Мишел Мафезоли: Модерното общество искаше да премахне страха и да направи смъртта невидима

Мишел Мафезоли: Модерното общество искаше да премахне страха и да направи смъртта невидима
"Страхът и по-специално колективният израз на страха е антропологична структура във всяко човешко общество: човешкото същество е zum Tode (Хайдегер) “същество-към-смъртта”. Всички религии са установили начини да се изразяват тези страхове и да се регулират, като се ритуализират. Модерното общество искаше да премахне страха, да отрече злото и да направи смъртта невидима. Не знам дали обществото “си играе на плашене” или играе, за да изрази в тази голяма колективна постановка, каквато е борбата срещу Covid-19, всичките си страхове. Интересното е, че това е страх, изпитван заедно, колективно. Обратното на страха от рака, страха от безработицата или бедността, при които индивидът е изправен сам срещу злото", обяснява френският социолог Мишел Мафезоли.

 

 

- Каква е по принцип символиката на маската? Какъв е нейният принос в мистерията и еротизма?

 

- Актьорите в гръцките трагедии и комедии са били маскирани: persona е героят в театъра с маски. Открай време е имало много ритуали, в които са се използвали маски: спектакли, карнавали, религиозни церемонии. В традиционните общества маската е ритуален инструмент, обект на религиозното изкуство, не е функционален предмет. Тя става такъв при два типа действия: престъпни или асоциални деяния, при които действащите лица не искат да бъдат разпознати, като либертинците през ХVIII век, но също крадците и други престъпници. И нейната хигиенна функция в хирургията, стоматологията и т.н. 

 

В Европа, където играта на баловете с маски и други карнавали e относително ограничена, използването на маската във всекидневния живот не е прието веднага. Азиатското влияние, по-специално чрез туристическия обмен, накара европейците да свикнат да срещат хора с маски в публичното пространство. Мисля, че ако трябва да се използва систематично маска на улицата, това може да стане само при условие, че тя не е “наложена” единствено от съображения за сигурност, а е част от едно ако не празнично или игрово движение, то поне солидарно в общността.

 

- Как тълкувате бързината, с която голяма част от французите се подчини на това правило?

 

- Ако това беше просто изпълняване на “бариерните жестове”, както се казва, може би носенето на маска нямаше да има траен успех. Французите не са много хигиенични и за това свидетелстват трудностите населението да бъде накарано да се ваксинира в случай на епидемия. Но в момента маската придобива цяла серия от значения. Носенето на маска от всички на улицата е знак за недоверие и предизвикателство към властта, която твърдеше, че маските са безполезни, докато не попълни необходимите запаси. Носенето на т. нар. алтернативни маски, направени в ателиета или от парченца от различни материали и раздавани безплатно, е част от ритуалите на солидарност на общността, възникнали спонтанно по време на карантината: пеенето на балконите, взаимопомощ при доставките… Носенето на характерни по своя произход, стил или цвят маски, може да покаже различна “племенна” или общностна принадлежност. И накрая, и по-дълбоко, носенето на маска е част от това движение на разтваряне на индивидуалисткия принцип за сметка на множество идентификиции, именно това, което описвам от четиридесет години като преход от “индивида” към “личността”.

 

- Като че ли нашето общество, което скучаеше преди, днес много обича да се плаши?

 

- Страхът и по-специално колективният израз на страха е антропологична структура във всяко човешко общество: човешкото същество е zum Tode (Хайдегер) “същество-към-смъртта”. Всички религии са установили начини да се изразяват тези страхове и да се регулират, като се ритуализират. Модерното общество искаше да премахне страха, да отрече злото и да направи смъртта невидима. Не знам дали обществото “си играе на плашене” или  играе, за да изрази в тази голяма колективна постановка, каквато е борбата срещу Covid-19, всичките си страхове. Интересното е, че това е страх, изпитван заедно, колективно. Обратното на страха от рака, страха от безработицата или бедността, при които индивидът е изправен сам срещу злото.

 

- Не мислите ли, че рискуваме да попаднем в хигиенно общество, което граничи с тоталитаризма? 

 

- Хигиенизмът винаги се отклонява в желание за моделиране на поведението; затова властта понася много зле всяка иницатива, която не идва от нея, която не се вписва в постановените “норми”: маски, дезинфекционни продукти и дори лечения, всичко трябва да бъде контролирано от централната държава. Именно този “мек тоталитаризъм” ще бъде разклатен, както в мита за Дионис, от все повече движения на бунт, на надигане. 

 

- Какво става с едно общество, което вече общува само с поглед?

 

- По време на модерността речта (и следователно слухът) беше до голяма степен привилегирована спрямо другите сетива: докосването, обонянието, вкусът и погледът (образът). От края на миналия век наблюдаваме връщане към иконофилията, но също и връщане към всички останали сетива. Ясно е, че правилата, приети по време на здравната криза се опитват да овладеят тази чувственост: физическата дистанция, носенето на маска, продължителното миене стерилизират съществуването. Затова смятам, че задължителното за всички носене на маска след общата карантина и съвкупността от предписания, които убиват всякакъв социален живот, рискува или да бъде масово заобикаляно, или да доведе до различни форми на бунт. Масата предписания, издадени за училищата (над 65 страници за детските градини, в които се казва между другото, че децата не трябва да играят заедно!), за предприятията и за всички обществени места, изглеждат като карантина в излизането от карантина. Но има голям риск в офиса, завода, училището, обществения транспорт, на всички тези места, превърнати в дисциплинарни лагери, изолирайки колегите един от друг, да назрее бунт. Бунт, който вече няма да бъде като познатите разрешени демонстрации, а много по-ожесточени движения на народния гняв. 

 

- Не е ли парадоксално, че нашето общество, което досега беше толкова ексхибиционистично в Instagram или с масовата практика на селфитата, се поддава на играта на маската?

 

- Това е смущаващо, но много логично: снимките, публикувани в Instagram, селфитата, изпратени в социалните мрежи, са прояви на тази игра на множествените идентификации. В социалните мрежи не изпращам социално-професионалния си профил, а мизансцен на една от моите индивидуалности. Съществува нещо като голяма игра на маски, която е игра и предизвикателство и служи също за споделяне на страха от смъртта. С нещо като детска игра!

 

- Ще ни накара ли носенето на маска да измислим нови любовни ритуали?

 

- Носенето на маска в различните еротични ритуали, особено в сайтовете за запознанства, несъмнено само ще се изостри в днешните практики. В сайтовете хората се срещат под псевдоним, с до голяма степен измислени биографии, може би за да се отдалечат от всекидневието си. Участниците в срещата със сигурност ще отидат на мястото на срещата с маски; след това можем да си представим как маските се поддават на повече или по-малко еротично събличане!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    25 Май 2020 19:21ч.

    Когато Човешкият Син мислеше за предстоящите Си мъчения и смърт, Той споделя, че се утеснява твърде много, докле се извърши това. Което идва да ни каже, че не съществува състояние на духа и душата, при което човек да е напълно освободен от скърби или от това да си носи кръста, като бъде в някакво постоянно състояние на щастие. Затова и източните учения са толкова вредни и опасни, защото подобно комунизма, те обещават една лъжа, нирвана, преодоляване на болката. Много лесно ставаш велик учител, когато обещаваш утопии, лесно постижими радост и щастие. Човек неминуемо ще претърпи някакви скърби и утеснения, разликата е в това дали ще ги претърпи като невинен или като виновен, дали ще ги претърпи като си носи кръста или докато се опитва да се отърве от него. Човекът е създаден като вместилище, да живее в симбиоза с духовния свят, в тъмнината на измамата или в светлината на истината. Обикновено Бог обещава, че през много скърби човек влиза в Царството Му и хората тръгват с вяра, но предупредени, че няма да бъде лесно. И който е предупреден, много по-смирено и с вяра понася съпътстващите живота му несгоди. Докато измамата обещава обратното, че няма никакво Царство и вечност, а очакващото ни щастие е постижимо тук, на земята, при което хората НЕ са предупредени за неизбежните съдби, които ще ги връхлетят поради неспазването на правилата, в тяхното преследване на щастието. Така, ставайки хибриди с такива измамни вирусоподобни и демонични духовни влияния, те се втурват смело напред, очаквайки само щастие, а се сблъскват с болестта, която плъзва във вените им, която е причинена от срещата с тъмното и измамното. Бум на депресии, психически болести, объркване, отчаяние, самота, срив. Болестта на физическо ниво е само едно проявление на нападението над по-горните елементи на човека, където той се е свързал с невидими вериги към тези паразити, които му изсмукват живота. Затова и медицината е ограничена, тъй като болестта не е това, за което я мислим и нищо не е само такова, каквото изглежда от материалистична гледна точка. Тези, които обещаваха щастие, ако се спазват плътските им учения, всъщност не могат да го гарантират ни най-малко. И по тази причина си служат с информационно затъмнение. По медиите се правят само предавания, които да демонстрират, че „животът е хубав“, че е някакъв "мармалад" или холивудски блясък.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • един актуален цитат:

    25 Май 2020 19:44ч.

    Още един актуален цитат: https://sun1-15.userapi.com/v0e6SFoea-2o1QTO5gVj0s7ZsNcah1-TtMM7GA/PH0XLPM0bz0.jpg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Затова и източните учения са толкова вредни и опасни, защото подобно комунизма, те обещават една лъжа, нирвана, преодоляване на болката.

    25 Май 2020 20:24ч.

    Нищо такова не обещават източните учения, изхождай от културната ситуация и времето, когато даваш оценка на едно или друго учение. Нямаш право да съдиш с твоите ограничени западни категории спрямо синоптикума на един автентичен източен гуру. Прилагай крос-културния подход. Всички учения, ако са наистина духовни, макар и да използват различни концепции и методи, имат една обща духовна цел и не си поставят възпитателни цели, освен спрямо ония извън кръга на посветените. Говори се с термини според степента на духовно пробуждане. Да вземем Индия. Там и ведическите (астика), и неортодоксалните (настика) учения са силно дисциплинарни - наставленията са за монаси, защото поначало там светското никога не се самопоставя над духовническото. Да вземем дзен будизма в Китай и Япония - изключително строга йогическа и воинска дисциплина, никакви илюзии от самото начало сред дебрите и самозалъгванията на светския живот. Притесненията на духа често като сянка следват определени културни архетипи и доминанти. А най-смешното е, че духовният път, на определени етапи изисква десетократно по-големи самоограничения от живота при комунизма. Когато се говори за духовното, трябва особеностите да се познават, и да не се намесват политически квалификации за щяло и нещяло.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Brad Pitt's brother

    26 Май 2020 10:01ч.

    Всъщност - кой си ти Helleborus?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    26 Май 2020 14:35ч.

    на 25.05.2020 в 20:24 Имам предвид този момент от някои учения, които се опитват да се освободят от човешкия аз, да изпразнят съда напълно, за да не изпитва нищо. Т.е. нещо от сорта да не искаш нищо, за да не си разочарован, да не очакваш нищо, да не изпитваш емоции, да не скърбиш за нищо, понеже така е трябвало да стане... В крайна сметка нали целта им е постигането на нирвана... Казах, че такова нещо на земята няма и не е това пътя. Без значение дали е комунист или гуру, човек трябва да внимава какво обещава. Човек не бива да се освобождава от своето аз и от силните си чувства, които го правят човек, изпитващ и любов и емпатия и омраза (към злото) и скръб заради смъртта. Има единствено възпитание на тези чувства, да не бъдат обвързани с тъмни, а със светли сили. Не ме интересуват ученията в детайли, аз коментирам статията, че човек прави опит да се освободи от страданието и казвам доколко това е изобщо възможно. Тъй като повечето гурута и учители и политици и инфлуенсъри обещават точно това. Дори източните учения не са днес това, което са били някога, модерните гурута са усетили болката на съвременния човек, жаден за щастие, а не за съвършенство и му дават за каквото си плаща.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    27 Май 2020 8:45ч.

    Никакво освобождаване от човешкия Аз не искат (аз-ността не е предметно битие), а от фалшивото себеотразяване - изхвърляне на старите дрипи, които влачиш еони наред. Не можеш, черпейки сведения от втора ръка, да заклеймяваш хората като еретици, както обича да прави църквата. Да вземем будизма - това е философия и психология, в редица отношения по-дълбока от християнството, изпреварила исторически например западната феноменология с повече от 20 века. Виждам те, че изобщо не знаеш оригиналното разбиране за просветление и нирвана. Поначало без използване на крос-културен подход не се препоръчва да се дават оценки за културни явления и представи, нямащи нищо общо с нашите... или ако все пак такива неща ще се правят, трябва да се правят от специалисти, а не от лаици в тази област като тебе.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи