Но колко различна епоха е неговата! Преди 45 години капитализмът беше в апогея си, САЩ – на върха на могъществото си – въпреки конкуренцията на СССР, а всъщност тъкмо заради нея. Америка преживяваше и епилога на тежката си вътрешнополитическа криза, граничеща с революционна ситуация – от убийството на Дж. Кенеди до оставката на Р. Никсън.
Тогава в ролята на Асанж бяха журналистите Боб Уудуърд и Карл Бърнстайн, раздухали аферата „Уотъргейт“, а в ролята на разузнавача ефрейтор Брадли/Челси Манинг – информаторът „Дълбокото гърло“, което след много години се оказа висш служител на ФБР пред пенсия. Тогава Уудуърд и Бърнстайн бяха признати за герои, президентът злодей подаде оставка. Информаторът им така и не беше разкрит, а и след доброволното си разкриване не бе пипнат с пръст.
Асанж и Манинг бяха обявени за престъпници. Единият/едната гни в затвора, другият – по-лошо от всеки затвор, седем години в една стаичка в еквадорското посолство в Лондон, накрая и без интернет и посетители. Арестуван, извлечен като някакъв убиец от тайните служби на някогашната родина на Магна Харта и либерализма, приютила навремето и К. Маркс от преследванията на немската, френската и белгийската полиция, и В. Ленин – от царската охранка. За протокола, Асанж бе политически бежанец, признат от органа на ООН по произволните задържания. Той е и жертва, както сега става ясно, и на активно мероприятие на ЦРУ в Швеция, т. нар. дело за изнасилване.
Но вече нито САЩ са САЩ, нито Англия е Англия, нито Швеция е Швеция. И Еквадор на Ленин Морено не е Еквадор на Рафаел Кореа. САЩ окончателно се обживяха в света на Оруеловата „1984“ – и крайната причина за това е разпадането на СССР. То се оказа много по-пагубно за американците, отколкото за самите руснаци.
В Англия, Швеция и другите западни васали на САЩ, в т.ч. България, и в земите на корумпираните и податливи на шантаж латиноамерикански лидери като Морено, американският натиск все още върви, макар и съвсем не безпроблемно, както се вижда от процесите в НАТО и съпротивата на Венецуела.
Но това са сетни конвулсии. В 70-те години САЩ даваха трибуна на Солженицин да разказва за ужасите на ГУЛаг и ни изглеждаха като крепост на истината. Сега САЩ преследват Асанж, който публикува документи за ужасите на Гуантанамо и Абу Грайб. Американската империя стъпи с двата крака в коловоза на съветската.
Криминализирането на журналистическата професия, турянето на разследващите журналисти в един кюп с терористите и митичните руски шпиони, както и овчедушното мълчание на широката публика, на „либералната“ интелигенция, са път към установяването на полицейска държава и диктатура от фашистки тип.
Шокиращите кадри с ареста на Асанж станаха известни на света благодарение на RT – единствената телевизия, която ги засне. RT и „Уикилийкс“ са едни от малкото медии, от които нещо може да са научи. Защото най-важното, което сега се крие и трябва да се знае, са безчинствата на глобализираната олигархия. И затова тези медии са инкриминирани от правителствата на Запад – и виждам, че и някои от най-разумните български седесари мислят, че RT било само кремълска пропаганда и не щат да чуят за нея. За сравнение, българските комунисти в 80-те слушаха и „Свободна Европа“ и бяха доста по-осъзнати.
Някога, в 70-те, „Уотъргейт“ избухна на страниците на „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк таймс“. И сега разкритията на „Уикилийкс“ бяха публикувани по страниците им, както и в „Гардиън“, и в много други водещи западни медии. Ако Асанж бъде екстрадиран в САЩ за публикациите си, ще бъде ли екстрадиран там също и главният редактор на „Гардиън“, който ги препубликува, пита журналистът Джон Пилджър?
И добавя, че този „либерален“ вестник, сега главният мъчител на Асанж, бил спечелил доста от неговите разкрития, които после превърнал и в книга и холивудски филм, а самия него предал, разкрил и паролата, получена от него поверително, за достъп до телеграми на американското посолство. Ще бъдат ли преследвани и „Ню Йорк таймс“, и „Уошингтън поуст“?
Пилджър и Глен Грийуолд, основател на сайта „Интерсепт“, са сред много малкото известни западни журналисти, които протестират шумно срещу ареста на Асанж. „Хъфингтън пост“ и чрисконсултът на „Ню Йорк Таймс“ също пуснаха мнения за опасността, която евентуалното осъждане на Асанж в САЩ ще представлява за журналистите в бъдеще. Много от казионните американски преститутки проявяват злорадо оживление, дори когато на следващия ред пищят срещу преследването на медиите им от Тръмп.
Хубаво интервю даде главната редакторка на RT Маргарита Симонян в тв предаването на Владимир Соловьов. Тя познава Асанж от много години, интервюирала го е няколко пъти и той дори е водил тв предаване при нея, както сега правел Рафаел Кореа. Симонян не е специалистка по САЩ, но разбира как се прави телевизия. Съдбата пък на Грийнуолд, който живее в Бразилия, и особено на неговия информант Едуард Сноуден показва на бъдещите whistle blowers, че трябва да търсят убежище в по-сигурно място от еквадорското посолство.
В интервюто Соловьов предположи, че в ареста на Асанж и евентуалното му екстрадиране в САЩ може да има пръст и Тръмп с цел да превърне предполагаемия процес в източник на нови убийствени разкрития срещу Хилари и Обама.
И това според мене не бива да се изключва. След приключването на разследването на Мълър за „руската връзка“ с нулев резултат нищо чудно Доналдът да потърси реванш, и тук и Асанж, и Путин, и Си ще са негови желани съюзници. Американският политически елит в своята съвкупност се ужасява от възможността сфабрикуваното дело за „руската връзка“ да попадне в ръцете на независим от партизанското им телефонно право съд – било то и американски. Миналото лято в интервю с Пилджър по RT Асанж много ясно изрази отношението си към Хилари – това е човек, обезумял от жажда за власт, способен на всичко! Т.е. дето и да одраскаш Хилари, ще намериш за какво да я вкараш в затвора.
Тръмп например би се зарадвал много, ако Асанж бъде разпитван от американски съд за хакването на сървърите на Демократическия национален комитет. На пресконференцията си в Хелзинки миналото лято той гърмеше: „Защо сървърът на Демократическия национален комитет никога не е бил иззет и изследван от ФБР? Къде е сървърът? Къде са 33-те хиляди изчезнали писма на Хилари? Позор за ФБР и за нашата страна!“ Асанж би могъл да свидетелства и за връзките на Хилари с британския сенчест финансист Бил Браудър, парньор на бившия американски посланик в Москва Майкъл Макфол, спечелил с него 1,5 млрд. долара от сделки в Русия и направил голямо тайно дарение за президентската й кампания.
Ще чакаме тези евентуални развития с интерес. Друга интересна тема ще е какво отмъщение ще измъдри свободолюбивата хакерска общност, както вече се чува, спрямо Еквадор, Британия, САЩ. Какъв таен „паник бутон“ били искали британските служби да не позволят на Асанж да натисне при арестуването си?
И разбира се, въпросът на въпросите за нас, българите: кога, кога ще се роди и нашият Асанж, гениален български хакер или IT специалист във властта, който да снесе „цялата информация“ за десетгодишния хайдутлук на ГЕРБ? Не че телеграмата на Джон Байърли „да не забравяме с кого си имаме работа“, изнесена от „Уикилийкс“, или флашките с „Мишо Бирата“ и „прокурорския разговор“ промениха кой знае колко нещата с нашето волско търпение, но все пак...