Когато Стиг Ларшон разследваше убийството на Улоф Палме

Когато Стиг Ларшон разследваше убийството на Улоф Палме
Откривайки случайно, че прочутият автор на трилогията “Милениум”, Стиг Ларшон, е разследвал неразкритото убийство на шведския премиер Улоф Палме през 1986 г., журналистът Ян Стокласа отваря отново записките на писателя, за да продължи детективската му работа. Така се ражда книгата “Мъжът, който си играеше с огъня”, издадена през есента на 2018-а, в която разказва за разследването на Стиг Ларшон. Приключението обаче надхвърля романа. Стокласа предава своите разкрития на новия шведски прокурор и дори и да не съобщава в книгата си името на убиеца, той вярва, че е възможно един ден досието “Улоф Палме” да бъде затворено.

 

Стиг Ларшон през 1984 г., по онова време млад журналист в шведската информационна агенция ТТ

 

 

Мястото, където бе разтърсена историята на съвременна Швеция, е обозначено с метална плоча, поставена на тротоара на ул. “Свеавеген”, в центъра на Стокхолм. Именно там на 28 февруари 1986 г. неизвестно лице изстреля куршум в гърба на министър-председателя Улоф Палме, докато той се прибира от кино със съпругата си. Убийството насред улицата на премиера на една страна, която дотогава смяташе, че е защитена от политическото насилие, предизвиква огромен шок.

 

Мястото, където бе убит Улоф Палме

 

Убийството поразява особено силно младия журналист от шведската информационна агенция ТТ Стиг Ларшон. Бъдещият писател отговаря за компютърните графики, които по онова време се правят на ръка. В деня след убийството той рисува план на местопрестъплението и вероятния маршрут на убиеца, според първите свидетелства, събрани от полицията. Но убийството не го занимава само по време на работа. За Ларшон то почти се превръща в личен въпрос.

 

В следващите месеци той провежда собствено разследване, паралелно на полицейското, събирайки всичко, което може за убийството на Улоф Палме. Той преглежда, изрязва, сортира списания и вестници, прави списъци, преснима доклади и протоколи. И най-вече кръстосва информациите. Стиг Ларшон има методичен, педантичен ум, който работи като компютър. Той е способен да направи сложни схеми, където стрелките, свързващи привидно несвързани факти или лица, разкриват неподозирани взаимоотношения. 

 

Убийството на Улоф Палме потвърждава интуицията му. Ларшон е убеден, че зад гладката и чиста фасада на социалдемократическа Швеция се крият тъмни сили. Неонацисти и други крайнодесни супремасисти, скинхедс, любители на викинг-рока, но също и тайни мрежи в самия държавен апарат. Улоф Палме, едър буржоа, превърнал се в социалдемократ, мразен в своите среди, би могъл да е една от техните жертви. Министър-председателят е също така много ангажиран в борбата срещу апартейда в ЮАР. Швеция, която се е превърнала във важен поддръжник на Африканския национален конгрес (АНК) в борбата му срещу бялото господство, също може да е станала мишена на южноафриканските тайни служби.

Улоф Палме

 

През юли 1986 г. Стиг Ларшон споделя първите си заключения с полицията. Но за голямо негово разочарование той разбира че, разследващите не вярват на крайнодясната следа. Шведската полиция подозира първо кюрдски активисти на ПКК, след което се насочва към един престъпник наркоман - Кристер Петерсон. Осъден през 1989 г., този привидно идеален виновник в крайна сметка е оправдан поради липса на доказателства.

 

Поради липсата на нови елементи, Стиг Ларшон спира за десетина години разследването си по досието “Улоф Палме”. Но продължава да се интересува от крайната десница, въпрос, на който посвещава голяма част от времето си. В Швеция, останала неутрална по време на Втората световна война, крайната десница  съществува като срамната тайна на една привидно чиста и усмихната социалдемокрация, като скелет в шкаф на ИКЕА.

 

Ларшон пише книга за това явление в сътрудничество с разследващата журналистка Анна-Лена Лодениус. Като гост в телевизионни предвания, той предупреждава за възхода на крайната десница, която се превръща в движение, Партия на шведските демократи. Вдъхновява се от Searchlight, британски вестник на който сътрудничи, за да създаде специализирано списание по този въпрос, Expo.

 

Продължението е по-известно. Дори и да не разрешава убийството на Улоф Палме, Стиг Ларшон започва да пише роман през лятото на 2002 година. Така се раждат три пълни тома и идеи за още няколко. Покосен от сърдечна криза на 50-годишна възраст през 2004-а, точно преди издаването им, той няма да види трилогията си “Милениум”, която постига световен успех с 88 млн. продадени екземпляра, преди да бъде адаптирана в телевизията и киното.

 

Микаел Нюквист и Нуми Рапас в шведския филм „Момичето с драконовата татуировка“ по романа на Стиг Ларшон

 

Неговите герои, журналистът Микаел Блумквист и пънкарката хакер Лисбет Саландер, се превръщат в митични герои. Посмъртната му слава го превръща в една от най-видните фигури на шведската литература, заедно с Аугуст Стриндберг и Астрид Линдгрен. Днес общината в Стокхолм организира туристически разходки до местата в шведската столица, където се развива действието в романите от трилогията му.

 

Ян Стокласа

 

Ян Стокласа никога не се е срещал със Стиг Ларшон. Архитект, дипломат, после разследващ журналист, той е живял петнайсетина години в Прага, където пише книга за корупционен скандал около шведските оръжейни договори. Правейки разследване за втората си книга, този път посветена на известни местопрестъпления, той се среща през 2012 г. с Анна-Лена Лодениус, съавтор на книгата на Ларшон за крайната десница. Тя му позволява да разгледа архивите й. Сред документите има странни схеми за организации, за които той никога не е чувал. “Кой написа това?”, пита я Стокласа. “Стиг, отговаря Анна-Лена. Стиг Ларшон”.

 

Така Стокласа научава, че най-известният съвременен шведски автор не само е работил години наред по досието “Улоф Палме”, но и е оставил архиви, много архиви. В един хангар той открива двайсетина кутии, резултат от дългогодишното разследване на Стиг Ларшон. Стокласа убеждава списание Expo да му позволи да използва документите. Първоначално работата му е на архивар. Той трябва да дешифрира, да проучи, да се потопи в начина на мислене на Стиг Ларшон, да разбере системата му на архивиране и накрая да схване обширната галактика на шведската крайна десница с нейните разклонения в чужбина.

 

Ян Стокласа решава да възобнови разследването оттам, докъдето е стигнал Стиг Ларшон. “Имах напълно различна от неговата идея за тази история. Мислех си за една по-домашна, по-шведска афера”, разказва Стокласа. “Има няколко улики, които ме карат да мислят, че убиецът не е бил професионалист. Като факта, че стрелецът е пропуснал Елизабет Палме, или че се е поколебал при бягството си. Докато Ларшон е подозирал чуждестранни разклонения, като например участие на южноафриканските разузнавателни служби. И постепенно разбрах, че тези две хипотези не са непременно взаимноизключващи се. И че един професионален заговор може да е използвал неопитен човек, за да обърка следите”.

 

Стокласа проследява търпеливо тези следи. Лека-полека това разследване го превръща в герой, сякаш излязъл от книга на Ларшон. Озовава се в Южна Африка, където разговаря с бивши агенти на тайните служби. В Прага се среща с Лида, млада чехкиня авантюристка, която става негов партньор в разследването. Заедно те откриват в Кипър ключов свидетел, който никога не е бил разпитван от полицията. В крайна сметка реалността и фикцията се смесват напълно, когато Ян Стокласа решава да разкаже в книга за своето разследване - “Мъжът, който си играеше с огъня”. 

 

“Ларшон е бил предвестник, който е имал доказателство преди всеки друг за възхода на крайната десница в Швеция, казва Стокласа. Никой по онова време не й обръщаше внимание. Но днес се оказва, че Партията на шведските демократи е една от най-важните в парламента”.

 

Приключението обаче надхвърля романа. Стокласа е предал своите разкрития на новия прокурор. Дори и да не съобщава в книгата си името на убиеца, той вярва, че е възможно един ден досието “Улоф Палме” да бъде затворено. И така да завърши посмъртно и голямото разследване на автора на “Миленуим”, Стиг Ларшон.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • Лесно е

    11 Юни 2020 23:53ч.

    ПКК, крайнодесни, глупости... За да разберем кой е убиецът, трябва само да престанем услужливо да си затваряме очите, кому послужи отстраняването на Улоф Палме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Умен

    02 Авг 2020 18:58ч.

    С Палме Швеция беше една от трите опори на Движението на необвързаните страни, наред с Индия на Индира Ганди и Титова Югославия. Всъщност скоро се разсея мъглата. Дойде нов премиер и... Движението на необвързаните се разсъхна бързо. А, да споменем, че САЩ не простиха противопоставянето на войната срещу Виетнам, терорът срещу Никарагуа и друг подобни приоритентни за тях начинания. Изобщо, някой друг освен тях да свети маслото на западен министър-председател за тях би било израз на неуважение, публична плесница. Най-малкото би трябвало съответната мафия или държава да получи съгласие от посланика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи