„Тъгувам, изпитвам носталгия за киното, което правеше Бресон“, сподели пред БНР полският филмов режисьор Кшищоф Зануси, който получи наградата на София на София филм фест. Тази вечер е и представянето на новия му филм „Етер“ в Дома на киното.

 

„Публиката, бомбардирана със силни, експресивни средства, губи своята чувствителност. Постарах се да направя последния си филм и да избегна в него точно това бомбардиране на зрителя. В изкуството винаги новата епоха се съпротивлява на старата. Аз с удоволствие се връщам към една простичка мисъл – „Изкуството трябва да се грижи само за красотата“, а красотата е същото, каквото е и доброто и истината. Когато красотата е впрегната за работа и работи за реклама или пропаганда, тази красота вече е изопачена, белязана“, каза Зануси в специално интервю за предаването „Хоризонт до обед“.

 

Демокрацията доведе до развитие на огромни социални маси и в същото време това води до понижаване на нивото, коментира той и добави: „Надявам се, че новият елит ще води обществото напред“.

 

„Цялата история на човечеството е история на различни мечти, които никога не са се изпълнили докрай. Струва ми се, че съвременният свят трябва да се откаже от това разбиране на прогреса, с което живеем до ден днешен. Нашият прогрес днес означава материални ценности, а ние не можем непрекъснато да забогатяваме. Виждам един бъдещ свят, в който хората ще се съревновават в областта на духа, не на тялото. Засега хората все още искат да имат все повече и повече и да потребяват повече. Рекламата им внушава, че искат неща, които в действителност не искат. Смятам, че бъдещето принадлежи на тези, които са имунизирани срещу рекламата“, каза Зануси и посочи, че телевизиите не трябва да стигат до ситуации, в които се издържат само от реклама.

 

Филмът „Етер“ е разказ за безтегловността, до която ни докарват химическите съединения – упойващата безтегловност.

 

„Това е Европа от XIX век, която приключва, говорим за австро-унгарска окупация, за руска и германска. За поляците това беше тежък период на потиснатост, а за Европа това беше краят на една голяма илюзия – илюзията, че науката ще разреши всички проблеми в света. Науката наистина реши много проблеми. В Европа няма глад, живеем по-богато. Благодарение на науката имаме също и по-висок стандарт. В духовната област обаче науката не е компетентна. Тук имаме други инструменти на познанието. Ние трябва наново да търсим тези инструменти, които бяха изгубени, защото нито една цивилизация не е успяла да оцелее без тази духовна част“, разказа известният режисьор.

 

Революцията се правеше, че е научна, добави Кшищоф Зануси и посочи, че тя донякъде е била оправдана, но и тя не е разрешила проблемите. За него не съществува конфликт между наука и религия, а физиката е вдъхновение за вярата:

 

„Физиката много добре познава своите граници. Новата физика на XX век разкрива тайната, която XIX век изгуби. Физиците си даваме сметка, че има неща, които не могат да бъдат опознати и че има някаква тайна. В духовната област също има тайна. Физиката ни казва днес, че времето и пространството са наша проекция, т.е., бъдещето вече съществува, а ние смятахме, че това е предразсъдък“.

 

Темата за смъртта често присъства във филмите на Кшищоф Зануси. Той сподели усещането си „Животът е нещо изключително, а смъртта е правило…  Може би има надежда, че ние не умираме напълно“.

 

Източник: БНР

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар