Моника Белучи като Мария Калас

Моника Белучи като Мария Калас
"Не се превръщам в Калас. Аз съм Моника, която смирено предоставя гласа си в служба на това прекрасно създание. Не приличам на нея, но тя ме е обзела. Когато чета писмата ѝ, съм трогната от нейните думи, живот, това, което е направила. Аз съм зряла жена и това ми помага да я разбера много добре. Усещам жената, артиста и нараненото дете в нея". 55-годишната италианска актриса дебютира на театралната сцена, четейки писмата на Калас. Моника Белучи е приела поканата на режисьора Том Волф, който издаде кореспонденцията на великата оперна певица. В интервю за “Фигаро” Моника Белучи разказва за театралния си дебют.

 

 

- Дебютирате в театъра. Какво означава това за вас?

 

Моника Белучи: Както много актьори, аз съм малко срамежлива. Но трябва да се осмелиш да надминеш себе си: да направиш това, което още не познаваш, ти позволява да се самоизследваш. Но за да се гмурна, трябваше да ме побутнат. Том пристигна с този прочит на писмата на Калас, видях ентусиазма му и казах “да”. Трябва да кажа, че той дойде с две писма: едно за музиката, другото за любовта, адресирано е до Онасис. Сърцето ми се трогна. Освен това, когато подобен проект се осъществи за две седмици, то е, защото една висша сила иска това да бъде направено. Нямаш избор. Дали е проклятие или дар? Ще видим…

 

Том Волф: Калас и Моника ме отведоха в театъра. Имах късмета да открия писмата и мемоарите на Мария и да ги публикувам. На сцената показваме тяхната квинтесенция, за да съживим думите ѝ. За мен е важно да ги предам автентично и точно. Актрисата не само чете писмата. Ние търсехме алхимията между Моника и душата на Калас.

 

- Защо за театралния си дебют голямо име като вас избра малка зала?

 

Моника Белучи: Жан-Люк Шоплен, директорът на театър “Марини”, ни предложи и двете зали. В голямата хората са далеч от актьора. Имах чувството, че ще говоря на всички и на никого. В малката зала публиката е под носа ти. Това подхожда повече на интимността, която се изисква, за да бъдат прочетени писмата. Не сме в операта, а в най-съкровенното на една жена, която предава нещо лично. 

 

- Дебютирали сте като манекен. Прилича ли сцената на модния подиум?

 

Моника Белучи: После ще ви кажа! Някои актьори са свикнали със сцената и се страхуват от камерата. При мен е обратното. Не знам какво въздействие ще ми окаже толкова близката публика, но усещам, че залогът е истинското оголване на душата,  приблизително същата разлика, която Калас е правела между звукозаписното студио и сцената, където, както казва тя, се е отдавала тялом и духом. За да прочетеш писмата, трябва да влезеш вътре в себе си с истински емоции. Трябва да накараш хартията да оживее. 

 

- Вие се славите с красотата си. На Калас ѝ е отнело време, за да се разхубави. Как подхождате към това?

 

Моника Белучи: Тя е създала сама себе си, подобно на Мерилин, която от брюнетка става блондинка. Мария е създала Калас. Тя е имала два инструмента - гласа и тялото, защото освен че е била невероятна дива, тя е била и невероятна актриса. И е била такъв перфекционист, че е преобразила тялото си, за да се превърне в това филиформено създание, което я е карало да мечтае, но също така и е позволявало да бъде в служба на ролите си. Търсела е самата себе си чрез тези физически преображения. За една актриса, също както и за една танцьорка, тялото е обект за работа. В моите роли, като например в “Необратимо” или “Малена”, работих върху тялото си и достигнах форма на откъсване, за да бъде в служба на изпълнението. Бях доволна от силата, която това придава на филма. 

 

- А красотата?

 

Моника Белучи: Когато човек има дара на красотата, има желание да я наруши. Красотата може да бъде възвисена или унищожена. Тя поражда любопитство и насилие. Калас е преживяла това насилие, когато е станала красива. Тогава е излязла от микрокосмоса на операта, за да докосне целия свят и да влезе в дома на всеки. Очаквахме я като член на “Ролинг Стоунс”.

 

Том Волф: Именно тази красота е тласнала хората към насилие. При най-малката слабост, те се развилнявали. Изисквали от нея съвършенство без край.

 

Том Волф и Моника Белучи

 

Моника Белучи: Епохата не ѝ е помогнала. Калас е била супермодерна. Развела се е в Италия през 1959 година. Искала е да бъде свободна в момент, който не е толерирал това. Ние сме в много различен период. Времената, когато дивите бяха недосегаеми, приключи. Както всички актриси и майки, и аз водя децата си на училище, после отивам да пазарувам. Промени се отношението към мечтата, която пораждаха звездите - тя се очовечи. 

 

- Книгата на Том Волф е събрала писма, писани в продължение на тридесет години, и мемоари. Калас много се е променила в този период. Как гледате на нея?

 

Моника Белучи: Когато чета писмата, откривам много добре възпитана личност. Това е знак, че идва от обикновена среда. Когато нямаш нищо, трябва да имаш поне това. Виждаме начина, по който се изгражда: от детството си работи непрекъснато и не живее като всички останали. Посвещава живота си на пеенето и семейството, това, което печели, храни всички. И тогава един ден, баста! Тя взривява цялата система. Среща един мъж, Онасис, който я кара да се чувства като жена. Тя плаща висока цена за това. На моята възраст вече е била мъртва от три години - с разбито сърце.

 

- Фани Ардан много е играла Калас. Това повлия ли на изпълнението ми?

 

Моника Белучи: Тя много ме вдъхновява, винаги, със своята елегантност и начина, по който движи тялото си. Но не съм я гледал в “Майсторски клас”. От друга страна, се снимах в сериала “Моцарт в джунглата”, в който играех оперна певица. За да се подготвя за тази роля, гледах три певици: Монсерат Кабайе, Анна Нетребко и Мария Калас. Докато ги гледах, усетих аромата на операта. И разбрах Калас: това е жена архетип, което обяснява успеха ѝ в “Медея” или “Норма”. Тя въплъщава много силна женственост, едновременно много рационална интелигентност и стремителен, непреклонен дух.

 

- В спектакъла носите две рокли на Калас. Това помага ли ви?

 

Моника Белучи: Нейните рокли… Благодарение на Том, имам две рокли на Калас на мое разположение. Удивително е, че влязох в тях, без да се налага нещо да се преправя. Същите размери… Бях много развълнувана, всички усетиха тръпката. Тези рокли са като от кристал, страхувам се да не ги повредя. Но не се превръщам в Калас. Аз съм Моника, която смирено предоставя гласа си в служба на това прекрасно създание. Не приличам на нея, но тя ме е обзела. Когато чета писмата ѝ, съм трогната от нейните думи, живот, това, което е направила. Аз съм зряла жена и това ми помага да я разбера много добре. Усещам жената, артиста и нараненото дете в нея. 

 

- Ще продължите ли в театъра?

 

Моника Белучи: Бих искала да повторим това интервю след спектакъла и ще ви кажа. Засега снимам филми. 

 

- Имате ли сценична треска?

 

Моника Белучи: Да, винаги, мама мия! И това е хубаво. Ако я нямам, по-добре да спра. Това ще означава, че вече няма страст.

 

Плакатът за спектакъла в театър "Марини" в Париж 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • хамалин

    29 Ное 2019 11:36ч.

    хипнотизираща МБ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи