на събитията, вместо да ги прицелваме в зародиш. Отговаряйки на този първи въпрос, следва втори, още по-дълбок: действително само и единствено социално същество ли е човекът, или, тръгвайки от социалния провал като такъв съобразно неговата неминуемост, той би могъл да изобрети за себе си една по-възвишена и необозрима участ, най-после схващайки как става производството не на идеологии и съпътстващите ги революции, а на самата социална реалност изобщо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    24 Яну 2020 15:05ч.

    Народът? Не народът, а Човекът е поробен и той е поробен на страстите си. И поради тях той е владян от грешните хора. Всички социални религии, които носят упадък, неравенства, насилие, вегетират върху пороците на хората и тяхната немощ. Те им обещават или лесни пари и равенство без заслуги (комунизма) или бързо забогатяване без мисъл за останалите. Корупцията е ВЪТРЕ в човека, стига с този народ, който бил ограбван. Днес ограбваните, утре незабавно ще станат грабители, нали комунизмът превъртя по този начин елитите, като смаза един елит и качи на върха „народа“, който се бореше против неравенствата. И новият елит се оказа пъти по-свиреп от стария и по-вкопчен във влрастта. Нищо от това, което се случва, нямаше да се случва, ако хората не бяха наивни, мързеливи, користолюбиви и похотливи като природа, нежелаещи да вникнат и да разберат действащите закономерности. Казваш му безплатна детска градина и то се лови като шаранче еднолетка. Наивникът се радва. Иди му обяснявай, че това поведение не подобава на този Човек, който е създаден по Божия образ, да владее живота си и да управлява повереното му и по този начин да расте и се развива и да се превърне в истински способен господар (първо на себе си, после на дома си и на политиката). Хората са роби, защото искат да бъдат роби, мързи ги да вървят по правилния път, защото са нужни усилия, за да се развиваш. Всеки режим, който е създаван през последните години има своите поддържници между народа, защото им слага на кукичката безумно вредни за тях неща, към които те са пристрастени като към наркотик. Тиранинът няма човешко име, той не е човек. Но той не би имал власт, ако хората не се бяха поддали на тези дроги. Това, че подкокоросват народа е също такава дрога, да си въобразяваш, че може да живееш добре, без да си господар на нищо, нито на дома си, нито на децата си, нито на успеха си, а само с безплатни екстри, социални помощи и протести, религия за паразити.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "И новият елит се оказа пъти по-свиреп от стария и по-вкопчен във влрастта."

    24 Яну 2020 16:58ч.

    Бре?! Това кога? Няма по-свиреп елит от този, който знае, че за всяко прегрешение може да се откупи. "К. Маркс в I том на «Ка­питала» привежда подходяща характеристика на капитала, дадена от Т. Данинг- английски профсъюзен дея­тел: «Капиталът избягва шума и битките и се отличава с боязлива натура. Това е истина, но не цялата. Капиталът се бои от отсъствие на печалба или много малка печалба, както природата се бои от пустота. Но сдобие ли се с достатъчно печалба, капитала става смел. Обезпечете 10 процента и капи­тала и съгласен на всякакво приемане, при 20 процента става оживен, при 50 процента положи­телно е готов да си разбие главата, при 100 процента потъпква всички човешки закони, при 300 процента няма такова престъпление, на което той да не рискува, макар и под страх от бесило». Капиталистическата действителност е пълна с фак­ти, подтвърждаващи тази истина. Няма такова престъпление, на което да не се реши капитала заради висока печалба!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Този Васил

    24 Яну 2020 18:17ч.

    Проданов пише в типичен стил на Маркс и Ленин. И се чудя това професор Васил Проданов, който е най големия теоретик на марксизма ленинизма в България в сегашно време, той ли е, или друг човек? Зная, че професор Васил Проданов пише в теоретичното списание на социалистите и комунистите "Понеделник", основано от Александър Лилов, както и в списание "Ново Време". И ми е интересно защо списание "Понеделник" и неговите книжки не се публикуват на сайта му.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хайде стига акушерки

    24 Яну 2020 19:40ч.

    Днес протича технологична революция и като гледам добре си се развива и без социална революция такава. Същото важи и за мантрата "промишлена революция" - печатарската преса,колониалната експанзия,търговията, парната машина......не са имали нужда да се появят от акушерството на Великата френска революция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    24 Яну 2020 21:01ч.

    До 24.01.2020 в 10:14, до Хелеборус, до анонимен робот Има факти, като емпирична база, има логика, има и аксиоматично епистемологично изискване "децата на брака" между емпиричната база и логиката да не противоречат на СЪОТНОСИМАТА за даден конкретен случай на "бракосъчетанието" емпирия. Другото е потентността в "брака", която Кант наричаше способност за съждение.На хора с недостатъчна способност за съждение /не дай Боже пък с липсваща/ не може да се помогне, с каквото и да било обучение. Но все пак за тях има една чисто ПСИХИЧЕСКА утеха: да се образоват, като НАТЪПЧАТ в главите си хиляди страници от Платон до френските квази - философски бърборковци, например, и смело да се отдават на обилно ФИЛОСОФОИДНО обговаряне. Да се съпротивляваш на тиранията е мъжко, а да си подвиваш опашката, овъртолвайки това в нелогични композиции от думи е женско. Колкото до това, че би било друго, АКО.......и т.н. и т.н. - смаян съм колко хубаво ЗВУЧИ. Та, затова се сещам, че, ако баба ми бе мъжка, то щеше да ми бъде дядо, ама ми е баба. Упорит факт. И накрая да спомена, че в логическото пространство нямат място, за каквито и да било идеологически и/или пара - идеологически композиции от знаци, колкото и да са философоидно овъртолени и/или хубаво звучащи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • anonimen robot

    25 Яну 2020 7:25ч.

    Pri turcite - mirna glavica - sabia ne ia seche. Pri monarhistie po stechenie na obsytoiatelstvata fashisti - Bozhe caria pazi, nas kucheta ni iali. Pri bai Tosho se snishavahme (no pone imashe zashto), sled tova za boga bratq ne kupuvaite (stoite gladni). Sega pyk frenski filosof i negovi pishman bylgarski podlasnici ni obqsniha, che i da ripame - vse taia (ili na prost bylgarski - kolkoto poveche myrdash, tolkova po-navytre ti vliza). Da de, no vinagi sa se namirali komiti predpochitashti da umrat za svoboda i ravenstvo, vmesto da zhivurkat v unizhenie i robstvo - I slava bogu, ostanaloto e za myrshata i leshoiadite... Pyk v Bylgaria ot 30 godini polozhenieto stava vse po-plachevno, shtoto "nie pyk zhiveem taka i ne ni puka ponezhe sme selski tarikati!"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Но все пак за тях има една чисто ПСИХИЧЕСКА утеха: да се образоват, като НАТЪПЧАТ в главите си хиляди страници от Платон до френските квази - философски бърборковци, например, и смело да се отдават на обилно ФИЛОСОФОИДНО обговаряне

    25 Яну 2020 9:07ч.

    Ако питаш мене, такива нито се тъпчат, а още по-малко пък умеят да обговарят и то философски. Да мислиш абстрактно хем изисква огромен талант, хем е трудно дело. На пръсти се броят способните за умозрение, още по-малко са ония, способни да облекат в адекватни слова безкрайната сложност на всяка изява на Логоса. Що се отнася до логиката - тя е като математиката (все пак математиката е метод на логиката, както казваше Витгенщайн) - няма я непосредствено в никаква приложна емпирия, но заедно с това без нея не можеш да накараш която и да е емпирия да работи аналитично, демек човешката намеса да даде плод и съответния плод да бъде съхранен и умножен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    25 Яну 2020 9:10ч.

    Онфре се обявявал за крайно ляв, ако за такъв може да се смята троцкизмът, както и т.нар. ляво ницшеанство. Ама философите да кажат, аз не съм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тачо

    25 Яну 2020 9:22ч.

    "Гракхите са от знатно плебейско семейство..." Не е вярно - те са от бедно патрицианско семейство...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вашио

    25 Яну 2020 9:36ч.

    "Ляво ницшеанство" ми прилича малко на солен мармалад. Ако е ницшеанец, той по съвест изобщо не може да бъде ни политик, ни идеолог, макар че ги схваща и двете. Волята за власт е преди всичко нихилизиращ феномен - и нихилизацията там е следствие на критически анализ на дискурса (полето на интерпретациите), но не и на идеологизъм или някакви политически предпочитания (откъм коя страна на барикадата да застанеш). Някои навярно още си мислят, че в късната книга на Ницше "Волята за власт" се разглежда волята за обладаване на някаква политическа власт. Напротив, тъкмо там Ницше е един от първите, който загатва, че логиката на политическото не е като логиката на политиката. Ако си се определил като ляв или десен, явно клониш към второто.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Яну 2020 10:55ч.

    на 24.01.2020 в 16:58 Виж сега, няма да споря с теб за така наречения комунизъм, особено ако го противопоставяте на фашизма и съм наясно, че споровете на тези теми са безкрайни. Това, което искам да кажа е следното, че човекът не е някаква машина, както я е описал Маркс, та да реагира еднакво зле, при това само при вида на пари (капитал). Просто това е крайно ограничена и невярна трактовка на реалностите. Човекът първо не реагира еднакво, както всеки предмет отразява различно една и съща светлина и така се явяват цветовете, така и спрямо злото и всякакъв външен натиск човекът не реагира еднакво, в сблъсъка се явяват различните характери, някои хора са доста по-добри от останалите. Користолюбието е само един от греховете, (има още много грехове, които ощетяват човека и комунизмът няма отношение към тях, защото комунистите са материалисти) при това не за пръв път казвам, че бедният човек е не по-малко користолюбив от богатия. Идеята да отнемем примамката, капитала, за да изчезне греха е нелепа. Първо ние нямаме човек без недъзи, който да контролира останалите, всички сме със сходни проблеми. И второ смисълът от нашето съществуване не е да контролираме само външния свят, общественото устройство, като мачкаме човека и правото му на избор. Целта е вътре всеки да се изгради. Когато един ден човекът си отиде от света, единственото богатство, което той ще отнесе със себе си е самия себе си и постигнатото във вътрешния човек. А той може да се развива само и единствено в свободна среда, където да пада и да става, да греши и да се поправя, за да се усъвършенства. Свят, в който човекът е контролиран, не му позволява да се развива и тогава настъпва истинската бедност и вътрешната смърт, която е непреодолима. Един такъв режим прави хората крайно повърхностни, материалистични, бездуховни и неспособни да противостоят на истинските предизвикателства на живота, като звяр отгледан в клетка. Идеята на християнството е обратната, силен човек, господар, надмогващ, в среда, в която той има борби и която го изгражда, но в която в крайна сметка той реализира своя вътрешен идеал. За което ще носи и наказание, ако изборът му е лош. Идеята на "комунизма" е среда, в която няма борби и лична инициатива, човекът е слаб, изключително слаб. Като онези китайци, които плачат и се смеят по команда и приличат на клонинги. В тази среда ПАРТИЯТА реализира своя идеал, хората са бурмички в техните ръце, партията се угоява, а човешката маса деградира.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • припознаеш ли човека в труп или институция - връщай се обратно навътре към себе си, защото си се отдалечил

    25 Яну 2020 11:35ч.

    Проблемът е, че повечето хора само се припознават в институциите и представителствата, без някой да ги учи да се отблъскват от тях до Нищото или Тайната на самите себе си. ("Няма такава истина, която да не е Тайна и обратното" - Андрей Платонов) То че наука за това има - наистина е така, но тая наука не е лъжица за всяка уста. Няма социално самопознание - и най-добрите имитации на самопознание откъм социума като едва ли не самостойна субстанция, са нищо повече от себепредставяне. Всяко едно самопознание, за да достигне до вътрешния, автентичен пласт, трябва да от социално да прониква до екзистенциално, но това не става без критика, деструкция и в перспектива деконструкция на социалната форма изобщо (а не просто статусите и ролите, поети извътре в нея). Това означава да си изначално скаран със света, заради себе си, а не удобно наместен сред него, това означава война със света заради Бога (Светлината на света). При това положение човешкото не би могло да си позволява обладаването на положителна, субстанциализираща власт, каквато е политическата, икономическата и пр. Тъкмо в такъв смисъл Ницше говори за нихилизираща власт (властта на границата, съществото като граница, а не като труп, субектът-граница), отхвърляйки принизената власт откъм средата, където ще намерите само фалшивите догми и представителства. Всички мъдреци още от древността, включително Буда и Христос, са говорели, че най-резултатното самолечение от кризата на човешката представителност и всякакви други фалшиви икони и образи, се нарича самоизличаване. "Не мир дойдох да донеса на този свят, а меч."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Яну 2020 11:55ч.

    25.01.2020 в 11:35 Себепознанието не е процес на вглъбяване, в което се опитваме да видим душата си в някакво статично състояние, все едно разглеждаме картина. Ние се познаваме в нашите избори, например, може да си си мислил за себе си, че си слаб и незначителен, но в живота с малкото сила, която си имал, да си отстоявал винаги правилни позиции. А може да си с изключително самомнение за себе си и качествата си, прозренията си, но като дойде изпитанието, да решиш, че не е сега момента да се правиш на герой и да направиш компромис. Познавам такива хора, дори се мислят за християни (не казвам, че не са), говорят големи думи, обаче във всеки избор, в който са поставени, говоря за критичен избор, когато много искаш нещо, те вземат каквото искат без да мислят за правилно и грешно и после пак навличат овчите кожи. Така че себепознанието е и в действието, в борбите ни. Така, както естеството на растението се вижда най-ясно, едва когато роди плод. И разбира какво точно му е вложено. Така сме и ние хората или даваме плода на онова, което сме или сме безплодни, защото в грешните решения, които вземаме, ние сме потиснали нашата добра природа. В най-лошия случай плодовете ни са откровено зли. Ние не сме предварително програмирани.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Себепознанието не е процес на вглъбяване....

    25 Яну 2020 12:09ч.

    De profundеs: "От дълбините си те призовах, Господи!" (Св. Аврелий Августин)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ....душата си в някакво статично състояние

    25 Яну 2020 12:20ч.

    За пореден път констатирам, че не ми четеш задълбочено постовете. Мен ли обвиняваш за припознаване в статична или средностатистична душа, мен, който неведнъж тука съм казвал, че идентичност свободно може да се издейства всеки път наново (защото нищо изначално не ни задължава да се вкопчваме в изначална личностна идентичност, все едно дали е биографично или мемоарно форматирана!)... и колко пъти съм давал пример с, да речем, Маркс с неговата активистка критика на абстрактното съзерцание на буржоазния индивид в гражданското общество, идеалистически противопоставящ себе си на обобществяването си, т.е. игнориращ сложната динамика на ставането на човешкото в условията на политическо изобщо? Мога спокойно да си помисля, че в това отношение ти понаучи някои неща от мене, и сега ги използваш срещу оня, който ти отвори очите... Както и да е, казвал съм ти го: обичаш да влагаш в хората свои мисли и фантазии, представяйки ги за техни. Добър писател си понякога, но не си добър читател.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Яну 2020 16:58ч.

    Напълно си прав, пиша ти това, което смятам, че аз искам да ти кажа и почти нищо не разбирам от онова, което пишеш. Затова и няма как да науча нещо от теб, след като не го разбирам. Прав си и за това, че съм много лош читател на текстове, които ми изглеждат мъгляви. Ако си автор и на по-горния пост, двете неща не са свързани. Аз не твърдя, че призоваването на Бог и съзерцанието не се случват вътре в нас, в дълбините на нашето сърце и ум, само поясних, че без движение навън, избори и живот, познанието няма как да ни споходи. Защото остава отвлечено, непреживяно и непотвърдено в практиката и точно в такъв тип теоретизиране се загнездват измамите на светските и религиозни учения. "Защото три са, които свидетелстват: Духът, водата и кръвта; и тези три са съгласни. /1Йоан 5:8/"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    26 Яну 2020 10:36ч.

    Рядко съм съгласен с постове на Хелеборус, но първите три изречечения на горния му пост са точно в десятката. Моите поздравления.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus на 25.01.2020 в 16:58

    26 Яну 2020 17:46ч.

    Ами значи не си на нивото на повечето коментарни и аналитични статии в този сайт. Случва се авторите да са над нивото ти, обаче ти да ги коментираш. Тогава се получава нещо комично. По-добре в такива случаи да мълчиш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев на 26.01.2020 в 10:36

    26 Яну 2020 17:47ч.

    На база на изразеното съгласие, очевидно казаното за хелеборус се отнася и за Вас. :))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    26 Яну 2020 20:28ч.

    26.01.2020 в 17:46 Разбирането не идва от липсата на логично мислене, а от употребата на различен език (слово). Човеците са измислили собствено съдържание, което да влагат в думите, а това съдържание не съответства на онова, което е изначално вложено и показва естествата. Човешките философи сами изобретяват смисъла, който искат да вложат в думи, които също сами са измислили и този смисъл изисква и някакво "религиозно" доверие, с което да възприемеш съответната имагинерна концепция. Може да не е подходящ пример, но много от философските понятия не са по-различни от измисленото понятие за джендър... или карма... или прераждане... Не е въпрос на ученост да ги направиш част от света си, а въпрос на вяра, каквато аз нямам, защото самата философия, която стои зад тях, не отговаря на истината. А причината да коментирам е, че смятам, че пиша нещо най-малкото вярно на същата тема, което не е задължително да се възприема като критика. При това ти обръщам внимание, че не сме във философски форум, а в новинарски сайт. Колкото до изначалния смисъл на понятията, той се разкрива най-добре чрез образната реч, не случайно тя е първата и който наистина иска да разбере света и онова, което става в него и да ползва език, който съдържа истината, трябва да се обърне не към светските философи, а към древната писменост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хелеборус призовава към по-широко разбиране в горовенето - къде остана критиката към държавата, дето смазвала всяка индивидуалност и уникалност?

    27 Яну 2020 9:39ч.

    Прочети поста ми, който е непосредствено под твоя в линка, който препоствам, там е отговорът на казаното от теб. Дали за Бога ще говорим на философски език или на квазибогословски, какъвто избираш ти, е въпрос на консенсус, а не на изначално задължение. Никой не е упълномощавал единствено богословието да говори за връзката между Бог и човек, защото има дискурси, в които тази връзка се разглежда извън догматиката, т.е. извън презумпцията за положени незнайно от кого изначалности. Философията учи хората да поемат лична отговорност за битието и живота си, а не чисто и просто да вярват. Т.е. философското (гнозисно) мислене и говорене, доколкото е възможно, ни учи манипулациите чрез убеждаване да бъдат свеждани до минимум. Това е ценност, която някои ще предпочетат пред догматичния катехизис, който повече подхожда за инфантилно или женски настроени умове (нямам изначално нищо против тях). Ето линка, прочети си отговора ми в тамошния контекст: https://glasove.com/categories/intervyuta/news/rod-dreer-otnovo-li-sa-konservativni-amerikancite

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    28 Яну 2020 12:42ч.

    Не опира до езика, а до истината. Всяка една дума от изначалния език съдържа и философия, концепция за живота, огромна дълбочина. И ти употребявайки правилно тази дума, би трябвало да имаш предвид и концепцията, която стои зад нея, това е първоезика, който ни е даден (боготворческия език). Той самият е и философия и най-простото изречение от него е философия. Поради тази причина хората са пишели кратки символи на прости глинени плочици и те съдържат цялата вселена в себе си, може да ги съзерцаваш и да ги преоткриваш цял живот, да се учиш от тях. Истината има това качество, тя никога не е профанна и ежедневна, както притчите на Христос не бяха такива. Излизането от истината и вливането на измамата в човешкото мислене, развива и речта в такива посоки, в които той вече съдържа лъжата. Най-лъжливите философии са направо изобретяване на нов език, вариращ от просташкия ежедневен, до натруфения дървено-философски. Но докато ние можем да подчиним простите ежедневни думи да изразяват истината (разказвайки притчи), подобно както от простите елементи забъркваш нови сплави, то не можем да подчиним на истината дървено-философските, защото са замесени с твърде много лъжа. (освен когато са откраднати, тогава може да се умият)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Славчев

    18 Март 2020 0:44ч.

    "Историята се повтаря. Но би било безполезно и нелепо да пригласяме на марксисткия припев, че това, което първият път се случва като трагедия, винаги се връща под формата на комедия. Невярна мисъл на истински овце, интелектуален мързел и реторична леснота." - Орфе повтаря грешката на всички, които правят опит да противостоят на Маркс, подхождайки първосигнално. Това води до повърхностни заключения, които прерастват в обобщени обиди. По дефиниция комедията е литературен жанр, противоположен на трагедията, но в реалността се подчинява на принципа - "За едни сватба, за други "брадва"". Зависи от гледната точка. Комично в случая не е отношението към самото събитие, а изненадата с която се посреща, когато се случва отново и отново. "Това, което се случва, вече се е случвало и още ще се случва според същите принципи." - Така е и винаги ще се случва като трагедия. Преоценката се нарича фарс. Пример - Освобождението ни от османско робство се нарича поробване. Робството стана съжителство….Това ако не е фарс?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Tenax

    13 Юли 2020 19:23ч.

    Препоръчвам на автора да прочете "История на Наполеон, император на французите" от сър Уолтър Скот. Не е преиздавана, не е превеждана, има я само като фототипна публикация. Доброто познаване на Тацит и Тит Ливий, СВетоний или Полибий НЕ е достатъчно за усилието на онзи, който иска да разбере последните ни двадесет века.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Доц.Николай Колев, MD, PhD

    16 Юли 2020 20:24ч.

    Благодаря за чудесния текст на Онфре!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПРЕЗРЕЛАТА ВЪЗРАСТ

    22 Юли 2020 9:03ч.

    За да сменя гаспадаря си, между народа трябва да има Личност, а не издънка от аморфно състояние на хората ... А у нас манталитетът ще ни държи ниско долу...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи