Каролин Галактерос: Европа е в депресия. Американският бащица ни изостави

Каролин Галактерос: Европа е в депресия. Американският бащица ни изостави
Нашият стар континент е в нелекувана посттравматична депресия. Шокът? Нашето изоставяне без угризения от американската бащинска фигура. По същество нищо ново, но тонът на Тръмп брутално ни отвори очите за дълбокото презрение и безразличие на Вашингтон към нас. Сервилността никога не се възнаграждава... Присъединявам се към нашия президент. Но не мисля, че цялото НАТО е в мозъчна смърт. Просто стана ясно, че това, което в очите на много атлантици можеше да оправдае мълчаливото ни и почти безусловно нагаждане, приключи. Тръмп иска да накара европейците да платят, за да купуват американски оръжия и да се подчиняват на американските решения за намеса, които не ги засягат. Време е да спрем да търпим това изнудване и да излезем от стратегическото детство. Имаме средства за това. Липсва ни само воля... Силната държава е сигурна държава, която знае откъде идва, не се срамува от миналото си и приема бъдещето с увереност.

 

Доктор по политология и полковник в Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция, Каролин Галактерос е президент на мозъчния тръст Geopragma. Автор на блога Bouger Les Lignes, тя е автор на книгите Guerre, Technologie et société (Война, технология и общество, 2014 г.) и Vers un nouveau Yalta. Recueil de chroniques géopolitiques 2014-2019 (Към нова Ялта. Сборник с геополитически хроники, 2019).

 

- Сп. “Икономист” посвети последния брой и корицата си на интервю с Еманюел Макрон, в което той твърди, че светът е на ръба на пропастта. Толкова ли е апокалиптично международното положение, както го описва държавният глава?

 

- Струва ми се, че президентът направи това предсказание в интервюто за Европа, а не за света. Светът изобщо не е на ръба на пропастта. Той се балансира около силите, които поемат своя суверенитет, определят амбициите си и отделят средства за осъществяването им. Нашите утопии претърпяха поражение и именно Европа изпадна в стратегическа незначителност (форма на мозъчна смърт), внезапно лишена от психологическата патерица, която ѝ осигуряваха трансатлантическата връзка и сервилното следване на американските заповеди. 

 

Нашият стар континент е в нелекувана посттравматична депресия. Шокът? Нашето изоставяне без угризения от американската бащинска фигура. По същество нищо ново, но тонът на Тръмп брутално ни отвори очите за дълбокото презрение и безразличие на Вашингтон към нас. Сервилността никога не се възнаграждава. 

 

Еманюел Макрон има основание да се съмнява в приложимостта на член 5 от Северноатлантическия договор. Проблемът не е в това дали САЩ ще се притекат на помощ на една европейска държава, нападната от Русия или Китай. Русия си има други грижи, а Китай вече “нападна” Европа по всички икономически азимути. Не, проблемът е именно във фаталното въвличане на Франция или на друг член на НАТО, ако някога Турция бъде превзета частично от Сирия, в отговор на нейното нарушаване на сирийския суверенитет. Честно казано, малко вероятен сценарий, защото Москва няма да позволи подобна ситуация да съсипе търпеливите ѝ усилия за прекратяване на дестабилизацията на нейния близкоизточен съюзник. Същото се отнася и ако Иран реагира на хитро скроена провокация, направлявана от Вашингтон. 

 

Москва, Техеран и Анкара са тясно свързани в решаването на съдбата на Сирия, в съответствие със своите интереси, и Вашингтон, както и Дамаск не могат нищо да направят. Това, което е сигурно обаче, е, че Турция не действа на своя глава в Сирия, а с американско одобрение. Вашингтон оставя този член на южния фланг на Алианса да му служи в Сирия като нов агент на проислямистката му политика, която цели да попречи на Москва да се разпорежда, както си иска в страната и региона. Анкара пречи и на Иран. С две думи, всичко, което прави Ердоган, е с благословията на Вашингтон. 

 

В резултат Америка ръководи все още и напълно НАТО. Въпреки че е късно да се възмущаваме или да се преструваме, че сега научаваме, не е прекалено късно да използваме тази очевидност и най-накрая да започне здравословно дистанциране на Европа от Алианса, който изобщо не взема предвид нейните собствени нужди от сигурност. 

 

Ние оставаме изключително наивни. Никога не се е чувала думата ни в Алианса, особено откакто се присъединихме към обединеното командване, за да ни простят върховния жест на умствена независимост през 2003 г., когато имахме дързостта да не се присъединим към тъжната иракска хайка. Днес трябва да имаме смелостта да излезем и да кажем, че НАТО не отговаря на защитата на интересите на Европа от сигурност и че плашилото с т. нар. руска заплаха е изкуствена конструкция, която цели да парализира разграничаването на европейците, да ги държи под опека, да оправдава бюджетите, позите, остатъчните подпори, вместо най-накрая Европа да си изгради истинска стратегия, като актьор и специфична стратегическа мишена.

 

Присъединявам се към нашия президент. Но не мисля, че цялото НАТО е в мозъчна смърт. Просто стана ясно, че това, което в очите на много атлантици можеше да оправдае мълчаливото ни и почти безусловно нагаждане, приключи. Тръмп иска да накара европейците да платят, за да купуват американски оръжия и да се подчиняват на американските решения за намеса, които не ги засягат. Време е да спрем да търпим това изнудване и да излезе от стратегическото детство. Имаме средства за това. Липсва ни само воля.

 

- От своя страна, ЕС се мъчи да определи обща външна политика. Вярвате ли все още в европейската дипломация?

 

- Никога не съм вярвала в нея! Няма да ви напомням за жестокия сарказъм на Кисинджър: “Европа? Кой е телефонният ѝ номер?”. 

 

- Ще успее ли Китай да наложи свой модел срещу Запада?

 

- Пекин действа точно като Вашингтон и играе разпръснато срещу Европа. Да, “контра-светът”, както аз го наричам, е в ход. Китай се възползва от търканията между Вашингтон и европейците, докато европейските страни осъзнават, че вече нямат значение за Америка, освен за да оправдаят натовския инструмент срещу Москва и да предотврати стратегическото им сближаване с Русия, която би могла да даде на Европа нова добавена стойност в триумвирата Вашингтон-Москва-Пекин. 

 

Мисля, че Саша Гитри бе казал, че брачните окови са толкова тежки, че са нужни трима, за да ги носят. Поговорката е валидна за Европа, но също и за Москва, която знае колко фатална може да бъде китайската “целувка на смъртта”. Така че Москва все още не е загубила напълно интереса си към Европа.

 

- Търговската война изглежда е предпочитаната форма на конфликт от администрацията на Доналд Тръмп. Американските санкции валят над китайските компании, в Иран, в Русия. Търговската война ли е един от ключовите елементи на един свят “Ялта 2”?

 

- Краят на утопията за щастливата глобализация позволи да се възобнови силовата политика и влиянието, лишено от комплекси. Търговията впрочем е предпочитаният инструмент на тези отношения. Само във Франция все още вярват в чистите приятелства и привързаност, които ще доведат до сближаване между държавите. Не искам да кажа, че личните отношения, съпричастността или враждебността нямат значение, точно обратното. Но това, което е важно за установяването на силови отношения и засилване на сближаването, е икономическата комплементарност, но също така културната и цивилизационна, и най-вече надеждността на дадената дума и на самите лидери.

 

- От 1989 г., след това от 2001 г., светът е в постоянно преструктуриране. Играта на силите е променлива. Какво място може да заеме Франция в един толкова нестабилен и непредвидим геополитически свят?

 

- Трябва да направим прагматичен обрат във външната политика и да приключим с неоконсервативната идеология. Тя драматично повреди цяла част от нашата администрация и елити, които вече не знаят какъв е националният интерес. Франция все още е глобална сила. Повече от много други. Просто тя трябва да възстанови процъфтяващата си икономика, да преструктурира индустрията си, да накара жителите си да работят за проспериращ проект, свързан с усилия, а не със заклинания. Силната държава е сигурна държава, която знае откъде идва, не се срамува от миналото си и приема бъдещето с увереност. 

 

- Русия при Владимир Путин се наложи като важен актьор в геополитическите отношения. Поведението ѝ в сирийската криза олицетворява тази позиция на световната сцена. Може ли Русия да бъде “желан” съюзник на европейските сили?

 

- Русия е страна, с която напълно може да се дружи. Инфантилното ѝ демонизиране, доведено до крайност у нас, ни осмива и най-вече затвърждава все по-предпазливото поведение на Русия спрямо европейците, които вече не умеят да мислят и да решават сами. За тридесет години Русия преживя най-лошото през 90-те г., после започна без насилие забележително национално възстановяване. Не всичко е перфектно, но можем ли наистина ние да даваме уроци и да си мислим, че ни приемат сериозно, след върховете на цинизъм, демонстрирани в собствените ни външни намеси, с резултатите, които познаваме?

 

Въпросите, по които можем и сме напълно заинтересовани да протегнем ръка на Русия: санкциите, Украйна, Сирия, Либия, Евразийския икономически съюз и т.н. За последното трябва да бъдем малко по-прозорливи и предвидливи, отколкото бяхме за Новите пътища на коприната, които нашите дипломати иронизираха допреди няколко години. ЕС трябва да се обърне към Евразийския икономически съюз и да изгради много силно партньорство с него. 

 

Искрено се надявам, че скорошната промяна във френско-руските отношения, започната от нашия президент след мрачен и тъжен период, бързо ще се превърне в реалност и ние ще бъдем силната връзка в нова съвместна, умна и човешка епоха на Русия и Европа. 

 

- Може ли дипломатическото решение все още да играе роля в Сирия?

 

- Дипломатическо решение може да има, само ако е постигнат приемлив военен баланс. Първо Сирия трябва да възстанови териториалната си цялост. После сирийците ще решат какво искат  политически за страната си. Нашата намеса беше толкова катастрофална човешки и политически, че е невъзможно да претендираме да решаваме съдбата на тази страна вместо нейния народ. 

 

Очевидно войната не е приключила. Все още има десетки хиляди джихадисти, смесили се с цивилното население в Идлиб. Турция, Русия и Иран затвърждават в огромен пазарлък съответните си влияния. Там са и всички други регионални и глобални актьори, които се опитват да се измъкнат  и злодеянията им да бъдат забравени. Ние сбъркахме във всичко по сирийския въпрос. Обясних го достатъчно, показах го и няма да го разисквам. Говоря подробно за това в моя сборник. 

 

Прекалено късно е да плачем, но не и да се извиним публично, да се включим в процеса от Астана и сегашното му продължение - сформиращият се в Женева Конституционен комитет. Това също го дължим на приобщаващия и неидеологически подход на Москва, колкото и да не ни харесва. Нека се опитаме да бъдем умни и да продължим напред, за да може сирийският народ да излезе възможно най-скоро от безкрайното си мъченичество. 

 

Със съкращения 

Превод от френски: Галя Дачкова

Заглавието е на "Гласове"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Наблюдение

    11 Ное 2019 20:51ч.

    Цитат от текста " Тръмп иска да накара европейците да платят, за да купуват американски оръжия и да се подчиняват на американските решения за намеса, които не ги засягат. " Типична левичарска лъжа и антиамериканско внушение. Тръм иска европейските страни да се се загрижат за своата отбрана , да увелимат военниа си бюджет на 2% , да изградят силни националниармии, така като те считат че е добре. и да станат достойни и равоправни членове на военния съюз НАТО

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Изключително вярна статия

    11 Ное 2019 21:36ч.

    Чак не е за вярване, че някой мисли с главата си на запад.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • най-ценните две изречения в интервюто

    12 Ное 2019 13:41ч.

    "Не, проблемът е именно във фаталното въвличане на Франция или на друг член на НАТО, ако някога Турция бъде превзета частично от Сирия, в отговор на нейното нарушаване на сирийския суверенитет. Честно казано, малко вероятен сценарий, защото Москва няма да позволи подобна ситуация да съсипе търпеливите ѝ усилия за прекратяване на дестабилизацията на нейния близкоизточен съюзник. Същото се отнася и ако Иран реагира на хитро скроена провокация, направлявана от Вашингтон." - Ето защо Турция е в Сирия, а не извън нея. Ето защо и Русия патрулира района заедно с Турция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мнение

    12 Ное 2019 17:52ч.

    Много силно интервю! Благодаря, Гласове за предоставената възможност да чуем, че в Европа вече се мисли различно! Франция дава сериозна заявка за участие в европейските и световни процеси! ... Какво прозрение само: "Сервилността никога не се възнаграждава". Жалко, че калинките не четат!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тачо

    13 Ное 2019 8:18ч.

    Много добре казано! Браво!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не сте изоставени

    13 Ное 2019 16:08ч.

    Изхвърлят излишния баласт

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи