“Аз съм Примаков, аз не съм Козирев”, Евгений Максимович за знаменитото “обръщане над Атлантика” на 24 март 1999 г., когато по негово лично решение руският самолет за Вашингтон сменя курса в знак на несъгласие с американските и натовските бомбардировки над Югославия. В телефонен разговор с вицепрезидента Ал Гор Евгений Примаков го предупреждава: “Вие извършвате огромна историческа грешка” и отказва договорена среща с американците, която би донесла заем за руската икономика. “Аз съм Лавров, аз не съм Козирев” би могъл да каже и Сергей Викторович, който определя Евгений Максимович като “старши другар и учител” с “особено важен и ценен принос за формирането на концептуалния фундамент на външната политика на Русия”.

 

 

Дарина Григорова. Снимка: Ваня Филипова 

 

Тази година на 10 и 11 юни в Москва 87 експерти от 33 държави (сред които и България) и над хиляда участници от Русия за пети път проведоха “Примаковските четения” на тема: “Завръщане към конфронтация: има ли алтернатива?” [1]. Международният експертен форум се организира от Националния изследователски институт за световната икономика и международни отношения “Е. М. Примаков” към Руската академия на науките. За пет години “Примаковските четения” се превръщат в световен форум от ранга на Мюнхенската конференция за сигурност, чийто председател Волфганг Ишингер е партньор на акад. Александър Динкин, президент на ИМЭМО РАН. 

 

“Примаковските четения” съчетават академичната дълбочина, оперативният простор от работа на терен на изтоковеди, кавказоведи и международници, дипломатическият и политическият опит, и експертизата за стратегическо прогнозиране, което същината на ИМЭМО РАН. 

 

“Примаковско” е синоним на “класическо” – класическа дипломация, следваща  в “Примаковските четения” една от основните тези за руската външна политика на Евгений Максимович,  центрирана от Александър Динкин, а именно, че “въпреки голямото количество сериозни разногласия, взаимодействието между Русия и САЩ няма алтернатива”. Оттук и превръщането на “Примаковските четения” в площадка, дискутираща свободно и професионално – без пропаганда, нито алармизъм, най-наболелите проблеми в международните отношения от всякакви гледни точки. “Една от основните ни задачи е да съкратим разрива между реалната политика и нереалната” (Александр Грушко). Важна цел на “Примаковските четения” е и отглеждането на “кълновете на доверието”, чиято уязвимост и дефицит растат главоломно последните години.

 

“Доверието и сътрудничеството – това са двете направления, които могат да осигурят нормалното развитие на руско-американските отношения в интерес не само на двете страни, но и на целия свят” (Евгений Примаков). Първата примаковска нишка в дискусиите, споделяна почти от всички експерти независимо от темите и региона, беше за липсата на доверие и за прекъснатото по американска инициатива сътрудничество с Русия. Една от причините се търси “не в липсата на анализ или диалог”, а в “липсата на желание” (Матю Рожански). 

 

“Ние се нуждаем от отваряне на каналите за комуникация между Русия и САЩ” (Томас Греам). “Има недостиг на стратегическа емпатия” (Анатолий Торкунов). Наблюдава се тенденция на “меко казано недоговороспособност на САЩ” (Сергей Лавров). САЩ не могат да приемат, че Русия е “самостоятелен център в многополярния свят” (Евгений Примаков), че “не е регионална страна” (Сергей Катирин), че е “самостоятелен център в световната политика” (Сергей Лавров).

 

Регионите – дали Близкият изток или АТР, или пък ЕС, или Източна Европа, само служат за маркери на скъсяването на “сферата на реалната политика” (Юрий Ушаков), за разрушаването на световния ред и “глобализация по понятиям” [2], а “конкуренцията е деформирана”, зависи от туитъра на един човек (Александър Динкин). 

 

Друга примаковска нишка в дискусиите и двата дни беше темата за европоцентризма на Русия: “ние сме фатално западоцентични” (Фьодор Лукянов), и за американоцентризма на ЕС. Какво трябва да направим за “стратегическата автономия на ЕС”? (Волфганг Ишингер). “ЕС губи международното право като инструмент, елитът не може да посрещне реалността, загубата е първо интелектуална” (Пиер Лелуш). “ЕС не е суверенен актор”, “отбранителната идентичност на ЕС не си струва да се дискутира (Андрей Загорски).

 

Третата примаковска нишка беше темата за използването на външната политика като инструмент за вътрешната (Фьодор Лукянов). Конфликтите се интернационализират, но водещите сили, позволяващи ги, са вътрешните фактори (Ирина Звягелская).

 

Четвъртата примаковска нишка е опасността от идеологизация на външната политика, която трябва да се прекрати (Сергей Лавров). Дали това е възможно е друг въпрос, по-скоро да се неутрализира максимално, защото дали ще се нарече “студена” или “хибридна”, или “инфорвационна” война, същината е идеологическо противопоставяне. Дали ще е капитализъм vs. социализъм (ХХ век) или неолиберализъм vs. неоконсерватизъм (ХХI век) или “Западът” vs. “Русия” поредно издание на два различни европейски проекта, това няма значение – винаги ще има различие, достатъчно за опаковане на външнополитическите интереси. 

 

Китайското разбиране за идеологията е своеобразено. Във вътрешнополитическия поглед в дискусиите на китайските експерти имаше единодушие за специалния интерес на Китай към съветския опит. “Изучаваме от 30 години опита на СССР”, но Ленинския и Сталинския, не този на Хрушчов и Горбачов (за последния неласкаво се изказват). Впрочем и за Елцин – “див капитализъм”, докато за Путин “стабилност и справедливост в сегашния нестабилен свят”  (владетел и епоха, това е китайски начин на осмисляне на историята – образно мислене). По-интересното е, че те се равняват на СССР, на грешките и на приносите му – нещо като обратна историческа перспектива, но чисто по идеологически мотиви – съветски идеал с плюсовете и минусите. Сравняват Китай със СССР и смятат, че икономически са на равнището на съветския икономически пик, но още не са достигнали съветския военен пик.

 

Външнополитически нямат нищо против либерализма, защото ”ние получихме много дивиденти от сегашния либерален световен ред, защо да го разрушаваме?” (Ян Чен). Само че либералният ред в неговата атлантическа редакция ще се опита да ги разруши като конкурент – ако т.нар. от медиите “търговска война”, а от експертите “търговска конкуренция” между САЩ и Китай е нещо временно, в дългосрочен план китайските експерти разглеждат битката за високи технологии за сериозно предизвикателство към Поднебесната. Към това трябва да се прибави и проблемът с Тайван, където според руските китаисти се създава “тайванска идентичност”, като “мощна антикитайска идентичност” (Александър Ломанов).

 

Студената война е неподходяща метафора, ако се разглежда съвременното състояние на международните отношения като “състезание между два различни капиталистически противоположности” (Си Раджо Мохан).

 

“Новата студена война” също е неподходяща “метафора и преувеличение”, или “вегетарианска форма на студена война”, ако се сравни военно-политическата сфера на противопоставяне между СССР и САЩ със сегашното руско-американско напрежение (Фьодор Войтоловски). Директорът на ИМЭМО РАН даде за пример семейни разкази за съветска подводница, лежала пет дни на дъното на Средиземно море, без да може да изплува, защото е била обстрелвана с дълбоководни бомби от американски есминец. В резултат четирима съветски моряци се задушват. За съвремието според Фьодор Войтоловски терминът е “състезателна интерзависимост” (competitive interdependence), както и фактът, че “нивото на конфронтация не е същото като през Студената война, но системата на сдържане се съкращава”.

 

Оттук следва и петата примаковска нишка – терминът “стратегическа стабилност”, или контролът върху въоръжението. Друг примаковски термин е “стратегически ценности”, интерпретирани от Александър Динкин като ключово понятие, което може да се използва за руско-американските отношения по контрола на въоръженията и ядрения арсенал. Евгений Примаков има и пряка връзка както с приемането на решение за подписването на Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМД, 1987 г.), така и за Договора за стратегическо настъпателно въоръжение, 1991 г. 

 

Заявеното от САЩ през януари 2019 г. решение за излизане от ДРСМД създава тревога сред руските и европейските експерти. “Всеки документ си има възраст, но склонността на нашите американски колеги да тъсят технологически решения, когато проблемът е политически… и зануляването на диалога, защо?” (Сергей Рогов). 

 

“Ние не знаем какво значи стратегическа стабилност днес” небрежно се изказва американският експерт Майкъл Кофман. За руските експерти обаче въпросът за контрола върху въоръженията е ключов за опазване на международния ред. Проблем е, че съвременният политически елит е загубил “генетичната памет за Втората световна война”, ядрената война е компютърна игра и абстракция, “размива се разбирането за стратегическа стабилност”, а “създадената по време на Студената война стратегическа общност от политици и професионалисти в Русия и на Запад неизбежно се топи” (Алексей Арбатов).

 

Шестата примаковска нишка е съдбата на ООН като фундаментален фактор на международна сигурност, предпазващ от глобален конфликт. Единствената международна престижна институция, където не може да се оспорва присъствието на Русия по правото на победител от Втората световна война (като приемник на СССР), е Съветът за сигурност на ООН. 

 

“...в Устава на ООН са заложени всички възможности за колективно противодействие на заплахите за сигурност /…/ Необходимо е съставът на Съвета за сигурност на ООН да се приведе в съответствие със съвременните реалии. Става дума за увеличаване на броя на постоянните и непостоянните му членове. /…/ Що се отнася до проблема с правото на вето, нужно е директно да се каже, че ООН като многостранен механизъм, ефективно действащ за благото на мира и сигурността, не може да съществува без вето. Историята на Обществото на народите в този план е доста поучителна. Но не по-малко губително за ООН ще е предоставянето на вето на по-голям брой страни. Както аз го разбирам, това право трябва да принадлежи само на сегашаната “петорка” от постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН” (Евгений Примаков). “Западните колеги посегнаха на основни норми от международното право, на централната, координираща роля на ООН в световните работи” (Сергей Лавров).

 

За Балканите нямаше специален панел, нито коментари по време на дискусиите освен използването на нарицателното понятие “балканизация”, но за други региони. Вероятно само “украинизацията” би могла да го засенчи след време.

 

Ако трябва да обобщим какво следва, най-красноречиво беше заключението на Сергей Рогов: “Перед нами развилка” [На кръстопът сме, развоят е неизбежен].

 

----------------

 

[1] Два наситени дни с интензивно обсъждане в седем последователни сесии: Отстъплението на западния либерализъм и новото противоборство на великите държави; ЕС като глобален стратегически играч; “Близкият Изток – пътят към стабилност: рискове и възможности; АТР: перспективи на ръста и нарастване на противоречията; “Новата студена война” – далече ли е от “размразяването”?; Свят без правила: краят на системата на контрол върху въоръжението? Разделените общества в разделения свят: ценности, идентичности, образи на бъдещето и специална сесия: Икономиката на Русия: възможности и предели на ръста. Специално изказване имаше Сергей Лавров.

 

[2] “по понятиям” – “воровской закон” – по законите на подземния свят

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...
Търсачи на...ниша

Търсачи на...ниша

Замисляли ли сте за за приятелите си – кои са, какви са, откога са...П...

21 коментар/a

Дъното на 17.06.2019 в 08:41
На пропагандата
Прот на 17.06.2019 в 10:09
"... ядрената война е компютърна игра и абстракция ..." те си представят всяка война така. От тук идва и напъна за "невидимост" на есминци, самолети и пр. Има нещо незряло, инфантилно и с това безкрайно опасно в еволюцията на американската дипломация, външна политика. Едно е натурализиран поляк да лелее смърт на руснаците, а съвсем друго да се отказваш от разговор с тях, с китайци, индуси. Това вече не е шахматна дъска, а рулетка.
ЗИП на 17.06.2019 в 11:50
Времената на "примаковската дипломация" си заминават безвъзвратно ! Идве времето на Клаузевиц - "Войната е продължение на политиката с други средства". Идва времето на "Пушки вместо масло".... :) Завъртането на самолета над Атлантика не е проява на сила а проява на слабост. Толкова е очевадно, че не виждам какво има да се коментира. Проява на сила е това което Путин в момента върши в Идлиб. А байките за "европоцентричността" на Русия нека ги оставим за утопистите. Те са един много много тънък слой от руското общество. Мястото на Русия е като "младши партньор" на Китай и няма сила на света, която да може да промени това обстоятелство....
Автор на "Задругата" на 17.06.2019 в 11:55
Даринче, и примаков и козирев са от власовците в Кремъл: Речь Власова в Германии 1944 и речь Ельцина в США 1992 https://www.youtube.com/watch?v=Nl7fqDGjIhs Власовцы. Речь Власова в Германии 1944 и речь Ельцина в США 1992 Опубликовано gruppa-z
Ха ха на 17.06.2019 в 12:13
И Ленин и Сталин и Троцки са хора, на " евреите банкстери". Не случайно Бронштейн през 1917г е в Ню Йорк ! Голямата заслуга на Горби е че ликвидира това жидовско недуразумение наречено "СССР". Путин е просто трансмисията между "хазарите" и връщането на начело на Кремъл на истински великоруски патриот.
Информационно затъмнение на 17.06.2019 в 13:12
Конференциите са затова да се говори, аргументира, спори и толкоз. Защо българските СМИ не казват нищо какви ги прави В.Путин на заседанието на ШОС (Шнхайска Организация за Съдействие) в Киргизия, след това на срещите в Таджикистан, в т.ч. с участието на Си Дзин Пин и Индийския примиер? Кой не дава на "българските" журналисти да информират българите какво става в този свят? Ако не се сетите до три пъти, ще ви подскажа….
цамбура на 17.06.2019 в 13:46
В.В.Пякин развива тезата, че власовците в лицето на Елцин и Примаков са необходима стъпка към възвръщане на изгубеното имперско достойнство, станало възможно при Путин. Има такова понятие в диалектиката "необходимо зло". Що се отнася до тезата на тов. ЗИП за Русия като "младши партньор" на Китай, това навярно би било само на повърхността на нещата, само за цвят и аз съм сигурен, че прозорливият тов. ЗИП си дава сметка за един такъв вид сталкинг. Понякога прекалено бялото трябва да изглежда черно, за да оцелява в този свят на диадичностите.
Обаче от друга страна на 17.06.2019 в 14:07
Власов е една обикновена гнида, каквито се въдят при всяка диктатура. Герой от защитата на Москва, седейки щаба естествено, не на предната линия, съюзник на Хитлер, когато вижда дебелия край. Накрая се оказва, че зле си е направил сметката. И Ленин и Сталин, и Троцки са просто изпечени спекуланти с мъките и мечтите на хората. Почти цялата болшевишка кохорта се състои или от дворяни, или от евреи интелектуалци. Има и присламчени бандюги, Сталин е такъв, секло му е пипето обаче. Още с двата си декрета за мира и земята поставят началото на безконечните си лъжи. Мирът е, за да си върнат борча на Германската империя, подарявайки и почти един милион квадратни километра руска земя, временно, до Световната революция, естествено, земята, която после си прибират обратно е, за да хукнат селяните от фронта към дома и да оставят царските офицери без войска. А за великоруско величие изразено в ракети и танкове на гърба на руския народ може да мисли само някой, който изобщо не се интересува от друго, освен от собственото си величие. Такива в Русия винаги е имало.
така ли на 17.06.2019 в 14:58
А може пък Власов да е бил руски националист, знае ли човек ? Борис Смисловски тоже ? На атаман Краснов вече почнаха да издигат паметници в Русия. На маршал Манерхейм сложиха паметна плоча в Петербург. Затова е хубаво да не пускат високопарни приказки защото историята обича да си прави шегички... Макар, че Власов и Смисловски са наистина по-скоро предатели. За разлика от Деникин които избиваше комунисти колкото може, но през 1941г направи верния избор...
един малък въпрос към красивата Дарина Григорова на 17.06.2019 в 18:31
Ако се беше родила в някое от семействата, пострадали от сръбските изверги, какво щеше да говори за американските бомбандировки?
Отговорен на 17.06.2019 в 21:21
Примаков беше първата лястовица на върнатото достойнство на нова Русия. Безусловно ерудит, играч от мащаб и класа, с който се съобразяваха. Дали, кога и как и защо някой го мисли за Власов и намира алюзии е без значение. Този човек игра играта и я игра добре в рамките на възможното. Нещо което ние, анализаторите по дивани и на чашка, не можем да кажем за себе си.
anonimen robot на 18.06.2019 в 00:40
Razocharovashti postingi! Ot gnida ili heroi e predateliat Vlasov do Darinche, ako semsistvoto ti beshe postradalo ot srybskite izvergi, ta do amerikanski bombaNdirovki?! ZIP, kakto vinagi e s pretencii za orignalnost v tipichnata si glupost: "Мястото на Русия е като "младши партньор" на Китай и няма сила на света, която да може да промени това обстоятелство...." Do tam li ia dokara be, sbyrkan "ruski" nacionaliste?
За протокола, на 18.06.2019 в 09:09
Ало, гласчетата, защо ми изтрихте коментара, в който обръщам внимание на другарката Григорова, че на български се казва "изтоковед", а не "востоковед"? Толкова ли ниско паднахте, че видяхте заплаха или може би тежка обида в леко саркастичния ми коментар? Ама, всъщност, какво ли съм седнал да се чудя - като гледам чия кауза отстоявате, свободата на словото не ще да ви е "първа севда"...
Грьiша Филипавь на 18.06.2019 в 09:12
На болгарски казвается "востокавьед", товарищ протокольчик! Сега е вече вьiдна кой какво научился на училищная парта...
шишков на 18.06.2019 в 11:32
такова ниво русофобия имаше в една друга страна преди майдана й

Напиши коментар