Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство
“В понеделник вечерта си легнах с мисълта, че във вторник сутринта нищо няма да е останало от “Парижката Света Богородица”. За щастие, това не се случи. Събудих се успокоен и честно казано, учуден, че стените са останали изправени. Устоите на Земята бяха издържали! През Средновековието Париж е бил само остров Ла Сите и “Нотр Дам” е била неговият център: това е било сърцето на Париж, самият Париж. Нашите катедрали ни свързват с миналото, с нашата история. Когато всекидневно минаваш пред тези здания, можеш да си кажеш: “Това е било построено от моите предци и е мое”. Катедралите създават усещането ни за идентичност. Целият европейски народ почувства снощи, че нещо умира”. Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра “Устоите на Земята”, размишлява в интервю за "Фигаро" за пожара в катедралата "Нотр Дам" в понеделник вечерта.

 

 

Снимка: "Фигаро"

 

- Като писател, как реагирахте на пожара в “Нотр Дам” в Париж?

 

- В романа ми “Устоите на Земята” има една глава, в която катедралата в Кингсбридж гори. За да напиша тази сцена преди тридесет години, направих проучвания, за да разбера как се разразява пожар в една катедрала. Той трябва да започне от покрива, защото там има дърво, докато останалата част от сградата е от камък. Обикновено, когато скелетът на постройката е разрушен, оловният слой в покрива се разтопява, и рухва сводът, който е изграден от по-фини камъни. Стотици тонове отломки падат в църквата, което може да доведе до рухване на кулите. Една голяма църква е като паяжина. Елементите се подкрепят взаимно, и обикновено, когато се срути един, всичко рухва. 

 

В понеделник вечерта си легнах с мисълта, че във вторник сутринта нищо няма да е останало от “Парижката Света Богородица”. За щастие, това не се случи. Събудих се успокоен и честно казано, учуден, че стените са останали изправени. Устоите на Земята бяха издържали! Най-вече летящите контрафорси на църквата бяха издържали, за което много се радвам, защото църквата е особено красива, когато я погледнеш от остров Сен Луи. Строителите през Средновековието са били майстори!

 

- Какво символизира “Нотр Дам” за Европа?

 

- През Средновековието Париж е бил само остров Ла Сите и “Нотр Дам” е била неговият център: това е било сърцето на Париж, самият Париж. Нашите катедрали ни свързват с миналото, с нашата история. Когато  всекидневно минаваш през тези здания, можеш да си кажеш: “Това е било построено от моите предци и е мое”. Катедралите създават усещането ни за идентичност. Целият европейски народ почувства снощи, че нещо умира. През Средновековието английските и френски зидари са обменяли уменията си, пътували са едни при други, за да споделят знанията си. Така майсторът зидар на Кентърбъри се е казвал Гийом дьо Санс (починал през 1180 г. - б.а.). Това е бил първият път, в който французите и англичаните са работели заедно. Това е символът на общото европейско наследство.

 

- Не е ли печално, че ние, модерните хора, не можахме да опазим осемвековно наследство? 

 

- Не искам да критикувам. Аз самият, когато отидох последния път в “Нотр Дам”, не съм мислел за правилата за безопасност или противопожарните аларми. Днес всички епископи в Европа трябва да се съберат и да помислят за мерките, които трябва да се приемат, за да не се повтори това другаде. Мисля, че “Нотр Дам” може да се възстанови. Макрон каза “ние ще изградим отново”. Това са силни думи, които ме трогнаха.

 

- Откъдето идва страстта ви към катедралите?

 

- Когато започнах да посещавам катедрали преди петдесет години, се чудех: защо? Защо е тази прекомерност? Толкова време, толкова пари, отделени за тези катедрали! Питах се какво е могло да накара хората през Средновековието да строят паметници, които няма да видят завършени приживе. Започнах да чета, да се интересувам от този период. През Средновековието катедралата очевидно е имала религиозна роля, но не само. Това е било и място, в което се е преподавало. Имало е пазари. А когато се разразявала буря, всички жители на града се подслонявали зад устоите на катедралата. Казах си: каква хубава тема за роман! Издателските къщи ми казаха, че хората се интересуват само от шпионски романи. Е, добре, “Устоите на Земята” беше най-хубавият ми успех: доказателство, че хората обичат катедралите.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

    17 Апр 2019 20:58ч.

    Споко! То и св. София в Константинопол е била в сърцето на византийското православно наследство, но времената се менят и сега е в сърцето на османското имперско наследство. Свиквайте, това ви чака!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • „Целият европейски народ почувства снощи, че нещо умира."

    19 Апр 2019 14:52ч.

    Вярата - живТа вяра в живия Бог. Това умира в Европа. Когато вярата умре, катедралите се превръщат в паметници на загиналата Вяра. Паметниците са за умрелите. „ Питах се какво е могло да накара хората през Средновековието да строят паметници, които няма да видят завършени приживе. " - ами може би вярата, че този живот тука не е всичко, има и друг духовен живот, и те участват в него, което е по-голямо от тях, може би дори съзнанието, че не строят Паметник, а дом за молитва и общуване с Христос.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Етел Николова

    19 Апр 2019 18:32ч.

    Това не смеят да кажат французите, че Нотр Дам е място за молитва към Бога. Божи дом, в който влизаш, за да си поговориш с Бог, да му се оплачеш и да поискаш подкрепата му. Като всяка друга църква, катедрала, храм. Не смеят журналистите, защото така са определили президент и правителство и интелигенцията, която всички слушат и уважават. Думата християнин и християнство се превърна в забранена дума. Може би ще се върнем в първите векове, когато са преследвали за вярата в Христос. Засега се говори за катедралите като културни паметници, туристически обекти, архитектура от миналото. Какво ще стане в бъдеще?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поне за тези, които са ги строили, или за тези, които са се радвали на строежа им, това е било служба за християнския Бог.

    20 Апр 2019 16:45ч.

    Самия строеж е било тяхното общуване с Бог. Намерението да направиш нещо за Негова слава, за изпълнението на това намерение са търсили Божията помощ -- това е контакт с Бог, който вижда в сърцето на човека. Не са ги видели завършени приживе, но има ли значение, ако вярваш, че живота продължава и след биологичната смърт. И че в това, което правиш, участва и Вечността........ „ Питах се какво е могло да накара хората през Средновековието да строят паметници, които няма да видят завършени приживе." -- Има много да се питаме ние атеистите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи