На 20 юли 1969 г. човешки крак стъпва за първи път на Луната. Но преди Нийл Армстронг и Бъз Олдрин да направят прочутата "малка стъпка", Олдрин решава да извърши нещо друго, за да отбележи събитието - като участва в Господня вечеря (Свето Причастие, Евхаристия).

 

По това време Олдрин е бил старейшина в Презвитерианска църква. Няколко седмица преди полета на "Аполо 11" астронавтът се е срещнал със своя пастор, Дийн Удръф, и го е помолил за съвет относно това как да отбележи лунното кацане.

 

Да бъде взета Господня вечеря на повърхността на Луната изглеждало тогава подходящ ритуал. По време на полета си Олдрин взел малко хляб, вино, както и сребърен бокал като част от малкия личен багаж, който се полага на всеки астронавт преди полет.

 

По-късно Олдрин ще отбележи: "Интересно е да си мислим, че първото питие, което изпито от човек на Луната, както и първата храна, изядена от човек там, са всъщност елементите на Светото Причастие".

 

Тази снимка, направена от астронавта Нийл Армстронг, показва астронавт Бъз Олдрин по време на лунното кацане. Снимката е заснета в лунния модул "Орел". Credit : NASA

 

Преди Армстронг и Олдрин да излязат на лунната повърхност, Олдрин се обажда: "Аз бих искал да помоля да имаме време за малко тишина... и да поканя всеки човек, който ни слуша, когато и където и да е, да спре за момент и да размишлява за събитието, което се случи в последните няколко часа... и да изкаже благоданост по свой начин".

 

След това Олдрин разлива виното в сребърния бокал. По-късно в списание Гайдпост през 1970 година астронавтът ще напише: "При гравитация една шеста, виното се наклони бавно и грациозно към едната страна на чашата". По време на Господнята вечеря Олдрин тихо прочита пасаж от Библията: "Аз съм лозата, вие сте пръчките, който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод, защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо" (Йоан 15:5).

 

Събитието обаче остава скрито от телевизионните камери. Тайната е запазена в продължение на месеци, чак до прословутата публикация в сп. Гайдпост през 1970 година. Защо НАСА не споменава нищо за това своевременно?

 

Причината се крие в събитие, случило се на 24 декември 1968 година. Тогава, на Бъдни Вечер, екипажът на космически кораб "Аполо 8" влиза в орбита около Луната. Астронавтите Франк Борман, Джим Ловел и Уилиам Андерс се превръщат в първите хора, които със собствените си очи виждат обратната страна на Луната. По време на това историческо събитие те прочитат пред цялата Земята началото на Битие от Библията: "За всички хора на Земята екипажът на "Аполо 8" има следното съобщение: В началото Бог създаде небето и земята, и земята беше гола и пуста, тъмнина се разстилаше над бездната"...

 

По това време обаче известната Маделин О'Хеър, която сама се описва като "най-мразената жена в Америка", защото е активист и пропагандатор на атеизъм, не одобрява предаването от "Аполо 8". Преди това О'Хеър вече имала успехи в борбата си срещу задължителните молитви в училище и цитирането на библейски пасажи по време на уроци. След полета на "Аполо 8" жената завежда съдебно дело срещу НАСА. Тя иска забрана за практикуването на религия "на Земята, в космоса, или около и около Луната" от астронавтите по време на тяхната работа.

 

По-късно съдът отхвърля исковете на О'Хеър, но самата шумотевица вече е причина подобни събития да не се разгласяват от НАСА.  Ръководителят на полетните операции Дийк Слейтън казал на Бъз Олдрин: "Направи си причастието, но нека коментарите ти да са по-общи". Години по-късно Олдрин споделя, че Причастието е било негов личен начин да благодари на Бог, но си мисли, че ако имаше възможност да повтори мисията, може би нямаше да го направи.

 

Днес презвитерианската църква Уебстър все още пази бокала от Луната. А накрая Маделин О'Хеър е сполетяна от лоша смърт. През 1995 година тя, нейният син Джон Мъри и внучката й изчезват мистериозно. След дълго търсене телата им са намерени в нива. Братът на Джон и другият син на Маделин (Уилиам Мъри) пък става християнин през 1980 година. След това Маделин казва: "Отлъчвам го изцяло и завинаги за всички времена", а Уилиам ще потвърди, че майка му е станала жертва на собствената си злоба.

 

За повече информация: книгата Magnificent Desolation на Бъз Олдрин

 

Източник: www.cosmos.1.bg

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

34 коментар/a

НЕ СЕ ЛЪЖЕТЕ на 22.07.2019 в 00:21
А с какво руските власти подкрепят реалнистта на аполо мисиите? Къде са им доказателствата? Властите в СССР и Русия, не отричат, мисиите до Луната. Но и да отричаха? Какво щеше да стане? Важното е, че не доказват, че американците са ходили, нямат такива. Ако имат пък доказателства, че не са ходили, може да им са като оръжие.
Vasil на 22.07.2019 в 01:09
Дословно цитирано от сцената на сериала който върви по HBO в момента
Лъчо на 04.08.2019 в 00:51
До: една красива измислена история на 23.03.2019 в 17:12 Логичен въпрос задаваш. Ако посетиш Air and Space museum във Вашингтон ДС ще разбереш. Дават отговор на този въпрос.
Когато руснаците отбелязваха успех след успех в Космоса на 07.08.2019 в 20:08
на никой не му минаваше през главата, че американците не били кацали на Луната и да се опитва да оспорва фактите с бедните си научни познания. Днес това е реалност и тя не говори добре за тях. С други думи, ние вече не изследваме космоса, изстрелваме чужди спътници и превозваме хора срещу заплащане, но и кацането на Луната е измама. Успокоение някакво. Защо не продължили да кацат американците. А защо руснаците не изпратиха още двайсет лунохода? Много умно, няма що.

Напиши коментар